Присъда № 69 от 14.10.2021, Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда № 69/14.10.2021 г. по НОХД 2499/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от Районна прокуратура - Бургас срещу подсъдимия С. М. С., ЕГН: **********, за това, че на 05.02.2021 г., в гр. Бургас, без надлежно разрешително, съгласно чл. 30 и чл. 73, ал. 1 и ал. 2 и чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, държал аналог на високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр. чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1, Списък I от същата, а именно: синтетичен канабиноид - ADB BUTINАСА, представляващо химичен аналог на веществата ADB-FUBINACA и ADBCHMINACA, с общо тегло 2,158 грама, на стойност 12.95 лева, като деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК, вр. ал. 3, т. 1 от НК.

Пред съда, производството по делото протече по общия ред.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание „глоба” в размер на 400 лв.

Упълномощеният защитник на подсъдимия С. - адв. Б. Янк. от БАК, заявява, че веществото, което подсъдимият е държал не е химичен аналог на вещество, поставено под контрол. Посочва, че трябва да се вземе предвид въздействието на веществото върху човешкия организъм, за да се приеме, че е аналог, както и че процентното съдържание на активното вещество е незначително. С оглед на което подсъдимият следвало да бъде оправдан, както и поради малозначителност на деянието производството да бъде прекратено.

Подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК, намери за установено следното:

Подсъдимият С. М. С. е роден на 14.10.2000 г. в гр. Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул.

“Хилендар“ № 26, неженен, работи, осъждан, с ЕГН: **********.

На 05.02.2021 г., в 01 РУ Бургас постъпила оперативна информация, че подс. С.С. държи забранени от закона вещества. По повод на подадения сигнал св. Д.Й. и св. Н.С. служители на 01 РУ Бургас, веднага извършили проверка и посетили дома на подс. С. в гр.

Бургас, ул. ... Пред входа на къщата установили подс. С.. Попитали го дали притежава наркотични вещества и подс. С. заявил, че носи в себе си найлонова торбичка със суха зелена тревна маса, представляваща „друсан чай за пушене“. С протокол за доброволно предаване подс. С. предал найлоновата торбичка със сухата тревна маса.

От изготвената по делото експертиза на л. 26-28 от ДП се установява, че растителната маса е с нето тегло 2.158 грама и в нея се съдържа синтетичен канабиноид - ADB BUTINACA, представляващ химичен аналог /има сходен химичен строеж и предизвиква аналогично действие върху човешкия организъм/ на веществата ADB-FUBINACA и ADBCHMINACA, поставени под контрол съгласно ЗКНВП.

Видно от назначената експертиза на л. 31-33 от ДП, стойността на аналога на високорисковото наркотично вещество е 12.95 лв.

1

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно: от показанията на разпитаните свидетели Д.Й. /л. 26 от съдебното производство, л. 21 от ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК/ и Н.С. /л. 26-гръб - 27 от съдебното производство, л. 22 от ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК/; справка за съдимост /л. 11 от съдебното производство/, протокол за доброволно предаване /л. 7 от ДП/, разписка /л. 23 от ДП/; както и от заключенията на вещите лица по извършените химическа /л. 26-28 от ДП/ и оценъчна експертизи /л. 31-33 от ДП/.

Показанията на свидетелите Д.Й. и Н.С. са логични, последователни и кореспондират със събрания по делото доказателствен материал, поради което и съдът им се доверява изцяло. И двамата свидетели посочват, че подсъдимият С. е държал сухата тревна маса и след това я предал доброволно. Свидетелите не са заинтересовани от изхода на делото, поради което съдът изцяло кредитира техните показания.

Съдът кредитира всички описани по-горе писмени доказателства по делото. Същите са изготвени по предвидения за това ред и форма, като страните не изложиха никакви доводи против тяхната достоверност. Съдът също не констатира такива пороци, поради което и цени всички писмени доказателства.

Съдът кредитира и заключенията по извършените химическа /л. 26-28 от ДП/ и оценъчна експертизи /л. 31-33 от ДП/. Същите са изготвени от компетентни лица, които са отговорили пълно, точно и ясно на всички поставени задачи, поради което и съдът няма причина да не ги вземе предвид при формиране на вътрешното си убеждение.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъпното държане на аналог на високорисково наркотично вещество.

На първо място, от обективна страна, инкриминираната форма на изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „държане” на аналог на високорисково наркотично вещество. С действията си, подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние „държане“, доколкото е носел в себе си синтетичния канабиноид, който по-късно предал на полицейските служители.

На следващо място, от обективна страна, видно от заключението на приобщената химическа експертиза процесната растителната маса е с нето тегло от 2.158 грама и съдържа синтетичен канабиноид - ADB – BUTINACA. Това вещество не е включено в списъците от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, но представлява химичен аналог /има сходен химичен строеж/ на веществата ADB- FUBINACA и ADB-CHMINACA, които са поставени под контрол съгласно ЗКНВП, във връзка с Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Според заключението на вещото лице груповата принадлежност на тези вещества се основава на това, че имат еднаква основна част на молекулата /скелет/ядро/, като разликата е в страничните групи и/или въглеводородни вериги. Именно тези допълнителни групи, които се прикачват към това ядро, се правят с цел избягване на законовите ограничения.

Подсъдимият не е имал разрешително за държане на въпросното вещество, изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, и именно поради това 2 поведението му се квалифицира като престъпление.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е обективирано в неговото поведение.

Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че държейки в себе си, същият упражнява фактическа власт върху веществото, без да има разрешително за това, като от волева страна той е искал именно това упражняване на фактическа власт.

Съдът счита, че деянието разкрива признаците на „маловажен случай”. В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 от НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства (Тълкувателно решение № 23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II НО, Решение № 69/2010 г. на II НО, Решение № 306/2009 г. на III НО). Следва да се отчете оказаното съдействие от страна на подс. С., като същият доброволно е предал намиращото се в него вещество, малкото количество държано вещество и ниската му стойност. Именно това много малко количество сочи на по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от съответния вид.

Поради изложените съображения, престъплението следва да се квалифицира като маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 от НК.

Същевременно съдът счита, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Деянието, извършено от подс. С., не може да бъде преценено като "малозначително". Малозначителността на деянието представлява конкретно негово обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В настоящия случай, макар да става въпрос за малък паричен еквивалент на предмета на престъплението, се касае за лице, което е осъждано и в изпитателния срок е извършил настоящото деяние, което сочи на извод за достатъчна степен на обществена опасност на деянието, за да бъде то третирано като престъпление, макар тази степен на обществена опасност да обосновава приложението на „маловажния случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Глоба” до 1000 лева.

Съдът намира, че не са налице предпоставките за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това е така доколкото към датата на деянието подсъдимият е бил осъждан за престъпление от общ характер /видно от справката за съдимост на л. 11 от делото/.

3

В случая наказанието беше определено при приложение на разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК, като съдът съобрази като отегчаващо обстоятелство обремененото съдебно минало на подсъдимия. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете много малкото количество вещество, което е било предмет на престъплението.

При това положение, съдът намира, че с оглед на изброените обстоятелства, както и материалното положение на подсъдимия, справедлив размер на наказанието би се явил такъв към минимума, а именно - 200 лева. Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото с оглед конкретиката на казуса.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, когато съдът намери подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай, в досъдебната фаза са сторени разноски в размер на 196.75 лева, а в съдебната фаза бяха сторени разноски в размер на 60 лева, като подсъдимият следва да бъде осъден да ги заплати. За присъдените разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд, поради което и подсъдимият следва да се осъди да заплати и сумата от 5 лева по сметка на РС - Бургас за служебното му издаване.