Решение № 215 от 16.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Пловдив, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330104023 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от Н. Г. Л., ЕГН **********, с адрес в гр. ****************, против „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52 - 54, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв. недължимо платена по Договор за заем от 20.03.2020 г. и Анекс от 30.03.2020 г. и Анекс от 01.04.2020г. към договора, която сума е получена от ответника без правно основание, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба – 17.03.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

Твърди се, че на 20.03.2020 г. между страните бил сключен договор за кредит, по силата на който на ищеца били предоставени в собственост заемни средства в размер на 460 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 41%, годишен процент на разходите – 49,70%. Сочи се, че съгласно договора за заем кредитополучателят дължи и такса за бързо разглеждане в размер на 96,31 лв ., съгласно Анекс от 30.03.2020г. дължи сумата от 26,04 лв., а съгласно Анекс от 01.04.2020г. дължи сумата от 46,78 лв. Излага се, че ищецът е изплатил изцяло задължението по договор за кредит за главница в размер на 460 лв. и такса експресно разглеждане по договора, Анекса от 30.03.2020г. и Анекса от 01.04.2020г. в размер на 50 лв., дължима за периода от 20.03.2020г. до 09.05.2022г.

Наведени са твърдения, че с решение № 2059/ 06.06.2022г. по гр.дело № 20449/2021 г. н а РС – Пловдив, клаузата за такса експресно разглеждане по договор за кредит била обявена за недействителна. С оглед казаното, се иска 1 от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да върне на ищеца сума от 50 лв., като дадена без основание по т ези клаузи, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Отправено е искане за присъждане на разноски, в това число и за адвокатска защита по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва иска като неоснователен. Изразява становище за законосъобразност на потребителския договор и отделните му клаузи.

Отправено е искане за присъждане на разноски.

С нарочна молба преди последното ОСЗ на 16.12.2024 г. ищецът е изменил размера на исковата си претенция и я е увеличил от 50 лв. на 203,86 лв., като изменението е допуснато от съда.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.

Съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже, че е заплатил търсената сума въз основа на сключения потребителски договор, а в тежест на ответника е разпределено да докаже наличието на валидно правно основание за получаване на процесната сума.

Със сила на пресъдено нещо е разрешен правният спор относно действителността на процесните клаузи, по които се твърди, че е платено по сключения между страните договор за потребителски кредит и анекси към него. Съгласно приложеното по делото Решение № 2059/06.06.2022г. по ГД № 20449/2021 г. по описа на РС – Пловдив, потвърдено с Решение № 1599/14.12.2022 г. по ВГД № 2399/2022 г. по опис на ОС – Пловдив, се установява, че са прогласени за нищожни клаузите от сключените между страните договори и анекси, предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане, както следва: клаузата в Договор за кредит № ****************/20.03.2020г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 96, 31 лева, клаузата в Анекс за допълнителна сума от дата 30.03.2020г. към Договор за кредит № ****************/20.03.2020г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 26, 04 лева и клаузата в Анекс за допълнителна сума от дата 01.04.2020г. към Договор за кредит № ****************/20.03.2020г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 46, 78 лева.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза за това какви суми ищецът е платил по договора в полза на ответника и по какви задължения платените суми са разпределени. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, обосновано и ясно, но само досежно частта, която се отнася към предмета на делото – а именно за платените такси за експресно разглеждане по договора от 20.03.2020 г., анекса от 30.03.2020 г. и анекса от 01.04.2020 г. Съдът не кредитира заключението на вещото лице досежно плащанията по анекса от 26.03.2020 г., понеже същите 2 не са относими към предмета на делото, в която връзка съдът не кредитира и заключението на вещото лице в обобщителните данни за платени такси, в които се включва плащането по четирите документа. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните, поради което съдът го цени като достоверно доказателство досежно изложеното по-горе. От заключението се установява, че ищецът е платил на ответника следните суми, които са разпределени за такси за експресно разглеждане, а именно 96,31 лв. по Договора за кредит № ****************/20.03.2020г., 26,04 лв. по Анекса от 30.03.2020г. към Договора и 46,78 лв. по Анекса за допълнителна сума от дата 01.04.2020г. към Договор. Общият сбор на платеното от ответника по процесните договор и анекси и получено от ответника без основание възлиза на 169,13 лв., за която сума исковата претенция е основателна, а за горницата до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.

Ответникът не успя да докаже в процеса валидно правно основание за получаване на изложените в предходния абзац суми, въпреки разпределената му от съда доказателствена тежест.

По разноските:

При този изход на делото и двете страни имат право на разноски.

Ищецът е сторил разноски за заплатените държавна такса в размер на 50 лв. и депозит за вещо лице в размер на 350 лв. Съразмерно на уважената част от исковете ищецът има право на разноски в общ размер на 331,86 лв.

Процесуалният представител на ищеца е отправил претенция по чл. 38, ал. 2 от ЗА да му бъде присъден адвокатски хонорар за оказаната правна помощ на ищеца като материално-затруднено лице в размер на 480 лв. с ДДС.

Съдът в настоящото производство не следва да проверява наличието на предпоставките по чл. 38 от ЗА, а само наличието на такава уговорка между страните по договора за защита и съдействие – същата е налице. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз и ВКС (Решение по съединени дела C‑224/19 и C‑259/19 на Съда на ЕС и Определение № 366/16.08.2022г. по ч.т.д.

№ 1085/2022г. на ВКС) съдът не е задължен от минималните размери в наредбата, а следва да извърши цялостна преценка. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният адвокатски хонорар по иска е в размер от 480 лв. с ДДС за настоящото дело. Съдът, като има предвид за ориентир минималните размери в Наредба № 1, малкия материален интерес на иска, подаването на писмени молби, ненеобходимостта от провеждане на множество доказателствени искания за доказване предмета на иска от ищеца предвид разпределената доказателствена тежест и установителното решение, което предпоставя до голяма степен изхода на спора, както и пасивното поведение на процесуалния представител на ищеца, изразяващо се в неявяване на всичките проведени открити съдебни заседания, в това число и преценката на делото като такова с ниска правна и фактическа сложност и константната съдебна практика по предмета на делото, счита, че следва да определи 300 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца. Като същото следва да бъде присъдено в размер на 248,89 лв., съразмерно на уважената част от исковата претенция.

Ответникът също има право на разноски, същият е представляван от юрисконсулт в производството. Съдът намира, че предвид ниската степен на правна и фактическа сложност на делото и неявяването на юрисконсулта на 3 ответника в нито едно открито съдебно заседание, следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 25, ал. 1 от НЗПП. Съразмерно на отхвърлената част от исковете ответникът има право на разноски в размер на 17,04 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52 - 54, да заплати на Н. Г. Л., ЕГН **********, с адрес в гр. ****************, сума в размер на 169,13 лв., представляваща заплатена от ищеца сума по клаузите, предвиждащи заплащане на такси за експресно разглеждане, посочени в сключените между страните Договор за кредит № ****************/20.03.2020 г., Анекс от 30.03.2020 г. към договора за кредит и Анекс от 01.04.2020 г. към договора за кредит, които три клаузи са прогласени за нищожни с влязло в сила Решение № 2059/06.06.2022 г. по ГД № 20449/2021 г. по описа на РС – Пловдив, потвърдено с Решение № 1599/14.12.2022 г. по ВГД № 2399/2022 г. по опис на ОС – Пловдив, и получена от ответника без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 17.03.2023 г., до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 169,13 лв. до пълния предявен размер от 203,86 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, да заплати на Н. Г. Л., ЕГН **********, сумата в размер на 331,86 лв. – сторени разноски в производството, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК Н. Г. Л., ЕГН **********, да заплати на „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, сумата в размер на 17,04 лв. – сторени разноски в производството, съразмерно на отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И., с БУЛСТАТ *********, с адрес: ****************, сумата в размер на 248,89 лв. – адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото в полза на материално-затруднено лице, съразмерно на уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4