Решение № 739 от 26.07.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 739 гр. Стара Загора, 26.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20255530101457 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от С. П. С. против „Фератум България“ ЕООД - за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит № ****** от ******г., релевирана на основание чл. 26 ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.22 ЗПК, във вр. с чл. 10, ал.1, чл. 11 ал. 1, т.6, т.9а, т.10, т.11 и т.12 и ал. 2 ЗПК и чл. 19 ЗПК.

Ищецът твърди, че на ******г. между него и ответника е сключен договор за потребителски кредит № ******, по силата на който, дружеството е поело задължението да му предостави сума в размер на 2 500 лв., а той се е задължил да я върне, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва: срок на кредита - 18 месеца, годишен лихвен процент - 23,33 %, годишен процент на разходите - 49,66 лв., общ размер на плащанията - 3 375 лв.

В чл. 5 от договора било предвидено, че „договорът за кредит се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на Дружеството… уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето предоставило обезпечението… със сключването на настоящия договор Кредиополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител“, въз основа, на която разпоредба на ищеца била начислена допълнителна такса за възнаграждение на поръчителя.

Въпросната допълнителна такса била дължима, по силата на част 4, т. 4.3 от Преддоговорната информация.

1

Видно от Преддоговорната информация към договора за кредит, и по[1]конкретно част 4, т.4.3, дължимото възнаграждение на поръчителя било в размер на 2 525 лв., като следвало да се има предвид, че въпросното възнаграждение не е включено, нито в годишния процент на разходите по процесния договор за потребителски кредит, нито в погасителния план към него. Въпреки че сключването на допълнителния договор за предоставяне за поръчителство било задължителна предпоставка за сключването на договора за потребителски кредит, разходите, които ищецът следвало да направи, във връзка с поръчителството, не били упоменати в договора.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, договорът за кредит бил недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9. В настоящия случай, договорът за потребителски кредит бил недействителен, поради наличието на няколко от хипотезите, регламентирани в чл. 22 ЗПК.

В чл. 10, ал. 1 ЗПК били регламентирани изискванията, на които задължително трябва да отговарят договорите за потребителски кредити, за да са действителни, като едно от тях е изискванията за шрифт /не по-малък от 12/. Счита, че процесният договор не отговаря на това изискване, шрифтът е по-малък от 12, което се отнася и за Общите условия към него. Общите условия, освен че не отговаряли на изискването за шрифт, поради липсата на разстояние между редовете и абзаците, били трудни за възприемане от потребителя, което било нарушение на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК, като задължителен реквизит на договорите бил посочен срок на договора за кредит. Счита, че няма такъв в процесния договор.

Същият съдържал единствено погасителен план на вноски, което не можело и не следвало да се тълкува като срок на договора.

Отделно от това - в чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, като задължителен реквизит от съдържанието на всички договори за потребителски кредити било регламентирано да бъде посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, каквато методика в процесния договор липсвала.

Нарушена била и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора следвало да е посочена не само цифровата стойност на годишния лихвен процент, но и изчерпателно да се посочат всички разходи, които ищецът ще направи и които са отчетени при формирането на годишния процент на разходите, тъй като ищецът бил икономически слабата страна по процесния договор и следвало да бъде запознат и максимално информиран за разходите, които следва да направи, във връзка с кредита.

Нарушена била и разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. От договора и от погасителния план не можело да се извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми, а именно колко лихва, колко главница и колко такса се погасява с всяка вноска и дали се дължат други такси по кредита /каквато 2 била задължително вменената на ищеца такса „Поръчител” за едностранно определеното дружество.

Нарушена била и разпоредбата на чл. 11, т. 12 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.12 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвял на разбираем език и съдържал информация за правото на потребителя, при погасяване на главницата по срочен договор за кредит, да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.

При сключване на процесния договор за кредит, на ищеца не били представяни Общите условия към него, той не ги бил подписал на всяка страница, каквито са изискванията на ЗПК, което на самостоятелно основание водело до недействителността на процесния договор за кредит.

Предвид всичко гореизложено и съгласно чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12, т. 20 от ЗПК, чл.

12, ал. 1, т. 7 - т. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит бил недействителен.

Счита, че процесния договор за потребителски кредит е недействителен и поради клаузата, предвиждаща поръчителство, предоставено от Multitude Bank. В основния договор за потребителски кредит, кредиторът едностранно вменил задължение за ищеца да предостави обезпечение за кредита с едностранно избрано от дружеството лице, като в този случай ищецът дължал сумата в размер на 2525 лв.

Клаузата на чл. 5, от процесния договор за кредит, по своето същество представлявала неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставяла избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Като в договора не бил упоменат размерът на таксата за поръчителя, а бил упоменат в преддоговорната информация и тя била в размер на 2525 лв. /надхвърлящо главницата по процесния договор за кредит/, което възнаграждение практически представлявало скрита лихва.

Клаузите по договорите следвало да се тълкуват в посока, че ангажиментът към поръчителя е неделим от основния по кредитното правоотношение и затова следвало да се включи в общия размер на разходите по кредита. Посочената гаранционна сделка 3 на практика водела до заобикаляне на разпоредбата на закона, което било довело до оскъпяване на кредита. Именно по тази причина възнагражденията за договора за поръчителство били възнаграждения по процесния договор за кредит, които съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК следвало да се включат в ГПР, но това не било сторено.

Изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като „договор за поръчителство“ представлявало заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.

4 ЗПК. Ако възнаграждението било включено в годишния процент на разходите, то последния би надвишил значително максималния размер, предвиден в ЗПК, което от своя страна било самостоятелно основание на недействителност на процесния договор за кредит.

Счита, че клаузата за обезпечение не отговаря на принципното значение и цел на договора за поръчителство. В случая, ищецът заплащал възнаграждение на поръчителя, в размер, по-голям от самата главница по договора за кредит, като ставало въпрос за възнаграждение само за даваното обезпечение, независимо от това дали ще се стигне до активиране на самото обезпечение при неизпълнение от потребителя по същество. Тоест възнаграждението на поръчителя било само за да подсигури обезпечението и без дори да се приведе в изпълнение този обезпечителен институт, респективно същото било дължимо, дори и при точно изпълнение от страна на ищеца.

Като плащането на тази такса /възнаграждение по договора за поръчителство/ било уговорено като приоритетно, дори преди плащането на основното задължение по кредитното правоотношение, от което недвусмислено се налагал изводът, че неговата пряка и непосредствена цел е да обезпечи гарантиран доход, без да има сигурност в насрещната престация, което като последица води до неоснователно обогатяване за кредитора-както за кредитодателя, така и за поръчителя. Независимо от факта, че подобен начин на обезпечаване на вземането може да се отнесе като нормален начин, който е разбираем и наложил се в практиката, било ясно, че с него в същност се цели да се постигне гарантиране на сигурен доход без насреща да е престирана услугатапоръчителството.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи недействителността на договор за потребителски кредит №****** от ******г., сключен между страните, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва, като недопустим и неоснователен.

Сочи се, че твърдението, че чл. 5 от договора е нищожен, е неоснователно.

Твърдението, че поръчителството от Мултитуюд Банк /Малта/ е задължително условие за сключване на кредитен договор, било неоснователно. Кредитополучателят можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „Фератум България“, потребителят сам избирал обезпечението.

4

Също така, исковете за нищожност или унищожаване на договора за гаранция били недопустими, тъй като не били насочени срещу правилната страна — Мултитуюд Банк, а не „Фератум България“ ЕООД. Мултитуюд Банк било самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставяла услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и била вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, по което ответникът не бил страна. Прогласяването на договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство, нямало да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк и така нямало да настъпи промяна в патримониума на ищеца.

С оглед изложеното, счита, че ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което същите следвало да бъдат оставени без разглеждане, като недопустими.

Ищецът сам бил избрал Мултитуюд Банк /Малта/ като поръчител в електронния формуляр и, след като бил информиран за дължимите такси, подал заявление за кредит. Получил бил преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочвала, че за сключването на договора за кредит „Фератум България“ изисква поръчителство.

Ищецът бил получил и документи от Мултитуюд Банк, включително договор за гаранция. След като бил информиран, ищецът потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора.

С оглед това, не може да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл.

68е от ЗЗП. Ответникът не бил въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът бил информиран за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на Мултитуюд Банк, ако избере нея за поръчител.