Решение № 168 от 29.07.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Кърджали, 29.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Д.а като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20235140200492 по описа за 2023 година Производството е по чл.72 ал.4 от ЗМВР.

Обжалвана е Заповед за задържане на лице с рег.№ *******/ 16.05.2023г. издадена от инспектор в група ППФКС в сектор ПИП при ОДМВР- Кърджали Д. Х..

Жалбоподателят Р. Й. твърди, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, необосновано, немотивирана и нецелесъобразна, поради което моли съда да я отмени. В съдебно заседание жалбоподателят Х. редовно призован, не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед за задържане на лице и да им се присъдят направените по делото разноски. Представя подробни писмени бележки, в които излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт. Твърди, че в заповедта не били посочени време и място на извършване на деянието във връзка с което е издадена. Не било посочено защо се приема, че са налице данни за извършване на престъпление по съответния текст от НК.

Описаните фактически основания в заповедта не намирали опора в приложения по преписката доказателствен материал, с която жалбоподателят 1 изобщо не бил запознат и очевидно не съществува, тъй като не е посочена.

Липсата на мотиви и фактически основания в заповедта нарушавала правото на защита на лицето и правела невъзможен съдебния контрол, тъй като не били ясни действителните мотиви на административния орган. Посоченият час на задържане бил часът на издаване на заповедта, а не точният час, в който е ограничено правото на свободно придвижване на задържаното лице.

Фактическото основание в заповедта не било посочено пълно и точно, а бил преписан текста на чл.248а, ал.2 от НК, без никаква конкретика и индивидуализация. Описаното не било съставомерно и не покривало всички признаци от обективна и субективна страна на посоченото престъпление от НК. Нарушено било изискването за форма на административния акт по чл.59 ал.1 т.4 от АПК и чл.74 ал.2 т.2 от ЗМВР, а именно да се посочат фактически и правни основания за издаване на акта. Представените от ответника документи, съставени по друго процесуално производство, по друг ред и на друго основание, не можели да заместят липсващото описание на фактически основания за издаване на заповед за задържане по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР.

Използването на материали и доказателства, възникнали след издаване на заповедта за задържане, и такива, с които жалбоподателят не е запознат, представлявало последващо мотивиране на акта, което било недопустимо.

Необходимостта от задържане на лицето не била обоснована в заповедта, нарушени били правата на жалбоподателя. Не било посочено в кое помещение за временно задържане се задържа лицето за срок от 24 часа.

Нормата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР изисквала не съмнения и предположения, а данни, че едно лице е извършило престъпление, а такива към момента на задържане не е имало. Принудителната административна мярка в случая била в противоречие с духа и целта на закона, не отговаряла на принципите за предвидимост и законност. Нарушен бил принципът за съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК.

Ответникът по жалбата Д. Х. редовно призован не се явява, но чрез юрисконсулт счита жалбата за неоснователна. В ход по същество настоява, че в конкретния случай жалбоподателят е задържан при наличие на данни обосноваващи предположения за извършено престъпление. Тези данни са регистрирани в заявителски материал № ** по описа на ОДМВР- Кърджали, което е достатъчно основание по смисъла на закона той да бъде задържан за срок от 24 часа. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на 2

ОДМВР- Кърджали, прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт. Сочи, че заповедта била издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му, в съответната форма, при спазване на материалноправните и процесуалните правила, съобразена и с целта на закона.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 16.05.2023г. в 11. 55ч. жалбоподателят Р. Й. И. от с.Б. бил задържан със Заповед за задържане на лице рег.№ ******/16.05.2023г., издадена от Д. С. Х.- служител в сектор ПИП при ОДМВР- Кърджали. Заповедта била връчена на задържаното лице.

Задържането на Р. Й. И. било осъществено на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР във връзка с регистриран ЗМ № *******/16.05.2023г. по описа на ОДМВР-Кърджали за извършено престъпление по чл.248а, ал.2 вр.чл.21 ал.1 от НК, за това, че в периода 2017-2022г. е подпомогнал А. Ю. А. с ЕГН ********** да представи неверни сведения, за да получи средства от фондове на българската държава, с които се финансират проекти- като е регистрирал фиктивно животно в животновъден обект /ЖО/ с № *******, собственост на В. В. Х. с ЕГН **********. По преписката по ЗМ № **/ 16.05.2023г. по описа на ОД МВР-Кърджали била извършена проверка, приключила със справка от 13.06.2023г. Материалите били изпратени на ОП-Кърджали за преценка относно наличие или отсъствие на достатъчно данни за извършено документно престъпление или такова по чл.248а, ал.2 и сл. от НК. По този повод на това на 15.06.2023г. била образувана преписка вх.№ ****/2023 г. по описа на ОП-Кърджали. По същата нямало произнасяне и постановен прокурорски акт до приключване на настоящото съдебно производство.

Изложената фактическа обстановка се установява от Заповед за задържане на лице рег.№ *******/ 16.05.2023г., справка от Централизирана автоматизирана информационна система за документооборот относно *******/16.05.2023г. по описа на ОДМВР-Кърджали, Служебна бележка от 31.05.2023г., Докладна записка от 16.05.2023г.- 2 бр., Докладна записка от 23.02.2023г., Докладна записка от 24.04.2023г., сведения, писмени обяснения, справки от БАБХ, заявления, писмо на ОП-Кърджали от 13.06.2023 г., справка за извършена предварителна проверка по преписка рег. № 3

******/16.05.2023г. по описа на ОДМВР-Кърджали, Карта за медицинско освидетелстване на лице пребиваващо в помещение за задържане от 16.05.2023г., Протокол за личен обиск от 16.05.2023г., Разписка от 16.05.2023г. за върнати вещи на задържано лице, Декларация от 16.05.2023г., както и другите приети по делото писмени доказателства.

Цялата тази фактология се установи на база всичките събрани по делото писмени доказателства, на които съдът дава вяра, тъй като са еднопосочни, последователни и логични.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК и от надлежна страна, която има право и интерес от обжалването, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл.72 ал.1 от ЗМВР компетентност. Спазена е предвидената от закона форма съгласно чл.74 ал.1 от ЗМВР, а именно издадена е писмена заповед за задържане, която е връчена на адресата. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в ал.2 на чл.74 от ЗМВР- вписани са името, длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице- три имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часа на задържането. Разяснени са му правата по чл.72 от ЗМВР, за което е подписал декларация по чл.74 ал.3 от ЗМВР и му е предоставено копие от нея и от заповедта срещу подпис. Заповедта е издадена на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР като е посочено, че лицето се задържа във връзка с престъпление по чл.248а, ал.2 вр.чл.21 ал.1 от НК, а именно за това, че в периода 2017г.- 2022г. е подпомогнал А. Ю. А. с ЕГН ********** с настоящ адрес в гр.К. да представи неверни севдения, за да получи средства от фондове на българската държава, с които се финансират проекти- като е регистрирал фиктивно животно в животновъден обект с № *******, собственост на В. В. Х. с ЕГН **********.

Настоящата съдебна инстанция намира, че към момента на издаване 4 на атакуваната Заповед за задържане са били налице данни за извършено престъпление по чл.248а, ал.2 вр.чл.21 ал.1 от НК, което е наложило извършване на проверка по случая за изясняване на фактическата обстановка по подадената Докладна записка от 16.05.2023г., по което е образувано ЗМ във връзка с евентуална съпричастност на жалбоподателя И., авторство и съставомерност. Това е така, тъй като нормата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правната си същност задържането под стража по реда на ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАННадминистративно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.

Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането, което в случая е налице с подаване на посочената Докладна записка на 16.05.2023г., по която е образувана преписка с № *******/ 16.05.2023г. по описа на ОДМВРКърджали, които обстоятелства са вписани и в обжалваната Заповед за задържане. За това задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на 5 данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено.

Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение, не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Така също това задържане представлява принудителна административна мярка по чл.22 от ЗАНН, която има за цел да попречи на задържаното лице да извърши престъпление или да се укрие, или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване. При прилагането му органите на МВР следва да съобразяват същността и предназначението на принудителната административна мярка, необходимостта от налагането за всеки конкретен случай. Това задържане не следва да бъде наказване на уличеното лице за извършено от него деяние, а се предприема тогава, когато е наложително с оглед поведението на лицето и възможността то да се укрие или да извърши престъпление, или да попречи на полицейските органи безпрепятствено да изпълнят правомощията си. В случая не става ясно защо е задържан Р. Й. И.. В заповедта липсват мотиви и обстоятелства, че задържането му е било наложително, такива не се извеждат и от приложените по преписката материали. При издаването на заповед за задържане на посоченото основание, полицейският орган действително действа в условия на оперативна самостоятелност, но това не означава, че е освободен от задължението да обоснове необходимостта от задържането на лицето. Правомощията на органите на МВР да задържат за срок от 24 часа се упражняват само когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази принудителна мярка. По делото не са налице данни жалбоподателят да се е укривал или да е възпрепятствал по някакъв начин действията на полицейските органи, които да налагат ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложни мероприятия. Напротив, установява се от доказателствата по делото, че още от февруари 2023г. той е 6 давал сведения, беседвано е с него, призоваван е, при което той винаги се е отзовавал и е съдействал на органите на МВР, както и че на 16.05.2023г. в ОДМВР- Кърджали жалбоподателят е дал писмено обяснение. Липсват каквито и да било данни преди тази дата Р. Й. И. да е призоваван и търсен от органите на МВР, но да не се явил. Никакви неотложни действия във връзка с установяване и разкриване на въпросното престъпление по чл.248а, ал.2 от НК не са предприети на 16.05.2023г., освен задържане на жалбоподателя и даването от него на писмени обяснения, което е могло да стане и без да бъде задържан. Че не са предприети незабавни действия, целящи събиране на данни или доказателства за извършено престъпление, става ясно и от изготвената едва на 13.06.2023г. справка за извършена проверка по преписката. Същата е изпратена на ОП-Кърджали, с оглед преценка за наличие или отсъствие на достатъчно данни за извършено документно престъпление или такова по чл.248а, ал.2 и сл. от НК. В справката фигурират и други лица, извън жалбоподателя, като не могат да се изведат мотиви, че конкретно неговото задържане е било необходимо за постигане целта на закона. Следователно процесната принудителна административна мярка е наложена в противоречие с целта на закона и принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК, който изисква административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Издаването на заповедта по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР в конкретния случай превишава целта на закона, поради което задържането на жалбоподателя е непропорционално и съставлява акт на неоснователна принуда, който противоречи изцяло на същността и предназначението на принудителните административни мерки по чл.22 от ЗАНН.

Разпечатката съдържа 25 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/516f47ef-191a-44a1-8619-db803ce43f8e