Решение № 120 от 09.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Варна, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20243100500219 по описа за 2024 година

Производството е по реда чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от ГПК.

Образувано е по повод жалба с вх. № 693/16.01.2024г., подадена от Д. В. В. с ЕГН ********** – длъжник по изпълнението срещу Разпореждане от 05.01.2024г. на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 и с район на действие, този на ВОС по изп.д. № 201280804815 по описа на ЧСИ, с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК /л. 96/.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на отказа на ЧСИ да прекрати производството по делото, доколкото от историята на изпълнителното дело е видно, че взискателят не е поискал и по изпълнителното дело не са предприемани извършване на изпълнителни действия в продължение на две години в периода от 01.06.2014г. до 19.07.2017г., на което основание изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона. С молба от 10.09.2015г. е заявено единствено обстоятелството за сключен договор за цесия, а последната подадена от взискателя молба с искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжника е от 08.07.2019г. Ето защо жалбоподателят счита, че в случая прекратяване на изпълнителното дело е настъпило по силата на закона още към 2019г., тъй като след този момент спрямо него не са предприемани изпълнителни действия прекъсващи давността, поради което отправя искане да се отмени обжалваният отказ, като се прогласи настъпилото по право прекратяване на производството по ИД.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят „К. И. И. БГ“ ЕАД е депозирало писмени възражения, в които се оспорва основателността на жалбата. Оспорването на 1 жалбата по същество е обоснована с твърдения, че не е настъпила перемпция в хода на изпълнението предвид своевременно предприеманите в хода на изпълнителното производство множество изпълни действия. В тази връзка се позовал, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ е достатъчно за прекъсване на срока по чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК, независимо дали действия по реализирането му са предприети от СИ или дали предприетото действие е дало резултат за частичното или пълно удовлетворяване на взискателя. От образуването му през 2012г. до настоящия момент е видно, че по ИД са искани и осъществявани валидни и законосъобразни изпълнителни действия. Отделно, молбата за иницииране на изпълнително производство, както и тази за конституиране на правоприемник на взискателя по реда на чл. 429 от ГПК, с която се възлагат права по чл. 18 от ЗЧСИ е редовна и прекъсва погасителната давност. От друга страна до 26.06.2015г., когато е прието ТР по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и съгласно даденото разрешение в т. 10 от същото и на основание ППВС № 3 от 18.11.1980г. погасителна давност не е текла.

След 26.06.2015г. е налице процесуална активност на взискателя и поддържане висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за нови изпълнителни способи, поради което не са настъпили предпоставките за прекратяване. Давността във висящото изпълнително производство е била прекъсната многократно с предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Отправя искане поради изложеното жалбата да се остави без уважение, както и претендира разноски.

В писмените си мотиви ЧСИ е описал извършените процесуални действия, като изразил становище за неоснователност на жалбата.

Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал.

1 от ГПК /съобщението за разпореждането е връчено на длъжника на 15.01.2024г., а жалбата депозирана на 16.01.2024г./, от процесуално легитимирана страна – длъжник в изпълнителния процес, срещу акт подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, а именно отказ на СИ да прекрати принудителното изпълнение и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано на 06.03.2012г. въз основа на молба на „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, гр. С. и изпълнителен лист от 04.07.2012г., издаден по ч.гр.д. № 407/2012г. по описа на ВРС, установяващ вземания на взискателя от длъжника Д. В. В., произтичащи от Договор за к. от 17.03.2009г. и съдебни разноски.

По молба на взискателя, обективираща възлагане на всички действия по реда на чл.

18 от ЗЧСИ изпълнението е насочено върху вземания, МПС, дружествени дялове, недвижими имоти и движими вещи на длъжника.

След 01.06.2014г. по възлагане от ЧСИ, както и по изрични молби на взискателя са предприети запор на дружествени дялове на длъжника от „Д.“ ООД /с на ЧСИ разпореждане от 05.06.2014г./; с разпореждане на ЧСИ от 10.09.2015г. е конституиран правоприемника на 2 взискателя по договор за цесия от 15.05.2015г. „К. И. И. БГ“ ЕАД; с молба от 19.07.2017г. взискателят сезирал ЧСИ с искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, наложен с разпореждане на ЧСИ от 02.11.2017г.; с молба от 12.06.2018г. взискателят отправил искане за извършване на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника и такъв е насрочен с разпореждане на ЧСИ от 09.11.2018г.; с молба от 08.07.2019г. взискателят отново сезирал ЧСИ с искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника; с молба от 17.06.2021г. отправил искане за пристъпване към принудително изпълнение чрез насрочване на опис, извършване на оценка и провеждане на публична продан на движими вещи в дома на длъжника, а с молба от 28.09.2022г. отправил искане за налагане на запор върху новооткрити банкови сметки на длъжника и върху вземанията му от финансови институции, както и опис и продажба на движими вещи.

С молба от 19.12.2023г. Д. В. отправил искане до ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство срещу него поради настъпила в хода му перемпция на основание чл. 433, т. 8 от ГПК. С обжалваното разпореждане на ЧСИ от 05.01.2024г. искането е оставено без уважение с констатация, че предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство на това основание не са настъпили.

При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни изводи:

Хипотезите на прекратяване на изпълнението са изчерпателно уредени в чл. 433 от ГПК, като изброяването им е свързано с първоначално несъществуване или последващо отпадане на условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Съгласно мотивите към т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г., ВКС, ОСГТК изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на к.ора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Спорът по делото е дали в конкретния случай по изпълнителното дело е изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК в периода след 01.06.2014г., от който момент съобразно твърденията в жалбата по изпълнителното дело не са били предприети никакви изпълнителни действия. Установено е в тази връзка от данните по изпълнителното дело, че в периода до 2014г., а и до 28.09.2022г. по делото са постъпвали периодично молби, с които взискателят сезирал ЧСИ с искания за предприемане на изпълнителни действия по конкретно посочени изпълнителни способи – налагане на запор върху открити банкови сметки на длъжника, върху трудовите му възнаграждения, върху движими вещи, както и 3 насрочване на опис на движими вещи, находящи се в дома му по постоянния адрес.

Наложени запор върху МПС, собственост на длъжника и запор на дружествения дял, притежаван от него в „Д.“ ООД, с участие в капитала в размер на 2500 лв. Опис на движими вещи в дома на длъжника е насрочен от ЧСИ, за което жалбоподателят не е надлежно уведомен. В хода на изпълнителното производство са постъпили множество искания последователно във времето от взискателя за извършване на изпълнителни действия посредством опис на секвестируеми движими вещи на Д. В. в дома му; запор върху вземанията му от възнаграждения и по банковите му сметки във всички банки, както и от трети лица. С всички описани молби взискателят отправил искания до ЧСИ за предприемане на описаните изпълнителни действия върху имуществото на длъжника.

Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните, т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило или поисканите такива не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане /Решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. на ВКС, IV ГО/. По делото не е установен изтекъл срок по-дълъг от две години, считано от момента на образуване на изпълнителното дело през 2012г., както и след 2014г., през който осъществяването на всички поискани изпълнителни способи да е реализирано и приключило или поисканите нови такива да не са могли да се осъществят по причина, за която отговорност може да се вмени на взискателя. След всяко направено искане, дължимите за осъществяване на поискани изпълнителни способи такси и разноски са определени от ЧСИ и съобщени на взискателя. Невнасянето на такива не може да се вмени във вина на взискателя, доколкото в указанието за определяне на дължимия размер на таксите, ЧСИ не е указал срок за внасяне на таксата. По делото липсват данни за неоказано от взискателя съдействие за осъществяване на поискан изпълнителен способ или за осуетяване на неговото реализиране. А както съдът посочи, всяко искане да бъде приложен определен изпълнителен способ, така и всяко действие, чрез което се осъществява този способ прекъсва давността. Ето защо в конкретния случай не е установено по делото да е изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК между налагането на запор върху собствено на длъжника МПС и върху дружествените му дялове в „Д.“ ООД през 2014г., между отделните искания за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и за предприемане на опис на движим вещи, находящи се в дома му до последното отправено искане с молба от 28.09.2022г. Във времето между наложените запори по изпълнителното дело до 28.09.2022г. са постъпили нови искания от взискателя за налагане на запор върху банкови сметки и вземания на длъжника, както и за насочване на изпълнението върху собствени на длъжника движими вещи находящи се в дома му чрез опис на същите. Всяко от последвалите искания на взискателя за предприемане на принудителни изпълнителни действия и всяко от предприетите въз основа на същите действия от ЧСИ са прекъснали течението на давността, поради което не е налице настъпила перемпция, съответно липсва основание за 4 прекратяване на изпълнението в тази хипотеза.

Следователно, постановявайки отказ да прекрати изпълнителното производство поради липса на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, ЧСИ е установил правилно неосъществяването в конкретния случай на правно релевантните факти, уредени в закона като прекратително основание. Постановеният от съдебния изпълнител отказ за прекратяване на изпълнителното дело е законосъобразен, а жалбата срещу отказа на ЧСИ – неоснователна. Същата следва да се остави без уважение.