Определение № 1504 от 06.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1504 гр. Пловдив, 06.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Ненова като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501370 по описа за 2024 година Производството е по чл. 278 ГПК .

Производството е образувано по частна жалба на Р. С. М. против Определение № 5493/07.05.2024, пост. по гр.д.№ 5696/2024, ПРС, с което е върната исковата молба като недопустима.

Оплакванията на жалбоподателя са свързани с това, че съдът неправилно е квалифицирал иска като такъв по чл.439 от ГПК. Твърди, че изтичане на срока за подаване на възражение в заповедното производство не лишава длъжника от възможността да оспори вземанията по исков ред. Твърди, че нормата на чл.439 от ГПК изисква позоваване на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая се позовава на изтекла давност в периода от 2016г., когато е издадена заповедта за изпълнение до момента, а самата заповед му е връчена едва през м.02.2024г. Счита, че негово право е да избере пътя на защита, като не е задължен непременно да подаде възражение по реда на чл.414 от ГПК, т.к. в евентуално исково производство не би могъл да претендира изтичане на срок за погасителна давност, т.к. искът ще се счита предявен от датата на подаване на заявлението – 2016г. , а по време на самото производство спират всички срокове. Развива доводи и във връзка с хипотезата на предявяване на отрицателен установителен иск , предявен в срока на възражението по чл.414 от ГПК.

Позовава се на практика на ВКС относно допустимостта на отрицателния установителен иск, предявен преди момента, в който длъжникът е узнал за издадената заповед за изпълнение. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на производството. Претендира разноски.

При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав, констатира, че жалбата е допустима, подадена от легитимирано лице, против подлежащ на обжалване 1 съдебен акт, в срок е , внесена е дължимата ДТ. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д.№5696/2024, ПРС е образувано на 28.03.2024г., по искова молба, подадена от Р. М. против ЕОС Матрикс ЕООД за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника суми, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№14463/2016, ПРС и е образувано изпълнително дело.

В обстоятелствената част на молбата се твърди, че по частното дело е издадена заповед за незабавно изпълнение на парични вземания през 2016г., като едва на 20.02.2024г. му е връчена ПДИ, ведно със заповедта за изпълнение. Изложени са твърдения за погасяване на вземането по давност до връчване на заповедта за изпълнение.

Първоинстанционният съд е приел, че така подадената искова молба е с пр. осн. чл.439 от ГПК, като с оглед изложените твърдения в обстоятелствената част е приел искът за недопустим, поради наличие на друг специален ред за защита – подаване на възражение по чл.414 от ГПК или при наличие на предпоставките – чл.424 от ГПК.

Доколкото в случая не е намерил основания да квалифицира подадената искова молба по някоя от посочените правни норми и като е приел, че се оспорва вземане след стабилизиране на заповед за изпълнение като се сочат основания, настъпили преди това, е приел, че така предявеният иск се явява недопустим и е прекратил производството по него.

Настоящата инстанция намира изводите на районния съд за правилни.

Действително още в исковата молба се заявява, че заповедта за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК е издадена през 2016г., като поканата за доброволно изпълнение и връчването на заповедта са извършени на 20.02.2023г.

Срокът за подаване на възражение по реда на чл.414 от ГПК е двуседмичен и е изтекъл на 05.03.2024г., т.е. на 06.03.2024г. заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК е стабилизирана. От този момент длъжникът може да се защитава единствено в хипотезите на чл.439 от ГПК – когато се позовава на факти, настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение или в случаите на чл.424 от ГПК – при позоваване на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства.

Позоваването на изтекла давност в предявен иск на 28.03.2024г. / 12 дни след влизане в сила на заповедта за изпълнение/, не може да обуслови допустимост на иск с пр. осн. чл.439 от ГПК, нито пък съставлява иск с пр. осн. чл.424 от ГПК, т.к. не се сочат новооткрити факти или писмени доказателства. Не може да бъде споделено позоваването от страна на жалбоподателя на съдебна практика – Р № 50295/23.01.2023г., гр.д.№1030/2022,4г.о., ВКС, т.к. в него съдът дословно е казал :

„след влизане в сила на заповедта за изпълнение длъжникът трябва да основе отрицателния си установителен иск на факти, които са настъпили след приключилото съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество (когато 2 вземането е установено с влязло в сила решение), респ. на факти, които са настъпили след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (когато заповедта е влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение). Съдът по иска по чл. 439 ГПК е длъжен да следи за спазването на тези изисквания, а в решението да отчете, че от момента, в който заповедта е влязла в сила, започва да тече нова давност, която всякога е пет години (чл. 117, ал. 2 ЗЗД). Това е така, защото заповедта за изпълнение влиза в сила и се ползва със стабилитет, за разлика от определението за изпълнителен лист по извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.).“. Именно такъв е и настоящият случай, в който е налице стабилизиране на заповедта за изпълнение и предявяване на отрицателен установителен иск / разновидност на който е и искът по чл.439 от ГПК/,, с позоваване на факти, разглеждането на които е преклудирано.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5493/07.05.2024, пост. по гр.д.№ 5696/2024, ПРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3