Решение № 844 от 11.08.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 844 гр. Бургас, 11.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20222100501023 по описа за 2022 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на М.Ф. от гр.*** – ответник по гр.д. № 9051 /2021 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 821/03.05.2022 год. постановено по същото дело в частта относно вината за дълбокото разстройство на брака й с ищеца В.Ф.;режима на личните отношения на бащата с децата ,както и в отхвърлителните части относно размера на присъдените издръжки за децата и искането за заплащане на разноски по делото в полза на въззивницата.

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и необосновано,постановено при неотчитане и неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства .

Сочи се на първо място ,че съдът неправилно е приел ,че вина за дълбокото разстройство на брака имат и двамата съпрузи ,като се счита ,че вината е единствено на ищеца,напуснал семейното жилище и изоставил съпругата си и двете малолетни деца на нейните грижи ,без да се 1 заинтересува за тях ,тяхното здраве и издръжка .Цялостното поведение на ищеца не може да бъде определено като отговорно поведение на съпруг и баща на две малки момченца и това не е нищо друго освен противобрачно провинение.Защото в живота на семейството не е имало нито една важна причина съпрузите да живеят разделено,а безотговорното поведение на бащата ,напускайки семейството си и изоставяйки децата единствено на грижите на майката ,е започнало още от раждането на малкото дете С..Съдът е елиминирал и пренебрегнал множеството писмени и гласни доказателства ,установяващи поведението на ищеца спрямо съпругата и децата му и доказващи по безспорен начин ,че единствено той има вина за развода .Прави се обстоен анализ на тези доказателства ,включително и влязлото в сила решение ,констатиращо упражнено домашно насилие от ищеца спрямо детето Б. ,сочещо изключително противобрачно поведение на съпруга.

Затова се моли за отмяна на решението в частта относно вината и постановяване на ново ,с което се приеме ,че изключителна вина за дълбокото разстройство на брака има ищецът .

Оспорва се решението в частта ,с която съдът е определил режим на лични отношения на децата с бащата в различки уикенди през седмицаа , а не ,както е обичайната съдебна практика –в четен или нечетен уикент от месеца .При постановяване на този режим практически съдът не е оставил нито един свободен уикенд през месеца ,в който майката да разполага с времето си и да контактува и почива с децата .При това страните не са искали подобен режим,напротив – предложеният от тях режим на лични отношения твърди много се доближава един до друг и позицията им е почти еднаква ,а съдът е постановир решение в смисъл ,непоискан от нито един от двамата родители .

Моли се в тази част решението също да се отмени и да се приеме ,че подходящият режим на лични отношения е предложения от въззивницата в отговора на исковата молба ,който е много близък до този ,предложен от ищеца.

В частта относно определените от съда издръжки за двете деца се настоява за уважаване на претенциите изцяло – по 800 лв. месечно за всяко дете ,като се изтъкват подробни съображения за искането – на първо място доказаните здравословни проблеми на детето С.,изискващи непрекъснато наблюдение ,специална храна ,изключителна хигиена ,посещения при 2 специалист .Освен това ,съдебната практика е категорична ,че при определяне издръжката на децата ,тя трябва да е съобразена не само с възрастта и техните нужди ,но и че не трябва да поставя децата в различмно положение от времето ,когато родителите им са били заедно.В този смисъл решението на първоинстанционния съд не отговаря на това изискване според въззивната страна .Изтъкват се подробни съображения относно възможностите на бащата-ищец за издръжката на децата и реализираните от него доходи ,както и обстоятелството ,че практически майката е останала без работа след фактическата раздяла,тъй като е работила наравно с мъжа си ,в неговата фирма.Затова се настоява искането за издръжки на двете деца да бъде уважено изцяло.

Излагат се доводи и в частта ,с която съдът е оставил без уважение претенцията за заплащане на разноски в полза на въззивницата .

Моли се за отмяна на решението в атакуваните части и постановяване на ново съобразно изразените претенции от въззивната страна.

Въззивната жалба е допустима и подадена в законния срок .

В отговора на въззивната жалба въззиваемият – ищец по реда на чл. 263 ГПК я е оспорил и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати сочените нарушения.Правилна е според въззиваемия,че съдът е приел ,че вина за развода имат и двамата съпрузи ,тъй като не било доказано изключително противобрачно поведение на нито един от двамата съпрузи , а е установена невъзможността на двамата да се разбират и живеят заедно.Освен това ,от показанията на свид. Ф. се установило ,че ответницата нямала необходимото отношение и уважение към ищеца и че проявявала сприхавост,докано ищецът бил грижовен баща и поемал грижите за детето вечер ,когато плачело .Обвиненията във въззивната жалба ,че бащата не се интересувал от децата си след раздялата ,били неверни .Ответницата препятствала срещите му с детето и се наложило да ползва съдействие на отдел „Закрила на детето .Освен това ,още преди подаването на исковата молба,по време на фактическата раздяла ищецът плащал издръжка за децата.Ответницата умишлено му е отказвала да вижда децата ,поради което обвиненията в безотговорно поведение били неоснователни .

Доколкото въззиваемият не желае да прекъсва връзката с децата си ,същият е поискал по-разширен режим на лични отношения с детето Б. ,с 3 който имал силна емоционална връзка,поради което и съдът е уважил предложения от ищеца режим на лични отношения.Що се касае до детето С.

,с оглед на ниската му възраст и липсата на активен контакт с бащата ,се предлага за създаването на пълноценна връзка дадените два часа да се увеличат на четири.Определеният режим на свиждане е разделил уикендите поравно между страните ,а естествено режимът предвижда преспиване на голямото дете при бащата , а за малкото дете е определен друг режим – без преспиване

По отношение на претециите за издръжка се поддържат изводите на съда и се подчертава ,че така определената издръжка е за задоволяване нуждите на децата ,а не на майката .Съдът е съобразил нуждите на децата и възможностите на родителите ,като се подчертава ,че задължение и на двамата родители е да осигурят издръжката на децата .Сочи се също и че по делото не са представени никакви доказателства за специалното положение на детето С. и наличие на проблем ,изискващ значително по-големи средства от средствата ,необходими за отглеждането на здраво дете .

Моли се за потвърждаване на решението изцяло.

След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното Предявени са искове с правно основание чл. 49 ал. 1 вр.ал. 3,чл. 59 ал. 1 ,чл. 56 и чл. 53 от СК вр.чл. 326 от ГПК.

Страните са бивши съпрузи ,чиито брак е прекратен с влязлото в тази част решение по по гр.д. № 9051/2021 г. на БРС ,като от брака си имат родени две деца – Б./род.на **.**.20** г. /и С./род. на **.**.20** г. /.

С атакуваното решение е прието ,че страните не живеят в едно домакинство вече повече от половин година и съществуващата между тях брачна връзка е изчерпана от смисъл и съдържание ,те са в конфликт помежду си и в отношенията им липсва разбирателство ,любов и съпричастност.При това съдът е приел ,че са се отчуждили един от друг и нямат връзка помежду си ,семейната общност е разкъсана по непреодолим начин ,брачната връзка съществува само формално ,при което предявеният иск за развод като основателен е бил уважен.

Спорни са останали между страните въпросите относно вината за

4 дълбокото и непоправимо разстройство на брака ,относно режима на личните отношения с децата и издръжката им .

На първо място първоинстанционният съд е приел ,че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака принадлежи на двамата съпрузи,тъй като не се установило изключително противобрачно поведение на някой от тях.Действително съпругът напуснал семейното жилище и оставил грижите за децата на майката ,но причина за това била невъзможносттта съпрузите да се разбират добре и да живеят пълноценно и хармонично един с друг .И макар ,че от мотивите на съда да не става ясно в какво точно се изразява вината на съпругата за дълбокото разстройство на брака ,същият е заключил ,че вината била на двамата съпрузи ,доколкото всеки бил се вглъбил в своето ежедневие-бащата в работата си ,а майката –в грижите за децата ,което довело до влошаване на отношенията им.

Настоящият съдебен състав не споделя мотивите и изводите на районния съд в тази насока:

От събраните по делото гласни доказателства –свид. Ф. и свид. К. /и двамата заинтересовани от изхода на спора/,а и от признанията на самите страни ,се установява ,че в началото на брачното си съжителство страните са били едно добро и „щастливо“/свид. К. / семейство – с добри доходи ,живели са в разбирателство ,често ходели на почивки и макар понякога да имали дрязги и разправии ,се оправяли и живеели спокойто /свид. К. /.

Отношението на В. се променило след раждането на второто дете - С.

,когато изведнъж започнал да се оправдава ,че има много работа – сделки ,продажби ,започнал да се прибира късно вечер и нямал време да помага на съпругата си в отглеждането на децата . Изведнъж ,без обяснение защо , напуснал семейното жилище –през м. октомври 2021 г.,като нито съпругата му ,нито близките му-свид. Ф. и К. /родители на двамата бивши съпрузи/ са разбрали конкретните мотиви за напускане на семейството от страна на В.

.През октомври 2021 г.голямото дете е било на * годинки , а малкият син на страните е бил на * месеца ,кърмаче и майката безспорно е имала найголяма нужда от помощ в отглеждането на двете деца –при това не само материална помощ ,но най-вече подкрепа и съдействие ,както и полагане на лични грижи като баща .Такава съпругата не само не е получила ,но от тогава съпругът й не се е прибирал в семейното жилище ,не е участвал в 5 отглеждането на децата си ,оставил е семейството си без финансова подкрепа .През целия период /и до настоящия момент / ищецът не се е интересувал от малкия си син С. ,който е с вродено хронично заболяване /с ***, *** * *** *** –вж представените медицински книжа – амбулаторни листи и и рентгенологично изследване / и се нуждае от особено внимания при оглеждането му /следва да се пази от инфекции и замърсяване ,както и от инфикциозни заболявания /,вземал е при себе си детето Б. само няколко пъти и за целия период от време /до настоящия момент / е дал за издръжката на децата общо 600 лв. еднократно ,като 100 лв. – за рождения ден на Б. –със пощенски записи от 18.12.2021 г. ,преди завеждане на бракоразводното дело /.

Освен всичко друго,с влязло в сила решение по гр.д. № 194/2022 г. на БРС е констатирано от съда упражнено от ищеца и неговия баща/свид. Ф./спрямо ответницата домашно насилие ,като по делото е издадена заповед за защита от 11.02.2022 г. –със забрана на ищеца и баща му да се приближават на помалко от 20 м. от ответницата ,жилището й и местата за сочиален отдих и контакти ,като в мотивите си съдът е констатирал и че с поведението си ищецът и баща му са причили стрес и на сина на страните Б. .

Всички тези факти ,за които са били представени доказателства по делото не могат да доведат до извода ,че вина за дълбокото разстройство на брака имат и двамата съпрузи ,доколкото по делото не е установена никакво противобрачно поведение от страна на съпругата ,довело до непреодолимото разстройство на брака .Напускането на семейното жилище от страна на бащата ,който е оставил двете си деца /почти бебета/на грижите единствено на майката ,абдекирането от задълженията чу като баща и съпруг ,участието му в домашно насилие против съпругата му ,не могат да се тълкуват по друг начин ,освен като изключителна вина за дълбокото разстройство на брака .