Определение № 3148 от 16.12.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3148 гр. Бургас, 13.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501490 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частно жалба на О. А. М., гражданин на Руската Федерация, притежаваща паспорт № ****, издаден от ОУФСМ на Русия за Новосибирска област с постоянен адрес в **** чрез адвокат С. В. от АК – Кюстендил против определение № 900/09.09.2024г., постановено от Районен съд – Несебър по гр. д. № 20242150100861. С това определение, съдът връща исковата молба на О. А. М. против А. В. М. за установяване на собствеността върху: ½ идеална част от самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР на гр. Несебър; ½ идеална част от самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР на гр. Свети Влас и ½ от 1/19 идеална част от подземен гараж с идентификатор *** по КККР на гр. Свети Влас и прекратява производството по делото.

Частният жалбоподател твърди, че недвижимите имоти, по отношение на които е предявен установителния иск, се намират на територията на Република България и приложение следва да намери българското законодателство. О. М. посочва, че ответникът е закупил имотите, описани в исковата молба, със знанието и съгласието на своята съпруга, но в нотариалните актове като купувач е записан единствено той, тъй като в момента на покупката, тя не е присъствала на територията на Република България и не му е предоставила пълномощно. Частният жалбоподател посочва, че между нея и ответника никога не е имало спор относно факта на съсобствеността помежду им и подчертава, че двамата са сключили граждански брак.

О. М. описва извършените от нея процесуални действия и твърди, че районният съд е постановил неправилно определение като е прекратил производството по делото. Според М., районният съд е нарушил правилото на чл.8 от ГПК, а цитираната от него съдебна практика е неотносима към конкретния казус.

О. А. М. иска от въззивната инстанция да отмени обжалваното определение и да върне делото на районния съд за продължаване на съдопризводствените действия.

След като се запозна с твърденията на молителя и с представените по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

ФАКТИ:

На 22.08.2011г. А. В. М. купува самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 1

*** по КККР на гр. Несебър за сумата от 43 400 евро (нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 63, том V, рег.№ 5289, дело № 830/22.08.2011г. на нотариус Линка Чуткина с рег.№ 600 в НК).

На 14.08.2012г. А. В. М. купува самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Свети Влас, община Несебър за сумата от 105 000 евро (нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 119, том V, рег.№ 5687, дело № 905/14.08.2012г. на нотариус Линка Чуткина с рег.№ 600 в НК).

На 17.08.2012г. А. В. М. купува 1/19 идеална част от подземен гараж с идентификатор № *** по КККР на гр. Свети Влас, община Несебър за сумата от 7426,39 лева без ДДС (нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 104, том ХІІ, рег.№ 10891, дело № 2257/17.08.2012г. на нотариус Линка Чуткина с рег.№ 600 в НК).

На 21.06.2024г., О. А. М. предявява иск против А. В. М. с правно основание чл.124, ал.1, предл.ІІІ от ГПК да се признае за установено, че тя е собственик на ½ идеална част от:

1) самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.

Несебър; 2) самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Свети Влас, община Несебър и 3) 1/19 идеална част от подземен гараж с идентификатор № *** по КККР на гр. Свети Влас, община Несебър. В исковата молба, ищца твърди, че като страна в сделките е участвал само ответникът, тъй като към момента на придобиването им тя не е присъствала в Република България, но средствата, с които са закупени имотите, са притежание на двамата, придобити в резултат на съвместното им съжителство в продължение на 35 години.

С разпореждане № 1981/23.07.2024г., Районен съд – Несебър оставя исковата молба без движение и указва на ищцата да посочи основанието, на което твърди, че е придобила правото на собственост върху ½ идеална част от посочените имоти – норма от законодателството на Руската Федерация, която предвижда възникване на общо право на собственост при равни дялове за лица, живеещи в общо домакинство, с общи деца, участвали заедно с парични средства в закупуването на имоти или твърдение, че действителното съглашение между страните е включвало прехвърляне по ½ идеална част от имотите на нея и на ответника. В случай, че ищцата твърди прикриване на действителното съглашение, да посочи съставено ли е обратно писмо между страните по сделките, което да установява действителната им воля или документ, изходящ от насрещната страна по сделката, или удостоверяващ нейно изявление пред държавен орган, от който да се изведе действителната воля между страните по сделката.

В молба вх.№ 7341/06.08.2024г., процесуалният представител на ищцата заявява, че страните по делото са сключили брак та 27.02.2024г. след 35 години съвместно съжителство и искат да уредят имуществените си отношения. Пълномощникът на ищцата не изключва възможността за сключване на спогодба по чл.234 от ГПК, за признаване на иска по чл.237 от ГПК или за постановяване на неприсъствено решение по чл.239, вр. чл.133 от ГПК.

С определение № 900/09.09.2024г., Районен съд – Несебър връща исковата молба и прекратява производството по делото. За да постанови това определение, съдът приема, че ищцата не е изпълнила указанията, дадени с разпореждането на съда. Съдът се позовава на практика на ВКС, според която при предявен иск за собственост, ищецът трябва да изложи фактите, на които основава правото си. По аргумент от правилото на чл.77 от Закона за собствеността правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона. Следователно, за да придобие едно лице право на собственост, е необходимо да е сключена правна сделка, да е реализиран фактическият състав на придобивната давност или да е налице изрично посочен в закона начин. Според съда, ищцата не е посочила нито в исковата молба, нито в уточняващата молба придобивното основание, на което основава правото си собственост, поради което исковата молба се явява нередовна и трябва да се върне.

Въз основа на изложените факти, които се установяват от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните:

2

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съдържанието на исковата молба е разписано в чл.127, ал.1 от ГПК. Когато исковата молба не отговаря на изискванията, посочени в тази норма, съдът дава указания на страната да отстрани нередовностите. Последиците от неизпълнение на дадените указания, са разписани в чл.129, ал.3 от ГПК – връщане на исковата молба.

Според практиката на ВКС, обективирана в определение № 869/12.12.2012г. по ч. гр. д. № 776/2012г., ІV ГО, преценката на съда, касаеща евентуалната основателност на предявения иск, както и дадените неправилни и неясни указания, не водят до нередовност на исковата молба. В конкретния случай, ищцата е предявила положителен установителен иск за собственост върху ½ идеална част от три самостоятелни обекта, придобити от съпруга й преди сключването на техния брак. С нарочно разпореждане, съдът е указал на ищцата да посочи основанието, на което твърди, че е придобила правото на собственост върху ½ идеална част от имотите – законова норма или прикрита сделка. В изпълнение на тези указания, ищцата е заявила, че е живяла на семейни начала с ответника 35 години, сключила е брак с него след придобиването на собствеността и желае да уредят имуществените си отношения. От изложеното дотук е видно, че ищцата действително не е изпълнила указанията, тъй като не е посочила основанието за придобиване на собствеността. Това обаче не прави исковата молба недопустима. Така е, защото указанията на съда за посочване на основанието, на което е възникнала съсобствеността между ищцата и ответника по отношение на процесните недвижими имоти, се отнасят до основателността на иска и до събирането на доказателства, а не до абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на иска. Поради това, неизпълнението на указанията в конкретния случай, не е основание за връщане на исковата молба.

По изложените съображения, частната жалба се явява основателна и трябва да се уважи със следващата от това отмяна на първоинстанционното определение и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, ІV въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 900/09.09.2024г., постановено от Районен съд – Несебър по гр. д. № 20242150100861.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Несебър за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3