Определение № 592 от 26.05.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 592 гр. Бургас, 26.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Цвета Ж. Попова

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно частно наказателно дело № 20242100600868 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

С определение № 72 от 21.05.2024 г., постановено по ЧНД № 157/2024 г., Районен съд - Царево е изменил постановление от 02.05.2024 г. на прокурор при Районна прокуратура - Бургас за прекратяване на наказателното производство по ДП № 10/2023 г. по описа на РУ - Приморско при ОДМВРБургас, пор. № 14148/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, водено за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, като е променил основанието за прекратяване на наказателното производство от чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК в чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

Срещу това определение е подадена жалба от адв. Николина Деспотова от Адвокатска колегия - Пловдив, като пълномощник на Е. П. П.. С жалбата се претендира отмяна на съдебния акт като незаконосъобразен и необоснован.

Съдебният състав, след като се запозна с подадената жалба и с материалите по делото и като съобрази закона, намира следното:

Досъдебно производство № 4635 ЗМ-10/2023 г. по описа на РУ Приморско е образувано с постановление на Районна прокуратура - Бургас, Териториално отделение - Царево от 13.01.2023 г. за това, че за времето от 29.07.2022 г. до 30.07.2022 г. в гр. Приморско, действайки при условията на продължавано престъпление, се заканил с убийство на Е. П. П. на *** години 1 от гр. *** – престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

В хода на досъдебното производство са разпитани свидетели, извършена е комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза, събрани са писмени доказателства.

С постановление от 11.12.2023 г. на ст.разследващ полицай по ДП № 10/2023 г. на РУ-Приморско К. К. Т., ЕГН ********** е привлечен в качеството на обвиняем за това, че за времето от 29.07.2022 г. до 30.07.2022 г. в гр. ***, действайки при условията на продължавано престъпление, се заканил с убийство на Е. П. П. на ** години от гр.***, както следва:

-на 29.07.2022 г. около 22:30-22:45 ч. в гр. ***, след като я ударил и съборил в дом на ул. „***“ № **, а след това я ударил и съборил на улицата пред дома, докато се опитвала да тръгне към РУ-Приморско, за да потърси помощ, се заканил с убийство на Е. П. П. на ** години от гр.***, като казал:

„Ще те пратя в облаците“;

-на 30.07.2022 г. в гр. ***, в дом на ул. „***“ № *, ритайки и блъскайки входната врата на стая, се заканил с убийство на Е. П. П. на ** години от гр.

***, казал й „че повече няма да излезе от тази стая, че ще я остави завинаги вътре и ще я убие“ и тези заканвания са могли да възбудят основателен страх за осъществяването им – престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 НК.

С постановление от 2.05.2024 г. прокурор при Районна прокуратура Бургас, Териториално отделение - Царево е изразил окончателното си становище за делото на тази процесуална фаза. Приел е, че в хода на разследването са извършени всички необходими и възможни действия по разследването. Установено било, че по същия правен предмет вече има влязло в сила съдебно решение по НЧХД № 27/2023 г. по описа на Районен съд Царево. Производството по посоченото наказателно дело от частен характер било образувано по тъжба от Е. П. за същото деяние, което се разследвало по настоящото наказателно производство. Независимо че К. Т. бил осъден за престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, то разследването по тъжбата е анализирало същите факти, които са предмет на настоящото ДП и не е установило да има отправени закани за убийство, адресирани до П.. Посочил е, че пострадалата сама е очертала предмета на своите оплаквания, по които не може да има повторно произнасяне, защото сме изправени пред хипотезата ne bis in idem и 2 разследването не може да продължи. По тези съображения и на основание чл.

243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК прокурорът е прекратил досъдебното производство поради липса на извършено престъпление.

Срещу това постановление е подадена жалба в Районен съд - Царево от адв. Николина Деспотова от Адвокатска колегия - Пловдив, като пълномощник на Е. П. П.. В жалбата са изложени съображения в подкрепа на твърдението, че изводите на прокурора за наличие на основанието по чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК за прекратяване на досъдебното производство са незаконосъобразни и неправилни.

С определение № 72 от 21.05.2024 г., постановено по ЧНД № 157/2024 г.

Районен съд - Царево е изменил обжалваното постановление, като е приел, че наказателното производство следва да бъде прекратено на друго основание – чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Посочил е, че в хода на разследването категорично е установено, че обвиняемият е отправил към пострадалата следните реплики: „ще те пратя в облаците“, „повече няма да излезеш от тази стая“, „ще те оставя завинаги вътре“. Според съда цитираните изрази, в контекста на цялостната ситуация, в никакъв случай не могат да бъдат приети като закана за убийство, още по-малко такава, която би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. В тази насока съдът подчертава обстоятелството, че на пострадалата П. са били известни здравословните проблеми на обвиняемия К. Т., познавала е агресивността, произтичаща от заболяването му (епилепсия), както и че тази агресия се е задълбочила много преди инцидента заради неуредени семейни имуществени отношения. Наред с това съдът е приел, че по никакъв начин не може да се формира извод, че от субективна страна обвиняемият е съзнавал съдържанието на заканата, както и че е имал представа, че тя е възприета от П. като действителна заплаха. Това определение е предмет на въззивна проверка в настоящото производство.

В жалбата се оспорва извода на районния съд, че деянието не съставлява престъпление, като становището за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт е подкрепено с многобройна съдебна практика.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, като съображенията за това са следните:

По ДП № 4635 ЗМ-10/2023 г. по описа на РУ - Приморско К. К. Т. е 3 привлечен като обвиняем за продължавано престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, включващо две деяния – на 29.07.2022 г. и на 30.07.2022 г. Обстоятелствената част на постановлението по чл. 219 НПК изцяло съответства на съдържанието на подадената от пострадалата Е. П. тъжба срещу К. Т., по повод на която е било образувано НЧХД № 27/2023 г. по описа на Районен съд - Царево.

Посоченото наказателно дело от частен характер е приключило с постановяване на присъда № 4/27.04.2023 г., с която подсъдимият К. Т. е признат за виновен за извършено на 29.07.2022 г. престъпление по чл. 130, ал.

2 НК по отношение на Е. П. П., за което на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Присъдата е потвърдена с решение № 39/06.02.2024 г. по ВНЧХД № 697/2023 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.

От мотивите на съдебните актове както на първия съд, така и на въззивния съд се установява, че в съдебните производства се е разглеждало само описаното в тъжбата деяние на подсъдимия, извършено на 29.07.2022 г. Ето защо по отношение на това деяние наказателното производство правилно е прекратено с оглед ненарушаване забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за едно деяние. Този принцип - non bis in idem е провъзгласен в чл.

4, т. 1 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) и чл. 24, ал. 1, т. 6 НК. След като за деянието на 29.07.2022 г., описано в тъжбата, К. Т. е санкциониран по НЧХД № 27/2023 г. по описа на Районен съд - Царево, то с влизането в сила на тази присъда воденото срещу К. Т. досъдебно производство № 4635 ЗМ-10/2023 г. по описа на РУ – Приморско за деяние, произтичащо от идентични факти, се явява недопустимо.

Второто деяние, за което К. Т. е привлечен като обвиняем се изразява в това, че на 30.07.2022 г. в гр. ***, в дом на ул. „***“ № *, ритайки и блъскайки входната врата на стая, той се заканил с убийство на Е. П., казал й „че повече няма да излезе от тази стая, че ще я остави завинаги вътре и ще я убие“ и тези заканвания са могли да възбудят основателен страх за осъществяването им – престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК. Обвиняемият категорично отрича да е изричал посочените изрази, като обяснява, че закана за убийство не е имало, тъй като инцидентът приключил веднага, след като излезли на улицата, още на 29.07.2022 г. вечерта (л. 69 гръб от ДП). Обвинителната теза се подкрепя единствено от показанията на пострадалата Е. П., които обаче не се 4 потвърждават от останалия събран по делото доказателствен материал.

Според показанията на свидетелката Ф. Х. М., приятелка на пострадалата, която по същото време заедно с нея ползвала стаята й, обвиняемият дошъл до вратата на стаята, започнал силно да я блъска, като казвал: „ще те изчистя тази вечер“, „този боклук ще изчистя тази вечер“, „сега ще видиш ти“. Посочените изрази съществено се различават от тези, съдържащи се в постановлението за привличане на обвиняем, но по-важното е, че внимателният прочит на показанията показва, че цитираните думи на Т.се отнасят за времето, непосредствено преди започване на инцидента на 29.07.2022 г. (л. 78 гръб от ДП). Свидетелят Д. П., съпруг на пострадалата, не е бил на 30.07.2022 г. в гр.

***. Същият научил по телефона от съпругата си, че К. Т. я заплашвал, но заявява, че не знае какво й е казвал обвиняемият (л. 79 гръб от ДП). Синът на пострадалата, свидетелят П. П., също не е очевидец на случилото се. За инцидента научил от обвиняемия Т., който му се обадил по телефона и казал „Малко бих майката ти.“. Непосредствено след това свидетелят се свързал по телефона с Е. П., която била много изплашена, плачела, гласът й треперил и му казала, „че се страхува от К., че може да я пребие пак“ (л.81 гръб ДП).

От така посочените свидетелски показания не може да се формира извод, че на 30.07.2022 г. обвиняемият К. Т. е казал на пострадалата твърдените от нея думи и изрази, респ. че й се е заканил с убийство. На досъдебното производство са събрани всички възможни доказателства, но те не установяват по несъмнен начин извършено от обвиняемия престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав прие, че воденото срещу К. К. Т. досъдебно производство за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал.

1 вр. чл. 26, ал. 1 НК правилно е прекратено, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Мотивиран от горното и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 72 от 21.05.2024 г. по ЧНД № 157/2024 г. по описа на Районен съд - Царево.

Определението е окончателно.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6