Определение № 303 от 15.05.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 303 гр. Варна, 14.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Мария Кр. Маринова

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500172 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Потребителна кооперация „Сотир Костов“, ЕИК 813111955, гр. Варна срещу определение 12.02.2024г. по в. гр. д. № 1293/2023г. на Окръжен съд- Варна. С доводи, че същото е незаконосъобразно, тъй като въззивният съд не е взел предвид допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение предвид отказа му да допусне провеждане на съдебно-агротехническа и оценителна експертиза за установяване на действителния размер на увеличената стойност на имота и размера на предявената претенция. По подробно изложени в частната жалба съображения, се иска отмяна на определението и допускане на исканото увеличение.

С обжалваното протоколно определение е оставено без уважение искането на Потребителна кооперация „Сотир Костов“ – въззивник и ищец в първоинстанционното производство за изменение размера на предявеният иск с правно основание чл. 12, ал.2 от Закона за арендата в земеделието по реда на чл. 214 ГПК от 12 000лв. на 39 303 лв.

Насрещните страни В. Н. Х. и Р. И. Х.а, с писмен отговор са оспорили частната жалба като недопустима, евентуално неоснователна.

Посочват, че в съдебната практика безспорно се приема, че с приключване на съдебното дирене в първа инстанция се преклудира правото за увеличение на размера на иска.

Настоящият състав на Апелативен съд Варна намира, че частната 1 жалба е допустима, но неоснователна.

Определението, с което се отказва увеличение на размера на иска, когато не е предявен като частичен, подлежи на обжалване с частна жалба на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК , тъй като прегражда по - нататъшното развитие на делото за съответната част (т. 7 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Разглежданият случай е такъв – отказано е увеличение на иска за заплащане на сума, представляваща увеличената пазарна стойност на имот, в резултата на извършени от ищеца, в качеството му на арендатор със съгласието на арендодателя през периода 2004г. – 2005г. подобрения в имота, предмет на договор за аренда №113/27.03.2004г., изразяващи се в засаждане на трайни насаждения – ябълкови дръвчета, при отхвърляне от първоинстанционния съд на иск, предявен в размер на 12 000лв. Във въззивната жалба на ищеца се поддържа процесуално нарушение на първоинстанционния съд при преценката на относимост към предмета на правния спор на поисканите от ищеца доказателства, включително и отказа за допускане на съдебна експертиза за означаване на границите на процесния имот, какви насаждения и кога са засети в него, каква е пазарната стойност на имота, без извършените в него подобрения към 30.09.2019г. и пазарната стойност с извършените подобрения, при съобразяване броя, вида и възрастта и състоянието на насажденията и срокът към 30.09.2019г. на плододаването им. В определението си от 28.07.2023г. въззивният съд е приел, че доказателствените искания, направени с въззивната жалба са основателни и е допуснал провеждането на съдебна -агротехническа и оценителна експертиза.

След изслушване и приемане на заключението на експертизата е направено искане за увеличение на иска до размера от 39 303 лв.

В обжалваното определение от 15.02.2024г. въззивният съд е посочил, че искането за увеличение на иска по реда на чл.124 ГПК е недопустимо.

В разпоредбата на чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК е определен преклузивен срок за процесуалната възможност за изменение на размера на предявения иск – до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.

Това ограничение изключва възможността за изменение на размера на иска пред въззивната инстанция в случай, че ищецът още по време на първоинстанционното производство е узнал за обстоятелствата, променящи размера на претендираното вземане. Това е в съответствие и с предвидените в чл. 147 и чл. 266, ал. 1 ГПК забрани за посочване на нови факти, въпреки че при своевременно предприето изменение на размера на иска ищецът може да въвежда нови фактически твърдения, обуславящи изменението, извън първоначално заявените с исковата молба, без да са налице условията по чл.

147 ГПК за своевременно узнаване, посочване или представяне на нови обстоятелства и нови доказателства. На настоящият съдебен състав е известно определение №1263/08.12.2023г. по к.т.д. № 354/2023г., с което е прието, че при прилагането на разпоредбата чл.214 ГПК следва да се съобразяват и 2 разпоредбите на чл.266, ал.1 и ал.3 ГПК, като в случай, че въззивната инстанция допусне поисканото във връзка с размера на претенцията доказателство, на страната следва да се предостави възможност да направи увеличение на иска, т.е. да упражни правото си, което не е могъл да упражни в предвидения от закона срок единствено поради процесуалното нарушение на съда. Приетото разрешение в посоченото определение е неприложимо в настоящия случай, тъй като действителният размер на предявената претенция за заплащане на сума, представляваща увеличената стойност на имота в следствия на извършените в него подобрения изразяващи се в засаждане на трайни насаждения, е бил или е могъл да стане известен на ищеца при предявяване на иска или до приключване на производството пред първоинстанционния съд, предвид изложените от него твърдения и събраните писмени и гласни доказателства относно вида, броя на засадените плодни дръвчета, периода на плододаване и др. въпреки че ВРС не е допуснал изслушване на експертиза. При това положение необосновима е процесуална пречка да се поиска допускане на увеличение на иска до приключване на съдебното дирене в първата инстанция само с недопускането на експертиза относно броя, вида на засетите в имота, съответно увеличението на стойността му в следствие на засаждането им към момента на прекратяване на договора за аренда, което първоинстанционният съд е преценил, че не е необходимо. Несвоевременното предприемане на процесуално действие по увеличение на иска е довело до преклудирането му, т. е. до невъзможността за извършването му пред въззивния съд, вкл. и по аргумент от забраната, уредена в чл. 266, ал. 1 ГПК, за посочване на нови обстоятелства, които страните са могли да посочат в първоинстанционното производство.

Разпоредбите на отменения ГПК относно изменението на иска, при нарочна уредба за това в действащия процесуален закон и въведените с него концентрационно начало и като резултат от него поетапна преклузия на процесуални права, вкл. при ограничен въззив и променените функции на въззивната инстанция като съд по същество на спора, са неприложими в настоящото производство, вкл. и практиката по тях, измежду която е и ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение на Окръжен съд Варна е правилно, а разглежданата частна жалба, с която се иска отмяната му, е неоснователна.

Предвид горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Потребителна кооперация „Сотир Костов“, ЕИК 813111955, гр. Варна срещу определение 3

12.02.2024г. по в.гр. д. № 1293/2023г. на Окръжен съд- Варна, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя- въззивник и ищец в производството за изменение на размера на предявения иск от 12 000лв. на 39303лв.

Определението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ГПК с частна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4