Решение № 1592 от 08.05.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1592 гр. Варна, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20223110111675 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от Т. П. и С. П. срещу Община Варна обективно съединени искове с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че Община Варна не е собственик на реална част с площ от 1 000 кв. м. от ПИ № *** по КККР, одобрени със заповед № РД – 18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 5 879 кв.м., находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“, местност „Зеленика“ при граници на реалната част: ПИ №№ ***, ПИ № ***, останалата част от ПИ № *** и ПИ № *** и при граници на целия имот: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ №

***, ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ №

*** и, че не е собственик на едноетажна сграда с идентификатор ПИ № ***, по КККР, одобрени със заповед № РД – 1873/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, построена в ПИ № ***, находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“, местност „Зеленика“ с площ от 13 кв.м.

Исковете са основани на твърдения, че ищците Т. П. и С. П., са придобили по време на брака си, сключен на 12.03.1974г., правото на собственост върху спорната реална част от ПИ № *** и едноетажната сграда, на основание давностно владение, осъществено в периода от 19.03.1978г. до деня на подаване на исковата молба – 29.08.2022г., които твърдения обуславят и правния им интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. Твърди се, че спорната реална част от имота, е предоставена за ползване на Г.Е.Н., баща на Т. П. от ДЗС „Димитър Кондов“ с удостоверение от 23.05.1968г., който не е трансформирал правото на ползване в право на собственост по реда на § 4а, нито на § 4 б ПЗР на 1

ЗСПЗЗ. Ползвателят е оградил спорната реална част от 1 000 кв.м. с ограда. С писмен договор, именуван „договор за отстъпване правото на вечно ползване върху недвижимия имот“, ползвателят Г.Н. е предал на дъщеря си Т. П. и нейния съпруг С. П. владението върху реалната част, които са подменили след това бетоновите колове на оградната мрежа към квартал „Галата.“ Твърди се още, че в периода от 1978г. до датата на подаване на исковата молба, съпрузите са изградили следните обекти върху посочената площ, както следва: едноетажната сграда с площ от 13 кв.м., която е предмет на делото; складово помещение, външна тоалетна, 4 броя чешми, 2 броя мивки (външна и вътрешна), 2 кладенеца, асма 180 кв.м. с тръбна конструкция и с 26 броя лози, павиран път с дължина 37 линейни метра, входна врата от към главния път, изработена от тръбна конструкция и оградна мрежа. Имотът е присъединен към електроразпределителната мрежа от 1984/1985г. В имота е изградено лозово насаждение (160 броя лози на тел със система за подпочвено поливане), овощна и зеленчукова градина, със следните трайни насаждения: дрян – 2 броя; 1 брой смокиня; 1 брой мушмула; 1 брой лешник; 4 броя круши, 5 броя ябълки; 15 броя малини.

Сочи се, че на 15.09.2008г. ответникът Община Варна е актувал ПИ № ***, в чиято площ и граници попада и спортната реална част, съставяйки АЧОС, който няма правопораждащо действие, тъй като в него не е посочено конкретно правно основание, въз основа на което е придобито правото на собственост. Поддържа се още, че имотът, в който попада площта от 1 000 кв.м., не е бил заявен за възстановяване, поради което давността е започнала да тече от деня, в който ползвателят е предоставил владението върху нея. Въз основа на изложеното се настоява за уважаване на предявените отрицателни установителни искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Варна оспорва предявения иск с твърдения, че е собственик на ПИ № ***, в чиято площ и граници попада и спортната реална част, на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ.

Същият е бил земеделска земя, включен в блок на ТКЗС, подлежал е на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, не е заявен за реституция в сроковете по ЗСПЗЗ, не е изкупен по реда на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, т. е., не принадлежи на граждани, на юридически лица, нито на Държавата, поради което е общинска собственост. През 2008 год. имотът е актуван с АЧОС № 6875/15.03.2012г., а съгласно чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ не може да се придобива по давност. Имот № *** е образуван след разделяне на ПИ № 3643 на два имота след решение на Районен съд – Варна от 20.02.2004г.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Oт представения по делото Договор за отстъпено право на ползване от 19.03.1978г върху недвижим имот се установява, че Г.Е.Н. е отстъпил на С. П.

П. „правото на вечно ползване" върху отдаденото му по ПМС-21 от ОНСВарна „празно място" с площ 1000м2, находящо се в з-ще Галата, м."Таш тепе", при граници/съседи: И.Д., н-ци А.М., военно поделение и път, срещу 2 заплащане на сумата от 2000 лв. е извършено в брой.

Видно от удостоверение за наследници на Г.Е.Н. /л.78/, след смъртта си на 14.06.1978 г. той е оставил за свои законни наследници своите деца Д.Ц. и Е.Н..

От Оценителен протокол от 20.09.1993г от кметство Галата, Община Варна се установява, че назначена със заповед №3/21.04.1993г на кметския наместник комисия е извършила оценка по молба №60/13.05.1992г, подадена от Г.Е.Н. и Д. Г. Ц., заплатили дължимите такси видно от приложените квитанции на л. 14 по делото, на имот с площ 970м2, който се намира в м."3еленика“, като е определена оценка от 69097 лева.

По силата на Акт за частна общинска собственост №5140/15.09.2008г. на основание чл.2, ал. 1, т.7 от ЗОС Община Варна се легитимира като собственик на поземлен имот, находящ се в м."Зеленика", гр.Варна, община Варна, представляващ ПИ-*** с площ 5876м2, при граници/съседи: земя на МНО, имот 3643 и имот №9500.

Съставен на основание чл.59, ал.1 от ЗОС е още Акт за частна общинска собственост №6875/15.03.2012г. по отношение на имот с местонахождение м."3еленика", гр.Варна, община Варна и представлява ПИ-*** с площ 5880м2, при граници/съседи: имоти 5545.9543, 5545.3643, 5545.3524.

5545.3523; имот 5510.1 и имот 5010.115.

Видно от удостоверение за граждански брак, издадено на 12.03.1974 г. ищците С. П. и Т. Ц., приела фамилното име на съпруга си – П. след брака, са сключили граждански брак на посочената дата.

От представените актове по досъдебно производство № 664/2009 г. на Районна прокуратура – Варна се установява, че е водено наказателно производство срещу неизвестен извършител за това, че на 24-25.12.2009 г. от владение на С. П. са отнети противозаконно от вилата му, находяща се в м-ст Зеленика, гр. Варна, парцел 3045 негови движими вещи.

Видно от приложените актове, издадени по ДП № 79/2010 г. по описа на РП – Варна, че е проведено наказателно производство за други извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК срещу С. П., изразяващо се в отнемане на движими вещи без негово съгласие от вилата му, находяща се в м-ст Зеленика.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Ц.Ц., от показанията на който се установява, че ищците имат имот в м-ст Зеленика, за който той знае, тъй като им е съсед и живее близо до него. Още от 1992г. той е там и познава С., който е бил много добър приятел с баща му. Имотът му се намира съвсем близо на пътя, който е на отбивката за м-ст Боровец. Бил е много пъти в него, той представлява китно място с лозе, дръвчета, насаждения, асма и постройка. Ограден е с мрежа с колчета и има порта, която се заключва. Откакто свидетелят се е преместил в местността през 1992 г., имотът на ищците не се е променял, а С. винаги е бил в него.

От показанията на свидетеля Н.Р. се установява, че знае процесния имот, който се намира на изхода на Галата, на разклона за Черноморец и 3

Боровец. Откакто има спомени, имотът е със същите черти. Той има лозе, овощна градина, зеленчукова градина и постройка около 40 – 50 кв.м.

Свидетелят заявява, че имотът се владее от ищеца С. и не му е известно да е имало някой, който да му пречи. Не знае за период, в който да не е обработван имота. Свидетелят споделя още, че живее на около километър от неговия имот и често минава покрай процесния парцел. Няма разлика имота от преди, единствено сега вътре направили път за да минава кола. Доколкото знае, преди е бил имота на дядото на Т. и само ищците го владеят. През 2003г.

Между 2003г. и 2005г. С. оставал петък, събота и неделя, а след 2005г. - всеки ден.

По делото е проведена първоначална съдебно-техническа експертиза, заключението на която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. От същото се установява, че преди датата 29.05.2000г. територията на сегашното с.о."Зеленика", включително тази в границите на процесния имот(3665) и спорната реална част от него е имала земеделски характер по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ. Процесният имот №*** с площ 5879 м2 е отразен за пръв път в КККР на гр.Варна, район Аспарухово, с.о."Зеленика" през 2010г, съгласно заповед №КД-14-03-503/03.05.2010г на Началника на СГКК-Варна.

По ПСИГ(пкп) от 1997г. спорната реална част с площ 989 м2 попада с част от 968м2 в стар имот №153, вписан като фондова собственост(без посочено основание); и върху част 21 м2 от стар имот № 154, вписан като собствен на С.П., без посочено основание. По КП от 1960г. спорната реална част върху част 972м2 от имот №153 - фондова собственост(без посочено основание); и върху част 17м2 от имот №154 - собственост на С.П.(без посочено основание). По КП от 1979г. тя попада в част от 985м2 от имот №3045, вписан като собствен на Д. Ц.(без посочено основание); и върху част 4м2 от имот №3044 - собственост на И.Д. Г.(без посочено основание). По ПНИ от 2002г спорната реална част(989м2) попада върху част от 969м2 от имот №3524 с неустановен собственик/стопанисва общината; и върху част 20м2 от имот №3523 -собственост на И.Н.К.(без посочено основание). По КККР от 2008г.-начален вид попада върху част от 969м2 от имот №3524(782 м2) с неустановен собственик/стопанисва общината; и върху част 20м2 от имот №3523 - собственост на „Панорама сити" ЕООД, а в сегашния й вид върху част 968м2 от имот №3665 – вписан като собствен на Община Варна; и върху част 21 м2 от имот №3523 - собственост на „Панорама инвест" ЕООД.

Не са налични данни за имота, в който попада спорната реална част да е бил държавна собственост и за него няма данни за съставен АДС. От справка в ОСЗ-Варна вещото лице е установило, че там няма данни за проведена реституционна процедура по отношение на него, както и заявяване за възстановяване на бивша собственост по отношение на него. Понастоящем в имота, стопанисван от ищеца има няколко полумасивни постройки, а именно:

1/основна сграда състояща се от входно антре(3,50x2,50), дневна(3,50x3,50), малка спалня(5,50x2,50) и складово помсщент(долепено откъм запад);

2/складово помещение изградено в северозападната част на имота; и З/външна тоалетна изградена също в северозападната част на имота.

4

Допуснато е провеждането и на допълнителна СТЕ, от заключението на която се установява, че сградата с площ 13м2 е отразена за пръв път в КП/1979г. Така описаната едноетажна сграда(13м2) е била разположена в северния край на имота и означена в плана с условен знак полумасивно жилище. Тази сграда понастоящем не съществува на терена и поради това няма как сега да се опишат помещенията, от които тя е била съставена далеч назад във времето

След огледа на място, проведен на 15.03.2023г. вещото лице констатира, че приблизително на мястото където преди е била сградата 13м2 понастоящем в имота стопанисван от него има няколко полумасивни постройки, разположени също в северния край на имота Спорната реална част е идентична с имот №3045(син цвят) с площ 989м2 по КП/(пкп)/1997г, найясно отразена в комбинирана скица №5 към първоначалната експертиза, където е щрихован със сини вертикални черти и е с площ - 989м2.

След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от правна страна: