Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 391 от 06.07.2026, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Гражданско дело 1956/2025
Вид
Решение № 391
Подписан
06.07.2026
Състав
ПАВЛИНКА АТАНАСОВА СТОЯНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 127, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 127, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 32, ал. 2 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. Разград, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20253330101956 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на М. В. А. против М. А. Ч., с която е предявен иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца на основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД сума в общ размер 10 423,97 евро (след направено изменение на иска чрез намаляването му в съдебно заседание), включваща половината от дължимите погасителни вноски за периода от 19.06.2024 г. до 13.11.2025 г. вкл. по Договор за потребителски кредит № 20RL4493335/13.08.2020 г., сключен между ищеца и „ОББ“ АД в размер на 9 115,05 евро, вкл. главница, лихва и разноски и половината от дължимите погасителни вноски за периода от 19.06.2024 г. до 13.11.2025 г. вкл. по Договор за потребителски кредит № 24R-L978036/01.04.2024 г., сключен между ищеца и „ОББ“ АД в размер на 1 308,92 евро, вкл. главница, лихва и разноски, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане. Претендира разноските по делото.

Сочи, че с ответницата са бивши съпрузи, чийто брак бил прекратен с влязло в сила на 19.06.2024 г. Решение 390/2024 г. по гр. д. № 684/2024 г. по описа на РС Разград. По време на брака сключил с „ОББ“ АД два договора за потребителски кредита: № 20R-L4493335/13.08.2020 г. за 50 000,00 лв. и № 24R-L978036/01.04.2024 г. за 5 000,00 лв.

Със сумата от първия кредит погасил свой личен ипотечен кредит в размер на 20 000,00 лв., а остатъка от 30 000,00 лв. използвал за семейни нужди, като погасил кредит от 18 500,00 лв., ведно с лихви, представляващ покупната цена на недвижим имот, подробно описан в нотариален акт № 23/07.07.20217 г., както и заплатил 7 000,00 лв. за покупката на МПС, описано в Договор за покупко-продажба от 07.07.2017 г.

С втория кредит закупили втори автомобил, което било видно от Договор за покупко-продажба на МПС от 08.04.2024 г.

1

След прекратяване на брака, ищецът продължил да изплаща погасителните вноски и по двата кредита, а на 13.11.2025 г. предсрочно ги погасил. По този начин от 19.06.2024 г. до 13.11.2025 г. изплатил по първия договор, сума в размер на 40 680,00 лв., включваща главница, лихва и разноски и представляваща частта от погасения кредит от 30 000,00 лв., който бил използван за семейни нужди, а по втория договор изплатил сумата от 6 106,00 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата М. А. Ч. депозира отговор, с който счита предявения иск за неоснователен, като моли за неговото отхвърляне. Счита, че правото на регресен иск между съпрузи представлява право на единия съпруг да иска възстановяване на средства от другия, когато е платил личен дълг на партньора си или е погасил общо задължение изцяло със свои лични средства. В случая, с постановление за възлагане на недвижим имот от 20.10.2025 г. по ИД № 476/2025 г. на ЧСИ Георги Стоянов, рег. № 912, район на действие ОС Разград, влязло в сила на 06.11.2025 г., на ответницата бил възложен съсобствения между бившите съпрузи имот, придобит по време на брака им. В рамките на това изпълнително производство, ищецът получил сума в размер на 67 168,23 лв., съгласно разпределение от 13.10.2025 г., влязло в сила на 17.10.2025 г.

На 14.10.2025 г. М. Ч. получила в заем от своя брат Б. А. Ч. сумата в размер на 65 000 лв., която да й послужи за заплащане на дела на ищеца М. А. и страна по изпълнителното дело, като на 17.10.2025 г. превела сумата на ЧСИ Георги Стоянов, за да се плати припадащата се част на съделителя М. А..

От представените към исковата молба документи било видно, че ищецът на 13.11.2025 г. е погасил кредитите, като било очевидно, че ги е платил с парите, получени от продажбата по изпълнителното дело.

По отношение на закупения втори автомобил заявява, че към датата 08.04.2024 г. ищецът и ответницата били във фактическа раздяла, от месец март 2024 г. не живеели заедно, поради което ответницата дори не знаела за покупката, нито била виждала този автомобил.

Наред с това, средствата не били лични, което не давало основание за претендиране на дължимата от другия съсобственик половина. Съпрузите отговаряли солидарно за задълженията, поети за задоволяване на нужди на семейството. Следователно, за основателността на предявения иск следвало да се установи не само, че по време на брака между страните ищецът е поел парично задължение, но и че тези суми били вложени за задоволяване нуждите на семейството. Това било така, тъй като нямало пречка макар и по време на брака, всеки от съпрузите да поеме задължение, което не било предназначено да обслужва нуждите на семейството, в който случай солидарна отговорност не била нА.це. Пезумпцията за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници била оборима.

Солидарният съдлъжник дължал припадащата му се част от това, което е платено за погасяване на дълга към момента на погасяването. Това правило важало в пълна степен и за съпрузите. Когато единият съпруг поемел задължение за задоволяване нуждите на семейството се предполагало, че длъжниците са се облагодетелствА. в равна степен, но тази презумпция била оборима в рамките на съдебното производство.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и доводи на страните прие за установено следното от фактическа страна:

2

От събраните по делото доказателства се установява, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен по взаимно съгласие с решение по гр. д. № 684/2024 г., влязло в сила на 19.06.2024 г., приложено по настоящото дело.

От представения Договор за потребителски кредит № 20R-L449335 от 13.08.2020 г. се установява, че „ОББ“ АД, в качеството на кредитор, е предоставила на ищеца М. А., в качеството му на кредитополучател, потребителски кредит в размер на 50 000,00 лв. с цел покриване на потребителски нужди и текущи плащания на кредитополучателя. Видно от договора, в същия е посочено, че се рефинансира потребителски дълг в размер 43664,07 лв., а останалата част над тази сума се отпуска за задоволяване на други нужди на кредитополучателя от финансови средства. Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Договорено е кредитът да се усвои еднократно, в срок до 13.09.2020 г., чрез заверяване на сумата по посочената в договора разплащателна сметка в банката с титуляр кредитополучателя. За отпуснатия кредит не е предвидено обезпечение.

От приложеното извлечение от посочената банкова сметка се установява, че кредитът е усвоен на 17.08.2020 г.

На 13.11.2025 г. ищецът е депозирал до „ОББ“ АД искане за предсрочно погасяване на кредит по договор № 20R-L449335, като внесената сума е в размер на 26 742,69 лв.

От представения Договор за потребителски кредит № 24R-L978036 от 01.04.2024 г. се установява, че „ОББ“ АД, в качеството на кредитор, е предоставила на ищеца М. А., в качеството му на кредитополучател, потребителски кредит в размер на 5 000,00 лв. с цел покриване на потребителски нужди и текущи плащания на кредитополучателя. Срокът за издължаване на кредита е 72 месеца, считано от датата на неговото усвояване.

Договорено е кредитът да се усвои еднократно, в срок до един работен ден след сключване на договора, чрез заверяване на сумата на кредита по посочената в договора разплащателна сметка в банката с титуляр кредитополучателя. За отпуснатия кредит не е предвидено обезпечение.

Представено е свидетелство за регистрация Част I от 09.04.2024 г. на лек автомобил Пежо Партнер 1,6 ХДИ с рег. № Х 6453КР, в което като собственик е посочен ищецът. По отношение на същото МПС е представен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 08.04.2024 г. с нотариално удостоверяване на подписите, видно от който ищецът е закупил процесното МПС за сумата от 2 000 лв.

На 13.11.2025 г. ищецът е депозирал до „ОББ“ АД искане за предсрочно погасяване на кредит по договор № 24R-L978036, като внесената сума е в размер на 3 751,07 лв.

Видно от представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 23, том 2, рег. № 1027, дело № 173 от 07.07.2017 г. на нотариус Бойчо Костов, с район на действие РС Разград, вписан в Служба по вписванията Разград под акт № 66, том 8, дело 1560/2017 г., М. А. А. е закупила следния недвижим имот: ПИ с идентификатор *** в гр.

Разград по КККР, одобрени със заповед № РД-18-37/10.03.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в местност Простор с площ 386 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, 3 категория на земята при неполивни условия: 6, номер по предходен план:

83532, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, заедно с построената в същия поземлен имот сграда с идентификатор ***, застроена площ от 27 кв. м, брой етажи: 1, предназначение: вилна сграда – еднофамилна, срещу сумата от 2 000,00 лв., която сума е изплатена напълно от купувача на продавача.

От справка, изготвена от нотариус Роска И. се установява, че на 07.07.2017 г. ищецът е закупил лек автомобил марка Ауди, модел А4 с рег. № РР 1722 ВС, за сумата 600 лв., а от справка на нотариус Виолета Тодорова се установява, че с договор за продажба на МПС от 21.03.2022 г. страните по делото са продА. същия автомобил за сумата от 2 000 лв.

От приложеното решение по гр. д. № 1095/2024 г. по описа на РС Разград се установява, че е допусната делба между страните по настоящото дело на описания по-горе имот с идентификатор *** и на лек автомобил Пежо Партнер 1,6 ХДИ с рег. № Х 6453КР, при равни квоти между съделителите – по ½ ид. ч.

На 12.11.2025 г. ЧСИ Георги Стоянов е наредил по сметка на ищеца М.

А. сумата 63 020,87 лв. с основание: плащане от М. Ч. по изп. д. № 476/2025 г.

Установява се, че с постановление от 20.10.2025 г. за възлагане на недвижим имот по същото изпълнително дело ЧСИ Стоянов, с район на действие ОС Разград, е възложил процесния недвижим имот, съсобствен на съделителите при равни права, на М. А. Ч. за сумата от 128 382,40 лв. – продажна цена. Постановлението е влязло в сила на 06.11.2025 г.

От представен по делото отчет по сметка на М. А. Ч. е видно, че на 14.10.2025 г. по сметката на ответницата в „Търговска банка Д“ АД е постъпила сума 65 000 лв. – заем от Б. А. Ч., а на 17.10.2025 г. от същата сметка е нареден превод към ЧСИ Георги Стоянов по изп. д. № 476/2025 г., в размер на 67 168,23 лв., която сума е дължима от ответницата по разпределение от 13.10.2025 г.

За правилното решаване на спора е допусната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, с която се изяснява, че ищецът, М. А. е погасил два потребителски кредита, отпуснати от ОББ АД: № 20R-L449335 от 13.08.2020 г. - за 50 000 лв., по който общият размер на погасените суми за периода от 10.09.2020 г. до 13.11.2025 г. е 59 948,71 лв. (главница и лихви) и № 24R-L978036 от 01.04.2024 г. - за 5 000 лв., по който общият размер на погасените суми за периода от 10.04.2024 г. до 13.11.2025 г. е в размер на 5 360,96 лв. В периода от 19.06.2024 г. до 13.11.2025 г. погашенията по процесните потребителски кредити са извършвани от кредитополучателя М.

В. А., а погасените суми в този период по двата договора за потребителски кредити са в размер на: 35 654,96 лв. по договор № 20R-L449335 от 13.08.2020 г. и 5 120,06 лв. по договор № 24R-L978036 от 01.04.2024 г. Общо по двата договора са погасени суми в размер на 40 775,02 лв./20 847,94 евро.

Вещото лице е установило, че е отпуснат ипотечен кредит, съгласно Договор № MG********** от 09.09.2014 г. с договорен размер 34 850,00 лева.

Задължението по този договор е погасено чрез рефинансиране от потребителски кредит № 20R-L449335 от 13.08.2020 г.

Потребителските кредити от 10.08.2020 г. за 50 000 лв. и от 01.04.2024 г.

4 за 5 000 лв. са предсрочно погасени на 13.11.2025 г., съгласно искане на кредитополучателя.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че по кредита от 01.04.2024 г. за 5 000 лв., при изследване на целия период от сключването му до погасяването му на 13.11.2025 г., платените суми са 5 360.96 лв.