Решение № 294 от 27.10.2022, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Петрич, 27.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20211230101600 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 67, ал. 1 ЗС.

Ищецът О.П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц.Б. III“ № *, с код по БУЛСТАТ **** твърди, че е собственик на урегулиран поземлен имот (УПИ) VI, в кв. 33, по действащия план на с. Б., общ. Петрич, одобрен през 1994 г., при съседи: от изток – улица, от запад – УПИ VIII, от север – УПИ V, и от юг – УПИ VII.

Поддържа, че с Договор № */19.12.1995 г., сключен между него (като учредител) и ответника (като суперфициар), е отстъпил на последния правото на строеж върху този поземлен имот (суперфиция), включващо изграждането на 2-етажна жилищна сграда и на гараж. Изтъква, че суперфициарят не е реализирал строежа до изтичането на 5 години от учредяването на суперфицията, поради което тя е погасена по давност. Иска несъществуването й да бъде признато за установено. Претендира и съдебни разноски.

Ответникът А. И. К., с адрес в гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № 11, ЕГН **********, оспорва ищцовата претенция, настоява за нейното отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодните разходи, които е сторил. Излага доводи, че: ищецът никога не е бил собственик на имота, върху който е било учредено правото на строеж, защото същият е бил държавна собственост; тъй като са изпълнени основите на строежа, за който правото на построяване е било отстъпено, то не може да се счита за погасено;

1 той е придобил самия поземлен имот по давност.

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото (изводи от фактическа и правна страна):

Според чл. 67, ал. 1 ЗС, правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 63, ал. 1 ЗС) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години.

Най-важните специфики на този юридически институт, които имат значение за настоящия казус, са изяснени в мотивите и в диспозитива на Тълкувателно решение № 1/04.05.2012 г. по тълк. д. № 1/11 г., ОСГК на ВКС, където е прието, че:

- Срокът от 5 години, в който трябва да се упражни правото на строеж, за да не се погаси в полза на собственика на земята, е давностен, поради което приложение намират и правилата на ЗЗД, уреждащи погасителната давност.

- От определянето на срока като давностен следва, че: неспазването му не води автоматично до погасяване на правото на строеж и съдът не може да го приложи служебно (чл. 120 ЗЗД); собственикът на земята не може да се позове на давността, след като правото на строеж вече е реализирано (чл. 118 ЗЗД); срокът може да бъде прекъсван и/или спиран на съответните законови основания (чл. 115 и чл. 116 ЗЗД).

- Правото на строеж се счита за упражнено, когато обектът, за който е отстъпено, е завършен на ниво „груб строеж“ (чл. 181, ал. 1 и ал. 2 във вр. с § 5, т. 46 от ЗР на ЗУТ).

- Самият давностен срок започва да тече от момента, в който договорът за учредяването на суперфицията породи действие, но ако собственикът на земята недобросъвестно е създавал пречки за реализирането на строежа, той не може да се ползва от тази си недобросъвестност.

В този контекст уважаването на предявения иск е детерминирано от кумулативната даденост на определени предпоставки, свеждащи се до това: 1/ ищецът да е собственик на описания поземлен имот; 2/ същият да е учредил на ответника соченото право на строеж върху него и 3/ строежът да не е осъществен до изтичането на 5 години от учредяването му.

С оглед правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът е длъжен да установи първите две от така очертаните условия, а ответникът трябва да докаже, че е изпълнил строежа в рамките на визирания срок или пък, че са настъпили обстоятелства, водещи до неговото спиране или прекъсване.

Съгласно представения Акт за частна общинска собственост с № 2932/22.04.1996 г., ищецът е собственикът на УПИ VI, в кв. 33, по плана на с. Б., общ. Петрич, одобрен през 1994 г. Вярно е, че актовете за държавна и общинска (публична и частна) собственост имат само констативно, а не конститутивно действие (вж. Решение № 2

320/14.10.2011 г. по гр. д. № 1167/10 г., I г. о. на ВКС и Решение № 8/11.02.2014 г. по гр. д. № 4244/13 г., I г. о. на ВКС). По тази причина при решаване на съдебен спор, който засяга и въпроса за собствеността върху имот, актуван като държавен или общински, сезираният съд преценява легитимиращия ефект на акта за държавна или общинска собственост на базата на доказателствата и на приложимите законови разпоредби, без да е необходимо изричното му оспорване по правилата на чл. 193 ГПК (вж. Решение № 61/26.05.2014 г. по гр. д. № 7685/13 г., ІІ г. о. на ВКС и Определение № 584/05.11.2014 г. по гр. д. № 4239/14 г., I г. о. на ВКС). В случая ищецът не е ангажирал конкретни доказателства, които да разколебават акта за частна общинска собственост, на който се позовава ищцовата страна. Не са основателни и правните му съображения, че имотът не може да е бил собственост на О.П., а само на Държавата, тъй като ЗОбС е влязъл в сила по-късно – на 01.06.1996 г. Тук е нужно да се напомни, че частна собственост на общините върху поземлени имоти е съществувала и преди този темпорален момент (по аргумент от § 4 и § 5 от ПЗР на ЗОбС, както и от чл. 15, ал. 1, предл. 2 във вр. с ал. 13 ЗС).

Възражението на ответната страна за придобиване на поземления имот чрез давностно владение не подлежи на преценка по същество, тъй като за първи път е релевирано с писмената защита на нейния процесуален пълномощник, подадена по реда на чл. 149, ал. 3 ГПК, и съответно е извън преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 във вр. с чл. 133 ГПК (вж. Решение № 259/08.06.2012 г. по гр. д. № 63/12 г., І г. о. на ВКС).

От приложената към исковата молба скица с № 88/06.08.2021 г., издадена от Кметството на с. Коларово, общ. Петрич, се потвърждава и индивидуализацията на поземления имот.

Съобразно цитирания по-горе договор с № 255/19.12.1995 г., който също е част от доказателствената съвкупност, ищцовата страна е учредила на ответника процесното право на строеж върху този имот.

Посредством депозираните от ответника А. К. строителни книжа, които са приети като писмени доказателства, се констатира, че:

- С молба вх. № 94-00-311/01.02.2002 г. по входящия дневник на Общинска администрация – гр. Петрич ответникът Ат. К. е поискал от Кмета на О.П. да бъде узаконен строеж, представляващ „Едноетажна жилищна сграда, находящ се в УПИ VI, кв. 33, по плана на с. Б., общ. Петрич“.

- През 2011 г., по възлагане на ответника К., са били изработени инвестиционни проекти, включващи части „геодезия“, „архитектура“ и „конструкции“ – фаза ТП „Узаконяване“, за този строеж.

- С молба вх. № 94-00-1107/08.03.2012 г. по входящия дневник на Общинска администрация – гр. Петрич ответникът е внесъл за одобрение от Главния архитект на О.П. работни проекти за същия строеж.

- Въз основа на цитираните молби и проекти, на 30.03.2012 г. е бил 3 съставен Акт за узаконяване с № 7, касаещ узаконяването на обсъждания строеж, който обаче не е бил подписан от Главния архитект на О.П..

От заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от никоя от страните, става ясно, че:

- В УПИ VI, в кв. 33, по плана от 1994 г. на с. Б., общ. Петрич не е извършен строеж на 2-етажната жилищна сграда и на гаража, предмет на договора с № 255/19.12.1995 г., сключен между ищеца (като учредител) и ответника (като суперфициар).

- На място в този имот са изпълнени само основите на бъдеща сграда, чийто размери в план са 11,25 м./11,40 м., и включват: каменна зидария с ширина 50 см., фусови железа за колони, без да може да се види дълбочината на фундирането, и бетонова настилка, на кота -0,05 м. По източната парцеларна линия на имота (по границата му с улицата) е направена и подпорна стена от каменна зидария, преодоляваща уличната денивелация, а в северозападния ъгъл на започнатия строеж е подаден извод за канализация.

В обобщение на казаното дотук може да се заключи, че са изпълнени изискванията за уважаване на предявения иск, а насрещните възражения на ответната страна не са основателни, тъй като:

- Данните по делото насочват единствено към извода, че ищецът е собственикът на поземления имот, до който се отнася сега отричаното от него право на строеж.

- Договорът за учредяването на суперфицията е породил валидно действие още със сключването му (на 19.12.1995 г.), поради което и 5 години по-късно (на 19.12.2000 г.) изтича срокът, който предизвиква погасяването й по давност.

- Налице са категорични сведения (верифицирани чрез техническата експертиза), че и към сегашния етап в поземления имот няма никаква сграда, която да кореспондира с характеристиките на „грубия строеж“ по ЗУТ. А щом като изобщо липсва постройка, изградена на такова ниво, искането на ответника за узаконяване и произнасянето, респ. непроизнасянето по него на органите на Общинска администрация – гр. Петрич не са обстоятелства с правна релевантност.

- Същевременно ответникът нито е изтъкнал, нито е доказал проявлението на факти, предизвикващи спиране или прекъсване на давностния погасителен срок.

2. По съдебните разноски:

Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ищеца (чл. 78, ал. 1 ГПК). Техният размер възлиза на 460 лв. и е формиран от сбора на претендираните съдебно-деловодни разходи, изразяващи се във внесените държавни такси (50 лв. – за образуването на делото, и 10 лв. – за вписването на исковата молба) и в платеното възнаграждение за вещо лице (400 лв.).

4

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Петрич, Гражданско отделение, Трети състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 67, ал. 1 ЗС, предявен от О.П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц.Б. III“ № *, с код по БУЛСТАТ **** против А. И. К., с адрес в гр. С., ул.

„Г. С. Р.“ № *, ЕГН **********, че не съществува правото на строеж върху урегулиран поземлен имот (УПИ) VI, в кв. 33, по действащия план на с. Б., общ.

Петрич, одобрен през 1994 г., при съседи: от изток – улица, от запад – УПИ VIII, от север – УПИ V, и от юг – УПИ VII, което право на строеж е било учредено от О.П. в полза А. И. К. с Договор № */19.12.1995 г. и касае изграждането на 2-етажна жилищна сграда и на гараж.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. И. К., с адрес в гр. С., ул. „Г. С.

Р.“ № *, ЕГН **********, да заплати на О.П., със седалище и адрес на управление в гр. Петрич, ул. „Ц.Б. III“ № *, с код по БУЛСТАТ **** сумата от 460 лв., представляваща съдебни разноски, дължими за производството по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.

Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава чрез Районен съд – гр. Петрич.

Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________

5