Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 326 от 04.05.2026, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 7007/2025
Вид
Решение № 326
Подписан
04.05.2026
Състав
Стелла Светозарова Моллова

Цитирани разпоредби

  • чл. 116, б. "в" · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115, ал.1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. П., 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стелла Св. Моллова при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело № 20251720107007 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба от Н. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.П., кв. „И.“, ***************** срещу "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК:

131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петров Казанджията“ 4-6, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумата от 3142,82 лв. главница и сумата от 4279,86 лв. законна лихва за периода от ***************** г., за които вземания е издаден изпълнителен лист от ********* г. по ч.гр.д. № ********* г. по описа на РС-П..

В исковата молба се твърди, че въз основа на процесния изпълнителен лист по молба на ответника срещу ищцата е образувано изп.д.№ *********г. по описа на ЧСИ С.Б., с рег.№ *** на КЧСИ. Твърди се, че по изпълнителното дело не са били извършвани изпълнителни действия, спиращи или прекъсващи давността, поради което приложимият 5-годишен давностен срок за вземанията е изтекъл.

Ответникът в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Поддържа, че за събиране на вземанията първоначално е било образувано изп.д.№ *********г. по описа на ЧСИ С.Б., с рег.№ *** на КЧСИ, а 1 впоследствие и соченото от ищеца изп.д.№ *********г., като по всяко от двете дела по негово искане са били предприети множество изпълнителни действия, довели до прекъсване на давностния срок, поради което счита, че не са настъпили последиците на давността. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и за присъждане на сторените в производството съдебни разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.

439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давнoстен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. В тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него суми, както и настъпването на обстоятелства, прекъсващи/спиращи срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност.

Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Страните не спорят и че в полза на „Обединена българска банка“ АД срещу Н. С. Г. е издаден изпълнителен лист от 23.08.2011 г. по ч.гр.д. № ********* г. по описа на РС-П., както и че вземанията по същия са прехвърлени с договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД /цедент/ и „Еос Матрикс“ ЕООД /цесионер/.

Във връзка с изложените твърдения и възражения в исковата молба, спорно по делото се явява единствено обстоятелството дали вземането е погасено по давност.

Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 2 парично задължение по чл. 417 ГПК представлява действие, което прекъсва давностния срок по смисъла на чл. 116, б. ”в” от ЗЗД. Видно от приложени я в изпълнителното дело изпълнителен лист, същият е издаден на основание именно заповед за изпълнение. С уважаването на заявлението и издаване на заповедта по чл. 417 от ГПК започва да тече нова давност. Такава нова давност е започнала да тече и от издаване на изпълнителния лист на 23.08.2011 г. по ч.гр.д. № ********* г. по описа на РС-П.. Следва да се отбележи, че всяко от действията, предприети от кредитора за принудително изпълнение прекъсва давността по силата на чл. 116, б. ”в” от ГПК. Съобразно с разпоредбата на чл. 115, ал.1, б. ”ж” от ЗЗД докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл.

423 ГПК и чл. 424 ГПК, които са приложими за влязлото в сила съдебно решение. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение - виж определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на II т. о. на ВКС, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на IV г. о. на ВКС. С определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о. изрично е посочено, че заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.

Съдебната практика приема, че когато влиза в сила заповедта за изпълнение, започва да тече петгодишната давност за вземанията на 3 основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД – виж решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 628/11.11.2019 г. по т. д. № 1075/2019 г. на ВКС, ІІ т. о.

Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите към т. 10 примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т. н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др. Давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора – виж решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС.

Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.

"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с 4 различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение, а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.

В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение.

Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.

Правният извод, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността е трайно възприет в казуалната практика на ВКС - определение № 337 от 21.07.2022 г. по ч. т. д. № 854/2022 г. на I т. о., решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на г. о. на ВКС, решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, определение № 248 от 01.04.2021 г. по гр. д. № 3657/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 93/17.05.2021 г. по гр. д. № 2766/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 126 от 28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021 г. на III г. о. на ВКС.

С ТР № 3/28.03.2023 г. по тьлк. дело № 3/2020 г.на ОСГТК се приема, че 5

„погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № ***************** г., ОСП'К, ВКС, а за изпълнителни дела, които са образувани преди тази дата се прилага ППВС № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., което предвижда, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

С оглед правилото, изведено от ППВС № 3 от 18.11.1980 г., до датата на влизане в сила на ТР № 26.06.2015 г., независимо от предприетите или не изпълнителни способи, давност за вземането не тече, а такава започва да тече считано от 26.06.2015 г. - датата на влизане в сила на ТР № ***************** г., ОСГТК, ВКС.

От приложеното по делото копие от изпълнителното дело № ********* г. по описа на ЧСИ С.Б. се установява, че по молба на "Обединена българска банка" АД на 12.12.2011 г. е образувано изп. дело № ********* г. по описа на ЧСИ С.Б., с рег. № *** към КЧСИ и е приведен в изпълнение процесният изпълнителен лист от ********* г. по ЧГД ********* г. С молбата си за образуване на изпълнително дело на 12.12.2011 г. взискателят "Обединена българска банка" АД е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ С.Б.. На тази дата е прекъсната погасителната давност. Съгласно изложените по-горе правни постановки в периода от датата на образуване на изпълнителното дело 12.12.2011 г. до датата 26.06.2015 г. - датата на влизане в сила на ТР № ***************** г., ОСГТК, ВКС, давност за вземанията по изпълнителен лист от ********* г. по ЧГД ********* г. по описа на РС-П. не е текла. Независимо от това, от представеното копие на изпълнително дело се установява, че са извършвани изпълнителни действия, водещи до прекъсване на погасителната давност – ********* г. – наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника, ********* г. – запор на банкова сметка на длъжника, ********* г. – изпратено напомнително запорно съобщение до работодателя на длъжника, ********* г. – наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника.