Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 184 от 09.07.2026, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно гражданско дело 187/2026
Вид
Решение № 184
Подписан
09.07.2026
В сила
09.07.2026
Състав
Аделина Тушева, Елизабета Кралева, Албена Миронова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. *, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Албена Миронова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20261600500187 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №183 от 02.04.2026година постановено по гр.д.

№3312/2025година РС * е признал ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между:

Е.Г., ЕГН ********** с адрес: гр.*, ул.,,*“ *, вх.*, ап.* и ,,Б.Е.Д.К.‘‘ООД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр.*, район „*“, ул.,,*‘‘ №*, ет.* Договор за кредит */07.05.2025 г. на осн. чл. 26, ал.1, вр. чл. 22 от ЗПК е недействителен, поради нарушение на императивни законови разпоредби и е ОТХВЪРЛИЛ изцяло, като неоснователен и недоказан предявеният от Е.Г., срещу ,,Б.Е.Д.К.‘‘ООД, установителен иск за признаване за установено, че не дължи на дружеството сума над 114 лв./58,29 евро/-представляваща неплатения остатък от главница по сключения между тях нищожен договор за кредит, посочен по-горе и са присъдени направените в процеса съдебни разноски съразмерно с отхвърлената част на исковете.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от Е.Г., от гр.*, чрез пълномощника си адв. М. С., , в частта в която е отхвърлен иска за установяване размера на недължимостта на сумата по сключения между страните Твърди се, че същото е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено по следните съображения:С решението си съда е признал за установено, че сключения между страните договор за кредит е недействителен, но е отхвърлил иска да бъде установен размера на оставащите за плащане суми.

За да постанови решенето си съда е приел, че размера на неплатения 1 остатък по кредита е 139.07, а не 114 евро, както е предявен. Този факт е безспорен и се установява от представената справка за плащания. Въпреки това е без значение дали оставащата за плащане сума по договора е 114 или 139.07 евро, тьй като в задълженията на съда влиза дори служебно да установи размера им. Независимо от разминаването в сумите, няма основание за постановяване на цялостен отхвърлигелен диспозитив, а за установяване размера на неплатената главница и евентуално отхвърляне на иска за разликата.

С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение с което отмени решение № 183 от 02.04.2026г. по гр.дело № 3312/2025г. на районен съд - * в частта с която е отхвърлен иска за установяване размера на оставащата за плащане сума по сключения между страните договор за кредит и да се присъдят направените по делото разноски за пред въззивната инстанция.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Б.Е.Д.К.” ООД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление гр. *, район *, ул.

*, №*, ет.*, представлявано заедно и поотделно от Б.Б. и С.Г. управители на Дружеството, чрез Б.Б. - управител на Дружеството с изложени доводи за нейната неоснователност.Счита, че съдебно решение № 183 от 02.04.2026г. на Районен съд - * е правилно и законосъобразно, поради което жалбата, подадена от ищцата, чрез нейния процесуален представител е неоснователна.Твърди се ,че, процесният кредит с №* е безлихвен, т.е. той ще бъде приключен с внасянето на сума до размера на усвоената по кредита главница, чийто размер за довнасяне е изяснен. Точният размер на дължимата сума е изяснен в производството по гражданско дело № 20251630103312/2025 по описа на Районен съд - *, което е още едно основание решението с № 183 от 02.04.2026г. да бъде потвърдено и въззивната жалба отхвърлена.

МОС след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 ГПК събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 26, ал.1, предл.1- во от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК.

Ищцата Е.Г., е предявила срещу ответното дружество ,,Б.Е.Д.К.‘‘ООД със седалище и адрес на управление: гр.*, район „*“, ул.,,*‘‘ №*, ет.* обективно кумулативно съединени искове с искане/:

-Да бъде обявен за нищожен сключеният между страните Договор за кредит */07.05.2025 г. на осн. чл. 26, ал.1, вр. чл. 22 от ЗПК, поради нарушение на императивни законови разпоредби;

- Да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сума над 114 лв./58,29 евро/-представляваща неплатения остатък от главница по сключения между тях нищожен договор за кредит, посочен по- горе.

С атакуваното решение МРС е уважил частично исковата претенция като е приел недействителността на договора и е отхвърлил останалата претенция.За да постанови това решение е взел предвид, че съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет 2 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на МС.Установил е че в чл.9, ал.1 от Договора на страните е посочено, че кредитоискателят заявил желание да ползва „динамично плащане“ по своя кредит, за което дължи възнаграждение от 293,10 лв., платимо на равни части с вноските по Кредита, като по този начин общото задължение нараствало до 969 лв.

Посоченото вземане безспорно е разход по кредита, което неправомерно не е включено в размера на ГПР по кредита, при което реалното ГПР съществено надвишава допустимия размер по чл. 19, ал.4 от ЗПК, което води до недействителност на цялото кредитно правоотношение . На следващо място, по този начин потребителят е въведен в заблуждение относно съществените параметри и крайните разходи по кредита, както и относно изискването за ясно и точно посочване на всички параметри по кредита, което е нарушение на императивните разпоредби на:чл.19, ал.4 от ЗПК; чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл. 10, ал.1 от ЗПК- основание за прогласяване на кредита за недействителен от съда.

Съдът е отчел недействителността на кредита и съгласно чл. 23 от ЗПК, е приел, че по него е дължимо от кредитополучателя единствено вземането за главница/чистата стойност на кредита/- без лихви, такси и разноски. В случая, главницата е в размер от 600 лв., респективно ищецът няма да дължи никакви други лихви, такси и разноски и каквито и да е било вземания по кредита, освен „чистата“ му стойност-главницата.

Съдът е взел предвид приложената на л.23 от делото „Справка за плащанията по кредит №*“, от която се установява, че ищцата е платила сумата от 167,70 евро по кредита от 306.77евро/600лева/. Респективно остатъчно дължимата непогасена главница не е 114 лв.,/58,28евро/, а 139,07евро, поради което е приел, че вторият установителен иск е неоснователен и недоказан и го е отхвърлил.

МОС намира така направените изводи на първоинстанционния съд за незаконосъобразно и решението в атакуваната му част за неправилни.Събраженията на съда за това са следните:

Безспорно от събраните по делото доказателства се установи че между страните е сключен Договор за кредит */07.05.2025 г. със следните параметри:-Размер на кредита: 600лв.;

Размер на погасителна вноска:

112,65лв.;Годишен процент на разходите/ГПР/: 46,48%;Брой вноски:6;

Фиксиран годишен лихвен процент: 46,48 %;срок на кредита: 6 м. ;Обща стойност на плащанията: 675,90 лв.

Правилно съдът е обсъдил, че Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на МС. Правилно е установил, че потребителят е въведен в заблуждение относно съществените параметри и крайните разходи по кредита, както и относно изискването за ясно и точно посочване на всички параметри по кредита, което е нарушение на императивните разпоредби на:чл.19, ал.4 от ЗПК; чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл. 10, ал.1 от ЗПК, което е основание за прогласяване на кредита за недействителен от съда и го е прогласил за такъв.

3

По така изложената фактическа обстановка не се спори.Спорно е между страните законосъобразно ли е отхвърлен искът с правно основание чл.124 от ГПК досежно недължимата сумата по кредита и от тук основателно ли е жалбата или не.

Действително от приложените писмени доказателства е видно, че жалбоподателяката е заплатила главница по кредита в размер на 167,7евро или 327,99лева и неиздлжения остатък е в размер на 139.97евро.

За да води настоящия иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за установяване недължимост на претендирана сума над размер на главницата за ищеца е необходимо да е налице правен интерес.За ищеца ще е налице такъв интерес когато това е спорно между страните.

От събраните по делото доказателства е видно, че с решение №183 от 02.04.2026година постановено по гр.д.№3312/2025година РС * е признал ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между: Е.Г., ЕГН ********** с адрес: гр.*, ул.,,*“ *, вх.*, ап.* и ,,Б.Е.Д.К.‘‘ООД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр.*, район „*“, ул.,,*‘‘ №*, ет.* Договор за кредит */07.05.2025 г. на осн. чл. 26, ал.1, вр. чл. 22 от ЗПК е недействителен, поради нарушение на императивни законови разпоредби и това решение не е обжалвано от другата страна.Освен това с отговора си по настоящето дело въззиваемата страна „Б.Е.Д.К.“ООД изрично признава, че размера на главницата и остатъчната сума за внасяне по него е изяснен с първоинстанционното производство, т.е между страните не е налице спор за суми над размера на главницата с оглед установеното недействителност на договора за кредит.

От горното следва , че за жалбоподателката не е налице правен интерес от водене на делото.В случай, че сумите са били платени за жалбоподателката ще бъде налице необходимост да води осъдителен иск за връщане поради неоснователно обогатяване.В първоинстанционното производство е бил налице правен интерес от водене на иска, който обаче пред настоящата инстанция е отпаднал с оглед влязлото в сила решение за обявяване недействителността на договора за кредит между страните.

Ето защо и производството по делото е тази част е недопустимо и следва да се прекрати, а решението да се обезсили.

Водим от гореизложеното, МОС

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение №183 от 02.04.2026година постановено по гр.д.

№3312/2025година РС * в ЧАСТТА в която е ОТХВЪРЛИЛ изцяло, като неоснователен и недоказан предявеният от Е.Г., срещу ,,Б.Е.Д.К.‘‘ООД, установителен иск за признаване за установено, че не дължи на дружеството сума над 114 лв./58,29 евро/-представляваща неплатения остатък от главница 4 по сключения между тях нищожен договор за кредит, поради отпаднал правен интерес и

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№187/2026година по описа на МОС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5