Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 782 от 08.04.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 2863/2024
Вид
Решение № 782
Подписан
08.04.2025
В сила
02.05.2025
Състав
КАЛИН СТЕФАНОВ КУНЧЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 782 гр. Бургас, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20242120102863 по описа за 2024 година

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86, ал.1 и чл.99 от ЗЗД, предявени от ”АПС Бета България“ ЕООД, гр.С., против К. Р. М. от гр.Бургас.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № ****/2024г. на РС Бургас. По него е била издадена такава за сумите: 600 лв. – главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ****, сключен на ****г. със “Сити кеш” ООД, вземанията по който са били прехвърлени на ”АПС Бета България“ ЕООД – с Договор за цесия от 13.01. 2022г.; 132.09 лв. – договорна лихва за периода ****. – 17.02.2020г.; 147.95 лв. – обез-щетение за забавено плащане за периода 17.02.2020г. – 21.03.2024г.; 464.89 лв. – неплатени такси; 590.91 лв. – неустойка за непредставено обезпечение; за законната лихва върху глав-ницата от 25.03.2024г. до окончателното плащане, както и за деловодните разноски. Твърди и че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за вземанията си.

Предвид това, иска от Съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на М., че дължи горните суми. Претендира разноски.

С Определение от 03.06.2024г. производството по делото по отношение на претенцията по чл.422, ал.1 от ГПК за сумата от 464.89 лв. – неплатени такси, е прекратено, тъй като ище-цът не е отстранил нередовността на исковата молба, а заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е обезсилена в съответната й част.

Ответникът, чрез назначения особен представител адв. Т. Ч., оспор-ва исковете. Излага съображения, че клаузите за договорната лихва и неустойката са нищож-ни, поради 1 противоречие с добрите нрави, както и че не е уведомен надлежно за цесията. Ис-ка от Съда претенцията да се отхвърли.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за исковите суми по ч. гр. дело № ****/2024г. на РС Бургас, приложено към настоящото.

Същата е връчена на М. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Това обуславя наличието на правен интерес у ”АПС Бета България“ ЕООД от водене на предявените установителни искове.

На ****г. между ”Сити Кеш” ООД и М. е сключен Договор за паричен заем Кредирект № ****, по реда на ЗПФУР, по силата на който дружеството му е предоставило сумата от 600 лв. /така представената със становището на ответника от 17.09.2024г. разписка от ”Изипей” АД/, при фиксиран ГЛП от 40.05 % и ГПР в размер на 47.61 %, а той се е задължил да върне общо 732.09 лв., на девет месечни вноски – 3 х 20.03 лв. и 6 х 112 лв., в срок до 17.02.2020г.

В чл.6.2 от Договора за паричен заем е предвидено, че ако заемателят не осигури в тридневен срок от сключването му уговореното в чл.6.1, във вр. с чл.33, ал.1 от Общите условия, обезпечение, дължи на заемодателя неустойка в размер на 590.91 лв. – с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план.

Не се спори по делото, че тъй като ответникът не е успял да предостави в уговорения 3-дневен срок необходимото обезпечение, общият размер на задължението му е нараснал до 1 323 лв.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г. ”Сити Кеш” ООД е прехвърлило на ищеца вземанията си по процесния Договор за паричен заем, както следва: за 600 лв. – главница, за 132.09 лв. – договорна лихва и за 590.91 лв. – неустойка.

Договорът за цесия е валиден и е породил правно действие между страните по него.

Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД, обаче, той има действие за длъжника от деня, в който прехвърлянето на вземането му е съобщено от предишния кредитор.

Безспорно е обстоятелството, че до момента на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК, както и на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, цесията не е съобщена от ”Сити Кеш” ООД на М., съобразно чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породи действие спрямо него – ал.4.

С исковата молба ищецът е представил нарочно съобщение, с оглед упълномощаването му от цедента да уведоми от негово име длъжника за прехвърлянето на вземането – чл.4.3 от Договора за цесия.

Предвид горното, следва да се приеме, че с получаването на преписи от книжата по делото ответникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия, съобразно разпоредбите на 2 чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД – обстоятелство, което следва да бъде зачетено при постановяване на решението, съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, и към настоящия момент именно ищецът се явява негов кредитор.

Тук следва да се посочи, че М. е бил търсен на отразения в договора негов адрес – постоянен и настоящ, но не е бил открит, поради което му е бил назначен особен представител по делото, приел книжата за него. Макар и да не ги е получил лично, той не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение – неизпълнение на задължението си по чл.99 от ЗГР в 30-дневен срок да заяви промяна на настоящия си адрес. На второ място – не е допустимо длъжникът, който не може да бъде открит на посочения от него в договора адрес, както и на тези – по адресната му регистрация, да се третира по-благоприятно от длъжници-те, които са изрядни в това отношение. На следващо – обективната невъзможност да бъде от-крит длъжникът при положена максимално за това грижа, не следва да се отразява на право-то на кредитора да се разпореди с вземането си, съответно – на приобретателя да събере съ-щото. И най-накрая, изискването за съобщаване на цесията, уредено в разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на негово-то задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ето защо, в случаите, когато длъжникът не твърди да е изпълнил вече задължението си на стария креди-тор, той не може да иска отхвърлянето на предявения от новия иск срещу него.

Отпуснатият заем на ответника като физическо лице представлява предоставяне на финансова услуга, съобразно § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, и той има качеството на потребител – по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Предвид това следва да се приеме, че процесният договор е такъв за потребителски кре-дит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от същия – и в Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, с договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено пла-щане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане . Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието му, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК, пък, предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес, за защита на икономически по-слабите участници в оборота, Съдът е задъл-жен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако страната не се е позовала на нарушаването им.

При извършената служебна проверка, Съдът констатира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10, и чл.10, ал.1 от ЗПК – не е ясно как е формиран ГПР, към който следва да се добави и т. нар. “неустойка“ при липсата на обезпечение – по чл.6.2, включена в погасителния план и имаща характер на 3 скрита възнаградителна лихва, т. е. в случая се касае за използване на конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита. /в този смисъл Определение № **** от 03.06.2021г. по гр. дело № ****/2021г. на ВКС, ГК – III г. о., и Решението от 21.03.2024г. по дело № ****/22 на СЕС, както и константната практика на настоящия съдебен състав/ Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщането само на чистата стой-ност на кредита, но не и на лихва или други разходи по него, в случая само на главницата от 600 лв.

При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил на ищеца горната сума. Предявеният установителен иск досежно същата е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Претенциите за договорната и мораторната лихви, както и за неустойката, следва да се отхвърлят, като неоснователни.

За пълнота, следва да се посочи и че искането за договорната лихва е в противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, основание за нищожност, различно от това по чл.19, ал.5 от ЗПК. Уговореният ГЛП от 40.05 % надвишава значително трикратния размер на за-конната лихва и клаузата за такава се явява нищожна.

Пак поради недействителността на договора, ответникът е поставен в забава едва с ис-ковата молба /чл.84, ал.2 о т ЗЗД/, която съобразно фикцията на чл.422, ал.1 от ГПК се счита предявена от постъпване на заявлението по чл.410 о т ГПК в съда. Т. е . дължима е съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД и законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2024г. до окончател-ното й изплащане.

На ищцовото дружество следва да се присъдят направените в заповедното и настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а именно: общо 50 лв. за ДТ и 77.49 лв. за възнаграждение за особен представител, както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 80 лв.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Р. М., с ЕГН: **********, от гр.Б. ***, че същият дължи на ”АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ****, седалище и адрес на управление: гр.С., район ”***”, **** сумата 600 лв., представляваща главница по Договор за пари-чен заем Кредирект № **** от ****г., сключен по реда на ЗПФУР със “Сити кеш” ООД, вземанията по който са били прехвърлени от последното на дружеството с Договор за цесия от 13.01.2022г., ведно със законната лихва върху нея считано от 25.03.2024г. до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № ****/2024г. на РС Бургас, като по отношение на сумите 132.09 лв. – договорна лихва за периода ****. – 17.02.2020г., 147.95 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 17.02.2020г. до 21.03.2024г. и 590.91 лв. – неустойка за непредставяне на обезпечение ОТ- 4

ХВЪРЛЯ исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, като неоснователни.

ОСЪЖДА К. Р. М. да заплати на “АПС Бета България“ ЕООД нап-равените в заповедното и настоящото производства разноски – общо 127.49 лв. за държавни такси и възнаграждение за особен представител, както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 80 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас – в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5