Решение № 1283 от 03.10.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1283 гр. Плевен, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Станислава Т. Станева като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20244430103180 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Пред ПлРС е депозирана искова молба от Р. П. Г. против „***“ ЕООД.Твърди се, че е сключен договор за стоков кредит и паричен заем №*** между ищеца и „***“ЕАД.Твърди се, че поради забава на длъжника е инициирано съдебно производство за издаване на ИЛ на несъдебно изпълнително основание.Посочва се, че с договора за цесия вземането е прехвърлено на ответника.Посочва се, че по издадения ИЛ от 04,05.2012г. по ч.гр.д.№1728/2012г. по описа на ПРС е образувано изпълнително дело №20247560400785/2024г. по описа на ЧСИ - Ц.Н., с район на действие района ПОС, с рег.№756 на КЧ,СИ на 20.05.2024г.. По това изпълнително дело са правени само справки за длъжника и връчена покана за доброволно изпълнение.Преди образуване на изпълнително дело №20247560400785/2024г. по описа на ЧСИ - Ц.Н., с район на действие района ПОС, с рег.№756 на КЧСИ , друго изпълнително дело не е било образувано.През цялото време от издаването на изпълнителния лист до образуването на изпълнителното производство през 2024г. не са предприемани никакви валидни и резултатни изпълнителни действия.От датата на издаването на изпълнителния .лист през 2012г. до образуване на изпълнителното дело чрез изпълнителния лист, 1 издаден на несъдебно изпълнително основание, в полза на доверителя ми е започнала да тече погасителна давност за съдебно признатото вземане на първоначалния взискател, а впоследствие - и на неговите частни правоприемници по договорите за цесия. Тази давност не е спирана и прекъсвана с никакви валидни изпълнителни действия. Образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покани за доброволно изпълнение, проучването на имущественото ми състояние чрез извършване на справки, набавянето на документи и книжа и др. подобни действия на ЧСИ не представляват изпълнителни действия по смисъла на чл. 116, б.“в“ от ЗЗД, които да прекъсват течащата от 2012г. петгодишна погасителна давност за съдебно признатите вземания. В този смисъл са постулатите на т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС.Поради горното, с изтичането на 5-годишен срок от издаването на изпълнителния лист до датата на образуването на изпълнително производство вземанията срещу ищеца по делото от страна на кредитора „***“ ЕООД, ЕИК ****************, са били изцяло погасени по давност на основание чл. 110 от Закона за задълженията и договорите.Продължаващите претенции на ответното дружество за принудително изпълнение след изтеклата вече погасителна давност мотивират правния интерес да бъде предявена настоящата искова молба.Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 439 във вр.чл. 124, ал.1 ГПК, ДА ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че към настоящия момент от ищеца Р. П. Г. с постоянен адрес ***, ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на взискателя по изп. дело№20247560400785/2024г. и ответник в процеса „***“ ЕООД, ЕИК ****************, суми по задължението, обективирано в изпълнителен лист от 04.05.2012г. издаден по ч.гр.д.№1728/2012г., които парични задължения към настоящия момент са в размер на 476,96 лв. и законова лихва върху главницата от 14.03.2012г. до окончателното изплащане на вземането и са предмет на принудително изпълнение по образуваното изпълнително дело 20247560400785/2024г. по описа на ЧСИ - Ц.Н., с район на действие района ПОС, с рег.№756 на КЧСИ, поради изтекъл 5-годишен давностен срок за вземанията на ответното дружество на осн.чл. 110 от Закона за задълженията и договорите.Претендира разноски.

В срокът по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, като подробно е изложил съображения относно перемцията и давността и се е позовал на ТР№3/2020 и ТР№2/2015г., че давност не тече, 2 докато е висящо изп. дело, както и че е имало образувано изп.дело от 2012г.

Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна :

От материалите по делото по делото, е видно, че е издаден ИЛ по ч. гр.д.№1728/2012г. по описа на ПлРС за сумата 476,96лв., ведно с законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 14.03.2012г. до окончателното изплащане на вземането и направените деловодни разноски в размер на 25лв. за държавна такса.На основание посочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 652/2012г. на ЧСИ , рег.№726 по искане на „***“ООД.не еспорно, че вземането по ИЛ е било във връзка д договор за стоков кредит и паричен заем №***, сключен с „***“ЕАД и същото е прехвърлено по силата на договор за цесия, сключен на 24.06.2010г. на ищеца.С молбата за образуване е поискано налагане на запор.Предприети са били действия, като през 2013г. ЧСИ е уведомен, че лицето ползва ползва отпуск поради временна нетрудоспособност и е спрян запора.

През 2019г. по молба на взискателя е ЧСИ е удостоверил настъпването на перемция и производството е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.По молба на провоприемника кредитор, настоящия ответник е образувано ново изп.д.№№785/2024г. на ЧСИ, с рег.№756, като в молбата е поискано налагане на запор.

Спорен по делото е въпросът за недължимост на посочените суми поради изтекла погасителна давност.

Иск по чл. 439 ГПК е допустим и по отношение на вземания, изпълнението, по които е предприето на основание заповед за изпълнение.

Това е така въпреки, че чл.439, ал.2 ГПК предвижда искът да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. При заповедното производство не се провежда съдебно дирене. Въпреки това обаче заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила и по тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че 3 съдебно дирене не се провежда /така и задължителната практика на ВКС- вж.

Определение № 831 от 17.12.2013 г. по ч.пр. д. № 7393/2013 г. на Върховен касационен съд/.

Чрез иска по чл.439 от ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др/. Именно такъв факт се навежда от ищеца като основание за изключване на вземането- погасяване на същото по давност.

Въпросът за погасителната давност, уреден по чл. 110 ЗЗД и сл., важи за всички правоотношения.В случая вземането на ищците е установено с влязла в сила заповед, поради което, съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, срокът е петгодишен, считано от влизане на заповедта в сила, който тече след изтичане на двуседмичния срок от връчване на заповедта на длъжника.

Съгласно Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д.

№2/2013 г., ОСГТК, т.10, Постановлението на Пленума на Върховния съд №3/1980г. се счита за изгубило сила. Прието е, че изпълнителният процес е сложен динамичен процес, при който не могат да се приложат правилата за спиране и прекъсване на давността, приложими за исковия процес. Поради това в изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко насочване на взискателя към нов изпълнителен способ, а не се спира. От датата на последното изпълнително действие по изпълнителното дело, започва да тече нова давност. В същото Тълкувателно решение е посочено и кои изпълнителни действия прекъсват давността - "прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни 4 действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др." Видно от приложеното заверено ксерокопие на изп. дело, че още с образуването на изп. дело, взискателят е посочил конкретен способ.След налагането на запор 2012г. , ЧСИ е уведомен през 2013г., че се спират удръжките и няма данни да са извършвани някакви действия, които да прекъсват давността.Ново действие е предприето през 2024г. с образуването на нова изп.д. и посочване на конкретен способ в молбата.

В тази връзка следва да се отбележи, че съдът приема, че към първата дата изп. производство е било прекратено, по силата на закона/чл.433, ал.1 т.8 от ГПК/, тъй като е изтекъл повече от двугодишен срок от последното действие. Т. нар. „перемция“ настъпва по силата на закона и съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление настъпилото прекратяване. Прекратяването на изп. Дело на посочената основание, настъпва по силата на закона и няма ефект върху давността- нито я спира, нито я прекъсва.

Съгласно ТР№3/2020г. по ТД№3/2020г. погасителната давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането, като с оглед на решението,като давността е започнала да тече от 26.06.2015г. ,като през това време не са предприемани действия, с които се прекъсва същата и към датата на новото образувано изп.д. и посочването на способ за принудително изпълнение в молбата, с което да се прекъсне давността е станало едва през 2024г.т.е. съдът приема, че изтекла петгодишната давност и вземането се е погасило по давност.

Предвид изложеното, следва да се уважи изцяло предявения иск.

При това положение и с оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца всички направени от него разноски в производството по делото-450лв., по приложен списък по чл.80 от ГПК. Договореното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата е минимума, предвиден в разпоредбата 5 на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което няма основания за неговото намаляване по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА на осн. чл.439 от ГПК за установено по отношение на „***“ ЕООД, ЕИК ****************, че Р. П. Г. с постоянен адрес ***, ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на взискателя по изп.дело№20247560400785/2024г. на ЧСИ Ц.Н. с рег.№756 и ответник в процеса „***“ ЕООД, ЕИК ****************, суми по задължението, обективирано в изпълнителен лист от 04.05.2012г. издаден по ч.гр.д.№1728/2012г. на ПлРС, които парични задължения към настоящия момент са в размер на 476,96 лв. и законова лихва върху главницата от 14.03.2012г. до окончателното изплащане на вземането и са предмет на принудително изпълнение по образуваното изпълнителнодело 20247560400785/2024г. по описа на ЧСИ - Ц.Н., с район на действие района ПОС, с рег.№756 на КЧСИ, поради изтекъл 5-годишен давностен срок за вземанията на ответното дружество.

ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ***” ЕООД, ЕИК

****************, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р. И. М. – Т. – ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р. П. Г. с постоянен адрес ***, ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 450лв.