Решение № 24 от 26.02.2025, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Асеновград, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. И. като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20245310200469 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 24-04 от 11.07.2024 г., издадено от Председателя на Комисията за защита на личните данни Венцислав Кирилов Караджов, с което на А. В. П. ЕГН **********, адрес: *** на основание чл. 58, §2, буква „и“, във вр. с чл.83, § 5, буква „а“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 3000 лв. за извършено нарушение по чл.5, § 1, букви „а“ и „б“, във вр. с чл. 6, букви „а“ – „е“ от Регламент /ЕС/ 2016/679.

Жалбоподателят А. П. в депозираната жалба и лично в съдебно заседание оспорва НП, като неправилно и незаконосъобразно, отрича факта на нарушението и навежда твърдения за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в процедурата по издаването му, като искането към съда е за пълната му отвяна.

Въззиваемата страна, Председателят на КЗЛД редовно призован не се явява и не изпраща представител, но взема писмено становище по жалбата, като моли НП да бъде потвърдено, като законосъобразно обосновано и правилно.

Съдът на базата на доказателствата приема за установено следното от фактическа страна:

На 22.12.2023 г. постъпил сигнал в КЗЛД от Е.К., с твърдения, че адвокат А. П. е вписала личните й данни в искова молба за завеждане на гражданско дело в Районен съд – Асеновград, които са й станали известни по предходно съдебно дело, по което адвокат П. също е представлява ищците, а К. отново е 1 била ответник. По повод на сигнала, била извършена проверка в КЗЛД , при която били установени горните обстоятелства, като жалбоподателят адв. А. П. не отрекла, че действително в качеството й на адвокат и пълномощник на Атанас К. е подала искова молба и образувала гражданско дело № 684/2023 г., по описа на Районен съд –Асеновград срещу Е.К., която отказала да заплати на К. извършените ремонтни услуги по неформален договор за услуга. В исковата молба адв. П. в изпълнение на задълженията й по чл. 127 ал.1 т.2 от ГПК посочила индивидуализиращи данни за ответника – а именно три имена ЕГН и адрес за призоваване. По отношение на имената и адреса на ответницата К., същите й били съобщени от клиента, а и тя вече разполагала с тях, включително и с ЕГН на същата, тъй като през 2022 г. отново била пълномощник, този път на родителите на К., които водили граждански дело срещу нея по повод имотен спор и по което били представени документи за собственост на ответника К., в които фигурирали и пълните й данни, включително ЕГН. В обясненията си адвокат П. сочи, че за да избегне процесуално безсмислени ходове и оставяне на жалбата без движение, посочила данните за индивидуализиране на ответника К., която тя така или иначе лично познавала и й били известни по данни на клиента, а по отношение на ЕГН от предходното дело. Същата счита, че не е извършила каквото и да е нарушение на ЗЗЛД, нито на Регламент /ЕС/ 2016/679. На базата на установеното, при проверката контролните органи приели, че е налице нарушение на чл.5, § 1, букви „а“ и „б“, във вр. с чл. 6, § 1 букви „а“ – „е“ от Регламент /ЕС/ 2016/679, поради което и съставили АУАН в нейно отсъствие при хипотезата на чл.40 ал.2 от ЗАНН. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение, което било счетено за неоснователно от АНО и въз основа на АУАН на 11.07.2024 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя А. П. за горното нарушение била наложена глоба в размер на 3000 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА .

Действително, директното прилагане на Регламент /ЕС/ 2016/679, като част от действащото право поради изключителната му сложност и абстрактност е предизвикателство пред правоприлагащите органи и изисква задълбочено справяне с материята. При прилагането му следва обаче да се държи сметка за действителния му предмет и цели, а именно както да се определят правилата по отношение на защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни, така и правилата по отношение на свободното движение на лични данни. Не случайно АНО не е успял да ограничи и да посочи конкретни нарушени законови разпоредби както материално-правни, така и санкционни, определящи състав на нарушение и обуславящи санкционирането от националния Закон за защита на личните данни.

След като провери изцяло и във връзка с възраженията на страните атакуваното НП съдът намира, че същото е незаконосъобразно и 2 необосновано по следните съображения.

В наказателното постановление, както и в предхождащия го АУАН, като нарушение за което се налага глобата е посочено, че адв. А. П. в качеството й на администратор но лични данни при осъществяване на дейността си – предоставяне на адвокатски услуги е обработила незаконосъобразно личните данни /три имена, ЕГН и адрес/ на Е.К., като ги е посочила в искова молба послужила за образуване на гражданско дело срещу нея пред РС-Асеновград, за цели които не са конкретни, изрично указани и легитимни и са обработени по-нататък по начин несъвместим с тези цели. Така посоченото деяние е квалифицирано като нарушение по чл.5, § 1, букви „а“ и „б“, във вр. с чл. 6 , букви „а“ – „е“ от Регламент /ЕС/ 2016/679. Съдът след анализът на описанието на нарушението и съпоставянето му с посочените законови разпоредби, намира че не е налице нито един от елементите както от обективния, така и от субективния състав на нарушението, поради което и деянието не съставлява нарушение. Чл.5, § 1, букви „а“ и „б“ от Регламента указват принципите при обработването на личните данни, като предвиждат, че същите следва да се обработват законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин за субекта на данните, както и че следва да бъдат събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и да не се обработват по– нататък по начин несъвместим с тези цели. Съотнесени към конкретиката на случая е очевидно, че входирането на искова молба от адвокат – пълномощник на страна за сезиране на съд с гражданско правен спор, изобщо е несъвместимо с извода за незаконосъобразност на използването на данните, защото по нашата правна система това е единствения законосъобразен начин за уреждане на гражданско-правните спорове, а чл. 127 ал.1 т.2 от ГПК, посочва като условие за допустимост на исковата молба индивидуализиране на ответника. В този смисъл, това е било и процесуално задължение на адв. П. в качеството й на процесуален представител, още повече, че на практика ответницата К. й е била лично позната, като имената и адреса й са били известни отпреди, както и по данни на ищеца и в този смисъл не представляват съхранявани и обработени лични данни от адв. П. в качеството й на администратор, а такива данни в конкретния случай е само ЕГН на ответницата. Самият член чл. 6 § 1 /параграф 1 е пропуснат в НП / букви „а“ – „е“ от Регламент

/ЕС/ 2016/679 въвежда легална дефиниция на законосъобразно обработване на лични данни, като предвижда множество отделни хипотези, всяка от които самостоятелно води до законосъобразност на обработването и наличието на които не е правилно преценено от АНО. Съдът след анализ на текстовете, намира че в случая са налице предпоставките по чл. 6, § 1, букви „в“ – обработването е било необходимо за спазването на законово задължение на администратора – в качеството й на адвокат и пълномощник на страна да входира допустима искова молба съобразена с процесуалния закон, буква „д“ – обработването е необходимо за изпълнението на задача при упражняването на официални правомощия на администратора в качеството му на адвокат и упълномощен процесуален представител и буква „е“ –обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна. Безспорно в случая наличието на гражданско-правен спор по неизпълнение на гражданско-правен договор и не заплащане на договорената цена поражда легитимен правен интерес у ищеца 3 да сезира съда и да получи правна защита по реда ГПК, необходимо условие, за което е сезирането на съда с надлежна искова молба. Наличието на всяка от тези три хипотези е самостоятелно достатъчна, за да изключи извода за незаконосъобразност на обработването на лични данни, в конкретния случай – на практика единствено ЕГН от жалбоподателя П.. На второ място, съдът намира, че са спазени и принципите за добросъвестност и прозрачност при обработването на данните, тъй като както данните са използвани единствено в искова молба подадена пред съда, препис от която се връчва на ответника, при ясно посочена искова претенция и с напълно прозрачна за субекта на данните цел. Възможността за защитата на нарушени права по съдебен ред е основен белег на правовата държава и в този смисъл по принцип да се твърди, че самото сезиране на съда и индивидуализиране на ответника с цел предаването му на съд е незаконосъобразно противоречи изобщо на действителния смисъл и цел на правната защита предвидена в Регламента.

На второ място, в контекста на гореизложеното, съдът намира, че е необоснована и следващата констатация в НП, а именно че личните данни са били обработени за цели, които не са конкретни, изрично указани и легитимни и са обработени по-нататък по начин несъвместим с тези цели. Напротив, ясно от конкретиката на случая е, че целта на обработката е напълно конкретна, а именно изготвяне на надлежна искова молба до съда с цел образуване на гражданско дело срещу ответницата и сезиране на съда с правния спор. Тъй като няма друг законен начин за разрешаването на правни спорове, наличието на правен интерес у ищеца легитимира напълно целта да се заведе гражданско дело, което имплицитно включва мандат и задължение за пълномощника за входиране на надлежна и допустима искова молба. В този смисъл не може да се заключи, че обработването на личните данни и конкретно на ЕГН на К. е с цел несъвместима с целите, с които са били събрани личните данни, тъй като те са били събрани от жалбоподателя П. именно в качеството й на адвокат по повод на друго гражданско дело водено от нея срещу същия ответник, т.е. с напълно идентични цели, а именно съдебна защита на нарушени права. В тази връзка, съдът намира и че е необоснована констатацията в НП, че за всяко отделно гражданско дело личните данни на същия ответник, които са били вече известни на адвокат П. следва да се събират отново с аргумент, че се преследват различни цели.

Същата е произволна, тъй като не намира опора в конкретно задължение въведено с регламента и е резултат от неправилното тълкуване на разпоредбата на чл. 5 § 1 б.Б от Регламента и изобщо на цялата законова уредба, фиксирана в него. В крайна сметка, същата има за цел защита на личните данни на лица от злоупотреби и неправомерно използване, а не да защити субектите на данни от самата възможност да бъдат предадени на съд.

И в този смисъл посочване на лични данни на ответник от процесуален представител - адвокат при изпълнение на неговата функция по процесуално представителство в изпълнение на легитимен правен интерес изключва изобщо идеята за злоупотреба, тъй като по дефиниция съдебните процеси са състезателни и публични, поради което и по никакъв начин не се нарушават конкретни права на субектите на данни свързани със защита на личните им данни, тъй като те при всички случаи следва да бъдат напълно индивидуализирани в съдебните производства, което е условие за законосъобразност на самия процес.

4

На следващо място, в контекста на гореизложеното, съдът намира и че не е налице субективна съставомерност на деянието, тъй като не е налице умисъл – пряк или евентуален от страна на жалбоподателя П. насочен към злоупотреба чрез използване на личните данни на К. или към причиняване на вреда на същата чрез разпространяване на личните и данни, тъй като те са употребени само в рамките и за целите на съдебно производство.