Решение № 226 от 15.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. София , 15.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело № 20201000502868 по описа за 2020 година

С решение от 13.03.2020 г., постановено по гр. дело № 9 535/2018 г., Софийският градски съд, І Гражданско отделение, 1 състав, е осъдил на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ответниците ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ да заплатят солидарно на ищеца К. Б. Д. 2 500 лева обезщетение за неимуществени вреди и 500 лева обезщетение за имуществени вреди.

Решението не е обжалвано от ищеца К.Д. и от ответника Прокуратура на Република България.

Въззивна жалба срещу решението е подадена от ответника СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ. С нея първоинстанционният съдебен акт се обжалва в частта, в която съдът е приел, че двамата ответници следва да отговарят солидарно за обезщетяване на вредите, които ищецът е претърпял в резултат от незаконното обвинение. Излагат се съображения, че тъй като по силата на чл.52, ал.3 от НПК разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурора, процесуално легитимирана да представлява държавата е Прокуратурата на Република България, защото именно тя е поддържала неоснователното обвинение. Твърди се, че в първоинстанционното решение липсват доводи, поради какво обстоятелство следва да бъде ангажирана солидарната отговорност на СДВР съвместно с прокуратурата. Сочи се противоречие със задължителните указания на ВКС, съдържащи се в т.10 от ТР № 1

3/2005 г. и в ТР № 5/2015 г.

Освен това се развиват и оплаквания за нарушение на чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди – с довода, че обезщетението е завишено и не съответства на тежестта на доказаните вреди.

Поддържа се също, че не е доказана и причинна връзка между настъпването на вредите и действията на органите на СДВР.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковете изцяло по отношение на СДВР.

Срещу жалбата не е подаден отговор от ищеца Д. и от солидарния ответник Прокуратура на РБ.

В съдебно заседание пред въззивния съд процесуалните им представители изразяват становище, че жалбата е неоснователна.

Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид оплакванията на жалбоподателя СДВР, намира следното:

Установено е по делото, че на 30.11.2011 г. ищецът Д. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство и е бил задържан под стража за срок от 72 часа с постановление на прокурор от СРП. Впоследствие с определение на СРС му е била определена мярка за неотклонение „задържане под стража“, която продължила до 04.07.2012 г., когато била изменена в „парична гаранция“.

В съда бил внесен обвинителен акт за извършено престъпление „грабеж“, извършено в съучастие с други лица. С присъда от 20.03.2015 г., постановена по НОХД № 10 718/2012 г., ищецът е бил оправдан. Оправдателната присъда е влязла в сила на 07.04.2015 г.

За обезщетяване на неимуществените вреди градският съд е определил обезщетение в размер на 2 500 лева, а за имуществените – 500 лева.

По оплакванията на жалбоподателя СДВР въззивният съд намира следното:

Относно твърдението, че не са налице предпоставки за ангажиране на 2 солидарната отговорност на този ответник, въззивният съд намила, че същото е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.2 от ЗОДОВ, държавата е тази, която отговаря за вредите, причинени в резултат от незаконно обвинение, а съответният държавен орган е ответник /процесуален субституент/ по иска за обезщетяване на вредите. Ако увреждането е причинено едновременно от действията на повече от един орган на наказателното производство и вредата следва да се обезщети общо, тогава е възможно ищецът да насочи исковете си срещу тях като ответници, представляващи държавата. Към момента на предявяване на настоящия иск още не е била приета изричната разпоредба на чл.4, ал.2от ЗОДОВ, която предвижда, че „Когато искът е предявен срещу няколко ответници, те отговарят солидарно“, но това изменение на закона е в подкрепа на виждането, че ако увреждането е причинено от действията на няколко органи на държавата, отговорността на същите е солидарна.

Относно оплакването за нарушение на чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд намира, че същото е неоснователно. Първоинстанционният съд е съобразил тежестта на обвинението, за което Д. е бил оправдан – грабеж; продължителността на наказателното производство – 3 години и 4 месеца; продължителността на периода, през който спрямо ищеца е била прилагана мярка за неотклонение „задържане под стража“ – около 8 месеца, гласните доказателства относно преживяванията му. С оглед на горните обстоятелства, обезщетение в размер на 2 500 лева не е завишено.

С оглед на горните съображения, въззивният съд намира, че жалбата на ответника СДВР е неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

За производството пред настоящата инстанция въззиваемият ищец претендира разноски – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева. Представителят на жалбоподателя е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира, че възражението е основателно. Срещу въззивната жалба не е подаден отговор, производството пред настоящата инстанция е приключило в едно съдебно заседание, без събиране на доказателства. Поради това възнаграждението следва да бъде редуцирано до минималното такова, предвидено в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и изчислено на базата на обжалвания интерес от 2 500 лева, а именно – 405 лева.

Воден от горното, Софийският апелативен съд

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд, І Гражданско отделение, 1 състав, постановено на 13.03.2020 г. по гр. дело № 9 535/2018 г.

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – гр. София, ул. „Антим І“ № 5 да заплати на К. Б. Д. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 22, ет.1, ап.2 –адв. Е. Н., разноски за производството пред Софийския апелативен съд в размер на 405 /четиристотин и пет/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4