Определение № 422 от 22.07.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 422 гр. Варна, 22.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Д. Д. Митева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно търговско дело № 20253001000274 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 и чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по две частни жалби – първата на И. Д. И., ЕГН:

**********, с адрес: гр. *************************************, чрез адв.

С. К. от АК – Шумен, срещу определение № 28/20.02.2025 г. постановено по т. д. № 58/2024 г. по описа на ОС – Шумен, с което е прекратено производството по делото като недопустимо и е върната исковата молба на И.

И.. Втората частна жалба, подадена от „Елпласт-Андреев и Сие“ ООД, ЕИК: 020918681, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.

„Калиакра“ № 21, чрез процесуален представител – адв. Д. К. от АК – Шумен, е насочена срещу определение № 57/09.05.2025 г. постановено по т. д. № 58/2024 г. на ОС – Шумен, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя да бъде изменено определение № 28/02.2025 г., постановено по същото дело, в частта за разноските.

В жалбата на И. И. е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на определение № 28/20.02.2025 г. постановено по т. д.

№ 58/2024 г. по описа на ОС – Шумен. Жалбоподателката счита, че съдът е достигнал до неправилен извод за изтичане на преклузивния срок предвиден в чл. 74, ал. 2, предл. второ ТЗ по следните съображения : В края на м. август 2024 г. е получила предупреждение и покана за свикване на ОС на дружеството на 10.09.2024 г. в 14:00 ч., в чийто дневен ред била включена точка за изключването й като съдружник и били изброени мнимите й нарушения. На посочената дата било обективно невъзможно да се яви и да вземе участие в общото събрание, тъй като за периода от 28.08.2024 г. до 10.09.2024 г. била във влошено здравословно състояние, поради претърпяно счупване на раменна става, за удостоверяването на което представила 1 болничен лист. Въпреки това, при съзнаване на здравословния й проблем, останалите съдружници провели общо събрание, на което гласували освобождаването й като съдружник и поемането на дяловете й от останалите трима съдружници поравно. Основанията са това са извършени от И. неправомерни действия спрямо интересите на дружеството, довели до разпореждане с недвижими имоти на стойност 206 505.90 лв. С посочената сума, общото събрание е приело, че съдружникът е ощетил дружеството. За участие в заседанието на общото събрание И. имала единствено възможност да упълномощи представител, който да представи писменото й становище по въпросите от дневния ред. Становището включвало предложение за отлагане на провеждането на общото събрание за друга дата и час, в които да има възможност да се яви лично, за да изложи лично позицията си. За заличаването й като съдружник и управител на дружеството узнала след вписването на посочените обстоятелства по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ на 08.10.2024 г. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната по частната жалба страна счита същата да неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

В жалбата си „Елпласт-Анреев и Сие“ ООД излага становище за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на определение № 57/09.05.2025 г. постановено по т. д. № 58/2024 г. по описа на ОС – Шумен.

Заявил е, че е лице, което е регистрирано по ЗДДС и поради тази причина е задължено да издава фактури. Предвид възмездния характер на предоставената адвокатска защита пред първоинстанционния съд, процесуалният представител е приел, че същата е облагаема доставка по смисъла на ЗДДС, начислил е ДДС върху дължимото му възнаграждение и е издал фактура. Ето защо неоснователен е извода на съда за липсата на доказателства за действително понесени разноски. Счита, че представеният пред първоинстанционния съд договор за правна защита и съдействие и фактура № 0000000468/13.12.2024 г. са убедителни доказателства за извършеното плащане от страната на за адвокатско възнаграждение. Изтъква, че лицата, упражняващи свободна професия са освободени от задължението да издават касов бон. При плащане по фактура било достатъчно да бъде отбелязан единствено начина на плащане. Процесуалният представител е приложил извлечение от дневник на продажбите за периода от 01.12.2024 г. до 31.12.2024 г., от който било видно, че е начислен и заплатен ДДС. Изтъква, че, освен това, договорът за правна помощ се съдържа разписка за получената сума.

С писмен отговор, подаден в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна – И. Д. И. оспорва подадената от „Елпласт-Анреев и Сие“ ООД частна жалба. Счита същата за неоснователна, а определението на съда за правилно и законосъобразно, излагайки съображения в тази насока.

2

Частните жалби са депозирани в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради са процесуални допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Частната жалба на И. Д. И. е неоснователна по следните съображения:

Производството по т. д. № 58/2024 г. по описа на ОС – Шумен е образувано по искова молба на И. Д. И. срещу „Елпласт-Андреев и Сие“ ООД по иск за отмяна на решения на общо събрание на ответното дружество, с които: 1) е освободен съдружника И. Д. И., поради осъществени неправомерни действия спрямо интересите на дружеството (чл. 13, т. 3 от дружествения договор); 2) дяловете на И. И. са разпределени между останалите съдружници – В.Т.А., Д.Р.Д. и А.Д.К.; 3) възложено е на управителя Д.Д. да предприеме необходимите действия за вписване на новите обстоятелства в ТРРЮЛНЦ.

От приложения документ, озаглавен „Предупреждение и покана за свикване на общо събрание на съдружниците на „Елпласт-Андреев и Сие“ ООД“ (л. 36 – 43 от т. д. № 58/2024 г. на ШОС) се установява, че И. И. е поканена да вземе участие в общо събрание на ответното дружество, което ще се проведе на 10.09.2024 г. В покана е посочено, че на 27.08.2024 г. на управителя на дружеството Д.Д. е връчено съобщение от ЧСИ Даниела Златева за изготвяне на постановления за възлагане на подробно индивидуализирани недвижими имоти, по изп. д. № 518/24 г., длъжници по което са „Плантабул“ ЕООД, И. Д. И. и „Плантабул Органик“ ЕООД. Общата стойност на осребрените имоти е в размер на 206 505.90 лв. С тази сума дружеството счита, че ищцата го е ощетила, заплащайки задълженията си към „УниКредит Булбанк“ АД. На ищцата е дадена възможност в срок до 09.09.2024 г. да представи обяснения и да възстанови причинените на „Елпласт-Андреев и Сие“ ООД имуществени вреди. Обявен е дневен ред на общото събрание. Видно от саморъчно попълнената разписка е, че ищцата е получила поканата на 30.08.2024 г. (л. 44 – 45 от делото на ШОС). Този факт не се и оспорва от нея.

От болнични листи № Е20242406549/28.08.2024 г. и №

Е20241811396/10.09.2024 г. е видно, че на ищцата е предписан режим на лечение „Домашен – амбулаторен“ за периода от 28.08.2024 г. до 10.10.2024 г. включително, поради счупване на горния край на раменната кост (хумерус).

С пълномощно с нотариално заверен подпис от 10.09.2024 г. И. Д. И. е упълномощила адв. С. К. от АК – Шумен да я представлява пред адв. Д. К., пред съдружниците на общото събрание на „Елпласт-Андреев и Сие“ ООД във връзка с отправената й покана от управителя на дружеството.

Пълномощното е ограничено до представяне на писмено становище пред общото събрание. (л. 46 от делото на ШОС).

С писмено становище И. И. е поискала определяне на друга дата и час за провеждане на общо събрание, с оглед приключване на възстановителния й процес и осъществяване на непосредствено участие в заседанието. Изложила е становище, че не счита, че са налице неправомерни действия от нейна страна 3 като съдружник. (л. 47-48 от делото на ШОС).

С констативен протокол № 169, том II, рег. № 22467 от 2024 г., съставен от Б.Б. – помощник-нотариус по заместване при нотариус М.А. (рег. № 769 на НК) е удостоверено, че на 10.09.2024 г. в 13:55 ч. в кантората на адв. Д. К. в гр.

Шумен, ул. „***********************, където било свикано общо събрание на „Елпласт-Андреев и Сие“ ООД, в присъствието на съдружниците В.Т.А., Д.Р.Д. и А.Д.К., адв. С. К. К., като пълномощник на молителя и съдружник И.

Д. И., по пълномощно № 22433 от 10.09.2024 г. на нотариус М.А., представила писмено становище по покана и предложение за свикване на общо събрание, което било прочетено на глас пред присъстващите съдружници и адв. Д. К. (л.

49 от делото на ШОС).

В протокол от решенията на общото събрание на съдружниците на „Елпласт-Андреев и Сие“ ООД от 10.09.2024 г. е обективирано решението на общото събрание за изключване на съдружника на И. Д. И. от дружеството (л.

14-15 от делото на ШОС).

С нормата на чл. 74, ал. 2 ТЗ законодателят е въвел изискване за допустимост на конститутивния иск за отмяна на решения, взети от Общо събрание на съдружниците/акционерите на търговско дружество, обусловено от спазването на определен срок за предявяване на иска. В случай, че съответният съдружник е присъствал на събранието или не е присъствал, но е бил редовно поканен, този срок е определен на 14 дни от датата на провеждането на събранието. Константно в практиката на Върховен касационен съд, в т. ч. решения № 196/17.12.2009 г. по т. д. № 20/09 г. на І т. о.;

№ 104/10.03.2011 г., по т. д. № 876/10 г. на І т. о.; № 74/14.07.2011 г., по т. д. № 633/10 г. на І т. о., се приема, че за да е редовно поканен за Общото събрание по смисъла на чл. 139, ал. 1 ТЗ, на съдружника следва да е била връчена в предвидения от закона минимално необходим срок /7 дни преди събранието/ писмена покана, съдържаща дневния ред, по който то ще бъде проведено, без да съществува законово изискване /освен ако дружествения договор не предвижда нещо различно/ относно начина, по който да бъде извършено връчването, стига поканата да е получена лично от съдружника – физическо лице, така че последният да е известен със сигурност за събранието и по този начин да му се осигури възможност да вземе участие в него.

В случая по делото са налице достатъчно данни, че ищцата е била уведомена лично за провеждането на Общото събрание, насрочено за 10.09.2024 г., което е видно, както от саморъчно попълнената разписка, съдържаща се в поканата, така и от формулираните правомощия в полза на адв. С. К. в пълномощното на л. 46 от делото на ШОС, и текста на писменото й становище. При това положение следва да се приеме, че същата е била редовно поканена за събранието, на което е взето атакуваното от нея решение, поради което за нея срокът по чл. 74, ал. 2 ТЗ е започнал да тече от датата на провеждането му.

Исковата молба е депозирана в съда на 18.10.2024 г., т.е. след 1 месец и 4

8 дни от провеждането на събранието или двадесет и четири дни след изтичането на преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 предл. 1 ТЗ. Поради това и настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд за недопустимост на образуваното по нея исково производство.

Достигайки до идентичен правен извод, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Частната жалба на „Елпласт-Андреев и Сие“ ООД срещу определение № 57/09.05.2025 г. постановено по т. д. № 58/2024 г. на ОС – Шумен е основателна по следните съображения:

По аргумент на чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът „Елпласт-Андреев и Сие“ ООД има право да иска заплащане на направените от нея разноски при недопустимост на исковата молба на И. И.. Съобразно т. 1 на ТРОСГТК № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В съобразителната част на т. 1 от тълкувателното решение е прието, че договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени /когато възнаграждението е заплатено в брой/, така и че са само договорени. Когато плащането е извършено по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Следователно, писмената форма на договора за правна защита и съдействие не е условие за неговата действителност, а служи за доказване на уговореното между страните. Когато такъв договор не е представен по делото, но са представени доказателства, че страната е заплатила възнаграждение на адвокатското дружество и в тях е посочено по кое дело, съответно за кои процесуални действия се отнася възнаграждението, плащането следва да се определи като реално извършено.