Решение № 482 от 16.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. София, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Търговско дело № 20231100902424 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „ВИП България Инвест“ ЕООД срещу „Варна Парадайс“ ЕООД и „Чифлика БГ“ ЕООД иск с правно основание чл. 464 във връзка с чл.124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че вземането на „Чифлика БГ“ ЕООД към „Варна Парадайс“ ЕООД в размер на 30000 лева, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 14.09.2023г. по ч.гр.д. № 1320/2023 г. на Районен съд – Кърджали, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК до окончателното плащане, не съществува, поради което недължими са и разноските, направени по изпълнителното дело от „Чифлика БГ“ ЕООД.

Ищецът „ВИП България Инвест“ ЕООД твърди, че е взискател по изп.д. № 20238950401344/2023г. на ЧСИ Л. С., с рег. № 895 на КЧСИ, с район на действие ОС Варна. Посочва, че ответникът „Чифлика БГ“ ЕООД е присъединен кредитор в изпълнителното дело, представил удостоверение, издадено по изп. д. № 20238080400739/2023 г. на ЧСИ З.Д., с рег. № 808 на КЧСИ, с район на действие ОС – Варна, образувано по искане на взискателя „Чифлика БГ“ ЕООД срещу длъжника „Варна Парадайс“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 14.09.2023г., издаден по ч.гр.д. № 1320/2023 г. на Районен съд – Кърджали. Уточнява, че в удостоверението било отразено, че към 20.09.2023г. дългът на „Варна Парадайс“ ЕООД към „Чифлика БГ“ ЕООД бил в размер на 30000 лева главница, лихва в размер на 66.62 лева за периода 13.09.2023г. – 20.09.2023г., 2000 лева разноски по изпълнителното дело, образувано при ЧСИ Д., и 2676.79 лева такси по ТТРЗЧСИ. Заявява, че по изп.д. № 1

20238950401344/2023 г. на ЧСИ Л. С. била извършена публична продан на недвижим имот на длъжника, като продажната цена била разпределена между взискателите, вкл. била заделена сума за взискателя „Чифлика БГ“ ЕООД, който поради това се явявал конкуриращ „ВИП България Инвест“ ЕООД кредитор. Поддържа, че вземането на „Чифлика БГ“ ЕООД, за което са заделени средства, не съществува, поради което предявява иск по чл.464 ГПК срещу взискателя и длъжника за признаване на това обстоятелство. Навежда аргументи, че документът по чл.417 ГПК, въз основан а който е била издадена заповедта, е запис на заповед, който не обезпечава вземане на този кредитор към неговия длъжник, произтичащо от каузална сделка, поради което дългът не съществува. С молба от 25.03.2025г., поддържана с молби от 17.09.2025г., ищецът въвежда ново основание за оспорване на вземането на втория ответник към първия ответник – неавтентичност на подписа на пълномощника на издателя на записа на заповед от 25.01.2021г. М. Д.а Д.а (сега Суан). Претендира разноски.

Ответникът „Варна Парадайс“ ЕООД счита претенцията за недопустима, тъй като искът е предявен след изтичане на преклузивния срок по чл. 464, ал.1 ГПК.

Евентуално счита иска за неоснователен. Твърди, че „ВИП България Инвест“ ЕООД няма качеството на кредитор на „Варна Парадайс“ ЕООД, тъй като вземането, за събиране на което е било образувано изпълнителното дело при ЧСИ Л. С., е въз основа на изпълнителен лист от 23.10.2012г., издаден по т.д. № 1650/2012г. на ОС-Варна, по което дело било постановено неприсъствено решение, и съставлява вземане по договори за заем, които били симулативни и поради това нищожни, което прави и договора за цесия, с който същите вземания са били цедирани на „ВИП България Инвест“ ЕООД, недействителен. С тези доводи отрича ищецът да е носител на вземане срещу „Варна Парадайс“ ЕООД. Твърди евентуално, че това вземане е погасено по давност, поради което и ищецът няма качеството кредитор на „Варна Парадайс“ ЕООД. Заявява, че вземането на „Чифлика БГ“ ЕООД в размер на 30000 лева е съществуващо и произтича от подписан от „Варна Парадайс“ ЕООД запис на заповед в полза на втория ответник. С допълнителен отговор развива доводите си за несъществуващо вземане на „ВИП България Инвест“ ЕООД към „Варна Парадайс“ ЕООД, предмет на изп. дело № 1344/2023г. на ЧСИ С., поради симулативност на договорите за заем, вземанията по които са били цедирани на „ВИП България Инвест“ ЕООД.

Ответникът „Чифлика БГ“ ЕООД оспорва иска като недопустим с довод за изтекъл преклузивен срок по чл.464, ал.1 ГПК, евентуално с довод, че е преждевременно заведен, твърдение за което се въвежда едва с писмените бележки по делото, в които сочи, че постановлението от 19.10.2023г. на ЧСИ С. по изп.д.№ 1344/2023г. за разпределение на постъпилите от публична продан на имот на длъжника парични средства, е предварително, а не окончателно, т.е. срокът не е започнал да тече.

Подчертава, че постановлението е било предмет на жалба и е стабилизирано едва с 2 решение от 27.12.2024г. на Апелативен съд - Варна по в.ч.гр.д.№ 550/2024г., а искът е заявен на 22.12.2023г., поради което се явява недопустим. При условията не евентуалност поддържа, че искът е неоснователен с твърдение, че „ВИП България Инвест“ ЕООД няма качеството на кредитор на „Варна Парадайс“ ЕООД, тъй като претендираното вземане от негова страна се основава на нищожни договори – договори за заем и договор за цесия, докато вземането на „Чифлика БГ“ ЕООД към „Варна Парадайс“ ЕООД е валидно възникнало и съществуващо, тъй като сумата съставлява заем, който е бил реално предоставен от втория ответник на първия ответник. – така в отговора на исковата молба, л.45-47 от делото (стр.3 от него).

Евентуално счита, че вземането на взискателя ищец по настоящото дело е погасено по давност. Претендира разноски.

Съдът, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа страна:

От приобщените по делото материали по ч.гр.д.№ 1320/2023г. на РС - Кърджали (постъпили с писмо от ОС – Кърджали от 31.03.2025г., л.190 и сл. от делото) се установява, че по заявление на „Чифлика БГ“ ЕООД на 14.09.2023г. е била издадена заповед срещу „Варна Парадайс“ ООД за изпълнение на парично задължение въз основа на документ – запис на заповед за сумата от 30000 лева, издадена от длъжника на 25.01.2021г. в полза на „Чифлика БГ“ ЕООД, с падеж – 25.01.2023г. За вземането по записа е издаден и изпълнителен лист. Приложен е бил самия запис на заповед, подписан за издателя „Варна Парадайс“ ООД от М. Д.а Д.а, като пълномощник на управителя Д.И. Д. по силата на нотариално заверено пълномощно от 19.01.2021г. на нотариус Д.Г.. Записът на заповед е редовен от външна страна документ, като съдържащ изискуемите реквизити по чл.535 ТЗ, като обстоятелството, че е платима на падеж не се отрича от отразеното в документа предявяване на записа на падежа, тъй като в случая „предявяването“ съставлява по своята правна същност представяне на книгата за плащане и има функцията на покана за изпълнение на иначе изискуемо с оглед настъпИ. падеж по ефекта менителнично задължение. В този смисъл е Решение № 148/15.11.2017г. по т.д.№ 61/2017г. на ВКС, I ТО, в което е подчертано, че такова отразяване в записа на заповед не е условие за настъпване на самата изискуемост, а представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението.

Установява се също, че заповедта е стабилизирана, тъй като в срока по чл.414 ГПК, започнал да тече от връчването на заповедта – 18.10.2023г.., не е постъпило възражение от длъжника по заповедта. Във връзка с оспорения от ищеца подпис на М.

Д.а (сега Суан), положен на записа на заповед за издател, е била допусната и приета като неоспорена от страните съдебно-почеркова експертиза, която е обосновала категоричен извод, че подписът е на сочения автор.

Установява се от приобщените като доказателства документи по изп.д.№ 3

739/2023г. на ЧСИ З.Д., че въз основа на изпълнителния лист по ч.гр.д.№ 1320/2023г. на РС – Кърджали е било образувано горепосоченото изпълнително производство по искане на взискателя „Чифлика БГ“ ООД (сега ЕООД). Видно от издаденото от съдебния изпълнител удостоверение от 20.09.2023г. размерът на дълга е : 30000 лева – главница, 66,62 лева – лихва за забава за периода 13.09.2023г. (датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК) – 20.09.2023г. (дата на удостоверението), 2000 лева разноски по изпълнителното дело и 2676.79 лева – такси по ТТРЗЧСИ.

Видно от приобщените като доказателство материали по изп.д.№ 1344/2023г. на ЧСИ Л. С. същото е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на „ВИП България Инвест“ ЕООД срещу „Варна Парадайс“ ООД (каквато структура е отразено, че има дружеството в ТРРЮЛНЦ и след прекратяване членственото правоотношение на Т.К. (сега Д.). Изпълнителният титул е издаден по т.д.№ 1650/2012г. на ОС – Варна и е за парично вземане по договори за заем от 21.12.2009г. и 01.03.2010г. Именно към това изпълнително дело се присъединява кредитора „Чифлика БГ“ ЕООД по силата на издаденото му от ЧСИ на 20.09.2023г. удостоверение. Установява се също, че в хода на изпълнителното производство пред ЧСИ Л. С. е била извършена публична продан на притежавания от длъжника „Варна Парадайс“ ООД недвижим имот, съставляващ кафе-аперитив с административен адрес: гр.Варна, ул. „******** (стар № 56) и е било издадено възлагателно постановление от 28.01.2025г. в полза на обявения с протокол от 19.09.2023г. купувач, а именно взискателя „ВИП България Инвест“ ЕООД. На 19.10.2023г. е било издадено от съдения изпълнител постановление за разпределение по чл.495 ГПК. Актът, с оглед текстовата редакцията на посочената разпоредба, предхожда плащането на продажната цена, и е обжалваем по съдебен ред, поради което едва след стабилизирането му тече срока за купувача да внесе сумата, определена за изплащане съразмерно на вземанията на другите взискатели. Постановлението за разпределение е било предявено на страните на 22.11.2023г., за което е съставен протокол. Същото е било обжалвано от длъжника и е било постановено решение на ОС – Варна по ч.гр.д№ 228/2024г., с което същото е било изменено в частта, с която са били разпределени суми по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД (за разноските) и по ал.3 (за лихвите) и потвърдено в останалата част, което разпределение потвърдено с решение на Апелативен съд – Варна от 27.12.2024г. по в.ч.гр.д.№ 550/2024г., което е окончателно. Сумата, разпределена за взискателя „Чифлика БГ“ ЕООД е била преведена от „ВИП България Инвест“ ЕООД по специалната банкова сметка на ЧСИ С. – така удостоверение от 06.03.2025г., издадено по изп.д.№ 1344/2023г. Видно от депозирана на същата дата молба от „ВИП България Инвест“ ЕООД по изп.д.№ 739/2023г. на ЧСИ З.Д. до съдебния изпълнител е отправено искане сумата да не се изплаща по сметка на „Чифлика БГ“ ЕООД, поради оспорване на вземането на този взискател с нарочен иск по чл.464 ГПК, по който е образувано настоящото дело. Няма данни и не се твърди сумата реално да е била изплатена на 4

„Чифлика БГ“ ЕООД, поради което и като последица от чл.464, ал.1, изр.второ от ГПК, съдът приема, че е налице спиране на предаването на сумата до решаване на спора по това дело.

Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

По допустимостта на иска:

Искът е допустим като предявен в преклузивния срок по чл.464, ал.1, изр.последно от ГПК. Постановлението за разпределение е предявено на 22.11.2023г. – така в съставения от ЧСИ Л. С. протокол по изп.д.№ 1344/2023г. Видно от пощенското клеймо, исковата молба е била депозирана на 22.12.2023г., т.е. в едномесечния срок от предявяване на разпределението. Именно това предявяване поставя началото на срока, в който взискател може да оспори вземане на конкуриращ го кредитор - взискател в същото изпълнително производство, като предяви отрицателния установителен иск по чл.464 ГПК, ако няма предаване на разпределената на този взискател сума. В настоящия случай разпределението е предявено на страните на 22.11.2023г., от който ден започва да тече срока по чл.464, ал.1, изр. Трето от ГПК. Обстоятелството, че постановлението е наименовано предварително, не го лишава от правна му същност, а именно – извършено от съдебния изпълнител разпределение на средства от проданта.