Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 130 от 10.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Наказателно дело от общ характер 3128/2020
Вид
Присъда № 130
Подписан
10.03.2025
Състав
РАДОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЧЕРИЛСКА

Цитирани разпоредби

Мотиви към присъда № 130 от 10.03.2025 г. по НОХД № 3128/2020 г. на СРС, НО, 16 състав

Софийска районна прокуратура (СРП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 1836/2019 г. по описа на 09 РУ - СДВР, пр. пр. № 45971/2019 г., по описа на СРП срещу Д. И. К. за това, че на 17.10.2019 г., в гр. София, ж.к. +++, отнел чужди движими вещи – парична сума от 5050 /пет хиляди и петдесет/ лева, от владението на собственика на средствата Н. Е. М., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на СРП поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като намира, че същото се доказва безспорно от събраните по делото доказателства. Намира, че обвинението се подкрепя от показанията на пострадалата Н. М., както и на св. Н. Д. и Н. М.. Намира, че с показанията на св. Д. Л. и Л. Д. се потвърждава редовността на извършеното от пострадалата разпознаване на извършителя. Допълва, че отчасти обясненията на подсъдимия потвърждават обвинителната теза, като той споделя, че е извършил нещо нередно и че е върнал на св. М. сумата от 1000 лева, за което се е подписал. Въз основа на изложеното прокурорът моли подсъдимият да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание „лишаване от свобода“ около законовия минимум, изпълнението на което да бъде отложено за срок от ри години. Като смекчаващи отговорността на К. обстоятелства сочи чистото му съдебно минало към датата на деянието и продължителността на наказателното производство.

В проведеното по делото разпоредително заседание съдът е конституирал посочената като пострадала в обвинителния акт – св. Н. М. като частен обвинител и граждански ищец в процеса, като е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от нея граждански иск в размер на 5050 лева за обезщетение на причинени й от деянието на подсъдимия имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на деянието до окончателното й изплащане.

В хода на съдебните прения, гражданският ищец и частен обвинител Н. М. моли подсъдимият да бъде осъден съгласно изложеното от прокурора. Но тя пледира за налагането на ефективно наказание. Поддържа изложеното в молбите си за конституиране като страна в процеса.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. А. пледира за оправдаване на подсъдимия поради недоказаност на обвинението. Защитникът настоява, че липсват доказателства за съпричастността на подсъдимия към инкриминираното деяние, като изтъква липсата на трасологична и дактилоскопна експертиза, установяващи, че именно К. е бил в дома на пострадалата и е взел наличните й парични средства.

Намира още, че от заключението на СТЕ и показанията на св. М. и М. не се доказва авторството на деянието. изтъква, че между св. М. и подсъдимият е имало гражданскоправни отношения. Поради всичко изложено моли подсъдимият да бъде оправдан.в условията на алтернативност, при признаване на К. за виновен, моли да му бъде наложено минимално наказание спрямо което се приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК.

В хода на съдебното следствие подсъдимият Д. К. се възползва от правото си да даде обяснения, в които признава, че той е извършвал ремонт в апартамент на пострадалата и на инкриминираната дата е бил в жилището й, за да вземе вещи за 1 новия апартамент. Сочи, че тогава „стана това, което не трябваше“. Описва, че със съпругата си са върнали на св. М. 1000 лева, докато са били в съда, за което са съставили и документ. Относно уговорките му със св. М. за ремонта сочи, че тя все още му дължи 800 лева за работата, като тя е трябвало да му плати 2500 лева, но му платила само 1700 лева. Твърди, че при подписването на съставен от св. М. документ й е посочил своите имена. Отрича да е видял къде св. М. си държи парите, докато е бил в нейния апартамент, като отказва да отговори на въпросите какво всъщност е ставало, което не е трябвало да става и защо е предал на св. М. сумата от 1000 лева.

В своята лична защита в хода на съдебните прения подсъдимият К. изцяло се присъединява към процесуалната позиция на своя защитник. В последната си дума моли да бъде оправдан, тъй като счита, че е невинен.

Въз основа на подробния анализ на събраните по делото доказателства, съдът, като прецени и доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д. И. К. е роден на +++ г. в гр. +++, хх с ЕГН **********.

Пострадалата Н. М. била срещала подсъдимия Д. К. във връзка с извършван от него ремонт на жилище на нейни близки, но не знаела цялото му име и не била виждала негов документ за самоличност. хх

Св. М. обещала на подсъдимия да му заплати сумата от 2500 лева за извършените от него дейности по ремонта, като тя осигурявала и заплащала всички материали и консумативи. Св. М. си водела бележки за всеки разход по ремонта в личен тефтер. В същия тефтер тя собственоръчно съставила и договор с подсъдимия, като поискала от него да й съобщи своите три имена и ЕГН. Пред св. М. подс. К. се представил като хх, като тези данни били вписани от свидетелката в документа, подписан и от двамата на 11.10.2019 г. При подписването на договора на 11.10.2029 г., подсъдимият се подписал, че е получил авансово плащане в размер на 900 лева. В следващите дни подсъдимият К. работил по апартамента в бл. 116, като понякога му помагала и жената, с която живеел на семейни начала - св. Д..

На сутринта на 17.10.2019 г. подсъдимият К. посетил жилището на пострадалата Н. М., находящо се в гр. София, ж.к. +++, за да свали оттам полилей, който трябвало да постави в ремонтирания от него апартамент. Свидетелката била споделила на подсъдимия, че същия ден ще плаща за доставката на мебели за апартамента. Докато били заедно в апартамента, св. М. дала на подсъдимия още 100 лева аванс по сключения между тях договор, което записала в тефтера си и подсъдимият се подписал. Св. М. извадила сумата от своята чанта, като тогава подсъдимият видял, че в нея свидетелката съхранявала още пари. Свидетелката оставила чантата си в гардероб в спалнята си. Скоро след това двамата с подсъдимия отишли в апартамента в хх, където св. М. почиствала и оставила без надзор другата си чанта, в която били ключовете за дома й. Тогава подсъдимият взел от чантата на св. М. ключовете за апартамента й в хх и съобщил на свидетелката, че му се налага да излезе за малко.

Подсъдимият К. се придвижил до бл. 618, отключил апартамента на пострадалата и влязъл в спалнята, откъдето от чантата, която св. М. била оставила в гардероба, взел сумата от 4450 лева. Тогава Д. К. видял, че в гардероба под чантата има кутия, от която взел сумата от 600 лева, както и документи, включително нотариален акт на апартамента, който бил нает да ремонтира. Той върнал чантата на мястото й в гардероба, заключил апартамента и след известно време се върнал в ремонтирания апартамент в хх Когато се върнал, на св. М. направило впечатление, че 2 е с нови дрехи, различни от работното облекло, с което бил излязъл. Незабелязано от нея, подсъдимият върнал в чантата й ключовете за апартамента в хх.

Малко по-късно, подсъдимият съобщил на свидетелката М., че трябва да излезе и напуснал жилището й, заедно с отнетата сума в общ размер от 5050 лева, собственост на св. М.. Преди 16:00 часа същия ден, подсъдимия К. посетил игрална зала хх където залагал на ротативни машини.

След 17:00 часа на 17.10.2019 г. св. М. се прибрала в дома си и установила липсата на паричните си средства от дамската й чанта, като веднага подала сигнал до 09 РУ СДВР. На следващия ден бил извършен оглед на жилището на свидетелката, като не били констатирани следи от взломяване на вратата. В последствие, на 19.10.2019 г. св. М. открила и липсващата сума в размер на 600 лева от кутията, която държала в гардероба си, както и двата нотариални акта, за което споделила в последващия си разпит.

На 23.10.2019 г. било проведено процесуално-следствено действие - разпознаване на лица на живо, при което св. Н. М. посочила именно подсъдимия Д. К. като лицето, което е наела за ремонта и което е било в дома й инкриминираната дата.

Възприетата от съда фактическа обстановка се установява по безсъмнен начин от събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие, а именно: дадените от подсъдимия К. обяснения, свидетелските показания на Н. М., включително и показанията й от ДП, приобщени чрез прочитането им на основание чл.

281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК; отчасти показанията на св. Н. М., показанията на св.

Н. Д., Л. Д. и Д. Л., протокола за разпознаване на лица и протокола за доброволно предаване на диск със запис от охранителни камери на игрална зала хх; заключението на съдебната видео-техническа експертиза; веществените доказателства – несесер в черен цвят, съдържащ тефтер, както и писмените доказателства, включително и справка за съдимост на подсъдимия, договор от 11.10.2019 г. и др.

В основата на своите фактически изводи съдът постави на първо място показанията на свидетелката Н. М., като от тях извлече информация относно мястото и приблизителното време на извършване на деянието, както и относно вида и стойността на отнетите вещи. Действително, св. М. има качеството на пострадала от инкриминираното деяние и следователно се явява заинтересована от изхода на делото, най-малкото с оглед предявения от нея граждански иск срещу подсъдимия. Но въпреки това съдът намира, че следва да се довери на нейните показания, които са достатъчно подробни, последователни и логични. Показанията на свидетелката М. съвпадат изцяло със съставените от нея документи относно уговорката й с подсъдимия за ремонт на апартамента в хх както и относно платените на подсъдимия суми за работата му по ремонта. Тя самата заявява, че е водела подробни записи относно разходите си по ремонта, като е категорична и за размера на наличните й средства в дамската й чанта и в кутията, които са й отнети. Съдът намира за достоверна и съобщената от пострадалата причина да държи сума в по-голям размер в дамската си чанта, а именно – необходимостта да заплати доставката на мебели за апартамента, който е ремонтирал подсъдимия. Обяснимо е и обстоятелството, че св. М. първоначално е установила липсата на средствата от дамската си чанта, а едва след подаване на сигнала за кражбата е установила и липсващата сума от 600 лева от кутията в гардероба. Като съдът прие, че свидетелката е сигурна за размера на 3 отнетите средства, тъй като по нейни думи, тя е разпределяла средствата си в различни пликове с конкретни суми в тях. Прецизността на свидетелката при отчитане на разходите й по ремонта и следене на наличните й средства се установява и от факта, че същата е съхранила касовия бон от направените покупки за материали същата сутрин в 09:30 часа, който е предала при разпита си пред съдебния състав.

При анализа на показанията на пострадалата М., съдът взе предвид напредналата й възраст /89 години към провеждане на разпита й пред съда/, както и изминалия период от около 5 години от датата на деянието до разпита й в хода на съдебното следствие. Поради това съдът счита за обяснимо известното противоречие и объркване у свидетелката относно конкретни подробности по случая. Тези разминавания обаче са преодолени в голяма степен чрез прочитане на части от показанията на св. М. от ДП, дадени няколко дни след деянието, на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 от НПК. Именно от показанията на св. М. от ДП се установява и точния размер на отнетата й сума, а именно 4450 лева от дамската й чанта и 600 лева от кутията в гардероба.

В разпита си пред съда и в ДП, св. М. излага като вероятен механизъм на деянието отнемането на ключа за апартамента й от подсъдимия, който е излязъл за кратко от ремонтирания апартамент и според пострадалата се е върнал в дома й, откъдето е взел инкриминираната сума. И в двата си разпита, св. М. потвърждава, че подсъдимият е бил в апартамента й, заедно с нея и именно от въпросната чанта тя е извадила сумата от 100 лева, които му е предала. Св. М. е категорична, че не е възможно подсъдимият да е отнел паричните средства, докато тя е била в жилището си, тъй като през краткото време, докато са били там, тя не го е изпускала от поглед.