Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 379 от 16.05.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 1010/2024
Вид
Решение № 379
Подписан
16.05.2025
Състав
Нина Русева Моллова Белчева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.105 · Закон за защита на конкуренцията
  • чл.29 · Закон за защита на конкуренцията
  • чл.36 · Закон за защита на конкуренцията
  • чл. 36, ал. 1 · Закон за защита на конкуренцията
  • чл.37 · Закон за защита на конкуренцията
  • чл. 74, ал.4 · Кодекс на труда
  • чл. 8, ал.4 · Кодекс на труда

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Бургас, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20242100101010 по описа за 2024 година

Предявен е иск от “Аполониан Шипмениджмънт“ ЕООД, ЕИК 200559034, представлявано от Димитър Г., против Д. Н. Г., ЕГН **********, живущ в с. К., община Т., ул. Д. Б. № **, Г. Н. П., ЕГН **********, живущ в гр. Б., ж.к. В., ул. С. № **, и “Марийн Сървиз Солюшънс“ ЕООД, ЕИК 207608459, представлявано от Г. П., за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 65000 лева, впоследствие увеличена на 489 374,28 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди /пропуснати ползи/ от извършвана нелоялна конкуренция. При условията на евентуалност се претендира осъждане само на ответното дружество да заплати сумата на основание неоснователно обогатяване.

В исковата молба се твърди, че ищецът се занимавал с корабно менажиране, агентиране и обработка на кораби. Дружеството работело като изпълнител по различни проекти, възложени от различни клиенти, в това число и немското дружество W. M. GmbH & Co KB. Ищецът бил изпълнил през 2023г. проекти по възлагане от този клиент в размер на 133 262 евро /260 638 лева/. Твърди се, че е имало очакване за възлагане от този клиент за 2024г. поне в същия размер.

Ответниците Г. и П. били бивши служители на ищеца, работещи в дружеството, като монтьори на корабни двигатели. Трудовият договор на П. бил прекратен по взаимно съгласие, считано от 01.12.2023г. След извършена последваща справка в ТР се било установило, че този ответник регистрирал още на 22.11.2023г. дружество с наименование “Марийн Сървиз Солюшънс“ ЕООД, чийто предмет на дейност съвпадал с предмета на дейност на ищеца.

Ответникът Г. не се е явявал на работа и бил дисциплинарно уволнен на 30.01.2024г.

Впоследствие ищецът разбрал, че двамата ответници били влезли в отношения с W. M. GmbH & Co KB и по този начин нарушили техните трудови задължения съобразно нормите на чл.29 ЗЗК и чл.36 ЗЗК, забраняващи нелоялната конкуренция.

Според ищеца, ответниците се били възползвали неправомерно от достъпа си до 1 информация за клиент на своя работодател и си предложили услугите в лично качество, а единият от тях дори регистрирал и фирма. Така те били отнели редовен клиент на ищеца и му нанесли вреди в размер на пропуснатите ползи от неосъществени възлагания и поръчки. Сочи се, че ответниците били нарушили задълженията си за лоялност и пазене на търговска тайна, както и задълженията си да не сключват трудови договори с конкурент на работодателя в продължение на 6 месеца.

Твърди се, че с учредяването на фирмата ответникът П. започнал да извършва пряка нелоялна конкурентна дейност с бившия клиент на ищеца, като по този начин лишил последния от възможността да сключи сделка с W. M. GmbH & Co KB.

Така ответното дружество неоснователно се обогатило в следствие поведението на физическите лица, като в същото време ищецът обеднял от загубата на клиент.

В срока по чл.131 ГПК ответниците подадоха отговор, с който оспорват исковете като неоснователни. Сочат, че нямало законова забрана за осъществяване на стопанска дейност от работник за своя или чужда сметка, както и за извършване на конкурентна дейност. Твърди се, че работникът имал конституционно признато право на труд, като в случая нямало уговорена в трудовите договори забрана за осъществяване на конкурентна стопанска дейност. Нелоялността към работодателя и злоупотребата с доверието му представлявали дисциплинарни нарушения, които водели до дисциплинарна отговорност, но не и до отговорност по чл.105 ЗЗК. Заявява се, че уговорката, с която се ограничавало извършването на конкурентна дейност след прекратяване на трудовото правоотношение, нарушавала признатото от Конституцията право на труд на работника. Бившият работодател не можел да налага на работника да не упражнява своята професия. Сочи се, че ответниците не са нарушавали добросъвестната търговска практика и добрите нрави. Твърди се, че ответното дружество е нямало никога договорни отношения с W. M. GmbH & Co KB и тази фирма не е възлагала проекти на ответниците. Дружеството- ответник било сключило договор от 01.12.2023 г. с друга фирма, а именно Amaro GmbH, с което дружество нямало доказателство, че ищеца можел да сключи договор, нито имало данни за преддоговорни отношения, водени преговори и приемане на оферти, за да се направел извод, че е можело да се сключи такъв договор, но не е сключен поради нелоялна конкуренция. Нямало и пропуснати ползи за ищеца, понеже не била доказана възможността за сигурно увеличаване на имуществото му.

Навежда се, че не било налице и нарушение по чл.37 ЗЗК, понеже ответниците не били разпространявали никакви поверителни сведения, касаещи ищцовото дружество.

Наред с това последното не било посочило кои факти от неговата дейност считало за търговска тайна, за да могат работниците да се съобразят с това обстоятелство. С тези съображения се моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения поделото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото, че ответниците- физически лица са бивши служители на ищеца, като трудовите им правоотношения са прекратени.

Съгласно разпоредбата на чл.105 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/, за причинени вреди вследствие на извършени нарушения по този закон виновното лице дължи обезщетение. Ал.2 постановява, че право на обезщетение в пълен размер имат всички физически и юридически лица, на които са причинени вреди, дори когато 2 нарушението не е било насочено директно срещу тях.

Нормата на чл. 106 от същия закон сочи, че обезщетението в пълен размер поставя увреденото лице в положението, в което то би се намирало, ако нарушението на правото на конкуренцията не е било извършено, като това обезщетение обхваща правото на обезщетение за претърпяната загуба и за пропуснатите ползи, заедно с дължимата законна лихва.

Чл.29 от ЗЗК въвежда обща забрана на всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите.

Чл.36 от ЗЗК забранява осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти.

В случая се сочи, че двамата ответници- физически лица, в нарушение на последните две разпоредби на ЗЗК, започнали работа за W. M. GmbH & Co KB, за което дружество няма спор, че до 2024 г. е осъществявало търговски отношения с ищеца. Твърди се, че възползвайки се неправомерно от достъпа до информация за клиента, П. и Г. били осъществили контакт с дружеството и били предложили услугите си в лично качество, както и чрез ответното дружество. Наред с това се сочи, че двамата ответници били нарушили правилника за вътрешния трудов ред в дружеството- ищец, както и задължението си за лоялност и пазене на търговска тайна, с което задължение били обвързани и след прекратяване на отношенията си, съгласно изрично подписани от тях декларации.

На първо място, доколкото не се оспори факта, че между П., Г. и ищеца са били налице трудови правоотношения, съдът го намира за безспорно. От приложеният правилник за вътрешния трудов ред на ищеца, е видно, че в чл.21.9 е въведено задължение на работника да не установява трудови правоотношения с конкурентна на работодателя фирма, 6 месеца след прекратяване на трудовия му договор. В чл.22.7 пък е визирано задължение на работника да проявява лоялност към работодателя, като не разпространява поверителни за него сведения и пази доброто му име и репутация.

Доколкото, обаче, възникването на такива задължения у ответниците П. и Г. е спорен факт, и предвид липсата на представени доказателства в тази връзка от страна на ищеца, съдът намира, че двамата не са нарушили сочените в правилника забрани. По делото не са представени подписани от страните трудови договори и декларации, изхождащи от двамата ответници- физически лица, в които да се съдържат такива клаузи, за да се направи извод, че същите са се задължили да не извършват конкурентна дейност след прекратяване на трудовите си отношения с ищеца. Липсват и доказателства, че на П. и Г. са били връчени и същите са се запознали с приетия от „Аполониан Шипмениджмънт“ ЕООД правилник за вътрешния трудов ред. В показанията си разпитаният св. Пазвантов заяви, че всеки служител във фирмата бил запознат с правилника за вътрешния ред. Същият посочи и че имало конфиденциална информация, която била регламентирана чрез правилника за вътрешния ред.

Свидетелят визира, обаче, че не е виждал нарочен документ, в който да са изброени конкретни обстоятелства, който работодателят да е приел, че съставляват фирмена или търговска тайна. Свидетелят заяви и че търговска тайна за дружеството- ищец са оферти, ценови параметри, като в правилника било конкретизирано за кои обстоятелства се касае конфиндециалността. Всеки служител подписвал такава декларация.

3

Така дадените показания, обаче, съдът намира, че сочат за принципни действия на дружеството- работодател, но не водят до категоричния извод, че същите са били приложени и по отношение на двамата ответници- физически лица. Наред с това, видно от правилника за вътрешния трудов ред, приложен по делото, в същият няма изрично посочване коя конкретно информация според дружеството се счита за конфиденциална, съответно съставлява търговска тайна, която служителите да знаят, че разпространявайки я нарушават правилата за защитата й.

Независимо от горното, съобразно съдебната практика, постановена по чл.290 ГПК, дори и да се приеме, че клауза за непостъпване на работа в конкурентна фирма след прекратяване на трудовото правоотношение е била заложена в трудовите договори на П. и Г., то тези клаузи се приемат за нищожни. Така в Решение № 417/21.05.2010 г., постановено по гр.д. № 1228/2009 г., ІІІ г.о., Решение № 740/18.11.2010 г. по гр.д. № 322/2010 г., на ІV г.о., по реда на чл.290 ГПК, Решение № 533/30.06.2010 г. по гр. д. № 309/2009 г., ІV г.о., трите на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, съдът е приел, че клауза в трудов договор, която поставя трудово-правната връзка в зависимост, или добавя към нея допълнителни уговорки с гражданско-правен характер, чиито предмет е поведение и действия на работника след евентуалното прекратяване на трудовото правоотношение, подлежи на установяване като недействителна при условията на чл. 74, ал.4 от КТ, макар да не е свързана със съдържанието на самия трудовия договор, неговия предмет или изпълнение за срока на действието му. Правото по чл. 48, ал. 3 от Конституция на РБ, всеки гражданин свободно да избира своята професия и място на работа, върховната инстанция сочи, че не може да бъде предмет на действителен отказ или ограничение, изразени в частноправно съглашение, включително като клауза на трудов договор при постъпване на работа, предвид недопустимостта за отказ от личното право на труд, скрепено с императивната норма на чл. 8, ал.4 от КТ, в доразвитие на изведения в цитираната конституционна норма принцип.

С оглед така постановената задължителна практика, дори и да е съществувала такава клауза в трудовите отношения между ищеца и двамата ответници, то същата не обвързва последните поради недействителността й. В тази връзка твърденията на ищеца в тази насока не следва да бъдат споделени.

На следващо място поради липсата на ясно изразено становище от страна на работодателя- ищец коя информация счита за търговска тайна, няма как да се приеме, че П. и Г. са злоупотребили с наличната в дружеството информация относно контакта с W. M. GmbH & Co KB. Видно от правилника за вътрешния трудов ред, в същия няма конкретика относно това кои данни се считат за конфиденциални, съответно съставляват фирмена или търговска тайна.