Решение № 1365 от 19.06.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1365 гр. Бургас, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.А като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА

Гражданско дело № 20212120107458 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Тодор Транс“ ЕООД , ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр...., .. ...,...представлявано от Т..Н.., против „Застрахователна компания Уника“ АД , ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.

......“ ..., представлявано от Н..И..и Д..Т.., за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 14 750 лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета № **********/29.10.2018 г., дължимо по сключен между страните застрахователен договор „Отговорност на автомобилния превозвач“, съгласно полица № ....../13.11.2017 г., за имуществени вреди, причинени на трето лице - товарополучател при осъществяван на 25.10.2018 г. от ищеца автомобилен превоз на товари, за които последният е удовлетворил увреденото лице, както и сумата от 286, 80 лева, представляваща мораторна лихва върху застрахователното обезщетение за периода от 29.10.2018 г. до 25.10.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 26.10.2021 г. до окончателното плащане.

Претендират се и разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцовото дружество извършва международен автомобилен превоз на товари и съгласно договор-заявка със спедитора LKW ...е превозвал товар от ...(гр. ...) до ...(гр. ...) с получател на стоката .......... Твърди се, че на 25.10.2018 г. водачът Т..Н..е паркирал за дневна пауза управлявания от него товарен автомобил с рег.№ ......и полуремарке с рег.№ ......., на паркинг пред входа на противопожарната служба, в района на ..., ...., като паркингът бил безопасен, осветен и охраняем с видеонаблюдение. Водачът нощувал вътре в камиона, но около 03.00 часа през нощта (вече 26.10.2018 г.) установил, че брезентът на ремаркето е срязан и от него са откраднати кашони от превозвания товар, при което незабавно уведомил местната полиция и било образувано полицейско производство за престъпление от общ характер в полицията в ...... Собственикът на товара бил обезщетен от спедитора за настъпилата имуществена вреда, 1 вследствие на което с фактура на спедитора е било спряно плащането на превоза към ищеца в размер на 10604, 16 евро, като по този начин била реализирана отговорността па превозвача за претърпените загуби. Ищецът уведомил застрахователя ЗК „Уника“ АД за настъпилото застрахователно събитие, но ответникът отказал да изплати дължимото застрахователно обезщетение, позовавайки се на т. 3.15 от ОУ. Сочи се, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие и претенцията на ищеца е образувано гр. д. № 6369/2020 г. по описа на PC – Бургас, като исковата претенция е уважена за сумата в размер на 1250 лв. (частичен иск) от общо предявения иск за 16 000 лв., като решението е обжалвано от ответното застрахователно дружество и е образувано в. гр. д. № 1439/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

С молба вх. № 846/10.01.2023 г. е уточнено от ищеца, че нанесените щети по процесния товар са на стойност 7 988, 58 евро с левова равностойност е 15 624, 06 лв., като същите са прихванати от ....от дължимо плащане към ищеца и са възстановени от .... на ....

Отбелязва се, че претендираната с настоящия иск сума представлява разликата между дължимата сума от 15 624, 06 лв. и присъдената сума от 1 250 лв. по гр. д. 6369/20 г. по описа на PC – Бургас или 14 374, 06 лева. Поддържа се, че ответникът е изпаднал в забава от датата на предявяване на претенцията по доброволен ред, а именно от 29.10.2018 г.

Евентуално се поддържа, че на основание чл. 409 във връзка с чл. 405 и чл. 108 от КЗ мораторна лихва е дължима, считано от 18.05.2019 г. до 25.10.2021 г., с оглед изтичане на 15 работни дни от представяне на документите по преписката. Моли акцесорния иск да се счита предявена за сумата от 4 364, 13 лева.

В депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът е оспорил предявения иск като неоснователен. Посочил е, че по делото не е представено доказателство, че ищецът е заплатил обезщетение на увреденото лице съгласно чл. 435 КЗ, като липсват доказателства за извършено прихващане между ищеца и спедитора. Оспорил е вида. количеството и размера па вредите, като не ставало ясно каква част от това е била открадната. Твърди, че е налице основание за отказ да се изплати застрахователно обезщетение на основание чл. 403, ал. 4 КЗ, тъй като ищецът не е уведомил своевременно застрахователя с цел да му попречи да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието. Твърди, че е налице основание за отказ и по т. 3.15 вр. с т. 23.4 от ОУ към договора за застраховка, тъй като водачът па камиона е паркирал неподходящ паркинг и сам се е поставил в потенциално рискова ситуация, като поведението му се характеризира като „груба небрежност“, даваща право на застрахователя да откаже на основание т. 3.14 от ОУ.

Ответникът е направил и възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 32 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз (CMR). Поддържа се, че застрахователното дружество не е изпаднало в забава, тъй като не са били представени всички изискуеми документи. Претендира разноски.

С протоколно определение от 12.04.2023 г. съдът е допуснал на основание чл. 214, ал.

1 ГПК изменение на акцесорния иск за мораторна лихва чрез увеличение на размера му, като същият се счита предявен за сумата от 4364, 13 лева.

С протоколно определение от 17.05.2023 г. съдът не е допуснал изменение на главния иск чрез намаляване на размера му от 14 750 лева на 14 374, 06 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.

435 вр. чл. 431 вр. чл. 429 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По главния иск:

За да бъде уважен предявеният главен иск, следва да са налице следните материални 2 предпоставки: 1. Действителен договор за застраховка на отговорността на ищеца като превозвач на товари; 2. Настъпване на покрит застрахователен риск при извършване на превоз на застрахованото имущество в срока на застрахователно покритие; 3. Настъпването на имуществени вреди в определен размер за трето лице, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие и за които застрахованият превозвач отговаря; 4.

Удовлетворяване на увреденото лице от страна на застрахования.

С Решение № 260712 от 14.05.2021 г. по гр. д. № 6369/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена „Застрахователна компания Уника“ АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление: гр......представлявано от Н..И..и Д..Т.., на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 435, чл. 429 и чл. 431 от КЗ, както и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на „Тодор транс“ ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр...., представлявано от Т..Н.., сумата от 1250 лв. – частична претенция, чийто пълен размер възлиза на 16 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по сключен между страните застрахователен договор „Отговорност на автомобилния превозвач“, съгласно полица ...../13.11.2017 год., за имуществени вреди, причинени на трето лице - товарополучател при осъществяван на 25.10.2018 год. от ищеца автомобилен превоз на товари, за които последният е удовлетворил увреденото лице, ведно с мораторна лихва в размер на 178, 82 лв., начислена върху частичното застрахователно обезщетение, за периода от 18.05.2019 год. до 13.10.2020 год. и законната лихва, начиная от 14.10.2020 год. до окончателното плащане, като искът за мораторна лихва е отхвърлен за горницата над уважения до пълния предявен размер от 199, 17 лв., касаеща периода от 29.10.2018 год. до 17.05.2019 год. Съдът е приел, че към датата на възникване на застрахователното събитие страните са били обвързани от валидно застрахователно правоотношение, по силата на договор за имуществена застраховка „Отговорност на автомобилния превозвач“. Прието е за установено и настъпването на застрахователно събитие, което не попада в изключените рискове по т. 3.15 от ОУ, като за неоснователно е счетено възражението на ответника за отказ на това основание, тъй като по делото не са събрани доказателства в подобна насока, а напротив - превозното средство не е било оставено без надзор (водачът се е намирал в кабината) и е било заключено, поради което за застрахования не е било налице задължение да го оставя за престой на охраняем паркинг, неизпълнението на което задължение да обоснове валиден отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Поради това е прието, че процесното застрахователно събитие е сред покритите рискове по т. 1.1 от ОУ и ответникът е дължал обезщетяване на ищеца в определения срок. Съдът е приел за установено и обстоятелството, че превозвачът „Тодор транс“ ЕООД, макар и косвено, е удовлетворил увреденото лице - товарособственик чрез заплащане на обезщетение от страна на спедитора, който пък от своя страна е удържал дължимото превозно навло до размера на заплатеното, поради което съгласно чл. 435 КЗ е легитимиран да получи застрахователното обезщетение, което следва да е в размер на заплатеното такова на увреденото лице и е в рамките на застрахователната сума. Съдът е приел за основателна и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за лихва за забава върху дължимото обезщетение за периода от изтичане на 15-дневния срок за плащане, считано от представяне на изисканите документи - от 18.05.2019 г. до деня, предхождащ предявяване на иска - 13.10.2020 г.

Първоинстанционното решение е потвърдено с решение № 237 от 21.03.2022 г. по в. гр. д. № 1439/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. Въззивният съд е възприел фактическите и правни изводи на районния съд, като в допълнение към тях е намерил за неоснователно възражението на ответника за настъпила погасителна давност.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГТК, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото 3 право. Ето защо и въз основа на влязлото в сила решение, с което е уважен предявеният от ищеца против ответника главен частичен иск, съдът намира, че настоящият главен иск се явява доказан по основание.

По отношение на размера на главния иск е прието неоспорено заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-оценителна експертиза, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено. От него се установява, че стойността на превозвания товар е била 46 866, 60 евро с равностойност 91 663, 10 лева. Стойността на нанесената щета при извършената кражба, за която отговаря превозвачът „Тодор Транс“ ЕООД е 10 627, 83 евро с равностойност 20 786, 23 лева. На 08.01.2019 г. получателят .... е издал фактура № ....от дата 08.01.2019 г. към спедитора ,,L....“ ..на стойност 7 755, 90 евро, с равностойност 15 169, 22 лева, с основание - иск за откраднати стоки при транзитен превоз от ....за ...., реф.

№ ../.../.../ ..., като към фактурата е приложена разписка за платено от спедитора обезщетение в същия размер, с която получателят се е съгласил, че нанесените му вреди, възлизащи в размер на 10 604, 60 евро, са напълно репарирани. Съгласно чл. 23, параграф 3 от Конвенцията CMR и чл. 2 от Протокола към нея за международни автомобилни превози отговорността на превозвача е лимитирана до действителния размер на загубата, като не може да превишава текущия курс на 8, 33 Специални права на тираж (СПТ) за килограм повредено/липсващо бруто тегло. Според заключението стойността на нанесената щета при извършената кражба, за която отговаря превозвачът „Тодор Транс“ ЕООД, изчислена по Специалните правила на тираж по Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, е в размер на 7 800, 57 евро с равностойност 15 256, 59 лева. Установено е, че спедиторът е издал към ищеца четири фактури на обща стойност 7 988, 58 евро с основание „щета“, както следва: фактура № .../08.01.2019 г. на стойност 1 988, 58 €, фактура № ..../08.01.2019 г. на стойност 2 000 €, фактура № .../08.01.2019 г. на стойност 2 000 €, фактура № .../08.01.2019 г. на стойност 2 000 €. Задължението на ищцовото дружеството по процесните фактури към спедитора не е изплащано по банков път, а е прихващано от негови вземания към спедитора по други извършени превози, като към датата на изготвяне на заключението са прихванати общо 5 988, 58 евро, както следва: на 29.01.2019 г. приспаднати/удържани 1 988, 58 € по фактура № .../08.01.2019 г.; на 25.03.2019 г. приспаднати/удържани 2 000 € по фактура № .../08.01.2019 г.; на 26.04.2019 г. приспаднати/удържани 2 000 € по фактура № .../08.01.2019 г. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че с представена му по-късно четвърта фактура № .../08.01.2019 г. на стойност 2 000 € също е извършено прихващане. Следователно към момента на приключване на съдебното дирене по делото ищецът е погасил чрез прихващане вземания към спедитора в размер на 7 988, 58 евро с равностойност 15 624, 06 лева, изчислена от съда съгласно чл. 162 ГПК.