Решение № 2941 от 28.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2941 гр. София, 27.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Розалина Г. Ботева

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100503987 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 22.02.2022 г. по гр.дело № 16504/21 г., СРС, I ГО, 34 с-в е признал за установено по предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК *******. със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „******* срещу И. Г. И., ЕГН **********, Е. Г. И., ЕГН ********** и Н. П. Г., ЕГН **********, с общ съдебен адрес: гр. София. бул. „*******, *******, кантора 313, че И. Г. И., Е. Г. И. и Н. П. Г. дължат разделно /И. Г. И. - 1/6, Е. Г. И. - 1/6 и Н. П. Г. - 4/6/ сумата от 537,69 лева обезщетение за забава за периода от 1 5.09.2018г. до 21.10.2020г . върху главницата в размер от 4027,61 лева за ползвана топлоенергия за периода от 01.08.2017г. до 30.04.2019г., за която е издаден изпълнителен лист от 18.11.2021 г. по ч.гр. д. № 53200/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 34 състав/ като е отхвърлил предявените искове, както следва: искът с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за сумата от 594.06 лева - главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2017г. до 31.07.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к „*********, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 1

30.10.2020г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането и искът за обезщетение за забава за разликата над сумата от 537.69 лева до пълния предявен размер от 718.80 лева. Осъдил е И. Г.

И., ЕГН **********, Е. Г. И., ЕГН ********** и Н. П. Г., ЕГН **********, с общ съдебен адрес: гр. София, бул. „Витоша’ 1А, *******, кантора 313 да заплатят, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ******* сума в размер на 200,13 лева - разноски за исковото производство пред СРС и сума в общ размер на 135,02 лева - разноски по гр. д. № 53200/2020г. по описа на СРС, 34 състав.

Осъдил е „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „******* да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата /ЗА/ и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвокат Р. Ц. А. от АК - гр. София възнаграждение в размер на 220,31 лева.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. *******, представлявано от Изпълнителния директор А.А. и Председателя на УС И.Е., чрез пълномощника юрисконсулт Р. П. в частта, в която съдът е отхвърлил предявените искове, както следва: искът с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за сумата от 594.06 лева - главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2017г. до 31.07.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к „*********, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 30.10.2020г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането и искът за обезщетение за забава за разликата над сумата от 537,69 лева до пълния предявен размер от 718,80 лева с мотива, че неправилно съдът е приел, че са погасени по давност всички дължими суми преди 31.07.2017 г. В раздел IХ от ОУ-„Заплащане на ТЕ“, чл.33, ал.1 е определен реда и срока, по който клиентите на ТЕ/ в т.ч. и ответниците/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ: а именно: в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до средата на втория месец, следващ месеца на доставката на ТЕ.

Съдът не е съобразил обстоятелството, че сумите по обща фактура № 96698026/31.07.2018 г. за период от 01.05.2017 г. до 31.07.2017 г., издадена 2 м.07.2018 г., става изискуема едва на 15.09.2018 г., а с подаване на исковата молба на 30.10.2021 г. давността е прекъсната. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваните части. Претендира разноски за настоящата инстанция включително юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемите/ответници И. Г. И., ЕГН **********, Е. Г. И., ЕГН ********** и Н. П. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Р. Ц. А. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Витоша’ 1А, Търговски дом, вх. ******* оспорват въззивната жалба. Претендират разноски.

Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.

От фактическа страна:

Предявени са искове по реда на чл.422 ГПК, с правно основание чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу И. Г. И., Е. Г.

И. и Н. П. Г., с които се претендира признаване спрямо ищеца, че ответниците дължат разделно /И. Г. И. - 1/6, Е. Г. И. - 1/6 и Н. П. Г. - 4/6/ следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.11.2020г. по ч.гр. д. № 53200/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 34 състав: сумата от 594.06 лева - главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2017г. до 31.07.2017г . за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к „*********, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 30.10.2020г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното 3 изплащане на вземането; сумата от 718.80 лева - обезщетение за забава за периода от 15.09.2018г. до 21.10.2020г. върху главницата в общ размер от 4621,67 лева /включваща главницата от 594.06 лева за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2017г. до 31.07.2017г. и главницата от 4027.61 лева за ползвана топлоенергия за периода от 01.08.2017г. до 30.04.2019г./, за която е издаден изпълнителен лист от 18.11.2021г. по ч.гр. д. № 53200/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 34 състав/, след извършено уточнение на иска.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, като не е заплатил и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди се, че ответниците са изпаднали в забава.

Ответниците в срока по чл.131 ГПК са оспорили предявените искове по основание и размер. Направено е възражение за давност.

Третото лице-помагач на страната на ищеца не е изразило становище по предявените искове.

От правна страна:

По делото не се спори, че ответниците са собственици на процесния имот и по силата на наследствено правоприемство са придобили същия при претендираните квоти.

Относно иска предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, за сумата от 594.06 лева - главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2017г. до 31.07.2017г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к „*********, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 30.10.2020г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, който е отхвърлен изцяло от СРС, във връзка с направеното възражение за давност, настоящата инстанция приема следното:

Заявлението за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК е подадено на 30.10.2020 г., а претенцията е за периода 01.05.2017г. до м.04.2019 31.07.2017г. Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че в хода на заповедното производство по ч. гр. д. № 53200/2020г. по описа на СРС, 34-ти състав ответниците изрично са признали, че дължат сума в размер на 4027,61 лева, представляваща главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.08.2017г. до 4

30.04.2019г., като за посочената сума е издаден изпълнителен лист от 18.11.2021г. Останала е главница от 594,06 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.2017г.

При прилагането на 3-годишната погасителна давност, според приложимите ОУ в сила от 11.07.2016 г., по-точно чл.33, ал.2, „Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.“ Това не променя броенето на сроковете при 3годишната давност, предвид мотивите във въззивната жалба. Изводът е, че изцяло погасени по давност са вземанията за сумата от 594.06 лева - главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2017г. до 31.07.2017г.

На основание чл.271, ал.1, пр. 1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът/ищец следва да заплати на процесуалния представител на въззиваемите/ответници на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.02.2022 г. по гр.дело № 16504/2021 г. на СРС, I ГО, 34 с-в в обжалваната част.

ОСЪЖДА „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. *******, представлявано от Изпълнителния директор А.А. и Председателя на УС И.Е., чрез пълномощника юрисконсулт Р. П. да заплати на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата на адвокат Р. Ц. А. от АК - гр. София, с адрес на упражняване на дейността: гр.София, бул. „*******, Търговски дом, вх.“******* адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „Техем Сървисис“ ЕООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6