Решение № 29 от 26.11.2025, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Оряхово, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Вержиния Ив. И. като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Административно наказателно дело № 20251460200251 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - 63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. "Люлин 7“, бул.

"Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, офис 40-46, представлявано от изпълнителния директор - Г. Т. Т., чрез гл. юрисконсулт Д. Н. срещу Наказателно постановление № 007852/29.08.2025 г., издадено от Е.С.Д.[1]Т. Началник на ТО за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище Монтана към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което дружеството жалбоподател е наказано по административен ред за нарушение по чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), подробно описано в обжалвания акт и на основание чл. 210а от ЗЗП му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде изцяло отменено, тъй като дружеството жалбоподател не е извършил вмененото му нарушение. Сочи се, че НП е издадено от АНО в противоречие на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, че е посочено мястото на извършване на нарушението и са изложени подробни доводи за липса на констатираното нарушение, за което дружеството е санкционирано.

Претендират се разноски.

Жалбоподателят в съдебно заседание не се представлява и не депозира становище по делото.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище е заявено искане за потвърждаване на обжалваното НП, с подробни доводи за това, като е направено възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя възнаграждение.

Оряховският районен съд, като взе предвид депозираната жалба, 1 събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

Административнонаказателното производство е образувано със съставяне на АУАН № 007852/30.05.2025 г., в който подробно са описани констатирани от актосъставителя нарушения на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, допуснати на 12.02.2025 г. в гр. Оряхово, ул. „Андрей Чапразов“ № 4, ет. 1, при проверка на два броя договори за паричен заем и досиетата към тях – в частност на Договор за паричен заем № 5362604/12.02.2025 г. Актосъставителят е квалифицирал нарушението като такова по чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. 68д, ал. 1, предл. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Актът е съставен от подписалия се актосъставител – С. А. и е подписан от свидетелите Г. С. и А. Д.. Актът е ставен на 30.05.2025 г. в офиса на КЗП гр. Враца и в отсъствие на представител на жалбоподателя, след като същият е поканен да се яви, а впоследствие му е връчен на 23.07.2025 г.

Въз основа на АУАН № 007852/30.05.2025 г. е издадено атакуваното Наказателно постановление № № 007852/29.08.2025 г., издадено от Е.С.Д.[1]Т.

- Началник на ТО за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище Монтана към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което дружеството жалбоподател е наказано по административен ред за нарушение по чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал.

1, предл. 1 от ЗЗП, подробно описано в обжалвания акт и на основание чл.

210а от ЗЗП му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. В издаденото наказателно постановление е преповторена същата фактическа обстановка, съдържаща се в АУАН № 007852/30.05.2025 г. и е наложена съответната санкция на нарушителя жалбоподател – „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434.

При обжалване на наказателното постановление пред РС Оряхово са допуснати до разпит свидетелите, посочен в АУАН, както и актосъставителят.

От техните показанията, които съдът възприема с вяра като последователни, логични и добросъвестно изложени пред съда се установява, че на 04.03.2025 г. в офис в гр. Оряхово, с адрес гр. Оряхово, ул. „Андрей Чапразов“ № 4, ет. 1, стопанисван от „Изи Асет Мениджмънт“ АД е извършена проверка относно установяване спазването на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

При проверката са изискани сключени договори в офиса на дружеството в гр.

Оряхово и със същите са предоставени на проверяващите лица 2 бр. договори.

При разглеждане на договор сключен на 12.02.2025 г. е установено нарушението, че кредиторът е използвал нелоялна заблуждаваща търговска практика, по отношение на ГПР по кредита, а именно че възнаграждението на дружеството гарант не е сключено в годишния процент на разходите и по този начин кредиторът е предоставил на потребителя невярна информация относно действителните разходи, които ще направи по кредита. При тези обстоятелства е съставен АУАН за констатираното нарушение, подписан от разпитаните свидетели, а впоследствие – връчен и подписан от представител на дружеството нарушител.

По делото са събрани като писмени доказателства - съставения АУАН и издаденото НП, заповед за компетентността на проверяващите и наказващи органи, писмени възражения срещу АУАН, две уведомителни писма до „Изи Асет Мениджмънт“ АД, известие за доставяне, Договор за 2 паричен заем № 5362604/12.02.2025 г., Договор за предоставяне на гаранция от 12.02.2025 г., погасителен план и декларации към заема, въпросник към застрахователен сертификат от 12.02.2025 г., копие на документ за самоличност на кредитополучателя, Констативен протокол от 04.03.2025 г.

При гореустановената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. Разглеждайки жалбата по същество, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът е длъжен да изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон.

В настоящия случай актът за установяване на административно нарушение е съставен от материално и териториално компетентният за това орган и съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискването на чл.

42 ЗАНН, като при съставянето му не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените и неотстранимите. Това обстоятелство позволява на жалбоподателя да упражни правото си на защита в пълен обем, тъй като за него става ясно срещу какви факти и обстоятелства следва да се защитава. АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно връчени на жалбоподателя.

Неоснователни и недоказани се явяват доводите в жалбата за невярно отразяване в АУАН на извършеното нарушение, като не се установяват и допуснати процесуални нарушения, още по-малко от категорията на съществените такива. Точно и ясно е описано нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, като правилно са определени нарушените законови разпоредби и съответната санкционна такава, определяща вида и размера на наказанието. Последното е наложено в своя минимален размер от по 2000 лв., което предвид установената фактическа обстановка и предметът на нарушението, се явява справедливо и обосновано.

Действително актосъставителят и АНО са използвали непрецизен изказ при употребата на „неустойка“ в размер на 248,34 лв., която се дължи и е разсрочена с погасителните вноски по кредита и не е включена в обявения ГПР, а всъщност сумата представлява възнаграждение за предоставяне на гаранция. Това обаче не води до порок в установеното и описано нарушение, тъй като в АУАН и НП подробно е описано и изяснено, че се касае до сключен Договор за предоставяне на гаранция от 12.02.2025 г. между потребителя и „Файненшъл България“ ЕООД, който обезпечава вземанията на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 по Договор за паричен заем № 5362604/12.02.2025 г. – цитирани са конкретните членове от договорите и е посочено, че сумата от 248,34 лв. е възнаграждение на гаранта. Именно тази сума се сочи, че е разсрочена за плащане в погасителния план на потребителя и отново е цитирано какво представлява тя – възнаграждение за предоставяне на гаранция. Уточнено е също, че при проверката е установено, че „Изи Асет 3

Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. В тази връзка съдът намира, че тази свързаност води до извода, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и при необходимост от ангажиране отговорността на поръчителя, реално би се стигнало до абсурдната ситуацията заемодателят да плати сам на себе си.

Именно затова дължимото възнаграждение по сключения договор за гаранция в размер на 248,34 лв. се явява допълнително възнаграждение за заемодателя и прикрит разход по заема, който значително го оскъпява, като целта е била единствено да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК („Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.“).Именно затова АНО е направил извода, че посоченият в договора за заем ГПР от 56,53 % не отговаря на действителните разходи, които ще дължи потребителят, тъй като не включва сумата от 248,34 лв., съдържаща се в погасителния план към договора. Тази информация за ГПР въвежда потребителя в заблуждение, защото се оказва, че трябва да плати значително по-висока сума за общите разходи по кредита. Също така в обжалваното наказателно постановление, АНО е разгледал и възраженията на дружеството жалбоподател и е обосновал налагането на минимално предвидената санкция за констатираното нарушение.

Предвид изложеното съдът намира, че може да се направи категоричен извод за доказаност на извършеното нарушение, както и за фактическите признаци на същото от обективна страна. В случая изложените констатации в АУАН, възприети и от административнонаказващия орган, се подкрепят от всички събрани в настоящото производството доказателства (писмени доказателства и свидетелски показания, който съдът кредитира изцяло) и безспорно се установи осъществяването на нарушението, за които е ангажирана отговорността на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. В процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становище на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административнонаказващия орган. Последният правилно е посочил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението по чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП , респ. е санкционирал жалбоподателя съобразно санкционната норма, предвидена в закона – чл. 210а от ЗЗП. Жалбоподателят в жалбата си твърди, че не е извършил визираното в НП нарушение, но в подкрепа на твърденията си не е ангажирал доказателства, въпреки че му е била дадена възможност за това. В случая не се касае и за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението е на формално извършване и настъпването на вредни последици не е елемент от състава му. Ето защо няма никакви основания да се приеме, че обществената опасност на същото е по - ниска в сравнение с други нарушения на същата законова разпоредба.

Следва да се отбележи, че допуснатото нарушение води до неоснователно обогатяване на жалбоподателя за сметка на потребителя, респ. води до нарушаване на основни правни принципи, в т. ч. тези на добрите нрави. Уговорка за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция в размер 50 % от главницата, не отговаря на изискванията за 4 добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на страните по договора и до скрито оскъпяване на заема, имайки предвид, че се дължи от потребителя, независимо дали ще се стигне до ангажиране на отговорността на поръчителя (гаранта). Поради това атакуваното НП следва да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение като неоснователна.