Решение № 921 от 10.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 921 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20241000503060 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 3745 от 24.06.2024г., постановено по гр.дело № 6727/2021г. по описа на СГС, I-во ГО, 21-и състав, е отхвърлен иска с правно осн. чл.45 от ЗЗД, предявен от Г. А. С. срещу К. Ц. Г. за сумата от 50 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи претърпени загуби от унищожена селскостопанска продукция и изчезнал стопански инвентар, собственост на ищеца.

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 78592/10.07.2024г. , подадена от Г.

А. С., с която се обжалва съдебно решение № 3745 от 24.06.2024г., постановено по гр.дело № 6727/2021г. по описа на СГС, I-во ГО, 21-и състав, изцяло.

Постъпила е и въззивна жалба вх.№ 102969/26.09.2024г., подадена също от Г. А. С., с което се допълва и конклретизира първата подадена въззивна жалба и с която също се обжалва съдебно решение № 3745 от 24.06.2024г., постановено по гр.дело № 6727/2021г. по описа на СГС, I-во ГО, 21-и състав, 1 изцяло.

И в двете въззивни жалби, се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон и съдопроизводствените правила, като не е допуснал исканата от ищеца съдебно-оценителна експертиза на изчезнал стопански инвентар. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички, събрани поделото доказателства, както и че при постановяване на обжалваното решение е нарушил принципа за справедливост.

Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел за доказани твърдените от ищеца обстоятелства досежно липсата на изграден от ответника електропастир.

Моли съда да отмени обжалваното решение изцяло.

Въззиваемата страна, К. Ц. Г. не представя писмен отговор. Оспорва жалбата, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно осн. с чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени от ищеца Г. А. С. имуществени вреди в размер на 50 000 лв., съставляващи и претърпени имуществени вреди, както следва подробно описани селскостопански едногодишни и многогодишни насаждения, растящи в дворното място на ищеца, находящо се в ***(кв.***“), ***, съборена и унищожена ограда на дворното място и изчезнал/унищожен селскостопански инвентар, находящ се в гаража на ищеца, построен в същото дворно място.

Ищецът твърди, че през м.май 2021г. домашни селскостопански животни, крави, собственост на ответника К. Г., оставени без надзор са съборили оградата на дворното място на ищеца на посочения адрес и са нанесли посочените имуществени вреди, които ищецът оценява на 50 000 лв. В хода на производството ищецът уточнява, че с бездействието си да изгради електорпастир или др. подобен вид задържаща селскостопанските животни ограда, ответникът е допуснал безнадзорното навлизане на животните в дворното място на ищеца и съотв. нанасянето на посочените вреди.

2

В законоустановения срок ответникът К. Ц. Г. е подал писмен отговор на исковата молба, с който изразява становище, че предявения иск е неоснователен. Оспорва изложените от ищеца в исковата молба факти, относно навлизане на селскостопански животни, негова собственост в двора на ищеца, не оспорва факта, че е собственик на селскостопански животни и отглежда крави, но твърди, че е изградил система електропастир, коаято ограничава движението на животните.

В първоинстанционното производство са допуснати и приети съдебноагротехническа експертиза, две съдебно-технически експертизи, съдебнопсихологическа експертиза. Заключенията на всички експертизи са приети от съда и настоящият съдебен състав ги кредитира като компетентно и безпристрастно дадени.

По делото са разпитани свидетели: на ищцовата страна- З. Н. С.А, майка на ищеца; на ответната страна- М. К. Г., син на ответника. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като съобразява иразп. на чл.172 от ГПК.

Въззивните жалби са допустими - подадени е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание) и е допустимо.

Настоящият съдебен състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледани по същество въззивните жалби на Г.

НЕОСНОВАТЕЛНИ.

А. С. са

Пред първоинстанционият съд е предявен иск с правно осн. чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени от ищеца имуществени вреди.

Съгл. разп. на чл. 45 ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, 3 които виновно е причинил другиму.

Непозволеното увреждане, предмет на нормата на чл.45 от ЗЗД, е сложен фактически състав, който изисква кумулативното наличие на следните юридически факти: деяние, извършено виновно, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между настъпилата вреда и деянието.

Предвид фактическия състав на непозволеното увреждане в настоящия процес следва да бъде доказано от ищеца при условията на главно и пълно доказване по реда и при условията на чл. 154 ал.1 от ГПК, че е налице действие, респективно бездействие на ответника, от което като пряка и непосредствена последица да са му били причинени имуществените вреди, подробно описани и индивидуализирани в хода на съдебното производство.

Съдът намира, че в настоящия случай ищецът не е доказал осъществяването на състава на непозволеното увреждане.

По делото не се спори между страните, че ищецът е собственик и ползва процесния недв. имот, съставляващ и дворно място с административен адрес кв.***, ***, в което отглежда селскостопанска продукция, както и че имотът му граничи с този на ответника и че ответникът е бил собственик и е отглеждал крави през 2019г.

Ищецът твърди в исковата си молба, че противоправното деяние е извършено от ответника през м. май 2021г., а воденият от него свидетел установява факти и обстоятелства, настъпили на 07.09.2019г. В изготвения доклад на делото в първото поделото съдебно заседание, неоспорен от страните поделото, съдът е приел че се отнася до деликт, извършен през м. май 2021г. Доказателства за извършени към този период противоправни действия и бездействия от ответника, не са ангажирани от ищцовата страна.

Не беше доказано от ищцовата страна по безспорен начин, че претърпените имуществени вреди се дължат единствено на бездействието на ответника, който не е осъществил действия по обезопасяване движението на собствените си селскостопански животни.настоящият съдебен състав кредитира показанията на свид. Г., които коресподнират изцяло с приетата по делото СТЕ и приема за доказан факта, че в имота на ответника, в който домуват селскостопански животни има изграден електропастир, ограничаващ движението на животните.

4

Не беше доказано и наличие на пряка-причинно следствена връзка между твърдени от ищеца претърпени имуществени вреди и действия, респ. бездействия на ответника.

Съгл. разп. на чл. 45 ал.2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. В първоинстанционния процес, не беше доказано по безспорен и категоричен начин от ищеца, чиято е доказателствената тежест, унищожаването на селскостапанската продукция, повредата на оградата на имота му и изчезването на селскостопански инвентар, съставляващи загуби са нанеси от ответника и че между евентуалното противоправно деяние /действие или бездействие/ на ответника и понесените от ищеца загуби съществува причинна връзка.

Разп. на чл.45 ал.2 от ЗЗД презюмира вината при осъществяването на състава на непозволеното увреждане, но такава презумпция досежно причинната връзка между деянието и претърпените вреди закона не въвежда.

Не следва основавайки се на една житейска презумпция, произтичаща от факта на домуване на едри селскостопански животни в имота на ответника за посочения период да се направи категоричния извод, че именно тези животни са били оставени без надзор от ответника и че именно те са нанесли твърдените от ищеца вреди. Ищецът не доказва конкретни действия на ответника, от които да произтичат посочените загуби. Не може да се приеме и, че евентуално бездействие от страна на ответника (неосъществяване на надзор над животните) е довело до нанасянето на тези загуби за ищеца.

Гражданска отговорност за бездействие се носи само, когато самото бездействие е причинило повредите, а предвид характера на същите, изхождайки от приетите заключения на САТЕ и СТЕ, не може да се приеме, че тези повреди са нанесени от бездействието на ответника.

Деликтната отговорност (отговорността от непозволено увреждане) възниква, когато не се изпълни дадена правна норма, изискваща определено поведение, или когато се осъществи конкретно забранено поведение ( напрм. при нарушаване на абсолютните права). Ищецът не е посочил нито определена правна норма нарушена от ответника, нито е посочил конкретни факти, доказващи твърдяното от него бездействие на ответника при осъществяването на надзор на отглежданите селскостопански животни. на 5 необходимост от извършване на текущ ремонт или на действия по поддържане на тротоарното платно, които да не са били осъществени от служители на ответника.

Предвид изложеното съдът намира, че не са доказани всички изисквани от закона кумулативни предпоставки за осъществяване състава на непозволеното увреждане, поради което предявеният иск следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По възраженията във въззивната жалба: същите са неоснователни.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд,не са нарушени принципите на справедливост и равнопоставеност на страните при разглеждане на делото, обсъдени са в съвкупност всички, събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.

С оглед изложените съображения и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По разноските: С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция, ответникът по жалбата има право на присъждане на разноски на осн. чл.78 ал.3 от ГПК, но такива изрично не се претендират, поради което и не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН състав

СЪД, ГО, Х-ти

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение

№ 3745 от 24.06.2024г., постановено по гр.дело № 6727/2021г. по описа на СГС, I-во ГО, 21-и състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

6

Председател: _______________________