Решение № 129 от 20.04.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Русе, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова

Членове:

Галина Магардичиян

Милен П. Петров при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20224500500156 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

КР. СТ. СТ., в качеството си на баща на А.К. С.а, е обжалвал Решението на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№ 6037/21г., с което е отхвърлена молбата му за защита срещу осъществено от СТ. Д. СТ. по отношение на А. С.а домашно насилие.

Развива оплаквания за необоснованост на решението, и иска отмяната му и постановяване на решение за защита от домашно насилие, по подробно развити в жалбата съображения. Претендира разноски за производството.

Ответникът по жалбата взема становище за неоснователността й, иска потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт и претендира разноски за въззивната инстанция.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна и правна страна по делото е установено следното :

С влязло в сила на 28.05.2021г. Решение по гр.д. № 174/2020г. на РРС е прекратен бракът на Г.З.В. и КР. СТ. СТ., и упражняването на родителските права по отношение на родено от брака им - на 11.09.2011г., дете А.К. С.а, било предоставено на майката, а на бащата бил определен режим на лични 1 отношения с детето.

Молбата за защита, инициирала производството по чл. 15 от ЗЗДН, изхожда от бащата на детето, и в нея са описани два случая – на 19.10.2021г. и в края на м.октомври 2021г., за които се твърди, че има осъществени актове на домашно насилие от ответника по иска.

Видно от доклада по чл. 146 от ГПК, първоинстанционният съд е указал на молителя, че е в негова тежест да установи, че на 19.и 29.10.2021г. спрямо малолетното му дете е извършено домашно / психическо и физическо/насилие.

Въззивната инстанция споделя извода на районния съд, че по делото не са ангажирани доказателства, съгласно разпределената от съда доказателствена тежест, в подкрепа на твърденията за упражнени на процесните две дати актове на домашно насилие от страна на С.С. – в първия случай стискане на детето силно за врата, а във втория – замерване с предмети и крещене, както е изложено в обстоятелствената част на исковата молба.

В първоинстнационното производство са изслушани малолетното дете, социален работник от ОЗД при ДСП-Русе, разпитани като свидетели са майката Г.З. С.а, М.А.С.,Т.Н.Т., Е.Г.В., Н.Д. В.а.

Детето А. разказва за отношенията си с родителите си, и конкретно по предмета на делото – за случай, при който била в магазин заедно с майка си и ответника и той я стиснал силно за врата и я дръпнал настрани, и за втори случай - при гостуване на село при баба й и дядо й, когато ответникът я замерил по дрехата с вафли.

Социалният работник Д.И. е провел няколко срещи и разговори с детето, насаме, то е разказало, че на 19.10. ответникът го хванал за врата и преместил, което му е причинило болка, като и че след сключването на брак на майка й със С.С. последният станал по –груб към него, правел му забележки, без причина, това го притеснявало и затова иска да живее при баща си. В разговор със социалния работник майката обяснила, че забележките от ответника са с възпитателна цел, да се реагира, когато детето е направило нещо, няма физическо насилие.

Свидетелите С. и Т. сочат, че детето А. им споделило, при посещение в заведение „ Кестена“ с баща си, за случай в магазин, при който било дърпано и стискано от новия мъж на майка си, и че не иска да живее с тях, а при баща си. Свидетелката сочи и че й е известен случай с целене с вафли на село, за който не изнася подробности, както и че при разговорите А. била уплашена и притеснена, разказвала й, че майка й не й обръща внимание, а тя има нужда от нея, както и че я оставя на село сама.

Св. С.а – майка на А., разказва, че при посещението в магазина, при избирането на кафе машина, детето било нетърпеливо, скачало и ответникът му казал да се дръпне настрани, което то сторило. Свидетелката е категорична, че не е забелязала да има грубо отношение, бутане, резки движения, нито А. да е изпитала болка, самото дете не е реагирало да го е заболяло, не е споделило да му е причинена физическа болка, било весело, 2 щастливо. Още повече, че не са били насаме, а присъствали двама служители от магазина. За втория процесен случай - на село, обяснява, че А. се разсърдила, казала й, че дава на нея една вафла, а на ответника –две, при което последният отвърнал, че не ги иска и ги подхвърлил до детето, но не го замерил с тях, не употребил по-сериозен тон, нито се опитал да я засегне.

Свидетелката изнася данни, че с бащата на А. се разделили през м.юли 2019, като той заминал за Индонезия. Откакто заживяла фактически с ответника – през м.декември 2019г., той и детето били в много добри отношения.

Промяна в поведението на детето, в негативен аспект, настъпила след връщането на бащата в България – както по отношение на майката и ответника, така и в училище.

От показанията на св.Е.Г.В. – баба на детето, пряк свидетел на случая на село,се установява, че ответникът не е замерил детето с вафли. Същата сочи, че А., след завръщането на баща й в България, променила отношението си към ответника, споделила й ,че ще направи така, че да го изгони от къщи, като се преструва и лъже, че я тормози.

Св.Н.Д. В.а, семейна приятелка на ответника, сочи, че той има много добри отношения с А.,тя го чувствала близък, целувала го, казвало му „ обичам те“, говорела, че иска той и майка й да имат дете, за да стане кака.детето никога пред нея не е показвало да има проблем в отношенията им.

От заключението на назначената и приета по делото съдебна психологическа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че през последната година, когато бащата на А. присъства по-активно в живота й, тя се чувства специална, единствена, поставена в центъра, като бащата по – скоро изпълнява желанията й, отколкото като родител да е ръководен от мотив да удовлетвори потребностите й, вкл. за контрол, ясни правила, граници. Детето е идеализирало образа на бащата, защитник е на този образ, а представата й за идеално семейство е тя, баща й, майка й и кучето да са заедно. В тази връзка, който и да е мъжът до майка й, тя няма да го приеме, към момента в съзнанието и фантазиите й единственият достоен е баща й, и тя не допуска друг да се конкурира с неговото място.вещото лице допуска, че всеки опит за упражняване на възпитателни родителски функции от страна на ответника би могъл да бъде отхвърлен, преиначен и интепретиран погрешно от детето. Категорично не може да потвърди или отхвърли дали казаното от детето за двете процесни случки е станало или не.

Свидетелите по делото сочат известните им факти, като св.С. и Т. пресъздават казаното им от детето, т.е. техните показания са производни.

Социалният работник също пресъздава обясненото му от детето, а св. В.а свидетелства въобще за отношенията между детето и ответника, не и във връзка с конкретните два случая.

От друга страна, свидетелките С.а и В. пряко са възприели случилото се на двете процесни дати – майката е присъствала и на двете случки, а бабата – на втората, в дома й, на село. Показанията им, от една страна - поради възможността на свидетелките пряко да възприемат случилото се, а от друга – поради факта, че това са майката и бабата на детето / и са водени от защита на 3 интересите му / съдът намира за обективни. Те не влизат и в противоречие с показанията на другите свидетели, в които само се пресъздава казаното им от детето. За последното, с оглед конкретно развилата се житейска ситуация – развод на родителите, нов партньор и брак на майката, връщане на бащата в страната и заемането на активна роля в живота на детето, като съобрази и заключението по приетата съдебна психологическа експертиза, и заявеното от детето при изслушването му пред съда, въззивната инстанция счита, че пресъздава двата процесни случая през призмата на своите интереси, водено от желанието си ответникът да не е част от живота на майка му, съответно неговия, и да заживее отново с бащата.

Тези ангажирани по делото гласни, писмени доказателства и експертно заключение, обуславят извода, че не е доказано на сочените две дати от ответника да е осъществено по отношение на А. С.а физическо или психическо насилие, поради което и правилно районният съд е приел, че не са осъществени от страна на С.С. актове на домашно насилие, съответно и не следва да бъдат налагани исканите мерки за защита от домашно насилие.

Не се констатират от въззивната инстанция твърдените във в. жалба процесуални нарушения при анализа на доказателствата по делото, конкретно – неглижиране на изнесеното от детето. Напротив, то е съобразено от първоинстанционния съд в съвкупност с другите ангажирани по делото доказателства, с оглед и обстоятелството, че се касае за малолетно дете, със съответен на възрастта му житейски опит, в ситуация на конфликт на интереси. Не са пренебрегнати в доказателствения анализ и показанията на свидетелите С., Т., и на социалния работник, но те, както бе посочено по-горе, са производни, пресъздаващи казаното им от детето.

По тези съображения и изложените в мотивите на обжалваното решение, към които въззивната инстанция препраща на основание чл.272 от ГПК, жалбата се явява неоснователна, решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото в тежест на жалбоподателя са разноските, направени във въззивното производство от ответника по в.жалба - 800 лева.

Така мотивиран и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Окръжният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 132/08.02.2022г., постановено по гр.д.№ 6037/21г. по описа на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА КР. СТ. СТ., ЕГН ********** от гр.Русе да заплати на СТ. Д.

СТ., ЕГН **********, от гр.Русе сумата от 800 лева – разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване .

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5