Акт от 28.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- 58415/2024
- Подписан
- 28.07.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 15116 гр. София, 28.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20241110158415 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 422 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от „А.“ ЕАД против К. Т. И., с която са предявени положителни установителни искове за признаване за установено между страните, че ответника дължи на ищеца суми по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ..... г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17259/2023 г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че между ответника и „Б. С.А.“, клон Б. бил сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ..... г., по силата на който на ответника бил отпуснат кредит и била предоставена кредитна карта „M.” с персонален идентификационен номер. Твърди се, че на 09.04.2019 г. ответника е усвоил част от отпуснатия и кредитен лимит посредством услугата „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньор на кредитора“. Поддържа, че съгласно процесния договор между ответника и първоначалния кредитор било подписано Приложение към Договора за револвиращ кредит с код на усвояване .......... в което били уговорени условията по усвояването на част от кредитния лимит за извършената покупка на изплащане. Твърди се, че ответникът първоначално усвоил по кредитната карта сума в размер на 1 000 лв. С получено месечно извлечение за периода 16.10.2019г – 15.11.2019г., считано от 16.12.2019г., кредитният лимит бил увеличен от кредитодателя до сумата от 2 000 лева. С получено месечно извлечение за периода 16.06.2020г. – 15.07.2020г., считано от 17.08.2020г. кредитният лимит бил увеличен от кредитодателя до сумата от 3 000 лева. С получено месечно извлечение за периода 16.12.2020г. – 15.01.2021г., считано от 16.02.2021г. кредитният лимит бил увеличен от кредитодателя до сумата от 4 000 лева. С получено месечно извлечение за периода 16.06.2021г. – 15.07.2021г., считано от 16.08.2021г. кредитният лимит по кредитната карта бил увеличен от кредитодателя до сумата от 5 000 лева. Ответникът бил уведомен за увеличението на кредитния лимит с получаването на издадените месечни извлечения по кредита. Кредитополучателят не изпълнявал задълженията си по договора за кредит. На длъжника било начислено и обезщетение за забава в размер от 137,17 лева, изчислено в размер на действащата законна лихва за периода на забава за всяка забавена вноска от 09.09.2022 г. до датата на подаване на заявлението - 31.03.2023 г., като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не било начислявано обезщетение в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 З......... Посочва, че на 09.09.2022 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.02.2022 г., сключен между „Б. С.А.“, клон Б. и „А.” ЕАД, с което са изкупени 1 дължимите вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и лихви, като длъжникът бил надлежно писмено уведомен за прехвърлянето с изпратено уведомително писмо, но доброволно изпълнение не е постъпило. Тъй като ответника не е изплатил задълженията си по договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ..... г., то ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответницата, по което било образувано ч. гр. д. № 17259/2023 г. на СРС, длъжника депозирал в срок възражение срещу издадената от съда на 10.04.2023 г. заповед, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК се предявяват настоящите установителни искове за съществуване на вземането. Иска да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца посочените суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 17259/2023 г. на СРС - сумата 3315,85 лева изискуема главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ........... г., сключен от длъжницата с „Б. С.А.“, клон Б., вземанията по който са прехвърлени с Приложение № 1 от 09.09.2022 г. към Рамков договор за цесия от 15.02.2022 г. и сумата 137,17 лева обезщетение за забава за периода от 09.09.2022 г. до датата на подаване на заявлението - 31.03.2023 г. Претендира се законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 31.03.2023 г. до окончателното изплащане.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Оспорва исковете като неоснователни, с доводите, че изцяло е заплатил задължението си към дружеството. Навежда твърдения, че заплатената от него сума в размер на 5 084 лв. надвишава дължимата такава. Оспорва сключената между първоначалния кредитор и ищеца цесия да му е била съобщена надлежно. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч. гр. д. №17259/2024 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 36 състав се установява, че на 31.03.2023г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като в негова полза срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от 10.04.2023 г. Длъжникът К. Т. И. е подал възражение по реда на чл.
414 ГПК, в което е оспорил дължимостта на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. След дадени указания по реда на чл. 415 ГПК в законоустановения едномесечен срок заявителят е предявил искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.04.2023 г. Въз основа на така изложеното съдът намира, че исковете са допустими.
Предвид изложените от ищеца фактически твърдения исковете са с правно основание чл. 99, ал. 1, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тяхната основателност предпоставя установяването от ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: наличието на посоченото облигационно правоотношение, предаването на кредитната карта на кредитополучателя и активирането на картата, усвояването на твърдения от ищеца кредит в претендирания размер от ответника, настъпването на крайния падеж на договора, респ., че в договора е уговорена клауза за предсрочна изискуемост на вземанията, настъпването на обстоятелствата, даващи право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, както и уведомяването на ответника за предсрочната изискуемост, прехвърлянето на вземанията по договора с договор за цесия и уведомяването на длъжника. Следва да установи наличието на валидно постигната договореност за дължимост на обезщетение за забава, забавата на длъжника и дължимата мораторна лихва, както и да установи всяко едно от вземанията си по размер. Ответникът носи доказателствена тежест да установи, че е погасил задълженията си по договора за кредит.
В приетия за окончателен доклад по делото съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ответника и първоначалния кредитор „Б. С.А.“ е сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ........... г., както и че издадената кредитна карта е получена от ответника на 24.04.2019г.
От приетите писмени доказателства по делото, се установява, че на 09.04.2019 г. между праводателя на ищеца „Б." ЕАД и К. Т. И. е сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски паричен кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ........., по силата на който на кредитополучателя е отпуснат потребителски кредит в размер на 1 2
000 лв., като всички задължения, свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат след активирането й от кредитополучателя. Видно от Приложение № ......... г. от 09.04.2019г., неразделна част от Договора, на ответника е предоставен револвиращ кредит в размер на 1000 лв., при следните условия: лихвен процент – 35%, годишен процент на разходите (ГПР) – 44,90%, дневен лимит за теглене на пари в брой – 1 000 лв. и дневен лимит за покупки на ПОС (POS) – до размера на кредитния лимит. Приложението съдържа и информация относно дължимите месечни такси за обслужване, такси за теглене на пари в брой от банкомат (АТМ) в страната и чужбина, за извършване на справка за разполагаем лимит на банкомат в страната и за администриране на просрочени задължения. Посочено е, че минималната месечна погасителна вноска се определя в зависимост от стойността на усвоения кредитен лимит. Съгласно процесните договор за кредит и приложение към него кредиторът издава месечно извлечение до 15-то число на месеца.
В т. 12 от договора е предвидено, че кредиторът издава месечно извлечение за осъществените транзакции до 15-то число на месеца. Извлечението се изпраща на електронната поща на кредитополучателя, а при изрично негово искане и при липса на електронен адрес в хартиена форма на посочен от него адрес. Кредиторът не носи отговорност за доставката, в случай че предоставеният адрес е недостъпен и/или кредитополучателят не го използва по каквато и да е причина. Неполучаването на извлечението не е причина за неплащане на погасителна вноска.
Съгласно т. 15 от договора кредиторът може да преразглежда размерът на лихвата и таксите всеки месец. Влизането в сила на новите размери на лихва и такси става след обявяването им от Кредитора на интернет страницата на дружеството и съобщаването им на кредитополучателя. В случай, че кредитополучателя не е съгласен с промените той трябва да блокира картата си и да изплати задълженията си по посочените в последното издадено извлечение размери на лихви и такси- всяка транзакция с кредитна карта след влизането в сила на новите лихви и такси означава приемането им.
В т. 24 от Договора страните са уговорили, че кредиторът може незабавно след сключване на договора или по всяко друго време да прехвърли правата си по договора на избрано от него трето лице без да е нужно предварително да получи съгласието на кредитополучателя, като с подписването на договора кредитополучателят приема горното за уведомление по чл. 99 от ЗЗД.
Представен е Сертификат № ......... за застраховка „Защита на плащанията по кредитни карти“ от 09.04.2019 г.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022 г. (л.
14 - 15) кредиторът „Б." ЕАД е прехвърлил на ищеца вземания, индивидуализирани в Приложение № 1/09.09.2022 г. към Договора, сред които попада и вземането спрямо ответника в настоящото производство. Съгласно посоченото приложение към 09.09.2022 г. цедираното вземане е в общ размер на сумата от 3 594,79 лв., от които 3 394,99 лв. – главница, 198,85 лв. – договорна лихва и 0,95 лв. – лихва за просрочие. Уведомлението за извършената цесия, изпратено по пощата, не е надлежно връчено на длъжника, доколкото в представеното известие е отразено, че адресатът се е преместил.
По делото са представени касови бонове за извършени плащания по договор №....... чрез устройство „кештерминал“ в периода 30.12.2019г. – 30.03.2022г. в полза на „Б. ЕАД“, извлечения за извършени от ответника плащания чрез устройство „кештерминал“, поддържано от „И. АД в периода 28.05.2019г. – 01.07.2022г. и вносна бележка от 20.10.2019г.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
Вещото лице е посочило, че съгласно представеното месечно извлечение от 15.05.2019 размерът на усвоения кредитен лимит по кредита при отпускането му е 828 лева, на датата 19.04.2019г. Усвояването е извършено чрез закупуване на селскостопанска техника в търговски обект „Д.“ АД. Заедно с първоначално усвоената сума от 828 лева по договора са усвоените суми, представляващи изтеглени суми на банкомат и плащания на ПОС терминал, за периода 16.04.2019г. – 15.08.2022г. в общ размер на сумата от 8 523,70 лева. Съгласно издаденото месечно извлечение за отчетния период 16.07.2022г. – 15.08.2022г. разрешеният кредитен лимит по договора е в размер на 5 000 лева. Общият размер на неплатените задължения към 15.08.2022г. възлиза на сумата от 3 593,84 лева, включващо неплатена главница и неплатена договорна лихва. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.03.2023г. при съобразяване на извършените плащания след датата на цесията, дължимият неплатен остатък от главницата възлиза на сумата от 3 315,85 лева. Неплатената 3 договорна лихва по кредита към датата на договора за цесия е в размер на 198,85 лева, като към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.03.2023г. при съобразяване на извършените плащания след датата на цесията, няма непогасени договорни лихви.