Решение № 192 от 09.10.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Варна, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело № 20263001000331 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано е по въззивна жалба подадена от ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, представляван от адвокат П. В. срещу решение № 103/19.04.2026 година постановено по гр. дело № 604/2025 година на ШОС, в неговата осъдителна част, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищеца – П.

Н. Н. сумата от 20 451.67 евро, представляваща застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинени му неимуществени вреди – физически и емоционални болки и страдания, в резултат от ПТП, настъпило на 11.06.2024 г., на кръстовище на бул. „Ришки проход“ с ул. „Съединение“ в гр. Шумен между л.а. „Опел Астра“, рег. № *****, управляван от Г.Ф.С. и мотоциклет „Каджива Каньон“, рег. № *****, управляван от П. Н. Н., по вина на водача на лекия автомобил, който е извършил нарушения на чл.20, ал.2 и чл.37, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищеца, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция – 24.02.2025 г. до окончателното плащане, на основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, вр. чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 КЗ.

Въззивникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД намира обжалваната част от постановеното решение за неправилна поради противоречие със събраните по делото доказателства и приложимия материален закон.

1

Основното възражение на страната е свързано с приложението на чл. 52 ЗЗД, като смята определеното обезщетение за понесени неимуществени вреди за прекомерно и завишено. Намира, че първата инстанция е следвало да отчете извънпроцесуалното поведение на застрахователя, който е изплатил сумата от 15 000 лева на ищеца. Сочи, че присъденото обезщетение не е съобразено с принципа на справедливост, като не са отчетени характера и степента на уврежданията, момента на настъпване на вредата (11.06.2024 година), и икономическата ситуация в страната. Акцентира се върху обстоятелството, че ищецът не е провеждал процедури по рехабилитация, които значително са щели да ускорят възстановителния процес, за което се позовава на събраните гласни доказателства. Според въззивникът единственото нараняване на ищеца е получената фрактура на рамото, като не се доказва други вреди да са настъпили от произшествието. Поддържа възражението за принос на пострадалото лице за настъпване на увреждащото събитие. По тези съображения иска отмяна на решението в обжалваната част и присъждането на разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор от насрещната страна – ищец по делото, не е постъпил.

В проведеното съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните са изразили становище по спора и са претендирани разноски за производството.

Въз основа твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност, доводите на страните и приложимите правни норми, съдът, в пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред първата инстанция е образувано по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, с който ищецът П. Н. Н. е отправил претенция за присъждане на обезщетение за понесени неимуществени и имуществени вреди в резултат на ПТП, случило се на 11.06.2024 г., предизвикано виновно от Г.Ф.С., управлявала лек автомобил, застрахован при ответния застраховател. В резултат на застрахователното събитие ищецът понесъл неимуществени вреди (болки и страдания) претендирани в размера от 40 000 лева и имуществени вреди (свързани с лечението и възстановяването на пострадалия) в размера на 1838,42 лева. Като ищецът не оспорва, че в рекламационното производство пред застрахователя е получил плащане в размер на 15 000 лева, за понесените неимуществени вреди и плащане в размер на 587,50 лева, за понесените имуществени вреди. Въпреки това, намира тези суми за занижени спрямо справедливия размер на следващото се обезщетение.

Вземайки предвид това, въззивната инстанция намира, че решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявените искания, разгледана е пряка претенция на лице понесло вреди от деликт отправена срещу застраховател, по чл. 432, ал. 1 КЗ. Правото на иск е надлежно упражнено, 2 като е изпълнена абсолютната процесуална предпоставка по чл. 380, ал. 1 КЗ, производството е допустимо.

Във въззивните жалби са наведени възражения свързани с правилността на съдебния акт, които са свързани единствено с приложението на чл. 52 ЗЗД и определения размер на обезщетение за неимуществени вреди, който се смята за завишен. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Така вземайки предвид оплакванията във въззивната жалба предмет на контрол е решението в неговата осъдителна част, с която в полза на ищеца е присъдена сумата от 40 000 лева, представляваща паричната равностойност на понесените от страната болки и страдания. Решението в останалата част е влязло в законна сила.

Така между страните пред настоящата инстанция не се поддържат направените възражения свързани с механизма на процесното ПТП и пряката причинно следствена връзка между заявените от ищеца телесни увреждания, съответно със сторените разходи във връзка с тях. От събраните по делото доказателства и одобреното между страните споразумение по АНД № 2124/2024 г., по описа на ШРС, ценено съобразно чл. 300 ГПК, се установява, че Г.Ф.С. е била призната за виновна за причиняване на процесното ПТП, поради извършени от нея нарушения на чл.20, ал.2 и чл.37, ал.1 от ЗДвП, като по този начин е причинила по непредпазливост средна телесна повреда на ищеца. По този начин основният спорен момент в настоящото производство е свързан със справедливия размер на обезвредата за понесените неимуществени вреди, като въззивникът претендира същото бъде намалено със съответен принос на пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, изразяващ се в непредприети адекватни рехабилитационни мерки след травмата. В тези части следва да се изрази произнасянето на настоящият състав.

Главният спорен между страните въпрос касаещ размера на дължимото застрахователно обезщетение, налага да бъдат съобразени критериите за справедливост, установен в нормата на чл. 52 ЗЗД и задължителната и актуалната застрахователна съдебна практика. Съдът следва да съобрази т. 2 на ППВС № 4/68 г., в която са дадени задължителни указания по приложението на чл. 52 ЗЗД за изясняване на понятието „справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредените лица, възраст на пострадалия, социално положение, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. /в този см. решение № 93/23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК и решение № 111/1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК/. Тази преценка е конкретна за всяка отделна хипотеза и следва да се извърши на 3 база задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания, след което да се изложат съображения по тях в мотивите на съдебното решение, така определение № 53/04.02.2020 г. по т. д. № 862/2019 г., II т. о., ТК.

За адекватна преценка на справедливото обезщетение следва да се отчете, че след настъпилото ПТП ищецът е бил хоспитализиран в отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ – Шумен, където е престоял за периода от 11.06 до 14.06.2024 година. Ищецът е получил след инцидента луксация на лява раменна става, счупване на големия туберкул на лява раменна кост и контузия на дясно коляно. Установява се, от допуснатата СМЕ пред първата инстанция и приетите писмени доказателства, че в резултат от изкълчването на лява раменна става ищецът е получил изтръгване на мускулите от ротаторния маншон заедно със залавното им място от подлежащата раменна кост; временно притискане на нервите в мишничната ямка от изкълчването на раменната кост в раменната става. В болничното заведение е извършено наместване на лява раменна става и открито оперативно наместване на големия туберкул на лява раменна кост с фиксация с анкерен болт, като от 31.07.2024 г. до 07.08.2024 г. е бил приет за рехабилитация и е извършвал различни по вид процедури, сред които 7 процедури със средно честотен ток, 7 процедури интерферема, 7 процедури магнитотерапия и 7 процедури механотерапия. От СМЕ става ясно, че пострадалият е изпитвал и продължава да изпитва ежедневни затруднения в самообслужването си и нормалното провеждане на трудова дейност, като се сочи, че от м.юли 2024 г. до м. февруари 2026 г. не е търсил лекарска помощ, за да бъде проконтролирано състоянието му, а проведените от него рехабилитация и физиопроцедури са недостатъчни.

По делото са събрани гласни доказателства от разпита на сина на ищеца Н. Н. и Р.Ч., според които в продължение на шест месеца след произшествието ищецът не бил в състояние да се самообслужва, поради което имал нужда от чужда помощ. За кратък период от време, след изписването от болничното заведение, ищецът изпитвал трудности да се придвижва на собствен ход.

Изпитвал болки във врата, кръста и долните крайници. Преди инцидента ищецът живеел сам, което наложило след събитието синът му да се премести от гр. Варна в гр. Шумен, за да полага грижи за пострадалия при обличане, осъществяване на лична хигиена и поддържане на дома и домакинството му.

Свидетелите разказват как и към момента на разпита (18.03.2026г.) ищецът не можел да си служи с лявата ръка и използвал само дясната, която при него била водеща, продължавал да има нужда от помощ при осъществяване на ежедневни дейности (пазаруване, поддържане на двора). Наложило се ищецът да се пенсионира по-рано, защото изпитвал постоянни болки и ограничения в движението на ръката. Приемал често обезболяващи и лекарства, които да му помогнат да се справи със силните болки, които се появявали и докато спи, поради което се налагало да става и да приема такива медикаменти.

4

Влошеното физическо състояние и променения ритъм на живот се отразили и на неговото емоционално състояние. Настоящата инстанция цени така събраните гласни доказателства, в това число и тези от разпита на сина на ищеца по реда на чл. 172 ГПК. /Решение № 50095 от 3.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1318/2022 г., II т. о., ТК/, още повече, че информацията събрана от разпита на сина на ищеца съответства и се подкрепя с данните изводими от останалите доказателства по делото.

Изложените по делото факти и обстоятелства, заедно със събраните по делото писмени и гласни доказателства, дават на съда основание да приеме, че вследствие на произшествието ищецът е претърпял значителни физически болки и емоционални страдания. Към момента на събитието същият е бил на *****, въпреки това е бил трудово ангажиран, като се установява, че е полагал грижи за себе си и своето домакинството, обстоятелства, които дават основанието да се заключи, че е бил деен, с изградени навици, трудова ангажираност, социални контакти и активен начин на живот. Вследствие на инцидента за ищеца са настъпили гореописаните увреди на лява раменна става, счупване на големия туберкул (израстък) на лява раменна кост и контузия на дясно коляно. В резултат на уврежданията по рамото ищецът е получил изтръгване на мускулите от ротаторния маншон, изтръгване на големия туберкул от подлежащата раменна кост (за което е извършено оперативно наместване с фиксация на анкерен болт), временно притискане на нервите на мишничната ямка от изкълчването на главата на раменната кост в раменната става. Последиците от тези увреждания (и към момента на изготвяне на СМЕ) са ограничено движение в лява раменна става, конкретно движения до S 0-0-140 градуса при норма S 0-0-180 градуса и R 20-0-30 градуса при норма R 20-0-30 градуса. В началото на възстановителния период при ищеца е протекъл трудно и тежко, тъй като в рамките на 3 месеца пострадалият не е могъл да си служи с лявата ръка и е имал постоянна нужда от чужда помощ (по данни от гласните доказателства). Към настоящия момент възстановяването на пострадалото лице не е пълно (по данни от СМЕ), като функциите на крайника остават невъзстановени, което е съпроводено с ограничения в движението, болки, дискомфорт и невъзможност да осъществява трудова дейност. Необходимостта да бъде подпомаган за период от около 6 месеца от асистенти в ежедневните си дейности е допринесла за загубата на самостоятелност, което пък се е отразило на социалната му адаптация, самочувствието му и начина на живот. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че след инцидента се наложило ищецът да напусне работа и след като не си е намерил друга – да се пенсионира. Това безспорно е лишило пострадалия от възможността да получава допълнителни доходи и е нарушило усещането за това, че е равнопоставен член на обществото.