Решение № 200 от 03.07.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. ХАСКОВО, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500423 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.437,ал. 1 вр. чл.435, ал.2, т.6 и т.7 ГПК.

Образувано е по жалба, с вх.№ 5701/18.05.2023 г. на „МБАЛ – Харманли“ ЕООД, с ЕИК 126529734, чрез адв.Д. А. от АК-Хасково, като пълномощник против отказа на съдебния изпълнител по изп.дело № 273/2023 г. да прекрати изпълнителното дело и против редуцираните разноски за адвокатско възнаграждение за сумата от 200,00 лв..

Жалбоподателят поддържа и подадена жалба против разпореждането за образуване на изпълнително дело и против постановление от 27.03.2023 г. по изп.дело № 272/2023 г. за събиране на сумата 2610,00 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за защита на Г. Ж. Ю., 48, 00 лв. с ДДС, такси по т.1 и т.5 от ТТРЗЧСИ, представляващи разноски от взискателя, общо в размер на 2 781 лв., таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ и таксите и разноските за ЧСИ с ДДС в размер на 3 968, 54 лв., която жалба молят да се изиска от ЧСИ и да се разгледа заедно с настоящата жалба поради връзка на двете жалби, като не поддържа жалбата единствено относно разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя за сумата над 200,00 лв., които са редуцирани. Позовава се на ТР № 3/2015 г. от 10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноски по изпълнението, а не само този който е материализиран в постановление на съдебния изпълнител за определяне на разноски.

Твърди се в жалбата, че не е било налице основание да се образува изпълнително дело, тъй като изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение е спряно от ВКС на основание чл.282, ал.2 ГПК и то преди подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, поради което считат същото за недопустимо. Изпълнението на въззивно решение № 205/28.11.2022 г. по гр.дело № 327/2022 г. на Пловдивския апелативен 1 съд било спряно от ВКС с определение № 4446/29.12.2022 г. по ч.гр.д № 4882/2022 г. на ВКС, което било известно на взискателите и на техния пълномощник,като страни по делото. С оглед изложеното, молбата за спиране и представените с нея писмени доказателства жалбоподателят счита,че не е станал причина за завеждане на изпълнителното дело и че не дължи разноски.Според процесуалния представител на жалбоподателя не било налице основание да се образува изпълнителното дело, тъй като изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение е спряно от ВКС, на основание чл.282, ал.2 ГПК, преди датата на подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело. Изпълнителното дело било недопустимо поради което следва да се задължи съдебния изпълнител да го прекрати. На следващо място и по изложеното и в молбата за спиране и представените с нея доказателства, жалбоподателят счита, че не е станал причина за завеждане на изпълнителното дело и че не дължи разноски, които следва да останат изцяло за сметка на взискателите, които са получили доброволно изпълнение на сумите, които не се обжалват по делото и са подали молба за образуване на изпълнително дело въпреки,че изпълнението е спряно в частта в която решението се обжалва. Считат, че поради спиране на изпълнението взискателят не разполага с титул за изпълнение и не може да иска принудително изпълнение, каквото право на принудително изпълнение би възникнало едва след произнасяне на ВКС по касационната жалба против решението на въззивния съд изпълнението по което е спряно от ВКС. След произнасяне на касационната инстанция и в случай, че въззивното решение бъде потвърдено ответникът/длъжник ще изплати доброволно дължимите на ищците/взискателите и на техния пълномощник суми - главница, лихви и разноски.

Молят съда да постанови решение, с което да отмени горепосочените действия и бездействия на съдебния изпълнител, и за прекратяване на изпълнителното производство или задължаване на съдебния изпълнител да го прекрати и за отмяна на постановлението /постановленията за всички разноски по делото, както и да се отменят всички дължими от длъжника разноски на взискателите и всички начислени такси на ЧСИ – посочените в поканата за доброволно изпълнение и всички други до момента.

Взискателят - Г. Ж. Ю., чрез пълномощника си адв. К. В. Г., АК- Пловдив, в срок е подала писмено становище, с което жалбата и възраженията на длъжника се оспорват като неоснователни.

ЧСИ Самуил Пеев с рег. № 874 е изложил мотиви по обжалваните действия в срока по чл.436, ал.3 ГПК.

СЪДЪТ , като взе предвид доводите в жалбата и прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:

По молба на взискателя Г. Ж. Ю. , на 17.03.2023 г. е образувано изпълнително дело № 272/2023 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев срещу длъжника "Многопрофилна болница за активно лечение - Харманли" ЕООД, с адрес на управление гр. Харманли, ул.

„Васил Левски" №66. С молбата подадена от пълномощника на взискателя е представен и изпълнителен лист, издаден на 05.12.2022 г. по в. гр.дело № 327/2022 на Апелативен съд – Пловдив. "Многопрофилна болница за активно лечение - Харманли" ЕООД, с адрес на управление: гр. Харманли, ул. „Васил Левски " №66 е осъдена да заплати на Г. Ж. Ю. сумата от 80 000,00 лв., ведно с законната лихва за периода от 27.03.2016г. до 27.03.2019г. В молбата за образуване с вх. №2967/17.03.2023г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев е посочено, че задължението е изплатено частично на 19.12.2022г. и се търси неизплатената част в размер на 40000,00 лв. -главница, 12 178,00 лв.- лихва и разноски по изпълнението, в това число и адвокатско възнаграждение в размер на 2610,00 лв., за което взискателят е представил договор за правна защита и съдействие от 10.03.2023г. След получаване на поканата за доброволно изпълнение, на 10.04.2023г. ,длъжникът "Многопрофилна болница за активно лечение -Харманли" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Д. А., е депозирал молба 2 с вх. № 4115/10.04.2023г., с която иска прекратяване на изпълнителното дело позовавайки се на определението на ВКС за спиране изпълнението на решение № 205/28.11.2022 г. по гр.дело № 327/2022 г. на Апелативен съд - Пловдив и молба с вх. № 4116/10.04.2023г., с която иска редуциране на адвокатското възнаграждение. ЧСИ е уважил молбата като е редуцирал размера на адвокатското възнаграждение до сумата от 200лв., за което длъжникът е бил уведомен на 04.05.2023г.По отношение на искането за прекратяване на изпълнителното дело съдебният изпълнител е постановил отказ да прекрати изпълнителното дело и е уведомил длъжника, че спира изпълнението на основание чл.432, ал.2, т.4 ГПК с уведомление с изх. № 7549/02.05.2023г., което длъжникът е получил на 04.05.2023г. Срещу отказа на ЧСИ, на 18.05.2023г. длъжникът е подал жалба с вх.№5701. Обжалва се отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело и против редуциране разноските за адвокатско възнаграждение.Длъжникът атакува и разпореждането за образуване на изпълнителното дело, както и възложените му разноски на основание чл. 435 ал. 2, т. 7 ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащи на обжалване актове на съдебния изпълнител.

Съгласно разпоредбата на чл.435 ал.2, т.6 и т.7 от ГПК, длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и разноските по изпълнението.

Съгласно разясненията, дадени в т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 година на ВКС по т.д.

№ 3/2015 г.на ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435 ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Съдебният изпълнител няма задължение да обобщи в един окончателен акт, респективно постановление, всички направени по изпълнителното дело разноски.

Достатъчно е при приключване на всеки отделен изпълнителен способ или на производството по принудителното изпълнение да бъде издаден акт за направените разноски и той ще подлежи на самостоятелно обжалване. От разясненията следва, че дори и само в поканата за доброволно изпълнение да има указание за разноските, в тази част тя се счита произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист.

Разгледана по същество, жалбата против действията на съдебния изпълнител по изп.дело № 272/2023 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев с рег.№ 874 и с район на действие ОС - Хасково е неоснователна.

Предмет на жалбата от 18.05.2023 г. е отказът на съдебния изпълнител по изп.дело №272/2023г. да прекрати изпълнителното дело и против редуцираните разноски за сумата от 200,00 лева.Твърденията на длъжника, че изпълнителното дело следва да се прекрати, тъй като не са били налице основания за образуването му са необосновани.

Представеното по делото от страна на длъжника определение на ВКС, постановено по реда на чл. 282 ГПК е основание за спиране на изпълнението по изп.дело на основание чл.432, ал.1, т.4 ГПК, но не и за прекратяването на изпълнението по изпълнителното дело.

Определението по чл. 282, ал. 2 ГПК е пречка единствено за действия по принудително изпълнение. Въззивното решение не е отменено и взискателят разполага с титул за изпълнение въз основа на който е образувано и изпълнителното дело. Решението на въззивния съд е изпълнително основание по чл.404,т.1 ГПК и подлежи на принудително изпълнение. На основание определението на ВКС постановено по реда на чл.282,ал.2 ГПК, взискателят след постановяване на определението не може да иска принудително изпълнение, поради което правилно съдебният изпълнител е спрял изпълнението до произнасяне на ВКС по касационната жалба против решението на въззивния съд. След постановяване на определението по чл.282, ал.2 ГПК не могат да се извършват действия по 3 принудително изпълнение по вече образуваното изпълнително дело, като изпълнението не се прекратява, а се спира до произнасянето на ВКС и до влизане в сила на възивното решение по съществото на спора. Съгласно чл.282, ал.6 ГПК, ако въззивното решение бъде отменено, изпълнението се спира, а в случай че новото решение е различно от предишното, се прилага разпоредбата на чл.245, ал.3, изречение второ ГПК, като в този случай съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото изпълнение на отмененото решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство.

С оглед изложеното неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя, че не е дал повод с поведението си за образуване на изпълнителното дело за принудително събиране на неизплатената част от сумите за които взискателят има издаден изпълнителен лист, издаден на 05.12.2022г. по в.гр.дело №327/2022 на Апелативен съд– Пловдив. Видно от изпълнителния лист "Многопрофилна болница за активно лечение Харманли" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. „Васил Левски" №66 е осъдена да заплати на Г. Ж. Ю. сумата от 80 000,00 лв., ведно с законната лихва за периода от 27.03.2016г. до 27.03.2019г. В молбата за образуване с вх. №2967/17.03.2023г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев взикателят е посочил, че задължението е изплатено частично, на 19.12.2022г., поради което търси неизплатената част в размер на 40000,00 лв. – главница, 12178,00 лв.- лихва и разноски по изпълнението, в това число и адвокатско възнаграждение в размер на 2610, 00лв., за което е представил договор за правна защита и съдействие от 17.03.2023г. Твърденията на длъжника свързани с редуциране на таксите към ЧСИ, не се поддържат от жалбоподателя в частта за разноските за адвокатско възнаграждение. Таксите по т.1 и т.5 от ТТРЗЧСИ са обикновенни такси, а таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е пропорционална спрямо материалния интерес и са императивно уредени и не подлежат на редуциране. Съгласно чл.29 ТТРЗЧСИ взискателят внася авансово в размерите, определени в тарифата за съответното действие, както следва: обикновени такси - таксите по т. 1 и т. 5 и пропорционални такси, с изключение на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.