Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 403 от 29.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 525/2022
Вид
Решение № 403
Подписан
29.03.2022
В сила
29.03.2022
Състав
Надежда Наскова Дзивкова Рашкова, Дафина Николаева Арабаджиева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13, ал. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 21 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 26, ал.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. Пловдив, 29.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско дело № 20225300500525 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: *** чрез пълномощник юрисконсулт Ц.П. против Решение № 2403 от 06.12.2021 г. по гр.д. № 12399/2021 г. по описа на РСПловдив, с което е отхвърлен предявения от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против Д. С. С., ЕГН: **********, от ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи по частно гр. дело № 5750/ 2021 г. на ПРС, XXI гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3466/ 10.04.2021 г., следните суми: сумата от 500 (петстотин) лева- главница по договор за заем CrediNet № *** от 27.06.2019 г., сключен с „***“ АД, прехвърлен с Приложение № 1 от 08.11.2019 г. към договор за цесия от 16.01.2015 г., сумата от 75, 28 (седемдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки) лева- договорна лихва за периода 27.07.2019 г.- 27.06.2020 г., сумата от 438 (четиристотин тридесет и осем) лева- за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги към заема, сумата от 52, 25 (петдесет и два лева и двадесет и пет стотинки) лева- лихва за забава по договора за заем за периода 28.07.2019 г.- 05.04.2021 г. и сумата от 22, 87 (двадесет и два лева и осемдесет и седем стотинки) лева- лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода 28.07.2019 г.- 05.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на 1 заявлението в съда- 06.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските в заповедното производство в размер на 25 (двадесет и пет) лева- държавна такса и 50 (петдесет) лева- адвокатско възнагарждение. Със същото решение са присъдени разноски в полза на ответника.

Жалбоподателят оспорва първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно, като счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не се доказва сключването на договор за заем. Посочва, че процесният договор е за кредит от разстояние, сключен на 27.06.2019 г. , като за него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗПФУР. Счита, че се доказва наличието на валидно сключен договор за заем, като това е видно и от констатациите на съда в съдебното решение. Посочва, че по делото има представена справка от трето неучастващо по делото лице ИЗИПЕЙ АД, удостоверяваща усвояването на заемната сума на касата на ИЗИПЕЙ АД, като оспорва изводите на съда за липса на доказателства за усвояване на сумата. В тази връзка посочва, че за да получи сумата ответникът се е идентифицирал с лична карта за сверяване на трите му имена и ЕГН. Освен това сочи, че по делото има извършена съдебно – счетоводна експертиза, от която се установява усвояването на сумата от 500 лв. от длъжника и липсата на връщане на тази сума, както и дължимостта на договорна лихва в размер на 75,28 лв. Споделя изводите на съда, че се установява уведомяването на длъжника за извършената цесия на вземанията, като излага подробни доводи в тази насока и цитира съдебна практика. На основание изложените доводи моли обжалваното решение да се отмени и предявените искове да се уважат, като се присъдят разноски за заповедното, първоинстанционното и въззивното производства. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от насрещната страна, както и искане за прихващане на разноски.

Въззиваемата страна Д. С. С. чрез адв. В.П. – С.а оспорва жалбата като неоснователна и недоказана по изложените в отговора на въззивната жалба съображения. Счита за правилни изводите на първоинстанционния съд, че претенциите на ищцовото дружество – жалбоподател не са доказани и следва да се оставят без уважение. Оспорва да са налице доказателства за сключване на процесния договор за кредит от разстояние, съответно за направени от въззиваемата страна – ответник волеизявления в електронна среда, като не са представени и разпечатки на такива изявления. Сочи се, че представените договор за кредит и общи условия са с една година по – ранни от датата на твърдяното сключване на договора за кредит и реферират към друг договор и договор за допълнителна услуга. Освен това посочва, че тези документи не са подписани от никоя от страните с КЕП, не отговарят на изискванията на ЗЕДЕП за електронен документ и няма никакви доказателства, че са били изпратени на Д.С., че той се е запознал с тях и че е върнал информираното си съгласие за сключването на тези договори. По отношение на извършената цесия посочва, че никога не е твърдяно от ответника, че претендираната цесия не поражда действие поради липсата на уведомяване на длъжника. Посочва, че с отговора на исковата молба цесията е била оспорена като нищожна на основание чл. 26, ал.1 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с императивни норми на закона без изричното съгласие на 2 ответника и без наличието на изрична уговорка в договора за кредит, че такава може да бъде извършвана. Поддържа изложените в отговора на исковата молба възражения за нищожност на договора за цесия, както и за нищожност на договора за кредит и договора за допълнителна услуга, които не са разгледани от първоинстанционния съд, като моли същите да бъдат взети предвид във въззивното производство. Счита за правилни изводите на първоинстанционния съд, че липсва каквото и да е доказателство, че ответникът е получил претендирания заем. Твърди, че в кориците на делото липсва сочената от жалбоподателя разписка от ИЗИПЕЙ, като в случай, че ищецът – жалбоподател е разполагал с такава е следвало да я представи в срока по чл. 127, ал. 2 ГПК с исковата молба. Моли обжалваното решение да се потвърди. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Следва да се разгледат възраженията на жалбоподателя за неправилност на обжалваното решение.

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на предявени от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против Д. С. С. искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № 5750/ 2021 г. на ПРС, XXI гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3466/ 10.04.2021 г., парични суми, както следва: сумата от 500 лева- главница по договор за заем CrediNet № *** от 27.06.2019 г., сключен с „***“ АД, прехвърлен с Приложение № 1 от 08.11.2019 г. към договор за цесия от 16.01.2015 г., сумата от 75, 28 лева- договорна лихва за периода 27.07.2019 г.- 27.06.2020 г., сумата от 438 лева- за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги към заема, сумата от 52, 25 лева - лихва за забава по договора за заем за периода 28.07.2019 г.05.04.2021 г. и сумата от 22, 87 лева- лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода 28.07.2019 г.- 05.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда- 06.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба е посочено, че на 27.06.2019 г. между ответника и „***“ АД е сключен договор за заем CrediNet № ***, от разстояние, на интернет страницата на дружеството, по който на лицето е предоставена в заем сумата от 500 лева, като лицето трябвало да върне общо 575, 28 лева, включващи чистата стойност на заема и договорната лихва от 75, 28 лева, като цялата сума е дължима на 12 равни месечни вноски. На клиента се сочи, че е предоставената необходимата преддоговорна информация чрез стандартния европейски формуляр. Заемополучателят подписал и искане за допълнителни услуги, в която връзка 3 подписал втори договор, по който дължал пакетната цена за тези допълнителни услуги в размер на 438 лева, платима разсрочено, също на 12 броя месечни вноски. На длъжника се твърди, че са начислени лихва за забава по основния договор в размер на 52, 25 лева и по договора за допълнителни услуги в размер на 22, 87 лева, и двете за периода 28.07.2019 г.05.04.2021 г. Срокът на договора изтекъл на 27.06.2020 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. По договора длъжникът не е извършил никакви плащания. Вземането по договора е прехвърлено на ищеца с Приложение № 1 от 08.11.2019 г. към договор за цесия от 16.01.2015 г. , като длъжникът е надлежно уведомен за цесията. Тъй като сумите по кредита не били върнати в уговорения срок, за събирането им е подадено заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното по случая частно гр. дело № 5750/ 2021 г. на ПРС, XXI гр. с-в, се издала заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което са предявени гореописаните искове.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер.Оспорва да е налице надлежно уведомяване за цесията, както и действително прехвърляне на вземанията по договора за кредит, като сочи, че клаузата от ОУ, уреждаща правото на кредитора да прехвърли правата по договора на трето лице без съгласие на длъжника е нищожна и не е уговорена индивидуално, като с нея се заобикаляло изискването на чл. 21 ал. 1 от ЗПК. Оспорва договорите за заем и за допълнителни услуги като нищожни на няколко основания – липса на съгласие, противоречие с добрите нрави поради прекомерно висок размер на търсената лихва, наличие на неравноправни клаузи и неспазване на императивните изисквания на ЗПК. Оспорва и договора за допълнителни услуги, като нищожен на основание неспазване на императивните разпоредби на ЗПК. Оспорва да са налице предпоставките по ЗПФУР за установяване на сключване на договор за кредит от разстояние.

По делото са представени и приети като писмени доказателства договор за заем CrediNet № *** от 27.06.2019 г., с посочен заемополучател – ответника и заемодател „***“ АД, в който се сочи, че е отпуснат кредит в размер на 500 лева, при следните условия: срок- 12 месеца, административна такса- 30 лева, фиксирана лихва- 26, 72 % и ГПР- 46, 90 %, при обща сума за погасяване- 575, 28 лева; общи условия, погасителен план, инструкция за плащане на месечни вноски, както и договор за допълнителни услуги, по който се сочи, че е предоставен пакет от допълнителни услуги (безплатно усвояване на заетата сума в офис, безплатно внасяне на вноски в офис, предоговаряне и разсрочване, разглеждане до минути, преференциално обслужване, право на участие в промоции), срещу цена от 438 лева, платима на 12 месечни вноски, всяка от по 36, 50 лева. Така представените и приети като писмени доказателства договор и споразумение не са подписани от страните по тях, като се сочи, че спрямо тях са приложими разпоредбите на ЗПФУР, доколкото се касае за сключен договор за кредит от разстояние.

С рамков договор за цесия от 16.01.2015 г. „***“ АД е прехвърлило на ищеца вземането по процесния кредит с Приложение № 1 от 08.11.2019 г., като към цесията са представени Анекс № 1/ 11.12.2015 г., Приложение № 6, Анекс № 3/ 16.12.2016 г., Анекс № 4/ 22.01.2018 4 г. и Анекс от 14.01.2019 г. Приложени са още потвърждение за цесията и пълномощно на цесионера, с което той да уведоми длъжниците за прехвърлените кредити. Представено е още и уведомително писмо за цесията до адреса на длъжника, което е върнато в цялост, като непотърсена пратка.