Решение № 2464 от 03.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2464 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20241110213336 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. В. Р. срещу Наказателно постановление № 24-4332015517/09.07.2024 г. издадено от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

В подадената жалба се претендира отмяна на НП поради допуснати съществени нарушения при установяване на скоростта на движение на автомобила, както и конкретното място на нарушението. Жалбоподателят оспорва, че на мястото е имало поставен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 50 км./час, както и че АТСС е било поставено след знака. Оспорва и преминаването на последващ технически коннтрол на използваната АТСС.

В съдебно заседание жалбоподателят Р., редовно призован, не се явява лично, като не изпраща и упълномощен процесуален представител.

Административнонаказващият орган – началник сектор в отдел „Пътна полиция”, СДВР, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Михайлова, която оспорва жалбата и моли за присъждане на разноски. Счита, че НП е законосъобразно издадено и нарушението е безспорно установено. Излага подробни съображения в писмен вид.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.04.2024 г. около 13:32 ч. жалбоподателят Г. Р. управлявал лек автомобил марка „*******”, модел „*******“ с рег. № *******, собственост на управлявано от него дружество, в гр. София, по бул. Цариградско шосе с посока на движение от ул. Павел Красов към Околовръстен път, като до № 200 на бул. Цариградско шосе, приближавайки пешеходна 1 пътека, в населено място, автомобилът се движел със скорост 102 км./ч. при ограничение за движение в населено място от 50 км./ч., въведена и с пътен знак В 26. Скоростта била измерена посредством АТСС, Cordon М2 № MD1194, (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава – 50 км./ч. за населено място, въведена с пътен знак В 26, т.е. превишение с 56 км./ч. Радарът бил с фиксиращо устройство за дата, час и скорост, като фотографирал и изображение на автомобила, от което е видно неговия регистрационен номер.

Водачът не бил спрян за проверка непосредствено след установяване на нарушението от екипа на ОПП СДВР, който бил в патрулен автомобил. А на неустановена дата преди 13.06.2024 г. клипът от мобилната система бил прегледан и след установяване на регистрационния номер на автомобила, законният представител на дружеството регистриран собственик на автомобила – жалбоподателят Р. бил призован да се яви в ОПП СДВР. На посочената дата – 13.06.2024 г. в ОПП СДВР се явил Г. Р., който в декларация по чл. 188 ЗДвП посочил, че именно той е управлявал автомобила на 10.04.2024 г.

От разпечатка от паметта на техническо средство АТСС, Cordon М2 № MD1194, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 10.04.2024 г., в 13:32:01 ч., в района на Столична община, с координати EL 23о43.6293 и NL 42о63.4497, е засечена скорост на движение от 106 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила. Към преписката е представена и снимка на самото техническо средство, поставено в страни от пътното платно, до служебен автомобил, както и снимка на знака В 26, въвеждащ ограничение на скоростта от 50 км./час в процесния участък.

При така установените факти, на датата на подаване на декларацията по чл. 188 от ЗДвП – 13.06.2024 г., бил съставен АУАН № 0619707 от св. К. Д. – младши автоконтрольор при ОПП-СДВР за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, вр. чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, в присъствие на нарушителя и на двама свидетели на съставянето на акта, което се установява от положените от тях подписи. Жалбоподателят не изложил възражения срещу акта, като такива не са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. В АУАН изрично е посочено, че водачът на автомобила е установен въз основа на подадената декларация от водача в качеството му на собственик на МПС.

При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация на 09.07.2024 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” СДВР. С него на жалбоподателя са наложени административни наказания по чл. 182, ал.1, т. 6 ЗДвП – глоба в размер на 700 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 3 месеца.

По делото липсват доказателства за датата на връчване на Наказателното постановление на жалбоподателя, като според придружителното писмо на ОПП СДВР това е станало на 20.08.2024 г. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на следващия ден.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства, съдържащи се в разпита на св. Д., както и въз основа на писмените доказателства (вкл. и свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение, изпратени от ОПП СДВР справки от Полицейската лаборатория и БИМ; декларация от жалбоподателя като собственик на автомобила; протокол за използване на техническото средство; писмо и схема на организацията на движението от Столична община; справка-картон на водача и др.), приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК.

2

От представените пред съда снимки и протокол се установява, че мястото за контрол с техническото средство в рамките на населено място. Като скоростта в процесния пътен участък е отразена и в представения протокол за използване на техническото средство на 10.04.2024 г. Същата се потвърждава и от представената от Столична община схема на организацията на движение в процесния пътен участък на процесната дата, бул. Цариградско шосе, до № 200, като е видно, че в този участък е било валидно ограничение на скоростта от 50 км/час, въведено с пътен знак В26. При съвкупния анализ на схемата на организацията на движение и снимката на автомобила в момента на нарушението, се установява, че той се е приближавал към пешеходната пътека, с оглед на която е въведено ограничението на скоростта, като на снимката зад автомобила се вижда знак В 26, въвеждащ ограничение на скоростта от 70 км./час за насрещно движещите се автомобили. А видно от схемата, точно преди този знак, между двете пътни платна, в посоката на движение на жалбоподателя е бил монтиран и знака В26, въвеждащ ограничението от 50 км./час за неговата посока. Това се потвърждава и от показанията на разпитаната по делото свидетелка, съставила АУАН, както и от отразеното в протокола за използване на АТСС. Поради изложеното, съдът намира за неоснователни доводите в жалбата за липсата на знак В26 и за засичане скоростта на автомобила извън зоната на действие на този знак.

Съдът се довери на показанията на св. К. Д., които изцяло потвърждават събраните по делото писмени доказателства. Свидетелката разказва за случая и потвърждава, че се е запознала с доказателствата за нарушението, включително и с подадената декларация от жалбоподателя. Тя потвърждава, че АТСС е заснемало именно в зоната на действие на знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 50 км./час, което е преди пешеходната пътека на бул. Цариградско шосе.

Съдът се довери и на приложените доказателства относно техническата годност на използваното техническо средство, като прие, че липсват данни то да е било използвано по начин, който да противоречи на инструкцията за експлоатацията му и това да е дало отражение на отчетената скорост на движение. Видно от приложената снимка, АТСС тип триножник е било поставено извън служебен автомобил на пътното платно, като е заснемало скоростта на автомобилите в посока приближаване към техническото средство. От приложения снимков материал е виден номера на процесния автомобил и отчетената от радара скорост.

По отношение на приложената декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която под страх от наказателна отговорност, жалбоподателят собственоръчно е посочил, че именно той е управлявал автомобила на посочената дата и час, съдът отчете, че в нея е посочен регистрационен номер на автомобила, за който се отнася, както и конкретната дата и час на деянието. Поради това съдът изцяло й се довери и прие за установено, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила при извършване на нарушението.

Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология, видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено 3 разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 е била одобрена на 07.09.2017 г. (преди датата на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на системата, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост 100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Видно от представения Протокол за проверка от 21.03.2024 г., към датата на нарушението системата за контрол на скоростта № MD1194 е била преминала първоначалната и последваща проверка. В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението, регистрационния номер на автомобила и неговия водач.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентния за това административен орган, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване на процесуалните правила и материалния закон.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т.1.3.2 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 3.6 от същата заповед наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” в СДВР. Като заеманата длъжност от подписалата НП ******* към датата на издаване на НП се установява от представената заповед от 23.10.2019 г. В този смисъл актосъставителят и наказващия орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.