Решение № 3777 от 16.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3777 гр. София, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело № 20241100107149 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид:

Предявени са искове от С. А. А., ЕГН **********, с. Чайка **, община Момчилград, област Кърджали, чрез адв. Е. Ф., САК, София, ул. ****, офис 10, против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, София, бул. Витоша № 2, за заплащане на сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие образуваното и водено срещу него сл. дело № 7/1985 г. на ГСУ-МВР, ДС-София, прекратено на основание чл. 9, ал. 2 НК, след прекратяването му на основание чл. 9, ал. 2 НК с Постановление, влязло в сила на 20.06.2019 г.., ведно със законната лихва, считано от датата на прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е пострадал о време на започналата през 1984 г. кампания за промяна на турските имена с български такива, наречена Възродителен процес.

Роден е в с. Чайка, община Момчилград, обл. Кърджали, с рождени имена С. А.ов А.ов /С.

А. А./. От 1982 г. е бил студент редовно обучение в УНССв гр. София /тогавашно наименование ВИИ „Карл Маркс“/, със специалност „Агроикономика“. Ползвал се с добро име сред състудентите си, нямах никакви противообществени прояви.

Ищецът, както и негови състуденти, считали, че промяната на имената е много грубо посегателство върху основни и естествени човешки права и е незаконно. Разтревожени от 1 случващото се, се събирали със студенти от родния му край да обсъждат начини за мирен протест. Изготвили декларация, с която се противопоставяли на принудителната смяна на имената и настоявали за зачитане на етнокултурната ни идентичност и която искали да изпратят на Държавния съвет, Министерския съвет и посолства, за да се даде гласност и да се спре принудителната смяна на имената.

На 12.01.1985 г. С. А. бил арестуван в студентското общежитие, където живеех - бл. 24 в Студентски град и бил отведен в 04 РУ на МВР в София, като бил обвинен за деяния, които аз не е извършвал - за разпространяване на клеветнически твърдения с цел отслабване на властта и създаване на затруднения. При ареста не му били предоставени нито копия на документи за обвинението, нито за задържането.

По – нататък ищецът заявява, че всеки ден по време на разпитите бил подлаган на физическо и психическо насилие. Условията в килиите на 4-то районно управление на МВР в гр. София, където бил държан 73 дни, били много тежки - без светлина, без медицински грижи, оскъдна и лоша храна, мизерни битови условия и постоянен психологически натиск/тормоз и изтезания. Нямало течаща вода, нито тоалетна и достъп на естествена светлина Не му разрешаваха да се мия - лицето, зъбите, нито да се къпе или бръсне. Лишен бил от медицински грижи, а, в резултат на нехигиеничните условия и лоша храна, се разболял от дезинтерия, което нито било регистрирано, нито бил лекуван.

На 05.02.1985 г. в стаята за разпит на 4-то РУ МВР насилствено м, сменили името, което било символ на турския му етнически произход и идентичност. Чувствал се много зле. Под натиск го накарали да подписва лъжливи изявления, че доброволно е сменил рождените си имена с български.

На 25.03.1985 г. бил преместен от ареста на 04 РУ МВР в Централния софийски затвор, в мръсна единична килия при също така лоши условия и без да му окажат медицинска помощ.

След това го преместили в затвора на остров Белене, където престоял до 25.09.1985 г., също при нечовешки условия - в килии по 25-30 души, на триетажни легла, при голяма мръсотия, с гризачи и буболечки и без условия за лична хигиена. Включително били принудени да използват за малка и голяма нужда, вместо тоалетна, една пластмасова кофа, която се намирала в килията. Нямали никакви тоалетни принадлежности, нито чисти дрехи и хавлия, а и не им разрешавали да се мият и къпят. Храната била ужасна – мухлясала и развалена.

През всичкото това време ищецът нямал контакт със семейството и близките ми, даже не му разрешавали да им пише, че съм задържан. Впоследствие, след освобождаването си от тях разбрал, че са го търсили и са се опитвали да получат информация от властите, но не им е давали такава. Бил в състояние на безследно изчезнал, докато бях задържан във връзка с неоснователното обвинение.

По онова време не му дали документи за обвиненията, задържането и освобождаването ми.

Ищецът заявява също, че след демократичните промени в България и разсекретяването на досиетата на бившата Държавна сигурност не е бил уведомен от властите дали сред тях има данни и документи за мен. Обърнал се към КРДОПБГДСРСБНА, за да получа информация и 2 с писмо, изх. № КИ-Ч-17-26341 от 14.12.2017 г. на Комисията по досиетата му били предоставени копие от Постановление от 14.01.1985 г. по сл. дело № 7/1985 г. на ГСУ- МВР, ДС-София, за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража. Тези документи са му предоставени за пръв път, след което подал поредица от молби до прокуратурата за информация за хода на сл. д. № 7/1985 г. на ГСУ-МВР, ДС-София. Едва на 12.06.2019 г. получил писмо – отговор, изх.№14893/18 от 10.06.2019 г. на ВКП Отдел 05 „Аналитичен", от което става ясно, че с резолюция от 02.04.1985 г. на наблюдаващия прокурор наказателното производство, по което е бил задържан и лишен от свобода, е било прекратено на основание чл. 9, ал. 2 НК. Постановлението за прекратяване на наказателното производство от 02.04.1985 г., обективирано върху заключителното мнение на следователя, връчено му на 12.06.2019 г., и съответно е придобило стабилитет на 20.06.2019 г. след изтичане на 7 (седем) дневния срок за обжалването му.

Поради това ищецът се позовава на нормата на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и заявява, че ответникът носи отговорност за вредите, причинени му от обвиненията, за което наказателното производство е прекратено поради това, че деянията не съставляват престъпления, както и от задържането по тези обвинения. /Цитира и действащата към момента практика на ВКС - т.13 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС/.

Според отразеното в исковата молба, причинените му неимуществени вреди се изразяват в душевните болки и терзания от неоснователното привличане като обвиняем и лишаването от свобода. И всичко това - за сплашване и подчиняване на хората от общността му на принудителната промяна на имената и идентичността им. Заради обвиненията бил подложен на чести, продължителни и мъчителни разпити, които били стресиращи. В продължение на два месеца бил разпитван почти ежедневно, с часове, а понякога и цял ден. Под психологическата преса принудително били променени рождените му имена. Страхувал се, че може да бъде осъден и лишен от свобода, без да е извършил престъпление. Бил изолиран от външния свят - дори контакт със семейството и близките не му разрешаваха, бил поставен в нечовешки и унизителни условия в ареста. В резултат на обвинението и задържането загубил една академична година в университета и се наложило на следващата година да повтаря същия курс. Всичко това оставило много дълбоки травми в душата и психиката му, като страх, притеснения, фрустрация.

Задържането му причинило непоправими неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, страх от безсилието срещу използването на закона за незаконни цели, дълбоко унижение и огорчение и оставило дълбока душевна травма. Нечовешките условия, в които бил поставен по време на задържането ми, били целенасочени да накърнят честта и достойнството му и в действителност постигнали този ефект По време на задържането, нямал контакт със семейството си, а близките му също нямали никаква информация за него, даже не знаели дали е жив. Безкрайно мизерните и унизителни условия в килиите, липсата на елементарни хигиенни условия, невъзможността за доставяне на храна и дрехи отвън, го измъчваха.

3

Със задържането бил заклеймен като „враг на народа“, след излизането му на свобода голяма част от близки и познати страняли от него, за да не пострадат по подобен начин.

След освобождаването си, ищецът години наред се стряскал насън от кошмари, не можел да спя, бил нервен и раздразнен.

Ищецът се позовава на нормата на чл. 5§5 от ЕКЗПЧОС, според която обезщетението за нарушението на чл.5§1 от същата Конвенция следва да е съпоставимо по размер с обезщетението, което самият ЕСПЧ присъжда в подобни случаи.

В тази връзка моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 100 000 лв., вследствие образуваното и водено срещу него сл. дело № 7/1985 г. на ГСУ-МВР, ДС-София, прекратено на основание чл. 9, ал. 2 НК, след прекратяването му на основание чл. 9, ал. 2 НК с Постановление, влязло в сила на 20.06.2019 г.., ведно със законната лихва, считано от датата на прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане. Претендира разноски.

От негова страна са представени писмени доказателства, поискани са гласни такива. и експертизи.

В хода по същество ищецът моли съда да уважи иска изцяло. Претендира разноски – внЕ.ата д.т. за производството пред СГС.

Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва така предявения иск изцяло –по основание и размер.

Посочва, че към исковата молба не са представени доказателства резолюцията да е влязла в сила, липсва мотивирано Постановление за прекратяване.

Оспорва исковата претенция като недоказана по размер и като прекомерна, като твърди, че търсеното обезщетение е значително завишено и не съответства на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България и на справедливостта като критерий по чл. 52 ЗЗД.

Твърди, че не са налице доказателства, които да установяват действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението.

Направил е възражение за изтекла погасителна давност.

В хода по същество ответникът заявява, че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен, като, алтернативно – да се присъди обезщетение в по – малък размер, по съображенията, изложени в отговора.

Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото доказателства и становища на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че ищецът е пострадал о време на започналата през 1984 г. кампания за промяна на турските имена с български такива, наречена Възродителен процес.

От доказателствата по делото се установява, че на 12.01.1985 г. С. А. бил арестуван в студентското общежитие, където живеер - бл. 24 в Студентски град и бил отведен в 04 РУ на 4

МВР в София, в килиите на което престоял 73 дни.

Не се спори, че по сл. д. № 7/1985 г. на ГСУ-МВР, ДС-София. Едва на 12.06.2019 г. му е било повдигнато обвинение, като с резолюция от 02.04.1985 г. на наблюдаващия прокурор наказателното производство е било прекратено на основание чл. 9, ал. 2 НК.

Постановлението за прекратяване на наказателното производство от 02.04.1985 г., му е връчено едва на 12.06.2019 г., и, съответно е влязло в сила на 20.06.2019 г.

Не се спори, че, след престой от 73 дни в килията на 04-то РУ на МВР, София, ищецът бил преместен първоначално в Софийския централен затвор, а, впоследствие, отведен в Белене, където е престоял до 25.09.1985 г., когато е бил освободен. През време на задържането – от началото до четвъртия месец в Белене, бил лишен от възможността да се свърже с близките си, те също нямали никаква информация от него и дори не знаели дали е жив.

По искане на ищеца съдът разпита свидетеля М.А. А., негов брат. В съдебно заседание той заяви, че през 1984 – 1985 г. брат му бил редовен студент в София, трети курс, специалност Аграрна икономика. Самият свидетел учел задочно, а живеел в с. Чайка, Кърджалийско.

Виждали се, когато идвал на очни занятия. През м. 1985 г., когато дошъл в София, отишъл първо при него в общежитието му в Студентски град, но го нямало в стаята. Други студенти му казали, че си бил заминал на село. Не му казали, че е задържан. На другия ден друг студент му казал, че брат му може би е задържан, защото са го разпитвали. Студентът от неговата стая му казал, че дошли полицаите, претърсили стаята и го откарали, но предупредили другите да не казват. Свидетелят се притеснил и, заедно с баща си, който тогава работел в Кремиковци, отишли в Прокуратурата да го търсят, отишли и в Централния затвор, но не получили никаква информация. По съвет на друг човек отишъл в МВР в Студентски град и там го уведомили, че брат му е задържан, може да го осъдят и да го пратят в Белене. От 4-то Районно не получил никаква информация, въпреки че впоследствие разбрали, че там е бил държан 73 дни. Свидетелят се върнал на село – въпреки че бил кмет на с. Чайка, не можел нищо да разбере. Чак 4 месеца след задържането му в Белене получили писмо от брат му и отишли да го видят – било много тежко и тъжно. В Белене престоял 6-7 месеца и го освободили, тогава се върнал на село – бил безморален, съсипан, отчаян. Прекъснал, после му дали да довърши образованието си, но не му позволили да работи по специалността.