Решение № 1096 от 21.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1096 гр. Русе, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20254520100752 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от „Топлофикация Русе“ АД, ЕИК 117005106, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток“, представлявано от изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, против С. И. В., ЕГН **********, положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и акцесорен иск по чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден недвижим имот, находящ се в **********, воден при дружеството с абонатен № 04006000020.

За периода от 23.01.2024 г. до 25.09.2024 г. в имота била доставена и разпределена топлинна енергия, за която били издадени осем броя фактури. Непогасеният остатък от задължението възлизал на 489,45 лв. Ответницата не изпълнила задължението си в предвидените срокове, поради което дължала и обезщетение за забава в размер на 19,88 лв., начислено от падежа на всяка отделна фактура до 02.12.2024 г.

За събиране на вземанията ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 6926/2024 г. по описа на Районен съд – Русе и издадена заповед за изпълнение за претендираните главница, мораторна лихва, законна лихва и разноски.

1

Заповедта била връчена на длъжницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя били дадени указания да предяви иск за установяване на вземането. В изпълнение на дадените указания и в законоустановения срок ищецът предявил настоящия иск.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 489,45 лв., представляваща незаплатена цена на доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 23.01.2024 г. до 25.09.2024 г., сумата от 19,88 лв., представляваща обезщетение за забава до 02.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.12.2024 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 6926/2024 г. Претендират се разноските в заповедното и исковото производство, включително юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата С. И. В. не е открита на регистрираните постоянен и настоящ адрес, поради което в производството й е назначен особен представител по реда на чл.

47, ал. 6 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК назначеният особен представител адв. В. Д. е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.

Поддържа, че ищецът не е доказал процесната топлинна енергия действително да е била доставена в имота и използвана от ответницата през периода от 23.01.2024 г. до 25.09.2024 г. Според особения представител представените декларация и констативен протокол не установяват ползване на топлинна енергия именно през процесния период. Не се оспорва приемането на приложените към исковата молба писмени доказателства и не са заявени други доказателствени искания. Претендира се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди твърденията и възраженията на страните и прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото нотариален акт се установява, че ответницата С. И.

В. е собственик на процесния недвижим имот, находящ се в **********. За имота при ищцовото дружество е открита клиентска партида с абонатен № 04006000020 на името на ответницата.

От договор № Д-230/31.05.2010 г. се установява, че сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество.

С договор № Д-222/10.10.2023 г. извършването на услугата дялово разпределение в сградата е възложено на „Топлоснабдяване“ АД – Шумен.

От представените осем броя фактури, извлечението от клиентската партида и 2 изравнителните справки се установява, че през периода от 23.01.2024 г. до 25.09.2024 г. за процесния имот са начислявани суми за топлинна енергия за отопление в имота, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, и битова гореща вода.

За изясняване на въпросите относно присъединяването на сградата, наличието на измервателни уреди, начина на извършване на дяловото разпределение и количеството и стойността на доставената енергия по делото е назначена и изслушана съдебнотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. М. Д.. От заключението се установява, че процесният имот се намира в сграда, присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе“ АД чрез индивидуална абонатна станция. Сградната инсталация е с вертикално разпределение и хоризонтални отклонения към отделните самостоятелни обекти. Измерването на топлинната енергия за отопление в отделните имоти се извършва чрез апартаментни топломери, а битовата гореща вода се измерва чрез индивидуални водомери. За процесния имот са отчетени един апартаментен топломер и един водомер за битова гореща вода. Водомерът се намира вътре в имота, а апартаментният топломер е монтиран в обема на етажната площадка. Вещото лице установява, че в процесния имот има монтирани отоплителни тела и се доставя битова гореща вода чрез топлопреносната система на ищеца. Броят и видът на отоплителните тела не влияят на начина на измерване, тъй като потребената енергия за отопление се отчита чрез апартаментен топломер. В сградата е въведено дялово разпределение на топлинната енергия, което през процесния период е извършвано от „Топлоснабдяване“ АД – Шумен. Процесният период обхваща три отчетни периода през отоплителния сезон 2023/2024 г. и пет неотоплителни отчетни периода през 2024 г.

При извършените контролни изчисления вещото лице установява следните стойности: – за периода от 23.01.2024 г. до 22.02.2024 г. – 1,5315 MWh на стойност 194,01 лв. с ДДС; – за периода от 23.02.2024 г. до 25.03.2024 г. – 0,6509 MWh на стойност 82,46 лв. с ДДС; – за периода от 26.03.2024 г. до 22.04.2024 г. – 0,1324 MWh на стойност 16,77 лв. с ДДС; – за периода от 23.04.2024 г. до 31.05.2024 г. – 0,8999 MWh на стойност 114,00 лв. с ДДС; – за периода от 01.06.2024 г. до 30.06.2024 г. – 0,3371 MWh на стойност 37,72 лв. с ДДС; – за периода от 01.07.2024 г. до 26.07.2024 г.

– 0,3979 MWh на стойност 44,37 лв. с ДДС; – за периода от 27.07.2024 г. до 26.08.2024 г. – 0,5520 MWh на стойност 61,55 лв. с ДДС; – за периода от 27.08.2024 г. до 25.09.2024 г. – 0,2701 MWh на стойност 30,12 лв. с ДДС. Общото количество топлинна енергия, изчислено от вещото лице за процесния период, възлиза на 4,7718 MWh, на обща стойност 580,99 лв. с ДДС. Според счетоводните данни на ищеца на имота е разпределена топлинна енергия в количество 4,7719 MWh на стойност 581,01 лв. с ДДС. Разликата между извършените от вещото лице контролни изчисления и начисленото от ищеца е 0,02 лв., което потвърждава правилността на използваните от дружеството изходни данни и методика.

3

Експертът е категоричен, че правилата за дялово разпределение, установени в Закона за енергетиката, Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването и приложимата методика за дялово разпределение, са спазени. Заключението е прието в проведеното открито съдебно заседание, като страните не са направили възражения срещу него и не са поставили допълнителни въпроси.

Съдът кредитира заключението като компетентно, обективно и обосновано. То е изготвено след запознаване с доказателствата по делото и относимата документация на ищцовото дружество, съдържа подробни контролни изчисления по всеки отчетен период и не е опровергано от други доказателства.

От приложеното ч.гр.д. № 6926/2024 г. по описа на Районен съд – Русе се установява, че по заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 489,45 лв. – главница, сумата от 19,88 лв. – мораторна лихва, законната лихва върху главницата от 04.12.2024 г. до изплащането й, както и за разноските в заповедното производство.

Заповедта е връчена на длъжницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането. Исковата молба е депозирана в рамките на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим.

Налице е идентичност между страните, основанието и размера на вземанията, предмет на заповедното и настоящото исково производство. Искът е предявен от заявителя срещу длъжника в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, след връчване на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. За ищеца е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането със сила на пресъдено нещо.

Разгледан по същество, искът за главницата е основателен.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на доставената топлинна енергия при условията и по реда на приложимата нормативна уредба.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от енергийния регулатор, които обвързват клиентите без да е необходимо изричното им писмено приемане.

По силата на закона собственикът на имота придобива качеството клиент на топлинна енергия, когато сградата е присъединена към топлопреносната мрежа. За 4 възникването на задължението не е необходимо да бъде доказано сключването на индивидуален писмен договор между топлопреносното предприятие и всеки отделен етажен собственик.

По делото е доказано, че ответницата е собственик на процесния имот, че сградата е присъединена към топлопреносната мрежа на ищеца и че за имота е открита клиентска партида на нейно име. Не се установява за процесния период друго лице да е сключило самостоятелен договор с топлопреносното предприятие и да е придобило качеството клиент за този имот.

Поради това именно ответницата е носител на задължението за заплащане на доставената и разпределена за имота топлинна енергия.

Неоснователно е възражението, че ищецът следвало да докаже фактическото пребиваване на ответницата в жилището или лично използване на топлинната енергия от нея.

Задължението на собственика не възниква единствено при доказано лично ползване на имота, а произтича от качеството му на собственик на самостоятелен обект в присъединена към топлопреносната мрежа сграда – етажна собственост.

Фактическото необитаване на жилището само по себе си не прекратява правоотношението с топлопреносното предприятие и не освобождава собственика от цената на действително отчетената и разпределена топлинна енергия.

В случая експертизата установява не само начисляване на енергия, отдадена от сградната инсталация, но и действително отчетено потребление чрез индивидуалния апартаментен топломер през отоплителните периоди и чрез индивидуалния водомер за битова гореща вода през неотоплителните периоди.

За първия отоплителен период апартаментният топломер е отчел разлика от 1,5000 MWh, за втория – 0,5430 MWh, а за третия – 0,0950 MWh. За петте неотоплителни периода водомерът за битова гореща вода е отчел потребление съответно от 4, 2, 2, 2 и 1 кубически метра.

Следователно начисленията не са основани само на предположение, че сградата е топлоснабдена, а на конкретни отчетни данни от индивидуалните измервателни уреди на процесния имот и на нормативно определената част от енергията, отдадена от сградната инсталация.

Неоснователно е и възражението, че декларацията и констативният протокол не установявали ползване на топлинна енергия през процесния период. Дори тези документи да не са достатъчни сами по себе си, доставката и потреблението се доказват от съвкупността на останалите доказателства – договора за присъединяване, отчетните документи, индивидуалните показания на уредите, фактурите, извлечението от партидата и заключението на съдебно-техническата експертиза.