Решение № 2504 от 23.04.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2504 гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100511915 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Със съдебно решение №6827 от 25.08.2021г., постановено по гр.д.№72555/2017г. по описа на СРС, съдът е приел за установено в отношенията между ответниците С. К.

Ш. с ЕГН-********** и А. К. Ш. с ЕГН-********** от една страна и ищците М. И. И. с ЕГН-********** и А. И. М. с ЕГН-********** от друга страна, че ищците притежават правото на собственост върху 7/32 ид.части от поземлен имот с идентификатор №*** и поземлен имот с идентификатор№*** по КККР на гр.София,кв.********* и е отменил нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост № 29 т.І, рег.№1143, нот.дело №28 от 2007г.на нотариус А. И. с рег.№424 на НК, вписан в службата по вписванията с вх.№13729, акт №120,т.ХХХІІ,д.№418318 и 418319/2007г.на Агенцията по вписванията в частта му над 1/8 ид.част от ½ ид.част от правото на собственост върху описания в нотариалния акт имот.

С акт, озаглавен Определение №20020311 от 10.03.2022г., постановен по делото,СРС на основание чл.247 ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението си в частта,досежно квотите на собственост на ищците.

Срещу съдебното решение е подадена въззивна жалба от ответницата С. К. Ш. с ЕГН-**********, подадена чрез пълномощниците и адв.Г. и П.. Към въззивната жалба 1 с нарочна молба се е присъединила и ответницата А. Ш.. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност,неправилност и необоснованост на решението на СРС, като се иска отмяната му и отхвърляне на иска. Нямат доказателствени искания, претендират се разноски.

Срещу акта по чл.247 ГПК е подадена частна въззивна жалба от А. Ш., в която са изложени оплаквания за нищожност и недопустимост на определението, като се иска обезсилването му от въззивния съд.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемите М. И. И. с ЕГН********** и А. И. М. с ЕГН-**********, които са подали писмен отговор в законоустановения срок, в който са оспорили въззивната жалба и са изложили насрещни доводи за неоснователността . Въззиваемите са депозирали в срок и отговор на частната въззивна жалба, като молят същата да бъде оставена без уважение от въззвната инстанция. Нямат доказателствени искания, претендират разноски.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт. По оплакванията на въззивниците за недопустимост на иска въззивният съд ще се произнесе при обсъждането на основателността на въззивната жалба.

По оплакванията във въззивната жалба и съществото на спора въззивният съд установи следното:

Ищците М. И., А. М. и З.П. са предявили пред районния съд иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, като са поискали съдът да приеме за установено по отношение на ответниците С. и А. Ш.,че ищците са собственици на общо 7/8 от ½ ид.част от два поземлени имота - поземлен имот с идентификатор №*** и поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на гр.София,кв.*********.

Твърдели са, че ищцата З.П. и съпругът и И.П. са придобили правото на собственост върху ½ ид.част от празно неурегулирано дворно място, с площ 1127 кв.м.,имот пл.№7, кв.26 находящо се в гр.София,Княжево-Овча купел, с договор за продажба, сключен с нотариален акт № 16 ,т.ХVІІІ,дело №3172/1954 г. Останалата ½ ид.част от дворното място е била придобита от други лица/М.Б. и С.Д./. Върху дворното място П. построили двуетажна жилищна сграда, като с договор за доброволна делба от 1963г.И.Д. П. е получил в дял построената в югоизточния ъгъл на имота жилищна сграда, като е запазил собствеността върху ½ ид.част от дворното място. С нотариален акт № 86 т.ІІ,нот.д.№220 от 05.02.1963г. И.П. е продал на праводателя на ответниците К.Х.К. първият етаж от двуетажната жилищна сграда, както и 1/8 от собствената му ½ ид.част от правото на собственост върху урегулиран парцел ІХ -7 кв.26 по плана на местността Красно село, Княжевско, с обща площ на парцела 893 кв.м. Ишците са заявили,че не са изгубвали правото си на собственост върху притежаваните от тях 7/8 от ½ ид.част от парцела, който понастоящем, съгласно 2 действащата КККР е разделен на два УПИ, съответни на двата процесни поземлени имота. За правото си на собственост З.П. и И.П. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост № 73, т.ІІ,н.д. 229 /2007г. на нотариус М. К.. През 2011г.И.П. е починал и е оставил за свои законни наследници съпругата си З.П. и двете им дъщери- останалите две ищци. Твърдели са, че през 2007г. ответниците в качеството им на наследници на К.К. и С.Д. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на първия жилищен етаж от сградата, както и за 1/8 от ½ ид.част от дворното място,което към 2007г.вече е урегулирано в два УПИ,съответни на процесните два поземлени имота.Заявили са,че извършеният през 2007г.нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост на ответниците под № 29 т.І,рег.

№1143,нот.дело №28 от 2007г.на нотариус А. И. с рег.№424 на НК е неверен, тъй като с него под формата на поправка на допусната очевидна фактическа грешка в квотата на собственост, ответниците са признати за собственици върху 35.71 % ид.части от двата поземлени имота, която е по-голяма от действително притежаваната от тях 1/8 от ½ ид.част. Ищците са твърдели, че липсва законно основание за увеличаване на квотата на ответниците в съсобствеността, тъй като дворното място не е етажна собственост, а е останало обикновена съсобственост между страните, които са етажните собственици на сградата. Отправеното искане до съда е да приеме за установено по отношение на ответниците,че ищците са собственици общо на 7/16 ид.части, а ответниците - на 1/16 ид.част от двата поземлени имота. С уточнителна молба ищците са заявили твърдения, че през 2017г.с нотариален акт за дарение №184 от 17.11.2017г./след предявяване на иска на 11.10.2017г./ищцата З.П. е дарила на дъщерите си М. И. и А. М. собствените си 4/6 ид.части от втория етаж на сградата и от притежаваните 7/16 ид.части от двата поземлени имота, като на М. И. е дарила 3/6 ид.части,а на А. М. 1/6 ид.част.В резултат на дарението и настъпилото наследствено правоприемство след предявяване на иска А. М. вече притежава 2/6 ид.части, а М. И.

4/6 ид.части от процесните 7/16 ид.части от съсобствените недвижими имоти или А.

М. притежава 7/48 ид.части, а М. И. 14/48 ид.части от двата процесни поземлени имота.

Ответниците са оспорили предявения иск, като са заявили насрещни твърдения за недопустимостта му в няколко аспекта. На първо място са твърдели, че предявеният иск е недопустим, тъй като между праводателите на страните е имало спор относно квотите им в съсобствеността на дворното място, който е бил разрешен с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 2396/1968г. Именно във връзка с този разрешен от съда спор впоследствие било водено друго гражданско дело №1068 /1971г., с правно основание чл.32 ал.2 ЗС и съдът е разпределил ползването на дворното място, като е взел предвид, че К. имат право на собственост върху 35.71% ид.части. На следващо място са направили възражение за недопустимост на предявения положителен установителен иск за собственост, тъй като има за предмет установяване право на 3 собственост върху обща част, което било недопустимо. Възразили са и по основателността на предявения иск по същите съображения, като са твърдели, че незастроената част от двата поземлени имота след възникването на етажната собственост е придобила статут на обща част по предназначение, в резултат на което ответниците притежават вече не 1/8 от ½ ид.част от съсобствените поземлени имоти, а припадаща се към жилищния им етаж идеална част от общата част- незастроената част от двата поземлени имота, която е 35.71% ид.части от ½ ид.част.

Въззивният съд споделя мотивите, изложени от СРС, досежно неоснователността на възраженията на ответниците за недопустимост на предявения установителен иск за собственост. Правилно и обосновано от доказателствата, събрани по делото районният съд е приел, че няма основание за извод, че е налице СПН, формирана с решението по гр.д.№ 2396/1968г., тъй като решението не е представено от ответниците. Обстоятелството, че в деловодните книги на съда от 1968г. е регистрирано гр. Дело № 2396 по описа на СРС за 1968г., приключило с решение на 04.05.1969г.със страни праводателите на ищците и ответниците, не може да обоснове извод, че спорът е имал за предмет именно установяване на прилежащите идеални части от дворното място след възникване на етажната собственост върху сградата.

Неоснователни са доводите на въззивниците, че решението не е било запазено по вина на съда, поради което твърденията им за предмета на спора следва да бъдат възприети за основателни от съда. Всяка страна по гражданско дело също има ангажимент да съхранява съдебните актове по водените от нея спорове особено когато те са в неин интерес. Според въззивната инстанция, индиции за предмета на спора по това гражданско дело няма в решението по гр.д.№ 1068/1971г. С решението по гр.д.

№1068/1971г. по описа на СРС съдът е разпределил ползването на незастроената част от ½ от незастроеното дворно място между П. и К., като е посочил, че разпределя ползването на частта, разпределена за ползване на П., съгласно договора, сключен между тях и третият съсобственик М.Б. през 1963г., т.е.преди К. да придобият право на собственост с праводател П.. Представена и приета като доказателство е и исковата молба, подадена от праводателите на ответниците- К., в която няма твърдения за приключил между тях и П. спор по гр.д.№2396/1968г.относно правата им върху дворното място. При това положение и при споделяне на мотивите, изложени от СРС, въззивният съд намира доводите за недопустимост на настоящия иск поради наличие на СПН по спор, приключил с непредставено по делото съдебно решение по гр.д.

№2396/1968г., за неоснователно.

Въззивният съд намира за неоснователни и оплакванията на жалбоподателите за недопустимост на предявения иск, тъй като същият имал за предмет установяване право на собственост върху обща част, което е недопустимо, както и оплакванията за неправилност на решението, с което съдът е приел,че незастроената част от двата поземлени имота не е обща част по предназначение към жилищните обекти в сградата.

4

Предявеният положителен иск за собственост няма за предмет установяване право на собственост върху обща част на сграда в режим на етажна собственост,а установяване право на собственост върху квота в съсобствено дворно място, което според ищците не е обща част на етажната собственост. Именно в рамките на така очертания допустим иск, съдът следва да даде отговор на основния спор между страните - дали двата процесни поземлени имота имат статут на обща част по предназначение към жилищната сграда, за която не се спори, че е в режим на етажна собственост или поземлените имоти се притежават в съответните идеални части в режим на обикновена съсобственост.В случай, че съдът установи, че двата поземлени имота имат статут на обща част по принадлежност към жилищната сграда, то искът би подлежал на отхвърляне по същество.

СГС споделя изцяло изложените от СРС мотиви, в които съдът е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е достигнал до обоснован и законосъобразен извод, че незастроената част от двата процесни поземлени имота е в режим на обикновена съсобственост, не е придобила статут на обща част по предназначение към жилищната сграда и респективно- не са настъпили промени в квотата на ищците в съсобствеността, а те продължават и понастоящем да притежават общо 7/8 от ½ ид.част от двата поземлени имота,а ответниците- 1/8 от 1/2 ид.част,т.е. толкова,колкото са придобили техните праводатели К. от праводателите на ищците П..