Решение № 589 от 25.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 589 гр. Пловдив, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20235330205847 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. К. К., ЕГН: **********, с адрес: *** чрез адв. А. Л. срещу Наказателно постановление № 705284-F598939/05.06.2023 г., издадено от И.В.В. – *** (***) - П., с което на основание чл. 74, ал. 1, пр. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч във вр. с § 33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (ЗМДВИП).

В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление (НП), без да се твърдят конкретни негови пороци. Моли се за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателят не се явява лично.

Представлява се от адв. А. Л., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Пледира да е допуснато нарушение на процедурата при постановеното спиране на административнонаказателното производство, като счита, че разпорежднето неправилно е издадено от наказващия орган, а предметно компетентен за това да е бил актосъставителят. Поддържа и да липсва проведено щателно издирване преди спиране на производството, поради което действието да е извършено при липса на предвидените в закона материални предпоставки. Претендира разноски.

Въззиваемата страна се представлява от *** К. Д., която оспорва жалбата 1 и поддържа наказателното постановление. Взема становище възраженията на жалбоподателя да са неоснователни, като намира, че производството е било законосъобразно спряно, след проведено щателно издирване и от компетентен орган. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Д. К. К., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Върху наказателното постановление има извършено отбелязване за връчване по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на дата 21.08.2023 г.

За да приеме, че са изпълнени изискванията за връчване по този ред, наказващият орган се позовава на два протокола – с № 1600017091 от 28.06.2023 г. и № **********/11.07.2023 г. за извършени посещения на адреса по чл. 8 от ДОПК. Същевременно в писменото си възражение срещу АУАН, прието с вх. № 70-00-5338/30.05.2023 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, /т.е. преди посещенията и отбелязването на наказващия орган/, жалбоподателят изрично е заявил:

„В случай че бъде издадено наказателно постановление срещу мен, то същото да бъде връчено на адв. А. И. Л., с адрес на кантората: ***“.

Въпреки това и независимо от ненамирането на жалбоподателя на адреса по чл. 8 от ДОПК неоправдано не е направен никакъв опит за връчване на НП на изрично заявения адрес. При тези факти съдът приема, че към 21.08.2023 г., когато е направено отбелязването по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН от наказващия орган, не са били налице законовите предпоставки, за да се приложи този ред за връчване на наказателното постановление. Връчването на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН представлява правна фикция, при която съответният акт по чл. 58д от ЗАНН не достига реално до своя адресат, поради което за да се охранят процесуалните правила на засегнатите лица този ограничаващ ред за връчване следва да бъде внимателно прилаган, когато доказано са налице законовите условия. Процесната хипотеза не е такава и предвид че жалбоподателят е търсен само на едно място за връчване на НП, а той изрично е посочил друг адрес, то дължимо е било да се направи опит за връчване и там. Именно с оглед изявлението в писменото възражение не е налице условието по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН новият адрес на лицето да е неизвестен. Напротив, той е бил изрично съобщен на наказващата администрация, но въпреки това тя е пренебрегнала задължението си да направи опит за връчване там. Що се касае до твърденията за липса на пълномощно в полза на адвоката, посочен във възражението, то без да е направен опит за връчване на адреса, няма как да се разбере дали адвокатът е бил снабден с такова пълномощно или не. По делото е видно, че адв. Л. е упълномощен, включително да получава съобщения за жалбоподателя.

Фактът, че пълномощното не е представено с възражението по АУАН, не 2 означава нито че такова не съществува, нито че е било невъзможно това обстоятелство да се провери при съмнение от страна на органите на НАП.

Напълно възможно е било да се изследва дали адв. Л. може да получи наказателното постановление, като по делото се доказва, че той действително е разполагал с учредено такова правомощие. Като не е направен опит за връчване на посочения от жалбоподателя адрес незаконосъобразно е прието, че наказателното постановление е връчено на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. По делото не се доказва редовно връчване и на по-късна дата, въпреки дадените от съда указания с разпореждането на лист 5 от делото, поради което жалбата се приема за подадена в срок и процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят Д. К. К. бил *** на търговско дружество *** с ЕИК: ***.

През 2019 г. дружеството *** извършвало дейност, като реализирало приходи, направило разходи и отчело счетоводен финансов резултат в подадена пред ТД на НАП – Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 1600И0949238/12.05.2020 г. Въпреки това жалбоподателят К. като *** на дружеството и *** на предприятието не заявил за вписване и не представил за обявяване в търговския регистър при Агенцията по вписванията годишния финансов отчет (ГФО) на търговеца за 2019 г. в срок до 30.09.2020 г. включително.

На 14.12.2020 г. Националната агенция за приходите била уведомена от Агенцията по вписванията с писмо с вх. № 12-00-353/14.12.2020 г. по описа на ЦУ на НАП за предприятията, които не са заявили за обявяване годишните си финансови отчети за 2019 г. в срок. Сред тях било и дружеството ***, чийто *** бил жалбоподателят К..

Въз основа на така постъпилото уведомяване от Агенцията по вписванията на свид. Ц. П. Т. – инспектор по приходите в ТД на НАППловдив, било възложено извършването на проверка. В хода на същата и след извършена справка в търговския регистър свид. Т. установила, че годишният финансов отчет на търговеца *** не бил подаден. Свидетелката изпратила две покани с номера: 70-00-2031#2-21/15.02.2021 г. и № 94-00-1260 #1 30/17.02.2021 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив до жалб. К., с които го канила да се яви за съставянето на акт за извършеното нарушение.

На 09.03.2021 г. свид. Т. съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № F598939 срещу жалбоподателя К., в негово отсъствие и в отсъствието на негов представител, но в присъствието на един свидетел. Към този момент нямало връчена на жалбоподателя покана за явяване за съставяне на акта, нито били изтекли сроковете, след които тя може да се счита за невръчена поради ненамиране на лицето на адреса му.

С Разпореждане № 594563-F598939/19.08.2021 г. на заместник-директора 3 на ТД на НАП – Пловдив, който впоследствие издал и наказателното постановление, административнонаказателното производство, образувано по АУАН с № F598939 от 09.03.2021 г., било спряно, считано от 19.08.2021 г.

На 26.05.2023 г. АУАН бил предявен и препис от него бил връчен лично срещу разписка на жалбоподателя.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

От показанията на свид. Ц. П. Т. на първо място се установява, че АУАН е съставен срещу жалбоподателя за неподаден в срок годишен финансов отчет за данъчната 2019 година. Изяснява се още, че към датата на съставяне на акта свидетелката е извършила нова проверка в търговския регистър, при която е установила, че все още е нямало заявен за вписване и представен за обявяване годишен финансов отчет на представляваното от жалбоподателя търговско дружество. На следващо място от свидетелските показания се разкриват и обстоятелствата по съставянето на АУАН. В тази връзка изяснява се, че актът е съставен в отсъствието на жалбоподателя или на негов представител. Свидетелката пояснява още, че е изпратила покани до жалбоподателя за явяване за съставянето на АУАН, но и че никоя от тези покани не е била връчена. Показанията на свид. Т. получават доверие от съда, тъй като изцяло намират подкрепа в събраните по делото писмени доказателства, които служат за тяхната проверка като обективен източник на доказателствена информация. В този смисъл показания на свидетелката са проверени и се приемат за достоверни.

От справка от търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ за актуално състояние към 01.10.2020 г. по партидата на *** (лист 7 от делото) се установява, че *** на дружеството е Д. К. К..

От годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. на *** (лист 17-22 от делото) се изяснява, че през данъчната година дружеството е извършвало дейност, има формирани приходи и направени разходи и е отчело финансов резултат счетоводна загуба от 9478,70 лева.

От писмо с вх. № 12-00-353/14.12.2020 г. по описа на ЦУ на НАП (лист 70 от делото) се установява, че Националната агенция за приходите е уведомена от Агенцията по вписванията на дата 14.12.2020 г. за лицата, които не са подали в срок заявление за обявяване в търговския регистър на годишните си финансови отчети за 2019 г.

От Заповед № ЗМФ-644/28.08.2020 г. на министъра на финансите се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, действало в рамките на своята материална и 4 териториална компетентност. Компетентността на актосъставителя произтича пряко от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗСч - така Решение № 1919 от 11.10.2019 г. по к.а.н.д. № 2194/2019 г. на Административен съд – Пловдив.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че годишният финансов отчет на търговеца *** за 2019 г. не е заявен за вписване и не е представен за обявяване в предвидения за това срок до 30.09.2020 г. От показанията на свид. Т., както и при справка в търговския регистър по партидата на дружеството се установява, че заявление Г2 – заявление за обявяване на годишни финансови отчети, не е подадено в срока до 30.09.2020 г.

Жалбоподателят К. е годен субект на нарушението, тъй като съгласно чл.

16, ал. 1, т. 4 от ЗСч ръководителят на предприятието отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по ЗСч. Легална дефиниция на понятието ръководител на предприятието дава разпоредбата на § 1, т. 24 от ДР на ЗСч, като това е лице или лица, които лично ръководят предприятието в качеството си на собственици, управители или упълномощени с договор, които носят отговорност за цялата икономическа дейност на предприятието пред собственика или собствениците - акционерите, съдружниците, пред местното самоуправление или пред държавата. От извършената справка в търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ по партидата на *** се доказва, че жалбоподателят К. е бил *** на дружеството към датата на извършване на нарушението и в това си качество той е бил ръководител на предприятието по смисъла на ЗСч.