Решение № 110 от 21.05.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. гр.Мадан, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20245430100062 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Ф. А. Б. против КРЕДИ ЙЕС ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 8 от договора за кредит от 07.12.2022 г. като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да бъде осъдено ответното дружество да върне на ищеца сумата от 596,70 лева (след допуснато изменение на иска в о.с.з. от 16.05.2024 г.), платена неустойка по договора за кредит от 07.12.2022 г., получена в периода от 07.12.2022 г. до 30.01.2023 г., поради нищожността на клаузата за заплащане на неустойка по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 07.12.2022 г. ищцата сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който й били предоставени в собственост заемни средства в размер на 3500, 00 лева, при годишен процент на разходите - 48,156%. Съгласно чл. 6 от договора, договорът за заем следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.10 от ОУ към договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти 1 размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл. 6 от договора, респ. на чл. 10 от ОУ към договора за кредит от договора, същият дължал неустойка визирана в чл. 8 на кредитора в размер на 3103,01 лева, която той следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечна вноска за неустойка. Ищецът усвоил изцяло заемният ресурс, но не дължал плащания за неустойка, тъй като клаузата предвиждаща заплащането на неустойка била нищожна. Ищецът се позовава на т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09. Счита, че неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция била загубила присъщата на неустойката обезщетителна и обезпечеителна функция. Предвидено било тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин водила до скрито оскъпяване на кредита. Поради невключването на неустойката в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговарял на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката. По изложените съображения моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Сочи, че на 05.12.2022 г. Ф. Б. е подала до Креди Йес Молба за заем № 993871 с цел - „за дограма врати“. Между страните бил сключен Договор за паричен заем № 993871 от 07.12.2022 г. между заемателката Ф. Б. и заемодателя „Креди Йес” ООД за исканата сума от 3500 лв. за срок от 17 месеца, с месечен лихвен процент 3,400% и ГПР в размер на 49.378 %. В чл. 6 от договора за заем е дадена 2 възможност на заемателката да избере начините на обезпечаване на заема, като са изброени възможните варианти за това. В чл. 8 от договора за заем е посочена сумата, която потребителят би заплатил при непредоставяне на исканото обезпечение в 3 дневен срок. Към договора за заем били предоставени Погасителен план и ОУ. Това обстоятелство било посочено и в чл. 4, ал. 2 от договора за заем, с който ищцата била запозната и положила подпис на всяка страница. Заемната сума по така сключения договор за заем в размер на 3500 лв. била предадена в брой на заемателката Ф. Б. на дата 07.12.2022 г. чрез Разходен касов ордер. Ищцата предварително била запозната с последиците от непредоставяне на исканите от дружеството обезпечения, ако сключи договор за заем с ответното дружество. Клаузата по чл.8 от договор за паричен заем № 993871 била индивидуално уговорена със заемателката. Клаузата била уговорена ПОД отлагателно условие - в случай, ще потребителят не предостави поръчител/и в 3 дневен срок след сключване на договора за заем, то тогава неустойката ще бъде дължима от потребителя.

По този начин ищцата чрез собственото си поведение е можела да влияе на действието на тази разпоредба и след сключване на договора за заем.

Размерът на неустойката бил изначално определен до точно фиксирана и определена от страните сума. Към момента на сключване на договор, заемателката по него е била съгласна с тази неустойка, изразила е своята воля, посредством подписването на договора. При сключване на процесният договор за паричен заем, страните по него действали в рамките на свободата на договаряне чл. 9 ЗЗД. Уговорената в договор № 993871 и търсена неустойка съставлявала разход, който заемателкатата заплащала при неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надеждно обезпечение по него. Заемателката имала право и да се откаже от сключване на договора.

Неустойката не представлявала разход по управление на кредита, нито представлява допълнителна печалба към договорната лихва. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между Ф. Ахмедов Б. - заемател и Креди Йес ООД – заемодател, е сключен Договор за паричен заем № 993871 от 07.12.2022 г. към 3 искане № 993871, при следните параметри: Размер на отпуснатия заем:

3500,00 лева; Месечен лихвен процент: 3.400%; ГПР: 49,378%; Брой вноски:

17; Дата на последно плащане: 07.05.2024 г; Обща сума за плащане: 4665,95 лева. Липсва спор между страните, че заемната сума в размер на 3500,00 лева е усвоена от заемополучателя, което обстоятелство се установява от представеното заверено копие от Договор за паричен заем № 993871 от 07.12.2022 г. към искане № 993871 - съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят с полагането на подписа си удостоверява, че е получил заемната сума в размер на 3500,00 лева и от РКО № 671/07.12.2022 г.. Съгласно чл. 6 от Договора страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на Заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия; 2. Особен залог върху движимо имущество, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия 4. Ценна книга издадена в полза на Заемодателя. Условията, на които следва да отговарят обезпеченията са следните: Съгласно чл. 10, ал.

2, т. 1 от ОУ към договора за заем гарантите следва да отговарят на следните условия: две физически лица, всяко от които да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000,00 лева, съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за заем, сключен със Заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

Съгласно т. 2 от същата разпоредба залогът следва да е учреден върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценка) надвишава два пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включващо договорената главница и лихва. Съгласно т. 3 от същата разпоредба учредената ипотека следва да е първа по ред. В т. 4 от чл. 10, ал. 2 ОУ са описани изискванията към обезпечението банкова гаранция - да е издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 /шест/ месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и 4 лихва.

Съгласно чл. 8 от договора в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.

10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 3103,05 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителен план към договора за заем. Видно от представения погасителен план към договора размерът на погасителната вноска без неустойка по чл. 8 от договора възлиза на 274,47 лева за първите 16 погасителни вноски и 274,43 лева за последната вноска.

Размерът на разсрочената неустойка по чл. 8 от Договора за заем при липса на обезпечение възлиза на 182,53 лева за първите 16 месечни вноски и 182,47 за последната вноска, а общия размер на погасителната вноска с включена разсрочена неустойка по чл. 8 от Договор за заем е в размер на 457,00 лева.

Така общо дължимата сума от заемополучателя по договора възлиза на 7769.00 лева.

Като доказателство по делото са приети договор за паричен заем № 993871 от 07.12.2022 г. към искане № 993871, погасителен план и общи условия към договора, РКО № 671/07.12.2022 г.. От страна на ответника в ОИМ се признава обстоятелството, че по процесния договор за потребителски кредит от страна на ищеца са извършени плащания в общ размер на 6644,51 лева, от които 3500,00 лв. погасена главница по договора, 905,04 лв. – погасена лихва и 2239,47 лева – неустойка.

Сключеният между страните договор по свята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на 5 чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал.

4 ЗПК. Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Доколкото сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, за неговата валидност и последици важат правилата на действащия ЗПК, в глава трета на който са уредени изискванията за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

Разпечатката съдържа 25 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/51717444-3343-4b0f-91db-d41eb92d46de