Решение № 274 от 15.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Пловдив, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20255001000328 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №127 от 18.03.2025 г.,постановено по т.д.№481/2024 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XVIII-ти състав,е осъдена Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на основание чл.432 от КЗ на Г. С. И., ЕГН **********, с адрес обл. П., общ. С., с. Куртово Конаре, ул.

„17-та“ № 26, сумата от 45 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания в резултат на настъпило ПТП на 03.11.2021 год. в гр. С., обл. П., в двора на дружеството „В.“ ЕООД, при което ПТП водачът С.С.П., с ЕГН **********, на товарен автомобил марка „Ман“, с рег. № ***, с прикачено към него полуремарке с рег. № ***, нарушава правилата за движение по пътищата, като при движение на заден ход не се убеждава, че пътят зад управляваното от него МПС е свободен, вследствие на което притиска ищеца-пешеходец Г. С. И., ЕГН **********, към намиращата се отстрани в непосредствена близост до движещото се на заден ход МПС маса дървен материал, за което ПТП е налице окончателен акт на наказателния съд по АНД № 2167/2024 год. по описа на Районен съд Пловдив и при което на ищеца са причинени следните увреждания на тялото, а 1 именно: рентгенови данни за фрактури на 2-ро и 3-то ребра хомолатерално по скапуларна линия в ляво; в областта на гръдния кош - в ляво върхово воалиране на паренхима, вероятно от контузионен тип, малка безструктурна зона хомолатерално; подкожен емфизем в областта; контузионни промени на ляв бял дроб с малък пневмоторакс; от контролна рентгенография на гръден кош - в ляво върхово и в средно белодробно поле авансират контузионните промени; от контролна пулмография - тотален левостранен пневмоторакс с изливи в левия КД-синус, хидропневмоторакс в ляво; от контролна графия гръден дрен в лява гръдна половина, парциален пневмоторакс, с колабиране и консолидация на горния лоб; фрактура на средна трета от лява клавикула; настъпили усложнения - колабиране на белия дроб, както и сумата от 72 лева,представляващи обезщетение за претърпени имуществени вред вследствие процесното ПТП- извършени разходи за изследвания и лечение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 18.04.24г. до окончателното изплащане, като до пълните им претендирани размери - за имуществените вреди за разликата от 72 лева до претендираните 80 лева и за неимуществените за разликата от 45 000 лева до претендираните 50 000 лева, исковете са отхвърлени като неоснователни и недоказани в тази им част.

Със същото решение е осъдена Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788,да заплати по сметка на ПОС държавна такса в размер на 1802.88 лева съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 900.14 лева заплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещите лица по назначените по делото експертизи.

И на следващо място,с решението от 18.05.2025 г. на ОС-Пловдив е осъден Г. С. И., ЕГН **********, да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788,сумата от 92.14 лева направени деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство ЗК “Лев Инс”АД-гр.София с ЕИК 121130788,чрез упълномощения юрисконсулт на дружеството-И. Г.,с която жалба решението се атакува в следните му части:в частта,с която предявените от Г. С. И. искове с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ са уважени за сумата над 25 000 лв. до присъдения размер от 45 000 лв.-за неимуществени вреди и над сумата от 40 лв. до присъдения размер от 72 лв.-застрахователно обезщетение за имуществени вреди.

Дружеството-жалбоподател намира за неправилно първоинстанционното решение в обжалваните му части и в тази връзка поддържа становището,че първоинстанционният съд основателно е приел,че пострадалият е допринесъл за реализиране на транспортния инцидент и правилно е уважил възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца,но неправилно е определил изключително занижен процент на съпричиняване в размер на 10 %.Според жалбоподателя,при наличие на безспорно установена причинно-следствена връзка между поведението на 2 увредения и вредите,без конкретна преценка въз основа на вида,естеството и тежестта на нарушенията,с които пострадалият е допринесъл не само за осъществяване механизма на транспортния инцидент,но и за настъпване на вредите и без въз основа на тази преценка да определи кои от тези вреди не биха възникнали или биха имали по-малък обем,първоинстанционният съд е приел занижен размер на принос,с което материалният закон е приложен неточно.Въз основа на описани в жалбата обстоятелства относно поведението на ищеца по време на транспортния инцидент,дружеството-жалбоподател счита,че това поведение,имащо отношение,както за осъществяване на механизма на произшествието,така и за конкретните вреди,определя значителен принос на пострадалия към действията на водача на лекия автомобил.Поддържа довода,че нарушението на правилата за движение по пътищата от ищеца е определящо за възникване на вредите,а също и за настъпването на опасността и за тежестта на травмите,получени от ищеца при процесното ПТП.Намира,че неправилно е отчетен принос от 10 % за настъпване на вредите при съпоставяне на поведението на двамата участници в това произшествие и при отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения на правилата за движение по пътищата.Посочва,че пострадалият е пренебрегнал основното задължение за осигуряване на своята безопасност по време на движението си,като не е съобразил своето поведение с движението на товарната композиция,вследствие на което е получил травматични увреждания.Смята,че именно обуславящата по отношение на вредоносния резултат степен на поведението на пострадалия по отношение на вредоносния резултат не е определена правилно от първоинстанционния съд,което е довело до неточно прилагане на чл.51,ал.2 от ЗЗД.В този контекст жалбоподателят поддържа,че съдът не е обсъдил експертните изводи за предотвратимостта от ищеца на настъпването на транспортния инцидент,сочещи на краен извод за значителна степен на съпричиняване на вредоносния резултат от същия ищец.

В жалбата се развива и аргумента,че съдебният акт не отговаря на разрешенията,дадени посредством ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС,както и ТР №88/12.09.1962 г. на ОСГК на ВС.Според жалбоподателя,приносът на ищеца за осъществяване на транспортния инцидент е не по-малко от 50 %,тъй като е доказано конкретно поведение на пострадалия,което не съответства на предписаното от закона-неспазване на фундаментални правила за движение по пътищата,и което поведение се установява като пряка и непосредствена причина,както за осъществяване на конкретния механизъм на произшествието,така и за настъпване на конкретно възникналите травми,и без който принос не би се стигнало до реализирането им.

В обобщение,дружеството-жалбоподател счита,че с действията си ищецът е допринесъл за настъпване на произшествието наравно с делинквента и че съдебният акт не отговаря на разрешенията,дадени посредством задължителната практика на Върховния съд,според която “ако пострадалият сам се е поставил в ситуацията на повишен риск от увреждане,той 3 съпричинява вредата наравно с делинквента”.Заявява,че предвид установеното по делото съпричиняване на ищеца в степента,поддържана в жалбата,следва присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди да бъдат намалени до сочените в жалбата размери.

И въз основа на всички изложени в жалбата аргументи,дружествотожалбоподател моли да бъде отменено като неправилно решение №127 от 18.03.2025 г.,постановено по т.д.№481/2024 г. по описа на ОС-Пловдив,в частта,с която е уважена осъдителната искова претенция за неимуществени вреди за разликата над 25 000 лв. до присъдения размер от 45 000 лв.,както и в частта,с която е уважена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди за разликата над сумата от 40 лв. до присъдения размер от 72 лв.,като вместо това да бъде постановено друго решение,с което същите искови претенции да бъдат отхвърлени за посочените разлики,ведно с всички законни последици от това.Моли да му бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски,включително и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Въззиваемият Г. С. И.,чрез пълномощника си адв. Р. М.,е подал в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,в който е изложил становището,че същата жалба е неоснователна,а първоинстанционното решение,в обжалваните му части,е правилно.Конкретни доводи за обосноваване на това становище се съдържат в отговора и въз основа на тях въззиваемият моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.Моли да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да му заплати направените по делото разноски,включително адвокатско възнаграждение за втора инстанция.

Доказателствени искания не са заявени в процесната въззивна жалба и в депозирания отговор на жалбата.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от страна,имаща правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение в атакуваните му части и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната 4 допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо в обжалваните му части.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№481/2024 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО, XVIII-ти състав,са предявени от Г. С. И. с ЕГН *** против ЗК”Лев Инс”АД с ЕИК 121130788,обективно съединени осъдителни искове по чл.432,ал.1 от КЗ,за заплащане на сумата от 50 000 лв. като застрахователно обезщетение за неимуществените вреди,претърпени от ищеца вследствие на телесните увреждания,получени от него при ПТП от 03.11.2021 г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 18.04.2024 г.-датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП чрез подадена пред него от ищеца извънсъдебна претенция,до окончателното изплащане на сумата,както и за заплащане на сумата от 80 лв.-застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за изследвания и лечение по повод на получените телесни увреждания при ПТП от 03.11.2021 г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата 18.04.2024 г. до окончателното й изплащане.

С решение №127 от 18.03.2025 г.,постановено по горното дело,първоинстанционният съд се е произнесъл по така предявените искове,приемайки ги за изцяло доказани по основание,а по размер ги е уважил частично вследствие на това,че е счел за основателно заявеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца и е приел,че приноса на последния за този резултат е в степен на 10 %,като съответно с толкова е намалил и приетите за дължими размери на обезщетенията.Така в крайна сметка иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в претендиран от ищеца и определен от съда за справедлив размер от 50 000 лв. е уважен до размера от 45 000 лв.,а иска за заплащане на обезщетение от 80 лв. е уважен до размера от 72 лв.,като тези размери са присъдени ведно със законната лихва върху тях,считано от датата 18.04.2024 г. до окончателното им изплащане.