Решение № 4598 от 16.10.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 10658/2022
- Вид
- Решение № 4598
- Подписан
- 16.10.2023
- Състав
- МАРИЯ ХРИСТОВА ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.189, ал.4, изр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.65 · Закон за движението по пътищата
- чл.30, ал.5 · Закон за измерванията
РЕШЕНИЕ
№ 4598 гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА
МАРИНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20221110210658 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Н. Н. Пеков чрез адв. Б. е обжалвал електронен фиш, серия К, №5647989 на СДВР, с искане за отмяната му като незаконосъобразен. Оспорва да е управлявал автомобила, с който е заснето нарушението, тъй като такова МПС не му било зачислено от юридическото лице, за което е работил по същото време.
В съдебно заседание, жалбоподателят - лично и с адв. Б. поддържа жалбата и моли въз основа на изложените в същата съображения, да бъде отменен ел. фиш.
Допълва, че дружеството, което е собственик на това МПС неправомерно се е възползвало от личните данни на П., в момент, когато той вече не е бил служител на дружеството. Това е така, защото по декларация на изпълнителния директор на дружеството е анулиран, издаден на същото електронен фиш за това нарушение. В съдебно заседание свид. Д. потвърдила, че тя е подписа декларацията, въз основа на заповед за възлагане, но не посочила дали тази заповед била сведена до знанието на П., както и била категорична, че към момента не се съхранявал какъвто и да е вид на пътната книжка на МПС, от която можело категорично да се установи, на коя дата, кой е управлявал този автомобил, въпреки, че пътните книжки се изпращали по имейл на финансовия отдел. Освен това, обръща внимание, че в приложената заповед за възлагане управлението на МПС не се сочило от кога, до кога важи, както и кога е 1 връчена на П..
Въззиваемата страна не се представлява. Депозирани са писмени бележки с вх.
№275887/12.12.2022г. от юрк. Панайотова като пълномощник на СДВР, в които моли ел. фиш да бъде потвърден, а жалбата - отхвърлена като неоснователна, поради категорично доказаното извършване на нарушението, за което е наложена глобата.
Намира, че при издаване на фиша за спазени процесуалните изисквания за форма и съдържание, така също и е издаден след заснемане и измерване на скоростта на движение на МПС от мобилна АТСС, която отговаряла на изискванията за валидност.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, в случай че се претендира такъв.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С електронния фиш, на Н. Н. П. е наложена глоба, в размер на 100лв., за това, че на 15.08.2019г. в 13:30ч. в гр. София по бул. “Ботевградско шосе“ срещу №330, с посока на движение от Околовръстен път към бул. “В. Вазов“, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място, е установено и заснето с АТСС TFR1-M, №613, нарушение на скоростта, извършено с лек автомобил „Хонда ЦРВ” с рег.
№СВ6739НВ, движещо се с превишена скорост от 22 км/ч. - нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Електронния фиш е издаден въз основа на клип и справка от ЦБД за собственост на заснетото МПС, както и декларация от законния представител на дружествотособственик за служител на същото, управлявал МПС.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на обжалвания ел. фиш, приложени към жалбата писмени доказателства, писма от „Бултрако Моторс“ АД с вх.№81827/24.03.2023г. и вх.№138661/17.05.2023г. с приложена Заповед №М-30/01.07.2019г.
Разпитани по делото са свидетелите Д И И, К. П. Г. и А И Д., според които служебните автомобили на дружеството, които се използвали за тестови се управлявали от служители, на които със заповед се възлагало тяхното управление до продажбата им и се подписвал приемо-предавателен протокол. За всеки автомобил имало пътна книжка, в която се описвали дата, водач и тя се предавала на финансовия отдел, а след като се продаде автомобила, пътната книжка се унищожавала. П. изпълнявал функциите на прокурист на дружеството и на него със Заповед №М30/01.07.2019г. бил предоставен за управление лек автомобил „Хонда ЦРВ” с рег.№ считано от 01.07.2019г. След като на дружеството бил връчен ел. фиш, серия К, №2946205, изпълнителният директор подписала декларация, съставена от служител на дружеството, в която посочила, че на 15.08.2019г. в 13:00 часа, след като се убедила, че 2
П. е правоспособен водач, притежава валидно СУМПС, че на 15.08.2019г. в 13:30 часа /датата на нарушението/ превозното средство е било в негово владение и е върнато на 15.08.2019г. в 14:00 часа. Данните сверила от Заповедта, с която МПС е възложено на П., тъй като по това време вече автомобила бил продаден и пътната му книжка била унищожена.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съдът намира, че електронният фиш е издаден при спазване на изискванията на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП, относно използването на мобилни камери за установяване на нарушения на ограниченията на скоростта, тъй като е използвано автоматизирано техническо средство и система /АТСС/, а за установеното и заснето нарушение не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, поради което в съответствие с процесуалния ред към дата на деянието е издаден електронния фиш в отсъствие на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба.
Ел. фиш отговаря на легалното определение по §6, т.63 от ДР на ЗДвПелектронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС и е от одобрен образец със Заповед №8121з931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи, както е и със задължителното съдържание по чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП - посочена е териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Процесната система за контрол на скоростта - TFR1-M, №613 отговаря на изискването на §6, т.65 от ДР на ЗДвП за АТСС - уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес и от вида мобилни АТСС - прикрепени към превозно средство.
Видно от удостоверение №10.02.4835, мобилната система за видеоконтрол, тип TFR1-M е от одобрените за използване типове средства за измерване до 24.02.2020г., а според протокол №6-38-18/07.11.2018г. за провереното средство за измерване №613 е преминало успешно периодичен контрол на 07.11.2018г., със срок на валидност една година. Това означа, че към датата на заснемане на нарушението и засичане на 3 скоростта на движение – 15.08.2019г. е технически изправно да засича скоростта на движение на МПС, с оглед на разпоредбата на чл.30, ал.5 от ЗИ, макар и срокът на валидност на одобрения тип да е изтекъл, АТСС отговаря на одобрения тип, тъй като е използвана в срока на периодичен контрол.
Според генериран от АТСС клип, с посочване на точната локация на установяване и извършване на нарушението, в това число с GPS координати и карта, както и снимката на поставеното АТСС в служебния полицейски автомобил, а и отразено в протокола за използване на техническо средство от 15.08.2019г., същото е позиционирано на тази дата на пътен участък в гр. София по бул. “Ботевградско шосе“ срещу №330, с посока на движение от Околовръстен път към бул. “В. Вазов“, с въведени от контролен орган: посока на задействане - приближаващи, стационарен режим, двупосочно измерване, с начало на работа 12:00 часа и край в 14:00 часа, при общо ограничение на скоростта от 50 км/ч., без пътни знаци.
Пътният участък отговаря на изискването за населено място по §6, т.49 от ДР на ЗДвП, тъй като е застроена със сгради територия, при която началото и краят са обозначени със съответни пътни знаци. Това означава, че по правилата на чл.21, ал.1 от ЗДвП максималната допустима скорост на движение на МПС в този участък е 50 км/ч.
При измерена от 75 км/ч. и установена след приспадане на толеранса от 3% от 72 км/ч., означава, че заснетото на снимката МПС с рег.№ се е движило с превишена скорост от 22 км/ч. в населено място.
За това нарушение първоначално издадения електронен фиш, серия К, №2946205 срещу законния представител - Г. на „Бултрако Моторс“ АД, е анулиран, въз основа на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която изпълнителният директор на дружеството е посочила, че жалбоподателят е управлявал автомобила на датата, на която е заснето нарушението.
Към АНП не се съдържат данни, кога ел. фиш, серия К, №2946205 е връчен на Г., за да може да се установи, дали е спазен 14-дневения срок по чл.189, ал.5 от ЗДвП за депозиране на декларацията с данни на лицето, което е управлявало автомобила. От друга страна, както стана ясно от показанията на свид. Г., той не е попълвал и подписвал такава декларация, даже името му в подадената и подписана от Д. се виждало, че е дописвано.
При това положение, с оглед на обстоятелството, че декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП е съставен само въз основа на Заповед за възлагане на управлението на автомобила, без приемо-предавателен протокол, за който свид. И сочи, че е съставян при предоставяне на тестовите автомобили за управление, при липса на пътна книжка, от която да може да се установи дали на съответната дата, именно П. е управлявал този автомобил, включително и липсата на доказателства, кога е продаден автомобила, не може категорично да се приеме, че П. е бил водачът на МПС с рег.№ на 15.02019г. в 4
13:30 часа на заснетото място на извършване на нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В допълнение, следва да се има предвид, че според справката от ЦБД, собственик на МПС с рег.№ е „ДСК Лизинг“ АД от 2018г., а „Бултрако Моторс“ АД е ползвател на автомобила, а не собственик, който да го продава, така, както посочи в показанията си Д..
При тази неяснота даже в собствеността на МПС към датата на деянието, включително при положение, че П. не работи за „Бултрако Моторс“ АД, смитано от 11.11.2021г., видно от заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение и няма достъп до книжата на дружеството към датата на връчване на ел. фиш – 28.07.2022г., включително да представи такива, съставени от него в качеството му Прокурист на юридическото лице, няма как с категоричност да се приеме, че той е автор и на нарушението като водач на МПС, заснето да се движи с превишена скорост.
При тези съображения, обжалвания ел. фиш следва да бъде отменен, като издаден незаконосъобразно.
При този изход на делото, в полза на жалбоподателя, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН следва да се присъди адвокатското възнаграждение от 150 лева, според договора за правна помощ и съдействие. С оглед на възражението за прекомерност от ответната страна, не може да се уважи, тъй като е доста под минималното адвокатско възнаграждение от 400 лева, предвидено по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По аргумент на чл.63д, ал.4 от ЗАНН, следва да се осъди въззиваемата страна – СДВР да заплати на жалбоподателя сторените разноски от 150 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА електронен фиш, серия К, №5647989 на СДВР като издаден незаконосъобразно.
ОСЪЖДА въззиваемата страна - СДВР да заплати на жалбоподателя Н. Н.
П с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 150 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, на основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Разпечатката съдържа 45 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/515dfe95-9d22-4a04-94f8-b37aa6e1b81b