Решение № 13756 от 14.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13756 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20241110142584 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от *** срещу Д. А. Н., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД за признаване за установено, че Д. А. Н. дължи на *** следните суми:

197,31 лева (сто деветдесет и седем лева и 31 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:*******, за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 27.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 37,14 лева (тридесет и седем лева и 14 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2021 г. до 20.03.2024 г., 18,65 лева (осемнадесет лева и 65 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 31.10.2022 г., ведно със законна лихва за период от 27.03.2024 г. до изплащане на вземането , сумата 4,40 лева (четири лева и 40 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2021 г. до 20.03.2024 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.04.2024 г. по ч. гр. д. № 17929/2024 г. по описа на СРС, 178 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че разполага с издадена в негова полза срещу Н. заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 17929/2024 г. по описа на СРС, 178 състав, срещу която ответникът възразил. По силата на издадената заповед за изпълнение, длъжникът следвало да заплати на **** сумите, както следва: 197,31 лева (сто деветдесет и седем лева и 31 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се 1 на адрес: *******, за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 27.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 37,14 лева (тридесет и седем лева и 14 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2021 г. до 20.03.2024 г., 18,65 лева (осемнадесет лева и 65 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 31.10.2022 г., ведно със законна лихва за период от 27.03.2024 г. до изплащане на вземането , сумата 4,40 лева (четири лева и 40 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2021 г. до 20.03.2024 г.

В исковата молба се твърди, че между Д. А. Н. и ***** бил подписан договор за продажба на топлинна енергия № ТД 3665-Т 386231 при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребители в г*** по чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката. Ищцовото дружество изпратило писмо покана за заплащане на задълженията, както следва: П15799/18.12.2023г., но към настоящия момент погасяване на задълженията не било налице. В договора между двете страни било регламентирано, че за всички неуредени случаи се прилагат ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от *****на потребители в **** и Българското законодателство. В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1 бил определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч, и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на Д. А. Н. за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, било най-късно до 20 число на следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок ответникът изпадал в забава за тази сумата по фактурата - чл.86, ал.1 от ЗЗД. В случай, че Д. А. Н. имал възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки месец имало регламентираната между страните и уредената от закона възможност да предяви възражение - чл.40, ал.2 от ОУ. До настоящия момент в деловодството на ищеца не било постъпвало такова възражение, за да е необходимо да бъдат преразгледани съответните начислени суми. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от **** по прогнозни месечни вноски.

След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата **** на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр.

68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

По изложените в исковата молба съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че не е собственик на имота, нито негов ползвател. Посочва, че не са представени 2 фактури и отчети, от които да е видно как е формирана сумата от 257,50 лв.

Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Третото лице – помагач „**** на страната на ищеца не е взело становище по съществото на спора.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ страни по формалния писмен договор за доставка на топлинна енергия са топлопреносното предприятие (ищецът) от една страна и небитовият клиент от друга страна.

Легалната дефиниция, дадена в пар. ЗЗа от ДР на ЗЕ определя понятието "*** като клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл. 136, ал. 1 от ЗЕ, при присъединяване на клиент на топлинна енергия за небитови нужди, присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях и абонатната станция се изграждат от и за сметка на клиента и са негова собственост. Според чл. 22, т. 3 от Наредбата за топлоснабдяването, топлопреносното предприятие включва в редовна експлоатация присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях след изпълнение на техническите условия за присъединяване и при наличие на договор по чл.

149 и 150 от ЗЕ.

От така изложената правна уредба следва изводът, че небитовият клиент, който следва да бъде страна по формалния договор за продажба на топлинна енергия, е лицето, което ползва енергията за технологични нужди за присъединения към присъединителния топлопровод негов стопански обект.

Сключването на формален договор за продажба на топлинна енергия представлява необходимо условие за започване на доставките на топлинна енергия към присъединения обект (чл. 22, т. 3 от НТ). Този договор е срочен, тъй като съгласно чл. 6, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца, договорите за доставка на топлинна енергия за стопански нужди се сключват за срок от пет години, считано от датата на сключването му или от датата, посочена в договора.

В конкретния случай от Договор № 3665-Т386231/2005 г. е видно, че същият е сключен между страните по делото за процесния имот като е посочено, че същият се сключва като безсрочен.

3

Следва да бъде посочено, че независимо от обстоятелството, че в приложимите ОУ е посочено, че договорът е срочен, в конкретния случай страните са постигнали изрична писмена договорка, че договорът ще е безсрочен, поради което сила има именно постигната между тях вписана уговорка по арг. от чл. 16, ал. 2 ЗЗД съгласно който при несъответствие между вписани уговорки и уговорки в общите условия имат сила първите, макар и вторите да не са заличени. В този смисъл е и Решение № 6608 от 20.12.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 12447/2022 г. и Решение № 6985 от 17.12.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 153/2024 г.

Прието е и заявление от Н. от 12.09.2005 г. подадено до изпълнителния директор на ****, с искане да бъде сключен договор съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за фризьорски салон, находящ се на горепосочения адрес, с пълен отопляем обект по проект 103,93 куб. м.

С оглед гореизложеното съдът намира, че от приетия договор, както и заявлението за сключване на договор за стопански нужди, се установява по категоричен начин, че ответникът е поискал да бъде сключен договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот, както и че такъв договор е бил сключен преди началото процесния период.

Не могат да бъдат възприети доводите на ответника, че собственици на топлоснабдения имот били синовете му, поради което те, а не той отговаряли за задълженията за цена на доставената топлинна енергия. Първо, собствеността върху топлоснабдения имот не е предпоставка за сключване на договор за продажба на топлинна енергия по реда на чл. 149, ал. 1, т. 2 ЗЕ.

Второ, нито в заявлението за сключване на договор, нито в договора е посочено Н. да е сключил договора като представител на децата си. Напротив, едноличен автор на изявленията е ответникът Н., без да се сочи на наличие на представителна власт.

По отношение на доставката на топлинна енергия в процесния имот съдът намира, че същата се установява по делото от приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, както и от приетите по делото документи, представени от третото лице-помагач.

От приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като пълно и компетентно изготвена на основание чл. 202 ГПК, се установява, че: Дяловото разпределение през процесния период е извършвано от фирма „****. Поради това, че всички отоплителни тела са били демонтирани ТЕ за отопление на имота от радиатори не е начислявана. Топла вода не е ползвана. Топлината, отдадена от сградната инсталация, е изчислявана по формула-т.6.1.1. от Приложението към Наредба Е-РД-04-1 на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода. ТЕ от сградната инсталация е разпределяна на база пълен отопляем обем на имота - 104м3. От заключението се установява, че стойността на доставената топлинна енергия в процесния имот и период е на обща стойност 173,95 лв., като в тази сума не са включени лихви за просрочено плащане и суми за дялово разпределение на топлинна енергия.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се 4 използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите.