Решение № 15 от 29.01.2021, Административен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е № 15/29.1.2021г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, пети административен състав, в публично заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ

БЯНОВА-НЕЙКОВА при Секретаря В.М., разгледа докладваното от Съдия

Ваня Бянова-Нейкова адм. д.

№ 214 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 166, ал. 2 от ДОПК.

Образувано по жалба от Г.Л.Г. ***, против АУПДВ №

01-6500-3534#2/25.06.2020 г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който оспорващият е изключен от подпомагане по Мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“, и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 1 553,58 лева, представляващи 25 % от получената субсидия по мярката.

С доводи за незаконосъобразност се иска отмяната на оспорения акт поради противоречието му с материалния и процесуалния закон, като се отправя и искане за прогласяване на неговата нищожност по съображения за липса на компетентност на издателя на акта.

В съдебно заседание оспорващият редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата на посочените в нея основания и иска съдът да прогласи нищожността на процесния АУПДВ, респ. - да го отмени, по подробно изложени съображения. Излагат се твърдения за липса на надлежно уведомяване за откриване на производството по издаване на процесния АУПДВ поради нередовното връчване на уведомителното писмо, както и че актът е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК; застъпва се тезата, че административният орган е следвало да се произнесе по въпроса за изключване от подпомагане с отделен акт и едва след влизането му в сила да пристъпи към издаване на АУПДВ. Твърди се и наличие на извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 11/2008 г., изразяващи се в невъзможността да се предвидят настъпилите законодателни промени към момента на поемане на дългогодишния ангажимент, препятствали подаването на заявление за подпомагане за 2015 г. Сочи се също, че е налице прехвърляне по надлежния ред на поетия от жалбоподателя многогодишен ангажимент по мярката, който е довършен от съпругата му и в тази връзка се иска съдът да приложи нормата на чл. 47, т.

2 от Регламент ЕС 1305/2013 г. Твърди се също недоказаност по основание и размер на определената с акта сума за възстановяване, като се прави и възражение за изтекла погасителна давност. Представя се писмена защита. Претендира се присъждане на разноските по делото.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител Старши юрисконсулт Д.Б., оспорва жалбата и иска съдът да я отхвърли, застъпвайки становище за законосъобразност на атакувания акт. Счита, че твърдяното прехвърляне на стопанството през 2015 г. не е извършено надлежно и своевременно съобразно изискванията на чл. 14, ал. 4 от Наредба № 5/27.02.2009 г. и в тази връзка сочи, че макар да са предприети съответни действия от страна на жалбоподателя, с подаване на заявлението не е налице възможност за автоматично прехвърляне и възникване на последиците от прехвърлянето, като в случая липсва и разписаното в нормата одобрение от страна на административния орган, поради което се твърди, че актът не е произнесен при неизяснена фактическата обстановка, а напротив – органът е изследвал всички необходими факти и обстоятелства и въз основа на това е стигнал до единствения логичен извод, че за конкретния случай действително е налице неизпълнение на поетия многогодишен ангажимент предвид неподаване на заявление за последната година (кампания 2015) и законосъобразно е пристъпено към издаване на процесния АУПДВ. Счита за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност предвид разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 14, ал. 3 от относимата Наредба, като сочи, че уведомяване по смисъла на текста от подзаконовия нормативен акт в конкретния случай е извършено с писмото за откриване на производство по издаване на акта, за което е представено съответно доказателство за надлежно връчване по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК, действала към момента на уведомяването през 2015 г. По тези съображения се иска отхвърляне на жалбата като неоснователна с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със

Заявление за подпомагане с УИН № 28/180511/55426, подадено на 03.05.2011 г. (л. 32), жалбоподателят Г.Л.Г. с УРН 528646 е заявил участие в няколко схеми и мерки от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., в т.ч. и по Мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ (НР2). Към заявлението са приложени изискуемите документи; в него с подписа си кандидатът е удостоверил, че е запознат с изискванията и условията за подпомагане, включително и че е запознат със задължението да извършва земеделска дейност върху площи в райони с ограничения, различни от планинските, поне пет години след първото плащане – по отношение на заявеното подпомагане по Мярка 212 (НР2).

Във връзка с поетия многогодишен ангажимент Заявления за подпомагане са подавани, както следва: за кампания 2012 г. - с УИН № 28/140512/60512 (л. 35-52), за кампания 2013 г. - с УИН № 28/210513/66019 (л. 53-64) и за кампания

2014 г. - с УИН № 28/160614/71162 (л. 65-74). По повод подаваните заявления за подпомагане по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ са изплатени суми, за които административният орган представя извлечение от СЕБРА за плащания с получател Г.Л.Г. и платец ДФЗ-Разплащателна агенция за периода 16.10.2011-15.10.2015г.с отбелязана сума и основание за плащане.Плащания с основание М212-НР2 фигурират в позиции 7, 8, 9, 10,16, 17, 18, 19, 22, 23,26,27 и 32, като в позиции 22 и 23 платената сума е посочена на две основания М213-Н2000 и М212-НР2.

В обжалвания административен акт се сочат като платени по години по мярка 212, както следва: за кампания 2011 (първата година от ангажимента) по подадено заявление с УИН 28/180511/55426 -изплатена сума в размер на 1 485,49 лева; за кампания 2012 (втората година от ангажимента) по подадено заявление с УИН 28/140512/60512 - изплатена сума в размер на 1 734,60 лева; за кампания 2013 (третата година от ангажимента) по подадено заявление с УИН 28/210513/66019 - изплатена сума в размер на 1 571,78 лева; за кампания 2014 (четвъртата година от ангажимента) по подадено заявление с УИН 28/160614/71162 -изплатена сума в размер на 1422,45 лева.

Общата изплатена сума по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони", представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по мярката през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 6 214,32 лева.

С

Писмо изх. № 01-6500/3534 от 25.06.2019 г. ДФ „Земеделие“ – РА (л. 21), съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК, е уведомил жалбоподателя Г.Г. за откриване на административно производство по издаване на АУПДВ поради неспазване на многогодишен ангажимент, поет през кампания 2011 по заявление с УИН 28/180511/55426.

В писмото се сочи, че производството се открива, тъй като при извършването на административни проверки на основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП е установено, че за кампания 2015 бенефициентът не е заявил участие по мярка 212, с което не е спазил изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. В писмото са посочени конкретно изплатените суми по години във връзка със заявеното участие по Мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“, въз основа на което и в съответствие с чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредбата, поради констатираното прекратяване на участието в мярката след четвъртата година от поетия ангажимент, е определена за възстановяване сума в размер на 1 553,58 лева, представляваща 25 % от получената субсидия по мярката. Определен е 7-дневен срок от датата на получаване на писмото, в който, при несъгласие с направените констатации, бенефициентът може да направи възражение и да представи относими към констатациите доказателства. Връчването на писмото е извършено по реда на чл.

61, ал. 3 от АПК, действала към момента на откриване на производството. В определения с уведомителното писмо 7-дневен срок възражение не е депозирано.

Производството приключило с издаването на процесния АУПДВ № 01-6500-3534#2 от 25.06.2020 г. от Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – София, с който, на основание чл. 14, ап. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, вр. чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 6 и ал. 5, предложение първо, вр. ал. 2 и ал. 1 от ЗПЗП, Г.Л.Г. е изключен от подпомагане по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“, и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 1 553,58 лева, представляващи 25 % от получената субсидия по мярката.

АУПДВ е връчен лично на оспорващия на 20.07.2020 г. (л. 20, гръб), а чрез административния орган против акта е депозирана жалба, изпратена по пощата на 03.08.2020 г. (л. 17), заведена във входящия регистър на ДФЗ-София под вх. № 01-6500/3534#4 от 06.08.2020 г. (л. 5). Въз основа на жалбата е образувано и настоящото съдебно производство.

Не е спорно между страните, че във връзка с поетия през 2011 г. многогодишен ангажимент от Г. Заявления за подпомагане са подавани за кампании 2012 г. (с УИН № 28/140512/60512), 2013 г. (с УИН № 28/210513/66019) и за 2014 г. (с УИН № 28/160614/71162), в които е заявено участие по схеми и мерки, включително и по Мярка 212 (НР2), като за стопанската 2014/2015 г. заявление за подпомагане не е подавано от бенефициента Г..

Спорно между страните е обстоятелството на твърдяното от жалбоподателя Г.Л.Г. прехвърляне на поетия от него петгодишен ангажимент на съпругата му, в която връзка са и представените от него по делото две декларации (л. 13-16). Видно от съдържанието на Декларация за прехвърляне на заявление за подпомагане с вх. № 02-281-6500/208 от 26.08.2015 г. по описа на ОД на ДФЗ-Ямбол (л. 13-15), бенефициентът Г.Л.Г. декларирал желанието си за доброволно прехвърляне правата за получаване на плащане и поетите от него многогодишни ангажименти върху заявлението за подпомагане с посочения в секция А на декларацията УИН № 28/160614/71162 на земеделския стопанин, чиито данни са описани в Секция Б от същата декларация, а именно – съпругата му И.М.Т.-Г.. В собственоръчно изготвената от Г.Л.Г. декларация също с дата 26.08.2015 г. (л. 16) Л. декларирал, че за стопанската 2014/2015 г. не е подал заявление за подпомагане поради вмененото изискване на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.1015 г., вр. чл. 38б от ЗПЗП; посочил, че с оглед на това съпругата му е кандидатствала за подпомагане, като подала Заявление за подпомагане вх. № 18036556/20.05.2015 г., с което ще продължи поетия от него през 2011 г. петгодишен ангажимент; декларираното волеизявление следва да се счита за основание за прехвърляне на цялото стопанство, което не е съсобствено с други лица, а е единствено в режим на СИО съгласно Семейния кодекс, в която връзка е и посоченото в декларацията прилагане на удостоверението за сключен граждански брак. Липсват данни тази декларация да е постъпвала при компетентния орган. Предвид заявеното от ответната страна оспорване на факта на надлежно прехвърляне на стопанството, съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетел съпругата на оспорващия - И.М.Т.-Г., която е посочена като приобретател в декларациите. Разпитана в съдебно заседание, Т. заявява, че след промяна в нормативната уредба през спорната 2015 г., изискваща всички кандидати по схемите и мерките да бъдат регистрирани като земеделски производители, съпругът ѝ вече не отговарял на условията, поради което я упълномощил да довърши поетия от него ангажимент, като упълномощаването било извършено с устен договор за поръчка между съпрузите в съответствие с изискванията на ЗЗД. В тази връзка според свидетелката е и подаденото на 20.05.2015 г. от нея ново Заявление за подпомагане с УИН 28/070715/76905 (л. 91-103). Видно от подаденото заявление е, че Т. е заявила участие по няколко схеми и мерки, в т. ч. и по НР2, като в тази връзка с подписа си е удостоверила, че е запозната с изискванията и условията за подпомагане, включително и че е запозната със задължението при поет преди 2014 г. многогодишен ангажимент по Мярка 212 (НР2) да извършва земеделска дейност върху площи в райони с ограничения, различни от планинските, най-малко пет последователни години след първото плащане. По подаденото заявление са извършени съответни плащания, като са заявени същите парцели, които съпругът ѝ заявил за подпомагане в предходните години. При предявяване от съда на Декларация за прехвърляне на заявление за подпомагане (л.13-15) за удостоверяване на положените в нея подписи, свидетелката заявява категорично, че подписите са лично положени от нея и съпруга ѝ в присъствието на длъжностно лице; сочи, че при подаването на декларацията са срещнали пречки поради липса на яснота в нормативната уредба относно начина на прехвърляне на ангажимента, а по отношение на датата на депозирането на декларацията - 26.08.2015 г., твърди, че това е станало след подаване на заявлението за подпомагане на 20.05.2015 г., тъй като било необходимо „прехвърляне на правното основание на имотите“ предвид обстоятелството, че същите са били заявени от съпруга ѝ предходните години; според свидетелката самата типова бланка на заявлението за подпомагане не дава възможност да бъде отразен фактът дали кандидатства като приобретател на стопанството на съпруга си, т.е. че продължава ангажимента му по Мярка 212 за последната година, или кандидатства за мярка, която касае нов програмен период, на самостоятелно правно основание, поради която причина е и изготвена въпросната декларация за прехвърляне от 26.08.2015 г. и същата трябва да се счита като част от заявлението за подпомагане за 2015 г.; в тази връзка категорично заявява, че не е имала намерение да кандидатства за подпомагане, а единствено да довърши поетия от съпруга ѝ ангажимент, въпреки че не били уведомени за последиците на този ангажимент.