Акт № 5295 от 30.10.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 5295

Стара Загора, 30.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - IV състав, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДАРИНА ДРАГНЕВА

При секретар ИВА АТАНАСОВА и с участието на прокурора ПЕТКО ТЕНЧЕВ ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА ДРАГНЕВА административно дело № 20267240700865 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, образувано по предявен от В. Ж. М. иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за осъждане на Община Стара Загора да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 400.00 лева, представляваща пълния размер на заплатено възнаграждение за един адвокат, предоставил правна помощ и съдействие за обжалване по административен ред на Акт за установяване на задължение по декларация №87737/18.09.2024г, издаден от главен инспектор по приходите при Община Стара Загора, отменен с Решение № 87737/16.10.2024г на Директор дирекция "Местни данъци и такси" при Община Стара Загора за това, че на 26.07.2024г ищцата се е отказала от наследството на своя баща, включително и установените задължения за местен данък върху моторните превозни средства - предмет на установените с акта задължения. Претендира се обезщетение за забавено плащане на парично задължение, считано от 16.10.2024г, когато е издадено окончателното Решение за отмяна на АУЗД до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Заявено е искане за присъждане и на разноските по настоящото дело.

Ответникът Община Стара Загора иска от съда жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, поради това, че едновременно са издадени четири АУЗД, всички отменени с Решения на Директор дирекция "Местни данъци и такси" при Община Стара Загора поради отказа на ищцата от наследството на баща й, извършен и вписан на 26.07.2024г, и по жалби, подадени от упълномощения адвокат срещу възнаграждение от 400лв за всяко едно обжалване. Счита, че се касае за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено за обжалване по административен ред на еднотипни по своето основание актове, за чиято отмяна е послужил един и същи правен факт, поради което ответникът не следва да бъде осъждан да заплаща размер на адвокатското възнаграждение над разумния за случая. След отмяната на четирите акта за установяване на задължения по декларация са предявени осъдителни искове и по част от тях вече е платено обезщетение, поради което ответникът не следва да бъде осъждан да заплати обезщетение за адвокатско възнаграждение и по този иск, с което да се достигне до прекомерност, извън границите на отговорността за разноски. Твърди се, че е налице изключителна вина на ищеца за отмяна на АУЗД по аргумент от разпоредбата на чл.54 ал.4 вр. с чл.32 от ЗМДТ, приложима към случаи като настоящия, в който не е подадена декларация за откритото наследство. По тази причина и след оборване на презумпцията от същото лице, което не е изпълнило задължението си, е отменен и акта за установяване на задължение по декларация.Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за настоящото съдебно производство, ако то надхвърля сумата от 400лв.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава становище за неоснователност на предявения осъдителен иск по аргументите, изложени от ответника и предлага на съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлен изцяло.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

На 06.11.2024г Община Стара Загора е поискала информация от ОД МВР Стара Загора за моторните превозни средства, които са регистрирани на името на Ж. М. Й. и за периода, в който са били в движение, включително за промяна в собствеността, спиране от движение, прекратяване на регистрация, кражба, унищожаване и други. На 14.11.2024г е постъпила инфорвация , че на името на Й., считано от 08.01.2007г до 11.11.2024г са регистрирани три леки автомобила, които са в движение. За трите МПС са открити данъчни партиди в Община Стара Загора по подадени от Й. декларации по реда и на основание ЗМДТ. Преди това на 18.09.2024г е издаден АУЗД №87737/18.09.2024г, с който е установено не платено в сроковете по чл.60 ал.1 и ал.2 от ЗМДТ задължение за данък върху превозното средство Ф. Д. с рег. № [рег. номер] за 2019г, 2020г, 2021г, 2022г и 2023г в общ размер от 139.75лв и лихви в размер на 49.96лв., с адресат наследника по закон от първи ред на Ж. М. Й., а именно неговата единствена дъщеря и настоящ ищец, съгласно разпоредбата на чл. 54 ал.4 изречение трето и четвърто от ЗМДТ: При откриване на наследство, низходящите наследници са длъжни в шест месечен срок от тази дата да подадат декларация за откритото имущество по вид и местонахождение, но ако не са го направили, тогава служител на общинската администрация образува служебно партида за превозното средство въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на населението. Следователно служебно образуваната партида е правна фикция - замества не подадената от призованите към наследяване декларация с предмет включените в откритото наследтво имущества, подлежащи на облагане с местни данъци и такси. Правните фикции не подлежат на оборване, но и не се конкурират, няма стълкновение между това законодателно разрешение и правните последици от валидно заявен отказ от наследство.

От текста на закона - чл.32 вр. с чл.54 ал.4 от ЗМДТ става ясно, че задължението за подаване на декларация възниква от факта на откриване на наследство и има за предмет деклариране на останалите след смъртта на лицето имущества - те са открити за придобиване. Задължението за деклариране на открито наследство е публично правно и има за субект лицата, които по силата на закона са призовани към наследяване с настъпване на същия факт - откриване на наследството. По тази причина подаването на декларацията за открито наследство никога не е считано от правната теория и практика като изявление или действие по приемане на наследство и не би могло изпълнението на едно публично правно задължение за деклариране на откритото имущество да бъде считано за приемане на наследството, включително и плащането на данъци не е приемане на наследство - не води и до придобиване на собтвеност, не е изява на анимус при владение спрямо останалите сънаследници. Възникналото по силата на закона лично право на наследяване е свързано с публично правното задължение да се обяви откритото имущество, което води и до служебно образуване на партида, ако не бъде изпълнено в срок, поради което е правна фикция - постига последиците на не настъпил факт, а поради това и правните фикции не се оборват. Съответно до момента, в който не бъде декларирано или обявено в съответните регистри, че е отпаднало качеството на наследник, няма правна пречка за установяване на не платените задължения, чрез издаване на АУЗД с адресат лицето, на чието име е данъчната партида, независимо дали е образувана поради изпълнение на задължението по чл.32 от ЗМДТ, или служебно по данните от регистъра на населението. Плащането на данъка обаче е задължение на собственика - аргумент от чл.53 от ЗМДТ, поради което не може да бъде установявано публичното вземане срещу лице, което не е негов носител към момента на издаване на АУЗД, нито да бъде длъжник в принудително производство лице, което е изгубило това си качество, макар и след като актът е изпълнително основание, поради влизането му в сила. Отказът от наследство е отказ от личното право да се придобие наследството, поради което с обратна сила отпада качеството на лицето на наследник. По тази правна причина отказът е валиден само, ако лицето не е упражнило личното си право на наследяване, чрез действия по приемане на наследство, които логично могат да бъдат само тези, които представляват упражняване на правомощия, включени в наследството. Изпълнението на публично правно задължение не е правомощие, включено в наследството - то е възникнало, поради личното право на наследяване, а следователно и служебното образуване на партида, имащо същите правни последици, каквито и подаването на декларацията, не води до приемане на наследство и не е основание за задължаване на отказалия се наследник, когато и да е заявен отказа, с плащането на данъци. В случай, че доброволно са платени, отказалия се е платил чуждо задължение и може да иска възстановяването на загубите от другите наследници. Ако са събрани принудително по причина на необжалване на АУЗД, въпреки възможността за упражняване на правото на защита, тогава би могло да се разглежда възражение по чл.5 от ЗОДОВ. Това е така, защото нормата на чл.5 от ЗОДОВ въвежда приницп, изведен от практиката на СЕС по делото Brasserie du pecheur и Factortame, спроде който за определяне на обезщетението и неговия размер е от значение обстоятелството, дали засегнатото лице е разполагало с друг ред за защита на неговите права и дали е проявило разумна грижа, за да избегне вредите или да ги ограничи като използва този ред. В случая точно това е сторил ищецът като е предявил по установения от закона ред искане за отмяна на АУЗД, който е издаден и след като е вписан в регистрите отказа от наследство. По аргумент от чл.54 ал.4 от ЗМДТ длъжностното лице трябва да установи от публичните регистри, каквито са и специалните за отказа от наследство, кое лице притежава качество, определящо го като задължено за подаване на декларация, съответно и за плащане на данъка към момента на издаване на акта, който ще послужи за събиране на публичното вземане. Това задължение не е изпълнено, поради което и АУЗД е отменен, но причината за неговата незаконосъобразност не може да се търси в поведението на адресата, който не участва в производството по неговото издаване - в това производство неговото средство за защита е обжалването на акта и е упражнено. Неправилното определяне на задълженото лице се дължи на неправилно прилагане на закона от органа по приходите, издал отменения АУЗД, причинено от процесуално нарушение за изясняване на фактите от значение за правото. Новите факти с материално правно значение, изискващи преценка на законосъобразността на издаден акт към момента на тяхното установяване - на което всъщност се позовава ответника, не са обективна изява на виновно поведение на адресата на акта, който не е участвал в производството по неговото издаване. Дори и когато актът се издава по искане на лицето, а не в контролно производство, задължение на органа на публичната власт е да установи всички факти по случая, а ако заявителят не съдейства, тогава органът разполага с правомощието да откаже да издаде искания акт. Изложеното обяснява в достатъчна степен значението на чл.5 от ЗОДОВ - касае се за изключителна причинно-следствена връзка между задължително виновно поведение на пострадалия с настъпването на конкретните по вид и размер вреди, а настоящия случай не е такъв. Отделно от всичко изложено, но което задължително следва да се каже, защото е аргумент от по-силното основание е, че виновно поведение за издаване на административен акт не може да има неговия адресат и не такова поведение е описано с неговите признаци в чл.5 от ЗОДОВ. Нормата визира поведение на пострадалия след издаване на акта - дали той е предприел предоставени му правни средства да се защити срещу неговото изпълнение и с това да ограничи вредите. Ето защо аргументацията на ответника е приложима и относима в случай, че се претендираха имуществени вреди от изпълнението на влязъл в сила акт.

Упражняването на правното средство за защита, чрез правна помощ и съдействие е израз на дължимата грижа на лицето за собствените му работи, поради което е довеждане до абсурд аргумента, че едновременното издаване на повече неблагоприятни за него актове трябва да има за последица намаляване на действително претърпените вреди, настъпили в пряка причинно следствена връзка с издадения акт - връзката е пряка и непосредствена, защото разходите са сторени за упражняване на правното средство за защита. Възражението за прекомерност е обосновано с аргументи за злоупотреба с правото на защита, тъй като с отделни договори за правна помощ, сключени с един адвокат лицето се е защитавало срещу всички едновременно издадени актове, а за вредите по някои от тях вече е получило обезщетение. Всеки акт е създал отделно правоотношение, срещу чието неблагоприятно съдържание лицето има самостоятелно право на защита и при неговото упражняване е сторило разноски, които ответникът дължи, поради неоснователното накърняване на негативния му интерес с всеки един незаконосъобразен административен акт.

Разпечатката съдържа 15 от 25 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/517404f8-9caa-482c-bd3f-1c1dc577e0bd