Определение № 489 от 19.05.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 489 гр. Ловеч, 19.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500334 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 418, ал. 5 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, със седалище и адрес на управление: ****, ЕИК ****, чрез юрк. М.Н., срещу разпореждане № 942/02.04.2025 г. по ч.гр.д. № 300/2025 г., на РС Ловеч, VII с. Считат, че постановеното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Излагат, че в конкретното производство се разглежда специалната възможност, уредена в чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на изрично изброени документи, за които се счита че имат определена доказателствана сила за съдържащите се в тях обстоятелства, което предполага един по-бърз и улеснен режим относно производствата по заявления, които се основават на такъв документ, както и по отношение на самото съдържание на заявленията. Посочват, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката за задълженията на по Договор за кредит № 4053470643, е документ сред посочените в чл. 417, т. 2 ГПК и същото съдържа достатъчно данни за индивидуализация на длъжника и вземането, и е редовно от външна страна, отговоря на всички изисквания на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ - съдържа данни за договора за кредит, информация за общо дължимите вноски по договор, както и за броя на платените вноски по договор, за конкретните просрочени вноски, за размер на сумата съгласно договора, за размер на паричното задължение общата дължима сума към дата на изготвяне на извлечението, включваща 1 главница, лихви и обезщетение за забава, както и периода, за който се претендират. Изтъкват, че то носи печата на банката - заявител и подписа на длъжностното лице на банката по пълномощие, което го е съставило, следователно, представените със заявлението документи са редовни от външна страна и удостоверяват, че предявеното със заявлението вземане подлежи на изпълнение. В тази връзка посочват Определение № 461 от 28.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 272/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията К.Ефр., както и Определение № 130 от 24.02.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 11/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ем.Е.. Излагат, че в посочените съдебни актове е прието, че е налице постоянна практика на ВКС, съгласно която извлечението от счетоводните книги следва да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане - данни за длъжника и кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането /размера на разрешения и усвоения кредит, крайния срок за погасяване/, за дължимия размер на кредита - главница и лихви, каквото информация в представеното със заявлението извлечение несъмнено е налице. Излагат доводи, че в теорията и съдебната практика се приема1, че заповедното производство е специално съдебно производство за защита-санкция при незаконосъобразно развитие на гражданско правните правоотношения, изразяващо се в неизпълнение на изискуемо вземане, установено в предвидения в чл. 417 от ГПК документ, като целта на заповедното произовдство е да се създаде изпълнително основание, а не е да установи вземането. В заповедното производство съдът не проверява дали вземането съществува и дали длъжникът е изпълнявал задълженията си, а се произнася въз основа на твърденията на заявителя и съгласно редовността от формална страна на заявлението. И целта на заповедното производство не е да се установи вземането, а да се установи, че то не се оспорва. С оглед изложеното материалните предпоставки не следва да са предмет на разглеждане в заповедното производство по чл. 417 ГПК, а могат да се установят евентуално в исков процес, при наличие на подадено възражение от длъжника и разгръщане на доказателствения процес в неговата цялост, когато в тежест на кредитора е да докаже по несъмнен начин и в цялост своите твърдения чрез съответно представяне на всички факти и доказателства в тяхна подкрепа. В частната жалба се посочва, че на 26.01.2022 г. „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № 4053470643 с Ц. В. И., като размерът на задължението на длъжника е 2 формирано съгласно условията в сключения между страните договор, в който ясно са посочени отпуснатият финансов ресурс (чл. 7.1), годишният лихвен процент (чл.9.1), годишният процент на разходите и общата дължима сума (чл.

10) както и лихвеният процент, приложим при неизпълнение (чл. 15.1).

Излагат, че в чл. 7 от договора за кредит „Общ размер на кредита и условия за усвояването му" ясно е посочен размерът на предоставения финансов ресурс и са индивидуализирани сумите по него. Конкретно, Общият размер на предоставената сума по договора в настоящия случай е 1779,34 лв., както ясно е посочено в чл. 7.1 -„Общ Размер на кредита". В същия член е индивидуализирано как е формирана сумата:1399 лева предоставени директно по сметка на продавача на стоката избрана от кредитополучателя; 380,24 лева предоставени в кредит за заплащане на задължение на кредитополучателя за застрахователна премия по избраната от кредитополучателя застраховка "Bank пакет кредит и уред";

Посочената в чл. 10 „Обща сума, дължима от потребителя" представлява общата дължима от кредитополучателя сума при сключването на договора и заплащането на падеж на всяка погасителна вноска. Конкретно, тази сума възлиза на 2430,78 лева. Тази сума включва Размера на отпуснатия финансов ресурс (1779,34 лева) и уговореното между страните възнаграждение, с което се олихвява предоставеният кредит, изразено като годишен лихвен процент 21,53 % (чл. 9, ал.1 и ал. 2 от Договора).

Изтъкват, че договорната лихва се формира съгласно чл. 9.1 от процесния договор като се начислява върху размера на отпуснатия кредит, както е описано по-горе. Размерът на договорната лихва е 21,53 %. Посочват, че независимо че се касае за застрахователни премии, потребителят не ги е заплатил чрез свои лични средства, а премиите са платени чрез отпускане на допълнителен финансов ресурс - кредит, от страна на „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, който е отпуснал този допълнителен ресурс и е превел дължимите суми за премиите на третото лице - застраховател. В този смисъл считат, че независимо, че се касае за застрахователна премия, този финансов ресурс е отпуснат и преведен като кредит и се заплаща на части именно поради желанието на потребителя, поради което и е включен като главница в договора. Предвид изложеното, компонентите, от които се формира вземането за главница са ясно разпознаваеми като те включват и вземането за застраховка.

3

Считат, че изложеното по никакъв начин не противоречи на разпоредбите на ЗПК и релевантната практика, касаеща защитата на потребителя на СЕС. Вместо това, цитираните от заповедния съд пасажи от практика на СЕС касаят случаи на добавяне на допълнителни такси, лихви и комисиони. Визираните от СЕС различни такси и разходи действително водят до повишаване на цената на кредита, без да са били предоставени реално на потребителя, поради което има резон същите да бъдат разграничавани само като разход, а не като главница.

За разлика от тях обаче, застраховките са услуга, която предоставя права на потребителя при настъпване на неблагоприятно събитие да обезпечи своите задължения чрез съответно покритие и облигационна връзка, която възниква между него и третото лице - застраховател. Поради тази причина сумите, разходвани за застрахователните премии имат различна правна природа и реално носят стойност за потребителя. Видно от предоставения по делото застрахователен сертификат, сключените застраховки са дали на потребителя широк спектър от защита срещу различни покрити рискове. В допълнение, цитираните решения също така не променят по никакъв начин вече цитираното по - горе определение в чл. б. „ж" на Директива 2008/48/ЕО, касаещо формирането на ГПР. Излагат съображения, че вместо това, съгласно разпоредбите на ЗПК и приложимото европейско законодателство, отчитането на застраховките като разход се извършва ако същите са задължителни за сключването на кредита при съответните условия и лихвен процент, какъвто не е конкретния случай. Конкретно, съгласно § 1 на Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит „Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално допълнителни застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.

Посочват, че това е в съответствие с определението, съдържащо се в чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. Според тази норма "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове 4 разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, поспециално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия." Дадената от законодателя в § 1 от ЗПК и в чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО дефиниция (която е изцяло преповторена и в новата Директива (ЕС) 2023/2225) разграничава два вида застраховки: - застраховки които са задължително условие за получаване на кредит (те се включват като разход при изчислението на ГПР); - застраховки, които НЕ са задължително условие за получаване на кредит (те НЕ се включват като разход при изчислението на ГПР) В конкретния случай, считат, че допълнителните услуги - застраховки, която потребителят е избрал и чието финансиране кредитодателят е предоставил, НЕ са задължително условие за получаване на сумата по кредита (както и за получаването му при съответните условия и лихвен процент), поради което сумата по застраховките законосъобразно НЕ е включена като разход в ГПР. Изтъкват, че изложеното е застъпено и в практиката на ВКС Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 19 от ЗПК изисква в договора за кредит да има информация за изискуемите застраховки. В чл. 19 от договора за кредит страните изрично са уговорили, че няма задължителни застраховки, но клиентът може по свое желание да сключи такива или да се присъедини към някоя от предлаганите от кредитора застрахователни програми, без това да е задължително условия за сключване на договора за кредит. В договора за кредит липсва и уговорка за промяна във финансовите условия при отказ на потребителя от сключения застрахователен договор, друго косвено доказателство, че застраховката не е условие за получаване на кредита.

Навеждат доводи, че застраховката също така не е едностранно сключвана, напротив, за сключването й е необходимо волеизявление и активност от страна на потребителя - кредитополучател, който сам и по свое желание е избрал съответната застраховка / застрахователна програма. Доказателство за желанието и съгласието на потребителя е и неговото изрично волеизявление в чл. 13 от Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, 5 приложено по настоящото производство, с което потребителят е дал съгласието си и е изявила желанието си да й бъде сключена застраховка. В конкретния случай, застраховките, която „Ти Би Ай Банк" предлага не са задължително условие за получаване на кредита, а потребителят е избрал допълнителната услуга, което е обективирано в Заявлението - декларация за установяване на договорни отношения. В т. 13 от този документ е предоставен изричен избор на потребителя да избере или не сключването на застрахователен договор. В този смисъл е и чл. 19 от Договора за кредит, където изрично е посочено, че потребителят не е длъжен да сключва застраховка. Само по свое желание и по собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключване на самия договор.