Определение № 403 от 09.07.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 403 гр. Варна, 09.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Р. Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Р. Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20243000500239 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.274 вр. чл.121 ГПК, образувано по частна жалба на Министерство на земеделието и храните, чрез директора на ОД „Земеделие“ – Силистра, против определение № 301/08.05.2024г. на ОС – Силистра, постановено по гр.д. № 422/2023г. и с което първоинстанционният съд е прекратил производството по предявени пред него искове с правно основание чл.59 ЗЗД и е изпратил същите по подсъдност на Районен съд – Силистра, на основание чл.118 вр. чл.104, т.4 ГПК.

По изложени в жалбата доводи за неправилност на направения от съда извод относно това, че са налице предпоставки за промяна на родовата подсъдност и че цената на исковете се определя съобразно претенцията за всеки един имот поотделно, се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане от ОС – Силистра.

В срока по чл.275 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – ответницата Р. А. С..

С определение № 369/12.06.2024г. съдът е спрял производството по делото, на основание чл.229, т.4 ГПК до постановяване на влязъл в сила акт по в.ч.гр.д. № 238/2024г. по описа на АпС – Варна. Видно от докладваното в.ч.гр.д. № 238/2024г. постановеното по него определение № 301/08.05.2024г. не е обжалвано в законоустановения срок и към настоящия момент същото е влязло в сила. С оглед на това процесуалната пречка по разглеждането на частната жалба е отпаднала и производството по нея следва да бъде възобновено.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу 1 подлежащ на обжалване съдебен акт, по арг. от чл.121 ГПК, с оглед на което е процесуално допустима. По същество съдът намира същата за неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 422/2023г. на ОС – Силистра е образувано по подадена от жалбоподателя против Р. А. С. искова молба с формулиран петитум за заплащане на сумата от 50 100лв., от която 25 050 лева част от сумата от 247 056,27лв. за стопанската 2013/2014г. и 25 050 лева част от общо 247 056,27лв. за стопанската 2014/2015г., претендирани като пропуснати ползи, изразяващи се в неполучаване на пазарната стойност на наемна цена за ползването на подробно посочени в исковата молба 111 бр. имоти от ДПФ, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане и евентуални частични искове за заплащане на сумата от п о 25 050 лв. за всяка от посочените стопански години, разпределени както следва: 5 000лв., като част от неизплатена сума по фактура № 2000001597/18.07.2023г. и 20 050 по фактура № **********/18.07.2023г. за стопанската 2013/2014г.; 5 000лв. – част от неплатена сума по фактура № 2000001598/18.07.2023г. и 20 050лв. - по фактура 200001608/18.07.2023г. за стопанската 2014/2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане, претендирани като обезщетение за ползването на същите имоти за двете стопански години, при заявен размер на цялото вземане в размер на 211 681,40 лв. за имотите в с.Караново и в размер на 35 374,87 лв. за имотите в с.Каменци годишно, или общо 247 056,27лв. за всяка стопанска година /2013/2014г., 2014/2015г./.

С оглед наведените в исковата молба неясни фактически твърдения за договорно основание на претенцията, а в условията на евентуалност при липса на валиден договор за аренда/наем за неоснователно обогатяване, правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице нередовност на същата и е дал указания за нейното отстраняване /определение № 539/21.1.2023г./. С определение № 192/19.03.2024г. съдът е прекратил производството по предявените искове за заплащане на суми, претендирани като неплатена наемна цена по посочените фактури, на основание чл.129, ал.3 ГПК и е дал указания по евентуалната претенция за заплащане на обезщетение за ползване на имотите без основание за посочване размер на претендираното обезщетение за всеки един от имотите поотделно. Тези указания са били изпълнени с молба от 05.04.2024г., видно от която е, че нито едно от претендираните обезщетения не надвишава сумата от 25 000 лева. С оглед на това и окръжният съд, приемайки, че е сезиран с обективно съединени искове по чл.59 ЗЗД, цената на всеки един от които обуславя родовата подсъдност на районния съд, е постановил обжалваното пред настоящата инстанция определение № 301/08.05.2024г.

Така направения извод е правилен и законосъобразен. Към настоящия момент прекратителното определение от 19.03.2024г. досежно първоначално предявените главни искови претенции е потвърдено с постановеното по 2 в.ч.гр.д. № 238/2024г. влязло в сила определение. В същото време правилно е прието, че претендираните обезщетения за неоснователно ползване на процесните 111 бр. недвижими имоти съставляват самостоятелни обективно съединени искове с правно основание чл.59 ЗЗД като цената на всеки един от тях се определя от размера на търсеното обезщетение за всеки отделен имот, а не е общ сбор от всички обезщетения. Видно от посочените в уточнителната молба размери няма иск, който да е с цена, определяща окръжния съд като родовокомпетентен. Следователно не е налице хипотеза на чл.104, т.6 вр. чл.210, ал.2 ГПК, а нормата на чл.120 ГПК е неприложима.

Ето защо, като е направил извод, че предявените искове, производството по които не е прекратено, с оглед цената им са родово подсъдни на районен съд, поради което е прекратил производството по делото и го е изпратил на компетентния РС - Силистра, ОС - Силистра е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по в.ч.гр.д. № 239/2024г. по описа на АпС – Варна.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 301/08.05.2024г. на ОС – Силистра, постановено по гр.д. № 422/2023г.

Определението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 ГПК, с частна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3