Решение № 379 от 11.10.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1613/2023
- Вид
- Решение № 379
- Подписан
- 11.10.2023
- В сила
- 11.10.2023
- Състав
- Весела Иванова Евстатиева, Миглена Руменова Маркова, Иванка Петрова Гоцева
Цитирани разпоредби
- чл.57 ал.1 т.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.57 ал.1 т.2 б."в" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.57 ал.1 т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.57 ал.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.130, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23 · Наказателен кодекс
- чл.23 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.24 · Наказателен кодекс
- чл.25 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.29 · Наказателен кодекс
- чл.58А, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.68 · Наказателен кодекс
- чл.68 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334 т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 379 гр. Пловдив, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Весела Ив. Евстатиева
Членове:
Миглена Р. Маркова
Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева в присъствието на прокурора Светлозар Н. Чераджийски като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно частно наказателно дело № 20235300601613 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на осъдения С. Е. Е. срещу Протоколно определение №4567/07.07.2023г. постановено по ЧНД №5101/2022г. по описа на ПРС, ХІV-ти н.с, с което на осн. чл.25 ал.1, вр. с чл.23 ал.1 от НК м у е наложено едно общо най- тежко наказание измежду наказанията наложени му по: НОХД № 256/2020г. по описа на РС-Раднево, НОХД №220/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас и по НОХД № 4801/2022г. по описа на РСПловдив, в размер на 2/две/ години и 4/ четири/ месеца лишаване от свобода, което на осн. чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС е определено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
На осн. чл.23 ал.3 от НК към така определеното едно общо най- тежко наказание в размер на 2/две/ години и 4/ четири/ месеца лишаване от свобода е присъединено и наказанието глоба в размер на 7000лева.
На осн. чл.68 ал.1 от НК е постановено осъдения т С. Е. да изтърпи 1 изцяло и отделно наложено му по НОХД № 320/2019г. по описа на РСРаднево наказание в размер на 6/шест/ месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на осн. чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. На осн. чл.25 ал.2 от НК е приспаднато времето, през което осъденият е изтърпявал наказание лишаване от свобода по влизащите в съвкупността дела, считано от 28.07.2022г. до влизане в сила на определението. На осн. чл.59 ал.2 вр. с ал.1 т.1 от НК е зачетено изцяло като изтърпяно наказанието по НОХД № 320/2019г. по описа на РС-Раднево.
Определението се атакува с жалба, с която се иска то да бъде изменено в частта, в която е постановено определеното едно общо най- тежко наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим . Сочи се, че в тази част определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като осъдения до настоящия момент не е пребивавал в пенитенциарно заведение и не е осъден за деяние извършено в условията на „рецидив“ по смисъла на чл.29 от НК.
Представителят на Пловдивска окръжна прокуратура пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Излагат се съображения, че правилно с оглед осъжданията на С. Е. е постановено наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, доколкото в кумулативната верига е включено деяние, за което е постановено отделно изтърпяване на осн. чл.68 от НК. Навеждат се доводи, че нормата на чл.57 ал.3 от ЗИНЗС в конкретния случай е неприложима предвид високата степен на обществена опасност на лицето и многобройните му осъждания.
В съдебно заседание осъдения С. Е. лично и чрез защитника си- адв.Ц. поддържат въззивната си жалба. Излагат съображения, че разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 от ЗИНЗС не е императивна с оглед предвидената възможност в ал.3 от същия нормативен акт. Наведени са доводи, че налаганите на жалбоподателя Е. наказания са в размер под средните предвидени в санкцията на престъпленията, за които е осъден и същите са кумулирани без да е прилагана разпоредбата на чл.24 от НК. Твърди се, че за постигане целите на наказанието и с оглед влошеното му здравословно състояние следва да бъде изменен режим за изтърпяване на наложеното му общо най- тежко наказание от “строг“ в „общ“. Иска се определението да бъде изменено като бъде определен първоначален общ режим на изтърпяване на определеното едно общо най- тежко наказание.
2
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл. 314 от НПК, като провери изцяло правилността на определението по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено следното:
С атакуваното протоколно определение № 4567/07.07.2023г. по ЧНД № 5101/2022г. РС-Пловдив е разгледал осъжданията на С. Е., след като с Решение № 99/19.06.2023г. по н.д №223/2023г. по описа на АС-Пловдив е възобновено наказателното производство по ЧНД № 5101/2022г. по описа на РС-Пловдив и е отменено постановеното по него Определение № 6879/01.11.2022г., в частта в която е определен общ режим за изтърпяване на определеното едно общо най- тежко наказание на Е. в размер на 2 години и 4 месеца лишаване от свобода, на осн. чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ПРС.
За да постанови съдебният си акт първоинстанционния съд е приел, че:
С влязла в сила на 22.04.2021г. присъда по НОХД № 256/2020г., по описа на РС – Раднево, за извършено на 07.08.2019г. престъпление по чл. 131, ал.1, т. 1 и т.12, вр. с чл.130, ал.1 от НК на С. Е. му било наложено наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК било отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл. 25, ал.1, вр. с чл.23 от НК му било определено едно общо най тежко наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода измежду наказанията определени му по НОХД № 256/2020г. и НОХД № 320/2019г., което било отложено за изпълнение с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Към определеното общо най – тежко наказание е било присъединено и наказанието глоба в размер на 600 лв.
С влязла в сила на 29.11.2021г. Присъда от 18.06.2020г., по НОХД № 220/2020г., по описа на ОС – Бургас за извършено от него на 15.07.2019г. престъпление по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.4, вр. с чл.58А, ал.1 от НК на С. Е. му било наложено наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода и глоба в размер на 7000 лв., като на основание чл. 57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим за изтърпяване на това наказание.
С влязло в сила на 09.09.2022г. Протоколно определение от 3
09.09.2022г., постановено по НОХД № 4801/2022г., по описа на РС – Пловдив за извършено в периода от 14.03.2020г. до 15.03.2020г. престъпление по чл.
195, ал.1, т.4, т.5, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК на С. Е. му било наложено наказание в размер на ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален общ режим.
Настоящият съдебен състав счита, че с атакуваното протоколно определение, РС-Пловдив законосъобразно и правилно е определил едно общо най- тежко наказание на осъдения С. Е. измежду наказанията наложени му по НОХД №220/2020г. по описа на ОС-Бургас, НОХД № 256/2020г. по описа на РС-Раднево и НОХД №4801/2022г. по описа на РС-Пловдив в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода на осн. чл.25 ал.1, вр. с чл.23 ал.1 от НК.
Безспорно е, че посочените по- горе престъпления, по които е осъден с влезли в сила присъди С.Е. са извършени преди за което и да е от тези престъпления да е имало влязла в сила присъда. При това положение напълно законосъобразно и правилно е приложена нормата на чл.25 и чл.23 от НК, като е определено едно общо най-тежко наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Правилно на осн. чл.23 ал.3 от НК към така определеното едно общо най- тежко наказание е присъденено и наказанието глоба в размер на 7000 /седем хиляди/ лева, макар и същото вече да е сторено с Протоколно Определение №6879/01.11.2022г. по ЧНД № 5101/2022г. по описа на РС-Пловдив, влязло в сила на 17.11.2022г.
Законосъобразно е прието, че наказанието в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода наложено на С. Е. по НОХД № 320/2019г. по описа на РС-Раднево следва да бъде изтърпяно изцяло и отделно на осн. чл.68 от НК от определеното едно общо най- тежко наказание лишаване от свобода в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА по НОХД №220/2020г. по описа на ОС-Бургас, НОХД № 256/2020г. по описа на РС-Раднево и НОХД №4801/2022г. по описа на РС-Пловдив.
Изложеното правилно е обосновало извод, че така определеното едно общо най- тежко наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим на осн. чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС, доколкото сборът от двете наказания – извършеното в изпитателния срок и отложеното наказание 4 надвишава две години.
Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно и обосновано първостепенният съд е приел, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.57 ал.3 от ЗИНЗС. Осъденият С. Е. е многократно осъждан за различни престъпления и макар и да не е пребививал в пенитенциарни заведения е лице с висока степен на обществена опасност. Обстоятелството, че са му налагани наказания около средния размер предвиден в закона и че две от делата в кумулативната верига са приключили със споразумение не променя извода на съда за високата степен на обществената му опасност с оглед краткия период на извършването им. Според въззивния съд, прилагането на общ режим при изтърпяване на определеното едно общо най- тежко наказание би се явило ненужно и неоправдано смекчаване положението на осъдения спрямо когото предходно наложените наказания не са оказали необходимия поправителен и възпиращ ефект. Представените в съдебното производство през въззивния съд доказателства за влошено здравословно състояние на осъдения С.Е. са с давност повече от 20 години и не сочат хронично заболяване, поради което и не следва да се отразят при определяне режима на изтърпяване на наказанието. Правилно контролираният съд е приспаднал времето, през което осъденият е търпял наказание лишаване от свобода по което и да е от влизащите в съвкупността наказания, считано от 28.07.2022г., както и изтърпяното изцяло наказание по НОХД № 320/2019г. по описа на РС-Раднево.
Предвид изложеното атакуваното определението се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди, а жалбата като неоснователна да се остави без уважение.
Водим от горното и на осн ование чл.334 т. 6 във вр. с чл.338 от НПК, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение №4567/07.07.2023г. постановено по ЧНД №5101/2022г. по описа на ПРС, ХІV-ти н.с.
Да се уведомят страните за решението.
5
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6