Решение № 51 от 25.02.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Сливен, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Пенка М. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20262200500062 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 972/10.11.2025г. по гр.д.

№ 5801 по описа за 2024г. на СлРС, с което е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.1 от ГПК, във вр. чл.

124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ, че А. Д. И., ЕГН ********** от гр. *******, чрез назначения особен представител Т. Т. от АК - С., със съдебен адрес: гр. ******* ДЪЛЖИ на Първа Инвестиционна Банка АД, със седалище и адрес на управление град ***********, ЕИК ***********, както следва: сумата 1000,00 лева /хиляда лева/, представляваща главница по Договор издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка №044СС-К-000223/18.09.2008 г., сключен между „ПИБ“ АД и длъжника, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.06.2024 г. до окончателното й изплащане;

1 с у м а т а 99,72 лева /деветдесет и девет лева седемдесет и две стотинки/, представляваща възнаградителна лихва по т.7 от договора за кредитна карта, дължима за периода 19.01.2024 г. 09.06.2024 г. сумата 34,96 лева /тридесет и четири лева деветдесет и шест стотинки/, представляваща наказателна лихва за забава по т.9 от договора за кредитна карта, дължима за периода 06.02.2024 г. до 09.06.2024 г. сумата 6,13 лева /шест лева и тринадесет стотинки/, представляваща законна лихва от 10.06.2024 г. до 25.06.2024 г. с у м а т а 60,00 лева /шестдесет лева/, представляваща начислени разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на банковия кредит. сумата 71,25 лева /седемдесет и един лева двадесет и пет стотинки/ , представляваща разноски по делото и е осъдена ответницата да заплати на ищеца направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, 400 лева за особен представител, 350 лв. за вещо лице и 175 лева за д.т.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство чрез особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК.

Въззивницата чрез особения си представител атакува изцяло цитираното решение, като заявява, че то е неправилно и необосновано.

Заявява, че събраните доказателства не са преценени поотделно и в съвкупност, от приложените доказателства не става ясно дали ответницата действително дължи визираните н исковата молба суми.

Искът е оспорен по размер и по начин на формиране, включително и претенциите за лихви, а ищецът не е представил с исковата молба и не е направил доказателствено искане за събиране и представяне на доказателства по делото. Исковата молба не е отговаряла на изискванията на чл. 127 от ГПК. Но-нататък въззивницата твърди, че съдът неправилно е приел за безспорен факт, че картата е подновявана, като последното автоматично удължаване на срока е било до 18.09.2024г., както и че ответницата е била уведомена за предсрочната изискуемост на кредита, без да изложи мотиви. Допуснал е и неправилно приложение на пар. 5 от ПЗР на ЗПК, като не е приложил изключенията на същия. Освен това не е 2 коментирал в детайли оспорването на процесния договор и неговата недействителност на осн. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 10 ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.

Развива подробни съображения в тази насока. Въззивницата счита, че обжалваното решение е немотивирано, респективно нищожно, тъй като съдържа мотиви само в насока твърденията на ищеца. Неправилно са присъдени и разноските по делото.

С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени атакуваното решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново, с което да остави без уважение предявения иск по чл. 422, вр. чл. 415 ал.

1 от ГПК, като неоснователен и недоказан. Прави евентуално искане /погрешно наречено алтернативно/ да се прогласи недействителността на договора за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, ведно с общите условия, на осн. чл. 22, вр. чл. 10 от ЗПК.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва изцяло като неоснователна въззивната жалба.

Заявява, че съдът по безспорен начин е установил наличието на валидно облигационно отношение между страните, като се е произнесъл по всички възражения на ответната страна. В свое становище от 24.06.25г. особеният представител на ответницата изрично е потвърдил дължимостта на претендираните суми, установено е и настъпването на изискуемостта им. Възражението за недействителността на ОУ към договора за кредит поради неспазен размер на шрифта – не по-малък от 12, е разгледано и съдът правилно е приел, че по отношение на сключения между страните договор за кредитна карта се прилагат разпоредбите на отменения ЗПК и изискването за размера на шрифта е в сила от 23.07.2014г.

В пар. 5 от преходните разпоредби изрично се предвижда, че действащият ЗПК не се прилага за ДПК сключени преди влизането му в сила на 12.05.2010г., а настоящият договор за кредитна карта е сключен на 18.09.2008г. Също така въззиваемата страна твърди, че първоинстанционният съд е извършил проверка досежно валидността на договора и не е констатирал наличие на клаузи, противоречащи на императивни правни норми. Заявява, че не е налице 3 и нарушение във връзка с представените на 17.06.2025г. справки и извлечения, които са предоставени съгласно указанията на съда, на които особеният представител не е възразил в о.с.з. Неоснователно е и оплакването за недължимост на оспорената наказателна лихва, с оглед направеното на 24.06.25г. потвърждаване дължимостта на всички суми.

В обобщение въззиваемият счита, че атакуваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено, а въззивната жалба – оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 150 лв.

В отговора е направено доказателствено искане с оглед изявленията във въззивната жалба, за допускане на ССЕ, както е поискана в исковата молба, което съдът е оставил без уважение.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява, за него се явява особен процесуален представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК, поддържа въззивната жалба, оспорвайки отговора и моли съда да я уважи на изложените съображения. Заявява, че особеният представител няма правомощия да признава иска и да се разпорежда с материалните права на страната без нейно знание.

В с.з. за въззиваемата страна, редовно призована, не се явява процесуален представител по закон, с писмено становище процесуалният й представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК оспорва въззивната жалба, поддържа отговора и иска да се потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение. Претендира разноски за тази инстанция, представя списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивният съд намира, че въззивната жалба е редовна и допустима, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от 4 въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че атакуваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Безспорно доказано е сключването между страните на договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 044CC-R- 000223/18.09.2008 г. за кредитен лимит 1000 лв. със срок на погасяване 18.09.2010 г. с опция за автоматично подновяване при условия предвидени в ОУ, както и че ответницата е получила кредитната карта с чип на 18.09.2008 г., а на 18.09.2010 г. е подновена, тъй като е с опция за автоматично подновяване при условията и по реда, предвидени в Общите условия. Последното автоматично удължаване на срока за ползване и погасяване на кредитния лимит (овърдрафт) е до 18.09.2024 г. Ответницата е подписала декларация, че е запозната с Общите условия на ПИБ АД за издаване на револвиращи международни карти с чип, включително с нивата на лимитите и с Тарифата за таксите и комисионните на банката.

След настъпване и обявяване на предсрочна изискуемост на вземането, на 26.06.2024г. ищецът предприел действия за събиране на вземането си като подал заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист. По образуваното ч.гр.д.№ 3275/ 2024г. по описа на СлРС е издадена Заповед за изпълнение № 1920/27.06.2024г. срещу длъжника А. Д. И., с която било допуснато незабавното изпълнение по искане на ищеца за посочените в заявлението суми - сумата 1000 лв., представляваща главница по Договор издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка №044СС-К-000223/18.09.2008 г., сключен между „ПИБ“ АД и длъжника, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.06.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата

99,72 лв., представляваща възнаградителна лихва по т.7 от договора за кредитна карта, дължима за периода 19.01.2024 г. 09.06.2024 г., сумата 34,96 лв., представляваща наказателна лихва за забава по т.9 от договора за кредитна карта, дължима за периода 06.02.2024 г. до 09.06.2024г., сумата 6,13 лв., представляваща 5 законна лихва от 10.06.2024 г. до 25.06.2024 г., сумата 60,00 лв., представляваща начислени разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на банковия кредит и сумата 71,25 лв., представляваща разноски по делото.

По реда на чл. 415 ал. 2 от ГПК на заявителя е указано да предяви установителния иск, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Основният довод за недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 10 ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, поддържан от особения процесуален представител е свързан с неспазване на изискванията касаещи шрифта на сключения договор и на ОУ, за което е била допусната и изслушана СТЕ, която е дала заключение, че размерът на шрифта на договора е 12, а на ОУ – 8. Съдът намира обаче, че липсва нарушение на императивна правна норма, водещо до недействителност на договора, тъй като приложение в случая намират разпоредбите на отменения ЗПК, като изискването за размера на шрифта е в сила от 23.07.2014г. В пар. 5 от преходните разпоредби изрично се предвижда, че действащият ЗПК не се прилага за ДПК сключени преди влизането му в сила на 12.05.2010г., а настоящият договор за кредитна карта е сключен на 18.09.2008г.

Неоснователно е и оплакването на въззивницата за ненастъпила предсрочна изискуемост на банковия кредит, тъй като след на стъпване на предвидените в договора условия за това, банката е изпратила писмено уведомление на кредитополучателката на 21.02.2024г., което се счита за надлежно връчено, тъй като са спазени изискванията на чл. 47 от ГПК от страна на ЧСИ, чрез когото то е изпратено. Предсрочната изискуемост валидно е настъпила на 10.06.2024г.

Така категорично няма твърдяното нарушение на чл. 10 от ЗПК и няма основания за обявяване действителността на процесния договор по реда на чл. 22 от ЗПК.

Що се отнася до дължимостта на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, въззивният съд намира, че тя е безспорно установена. Няма допуснати процесуални нарушения нито във връзка с редовността на исковата молба, нито със събирането на доказателствените средства, които са представени своевременно от страната, носеща тежестта на доказване, след дадени от съда указания в първото съдебно заседание.