Решение № 61 от 28.10.2021, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Монтана, 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Людмила Драгомирова

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20211600500207 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .

Настоящото въззивно производство е образувано по жалба на адв. А.М.,особен представител на Г. Я. против решение на МРС от 28.04.21г. по гр.дело № 357/2020 г . В ЧАСТТА,с която съдът е признал за установено по отношение на ответника,че същият дължи сумата 700 лв. главница по Договр за кредит „*“ . Жалбоподателят твърди,че процесният договор е изцяло недействителен съгласно разпоредбата на чл.11,ал.2 ЗПК.Поддържа също така,че ищецът не е обявил по надлежен ред предсрочната изискуемост на задължението по договора,което също води до извод за недължимост на това задължение.Предвид гореизложеното моли съда да отмени решението в атакуваната част, като постанови ново, с което отхвърли исковата претенция изцяло.

Въззиваемото дружество „АДВ „ЕАД чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата, като излага подробни съображения в тази насока ,като му бъдат присъдени и разноските в производството.

Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното:

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните части съдебен акт,като по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

За да постанови решението в обжалваната част , първоинстанционният съд е приел ,че между страните е налице кредитно правоотношение, по силата на което ищецът е предоставил на ответника револвиращ потребителски кредит със срок от 6 години в максимален размер на 700 лв.,който се усвоява чрез международна кредитна карта . Приел е също така,че картата е предоставена своевременно на ответника, който за два дни/ 1 и 2 юли 2016 г./ е усвоил изцяло заемната сума.Обсъждайки клаузите на сключения договор е достигнал до извода,че вследствие непогасяване на задълженията по кредита същият е станал предсрочно изискуем ,поради което и е уважил предявеният иск за претендираната главница.

Районният съд е възприел правилно фактическата обстановка и направените правни изводи са обосновани,настоящата инстанция споделя същите изцяло , поради което и същите не следва да бъдат приповтаряни.

Пред настоящата инстанция се правят две основни възражения:

На първо място се твърди,че Общите условия към договора не са подписани на всяка страница от договора/съгласно разпоредбата на чл.11,ал.2 от ЗПК/ ,поради което и същият не е породил желаните правни последици.

Съдът намира това възражение за неоснователно.

Претенцията на ищеца се основава на представения Договор за кредит „*“ от 25.06.2016 г. В същият са посочени конкретно и ясно, в съответствие с разпоредбата на чл.10,ал.1 от ЗПК, условията ,при които е сключен договора-размер на кредита,уговорени лихви, начин на плащане , условията за формиране на текущото задължение и др.Действително, представените Общи условия не са подписани на всяка страница ,съгласно изискването на закона/но ,както бе отбелязано по-горе, претенцията на ищеца е свързана с неизпълнение на самия договор,а не на общите условия ,поради което и не може да се приеме тезата на особения представител,че същите не са породили правни последици.

На второ място се твърди,че ищецът не е обявил предсрочната изискуемост по надлежния ред съгласно решение по тълкувателно дело № 4/2013 на ВКС .

Това твърдение също е неоснователно.

В тълкувателно решение от 02.04.2019 година по тълкувателно дело № 8/2017 година на ОСГТК на ВКС е прието следното: „Допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.“

В настоящата хипотеза е безспорно,че ищецът не е обявил предсрочната изискуемост по надлежния ред, но в този случай се дължат вноските с настъпил падеж. С оглед заключението на вещото лице, извършило съответната съдебно-икономическа експертиза и предвид разпоредбата на чл.22,ал.1 от Договора се установява,че сумата 700 лв. е с настъпил падеж и се дължи изцяло от ответника .

2

Предвид гореизложените съображения съдът намира решението в обжалвана част за правилно, поради което и следва да бъде уважено .

При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направения от последните разноски в размер на 150 лв./възнаграждение за особен представител/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Ответникът следва да заплати по сметка на Окръжен съд-Монтана и ДТ в размер на 25лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл.272 ГПК Окръжен съд-Монтана РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд-Монтана от 28.04.21г. по становено по гр.дело № 357/2020 г В ЧАСТТА,с която съдът е признал за установено по отношение на Г. Я. ,че същият дължи сумата 700 лв. главница по Договор за кредит „*“.

ОСЪЖДА Г. Я. , ЕГН ********** да заплати на „ АДВ „ ЕАД , ЕИК * разноски по водене на делото в размер 150 лв./възнаграждение за особен представител/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

ОСЪЖДА Г. Я. , ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съдМонтана ДТ в размер на 25 лв. и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3