Решение № 277 от 24.06.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Русе, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна С. Кисева при участието на секретаря Веселина Л. Г.а като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Административно наказателно дело № 20264520200060 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от Г. Т. Г. от гр.Русе, ЕГН ********** против наказателно постановление № 25-1085-003897/05.12.2025г. на началник Група в Сектор ПП при ОДМВР Русе, с което на основание чл.180 ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на СТО лева /51.13 евро/.

Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за нищожно, а в условията на евентуалност- за незаконосъобразно, неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и нарушение на закона.

Нямал спомен да е управлявал сочения лек автомобил. Не било установено кой управлявал МПС в нарушение на принципа на законоустановеност на нарушението. Наемател бил по договор за наем на офис, поради което имал право на ползване върху гаража, който се явявал обща част. Така спрелият автомобил не пречел на движението, защото гаражът не се използвал, а освен това бил и обща част, която имал право да ползва. Според представената 1 скица било видно, че на това място гаражи липсвало, касаело се за паркиране в УПИ, имотът бил частна собственост и не бил общодостъпен път. КАТ нямали правомощия да санкционират за неправилно паркиране административнонаказващия в имота. орган, Липсвало което компетентност правило на наказателното постановление нищожно. АУАН бил издал единствено по снимка на трето лице, без служител на КАТ да е посетил мястото и лично да установи нарушението. Актът, на базата на който било издадено наказателното постановление, не се четял и връчването на нечетлив екземпляр можело да се приравни на липса на връчване, което водело до отмяната на наказателното постановление. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление, като претендира разноски за делото.

Представител на административно-наказващия орган не се явява.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят е водач на МПС с правоспособност кат. D,C,B,M,Ce,Tkt,A M ,B1. Жалбоподателят е управител на „Борн Интернешанъл“ ЕООД. Дружеството е собственик на л.а. Ситроен Берлинго с рег.№Р9431КТ,който се управлява само и единствено от жалбоподателя.

Г. като търговец е наел под наем помещение за кантора за медиация в офис в сграда находяща се в гр.Русе ул.Духовно възраждане“№16,която граничи с бл.Стела. До месторабота жалбоподателят пътува с л.а. Ситроен Берлинго с рег.№Р9431КТ и през работно време възниква въпрос за паркирането,тъй като в района местата за паркиране са силно ограничени.

Точно до имота ползван от дружеството на жалбоподателя е построена рампа водеща към подземни гаражи.До нея има вход за задния двор на кооперацията където са построени надземни гаражи.На входа на рампата е изработена гаражна врата, а до нея ажурна.Пространството пред вратите е оформена като тротоар и до него имат достъп минувачи. Г. претендира пред собствениците в бл.Стела да му осигурят достъп до надземните гаражи. Съсобствениците му отказват ключ за достъп и той започва да паркира служебния автомобил точно пред вратата на рампата за подземните гаражи по начин,който препятства отварянето на вратата и достъп дори на пешеходец, защото според него 2 гаражите нямат удостоверение за ползване и съответно не следва да се ползват,а и защото заедно с наема на помещението е наел и общи части,като паркирането по този начин е упражняване на правото му да ползва общи части. Това негово действие води до конфликти със собственици на подземни гаражи. На 23.10.2025 г., около 15:36 ч., Т.Е. забелязал, че пред вратата на входа за подземните гаражи, на която били поставени надписи „Гаражът се ползва“ и „Не паркирай– вход-изход гаражи“ бил паркиран лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № Р 9431 КТ. Тя направил две фотоснимки и още на същия ден, около 16:02 ч., изпратил по електронна поща, използвайки имейла– [email protected] , писмо до Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Русе с приложени към същото снимки на нарушението, отбелязвайки че така паркиран автомобилът създава неудобство за собствениците на гаражите и блокира достъпа до тях. С връзка с подадения сигнал била образувана проверка, която установила, че лекият автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № Р 9431 КТ е собственост на търговското дружество "БОРН ИНТЕРНАЦИОНАЛ" ЕООД, ЕИК 200888364. По преписката работил св.П. К.

А.. И след установяване на нарушението и нарушителя съставил АУАН бл. № 222307/11.11.2025 г. за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП за това, че нарушавайки правилата за престой и паркиране, паркирайки МПС в частен имот пред вход за гараж, е създал пречка за движението. Жалбоподателят вписал собственоръчни възражения в АУАН, че възразявал срещу всички констатации в присъствието на адв. К. от АК – Русе. Въз основа на така установеното и съставения АУАН на На 05.12.2025 г. с обжалваното наказателно постановление началникът на Група в Сектор ПП при ОДМВР Рус на основание чл.180 ал.1 т.1 от ЗДвП му налага административно наказание ГЛОБА в размер на СТО лева /51.13 евро/.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите, АУАН, НП, както и останалите материали по административно наказателната преписка.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът констатира, че при издаване на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съставен е от компетентно длъжностно 3 лице, в присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН. Съставеният АУАН е подписан от жалбоподателя. Издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички обективни признаци на състава на всяко едно от нарушенията, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прави следните правни изводи:

Приетото за установено налага единственият и несъмнен извод относно деяние и вина, а именно, че на 23.10.2025г. в гр.Русе жалбоподателят е паркирал л.а. Ситроен Берлинго с рег.№Р9431КТ непосредствено пред вход на подземни гаражи,като по този начин затруднява достъпа до гаражите. С това си поведение е нарушил забраната въведена с разпоредбата на чл.98 ал.1 т.1, пр.2 от ЗДвП. Видно от приложените по делото фотоснимки, автомобилът собственост на управляваното от жалбоподателя дружество е паркиран на място и по начин, който създава пречки на останалите участници в движението каквито са собствениците на подземните гаражи. Чрез това свое действие жалбоподателят е препятствал достъпа на собствениците на гаражи както като пешеходци, така и с автомобили.Независимо от правото му да ползва общи части в нает съсобствен имот той не може да упражнява това свое право в пречка на останалите съсобственици. В случая останалите съсобственици са други участници в движението и паркирането непосредствено пред вратата на общи гаражи създава пречка на другите участници в движението.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл – с оглед на правоспособността и квалификацията си на водач на МПС,както и с оглед на вече възникналите конфликти със собствениците по повод паркирането деецът е съзнавал забраната на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП за паркиране и престой на място което затруднява пречки за останалите участници в движението.

Предвид горното изводът на наказващия орган правилно е установил нарушението, но неправилно е приложил при определяне на административно наказание за извършеното нарушение санкционната разпоредба на чл. 180, ал.

1, т. 1 пр. 2 от ЗДвП, според която се наказва с глоба 100 лв. водач, който наруши правилата за престой или за паркиране, когато в резултат на 4 нарушението е създадена непосредствена опасност за движението.

Съставомерните признаци на сочената разпоредба от обективна страна предпоставят нарушаване на правилата за престой или за паркиране, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението. В съдържанието на АУАН не е налице описание на пътното платно, с отразяване на брой на платната, респективно лентите за движение във всяка посока, наличието на кръстовище, в зоната на което е бил паркиран лекия автомобил, както и относно значими обстоятелства - по какъв конкретен начин е създавал опасност за другите автомобили, въобще преминавали ли са такива в този участък по това време на денонощието. Анализирайки тези данни съдът стига до извода, че в случая не е била налице непосредствена опасност за движението. Изводът на наказващия орган относно създаване на непосредствена опасност за движението не може да се основава на предположения. В случая предположението и вероятностният извод, с който се характеризира то, са свързани с отсъствие на доказателства, необходими за формиране на категорично становище и за установяване с достоверност на действителното фактическо положение. Поради това вероятностното съждение е всякога основано на субективна оценка и субективен опит, а не на обективна информация. Съдът приема, че в случая изводите на наказващия орган относно създадена непосредствена опасност нямат своето легитимно основание в наличните доказателства, съответно и нужната солидна фактическа опора, като е аргументирал позицията си именно съобразно предположение, а не на базата на категорични доказателства.

При така приетото от наказващия орган от фактическа страна виновно нарушение начл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а именно "паркиране на лек автомобил към подхода на паркинга, с което създава пречка за движението в частен имот“, на жалбоподателя е следвало да бъде наложено наказание съобразно санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, според която се наказва с глоба 50 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно.

Предвид горното съдът намира, че Г.Т. Г., след като на 23.10.2025 г. в гр. Русе, е паркирал л.а. Ситроен Берлинго с рег.№Р9431КТ непосредствено пред вход на подземни гаражи,като по този начин затруднява достъпа до гаражите., е осъществил от обективна и субективна страна състава на 5 административно нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и следва да бъде ангажирана административно-наказателната му отговорност на основание чл.

183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, която предвижда налагане на наказание глоба в размер от 50 лева на водач, който е паркирал неправилно. Посоченото наказание в санкционната правна норма е във фиксиран размер, така че не следва да обсъжда и като такова ще изпълни целта на чл. 12 от ЗАНН, която визира, че административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред.

С оглед на изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 25-1085-003897/05.12.2025г. на началник Група в Сектор ПП при ОДМВР Русе, с което на Г. Т. Г. от гр.Русе, ЕГН **********, на основание чл. 180, ал. 1, т. 1 пр. 2 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата, като вместо това на основание чл. 183, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата налага на Г. Т. Г. от гр.Русе, ЕГН ********** административно наказание глоба в размер на 50 лева ?25.56 евро/, за извършено нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 пр. 2 от Закона за движението по пътищата.

Решението може да се обжалва пред Русенския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6