Протокол № 1347 от 13.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 1347 гр. Благоевград, 13.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божана Манасиева

Съдебни

Мирослава Лазарова заседатели: А.ина С. при участието на секретаря Илиана А.ова и прокурора Н. Г. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Божана Манасиева Наказателно дело от общ характер № 20241200200703 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Окръжна прокуратура – Благоевград, редовно призовани, явява се прокурор С..

Подсъдимият Р. А. А., редовно призован, явява се лично и със защитника си адв. А. Г..

Адв. В. Р., защитник на подсъдимия Р. А. А., редовно призована, не се явява.

Частният обвинител З. П. О. като наследник на починалата В.З. О., редовно призована чрез повереника си адв. М., не се явява. За нея се явява адв. Г. М., редовно призован.

Свидетелят Ю. М. Ч., редовно призован чрез връчване на призовка по реда на чл.178, ал.2 от НПК,явява се лично.

Вещите лица,редовно призовани,явяват се лично.

1

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото. Адв.Р. няма да се явява.

ПОДСЪДИМИЯТ А.: Да се даде ход на делото. Не държа на участието на адв.

В. Р..

Предвид становището, изразено от страните, явяването на призованият свидетел, както и на вещите лица по назначената в хода на съдебното производство съдебно-автотехническа експертиза, съдът нА.а, че не са налице процесуални пречка, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Снема се самоличността на свидетеля:

Ю. М. Ч. – **** без родство със страните по делото.

Свидетелят беше предупреден за наказателната отговорност, която носи по чл.

290 от НК , както и за правата и задълженията си по чл.120, чл.121 и чл.122 от НПК.

СВИД. Ч.: Обещавам да казвам истината. Разбрах правата и задълженията си.

Снема се самоличността на вещите лица:

С. М. К. – 65г., неосъждан, висше образование, без родство със страните по 2 делото.

С. К. М. – 46г.,неосъждан,висше образование, без родство със страните по делото.

Р. А. С. – 59г., ****, без родство със страните по делото.

Вещите лица бяха предупредени за отговорността по чл.291 от НК и обещаха да дадат заключения по съвест и разбиране и без пристрастие.

Пристъпва се към разпит на свидетеля Ч..

СВИД. Ч.: Датата беше без 29-ти срещу 30-ти януари, годината може би беше 2024г., не помня точно годината. Ние си бяхме в село и се разбрахме с момчетата да отидем да си купим трева/канабис/ и храна. Събрахме се ние четиримата – аз, Е., С. и Р. и тръгнахме към местоположението. По пътя видяхме от далече, защото беше дълга правата,беше прав пътя и се виждаше отдалече, че има кола с дълги светлини и халогени. Аз и Е. бяхме отзад седнали, С. беше отпред и Р. беше шофьор. Аз седях от дясната страна зад С..

Движехме се по нашия си път за с. Д.. Това е прав участък. Тръгнахме към 8:00-8:30 часа вечерта и си пътувахме, и ние видяхме колата отдалече. Тъмно беше. От далече нищо не забелязахме, но видяхме, че има фарове и Р. намали скоростта. Видяхме дълги светлини срещу нас и халогенни светлини, дето не са предназначени за такъв ден и по принцип са за мъгла. Р. си намали още, той вървеше към 70 км/ч и си намали към 50 км/ч. Аз продължих да си гледам в телефона. Р. управляваше със 70 км/ч. Забелязах спрелия автомобил на горедолу 2 км. Братчеда не можа да види нищо. Просто минахме през едно нещо.

Викам: „А, какво стана бе“, Р. тамън щеше да спре и аз се ядосах и му казвам „Спирай, спирай, аз ще ги бия тез.“ И те по принцип не спряха за това. С. каза на Р. „Аз видях, животно е“ и по принцип те не спряха, защото аз щях да ги нападна и си продължихме по пътя. Отидохме, купихме каквото ни трябваше.

На връщане си заредихме. Общо взето се срещнахме в нашето си село, се 3 събрахме и като отидохме в с. Д., звъннахме на момчето му казахме, че сме там.Като стигнахме в с.Д.,проверихме колата, радиаторът беше изместен и течеше вода. Купихме тревата и след около 10 минути решихме да се прибираме. Отидохме заредихме бензин малко, но колата беше в нехубаво съС.ие, течеше вода и решихме да я оставим, защото няма да можем да продължим с нея. Оставихме колата и видяхме на връщане, че има патрулки по пътя. И от там се прибрахме пеша по черния път. Прибрахме се оттам, защото е по-пряк път. Патрулката беше далече от нас. Те се виждаха само светлините, тя беше на пътя, по който ние минахме. Ние минахме по черния път. Минахме оттам, защото е по-пряк пътя. След това, те останаха в с. Х., те се прибраха по домовете си и аз се прибрах вкъщи, и след 1 час ни прибраха.

Аз бях вкъщи и полицията ме прибра.

Свидетелят Ч. отговоря на въпроси на прокурора :

СВИД. Ч.: Времето беше тъмно, нощно, защото беше зимно време, рано се стъмва. Не валеше, сух беше асфалта. Ясно беше времето, сух беше пътя. По принцип бяхме на дълги светлини, но като видяхме таз кола и спряхме дългите светлини, горе-долу половин километър преди тях. Колата беше черна, с дълги светлини, просто нямаше как да видим по-подробно, но видяхме, че срещу нас има кола с дълги светлини и казах на Р. „По-леко, повнимателно, не се знае за какво са спрели.“ Спряла беше колата, вратите бяха затворени, но аз искам да добавя, че видях двамата мъже – единият беше пред колата, единият беше зад колата. Не от шофьорската страна, а от другата страна, от към банкета. И двамата мъже бяха там, от към дясната предна врата. Единият беше до предния капак, единият беше до багажника. Те са от към банкета, от другата страна, където вече няма път. Самата кола се нА.аше на средата на пътя. Нямах толкова много време да погледна по-добре. Ние след като минахме, се обърнах и видях, че двама човека стоят до колата.

Когато отминахме и след около 50-тина метра, той не може да спре веднага, се обърнах и казах „Какво стана, какво стана“ и ги видях. Там, седят си на същото място, на което ги видях за първи път от към банкета, единият в предната част на колата, единият в задната част на колата. Не се движеха, седяха си спокойно. Все едно нищо няма. Не влизат, не излизат от колата, просто си стояха. Колата през цялото време беше със затворени врати и с 4 дълги фарове плюс халогенни светлини, дето са предназначени за мъгла, защото пречат на шофьорите да виждат по-добре на пътя. Колата беше изцяло на пътното платно, на асфалта, в по-дясната част на тяхното пътно платно, на средата на пътната лента. Бяха незаконно спрели и плюс това, светлини към нас. Казвам им, че тук става нещо и аз им казах „Спрете, момчета! Аз ще ги оправя“, но те не спряха, защото знаеха какъв съм. Ние не видяхме какво прегазихме. Аз видях една купчина само. Това няма как да видиш дали това е човек или не е в това време. Те са я убили и са я метнали на пътя. Това е мое мнение. Който и да е, ако е живо същество и ако е на пътя, поне ще си мръдне пръста, защото душата не излиза така. Ще даде някаква реакция, то нямаше реакция. Ние просто „туп-туп“ и после минахме 50 метра и С. каза, че видял животно. Казах му да спре, Р. тъкмо щеше да спре, но Е. и С. казаха да не спират заради мен, защото аз щях да им скоча. Аз забелязах тази купчина на нямаше и 5 метра, защото фаровете не позволяваха да виждам. Аз бях на задната седалка, видях фаровете, скрих се на седалката да не ме удря на очите, защото ме ослепяваше. Не съм видял да се движи тази купчина изобщо. Не знам, ако е нещо живо, ще мръдне – душата така не излиза. Тя беше разположена в нашето платно на средата на пътя, в нашата лента. Защо?

Хоризонтално, да средата беше. Даже колата леко скочи, все едно легнал полицай. С. каза, че е куче и ние се успокоихме. Ние решихме, че тази кола е ударила кучето и те са спрели да видят дали има повреда на тяхната кола. Но беше тотално различно. Не спряхме, защото аз щях да ги бия. След това спряхме на срещата с момчето за трева, зад хотела в с. Д.. Спряхме там, погледнахме, че от нашата кола течеше вода, Е. докара вода, сипахме и вземахме това, което трябваше и тръгнахме. Продаде ни тревата едно момче, не го познавам. Купихме си трева, марихуана. Беше на пакетче, С. си взе.

Разделихме си, всеки си взе за себе си. Не пушихме заедно, по отделно. Аз се прибрах, запалих я и след това ме прибраха в полицията. Вкъщи я изпуших моята цигара. Останалите не са пушили в мое присъствие. Тръгнахме четиримата заедно, пътя е един, те стигнаха до тяхното село, те си се прибраха вкъщи, защото не сме от едно село. Аз и Е. се прибрахме в нашето село, С. и Р. се прибраха в с. Х.. От с. Д. се прибрахме пеша, по черен път. Общо взето имаше половин километър между главния път и този път, по който ние се прибрахме. И като се прибирахме, видяхме светлините и има казах „Момчета, стегнете се. Има нещо.“ Колата я оставихме зад хотела, защото е невървежна, 5 радиаторът беше спукан и нямаше как да я караме.

Свидетелят Ч. отговоря на въпроси на адв. М.:

СВИД. Ч.: Аз седях на дясно задно място в автомобила. Като се качих в автомобила, стъклата не бяха запотени. Чисти си бяха. Парното по принцип беше пуснато. Зимно време си пускаме парното, за да ни е топло. Светлините идваха от спрелия автомобил, дълги светлини и халогенни. Да ви кажа аз видях марката БМВ и имаше китайски халогенни светлини. Те бяха и двата вида светлини включени. От 4 места идваха светлините, защото халогенните светлини по принцип са отдолу, а нормалните фарове отгоре. Два фара от горната страна и от долу двете светеха, защото като са на дълги светлини светят и двете крушки, като са на къси светлини само едната. От 4 фара идваше светлина. Този автомобил има 4 фара, два горни и два долни.

Халогените отдолу и отгоре по един фар от ляво и от дясно и от тези фарове идваха дългите светлини. Те се различават. Р. им присветна два-три пъти да намалят дългите, но те не намалиха и Р. намали от 70 км/ч на 50 км/ч. Да си минем. И преди да минем чух, че Р. викна „Ааа“ и минахме през момичето.

Ние не видяхме какво е. С. каза, че е сигурен, че е животно. Аз много се ядосах. Заради мен те не спряха. Тази права дълга 5 км, дългите светлини можеш да ги видиш. Нямаше никакви мигащи светлини. Ако бяха имали аварийни, поне щяхме да знаем, че има авария по пътя и щяхме да бъдем попредпазливи. Този спрелия автомобил го възприех, не мога да бъда точен, но минимум 2 км имаше, защото участъкът е рали. Видях, че спрелия автомобил е спрял на срещуположната лента, а не на банкета, може би на около 5 метра и то беше горе-долу на средата на пътя. Аз не гледах на напред, защото фаровете ми блестяха, махнах си главата, за да не гледам фаровете. Видях двамата мъже след като минахме, аз се обърнах, преди това не ги бях видял.

Не съм видял врати на този автомобил да се отварят или затварят. Вратите бяха затворени. Като видяхме, че има полицейски автомобил, не отидохме да се видим какво се е случило, защото бяхме взели трева. След като се прибрахме на мен ми звъннаха и ми казаха, че е човек. По принцип можехме да изхвърлим тревата, но… Не се обадихме на полицията или на тел. 112, просто защото нямаше време, то стана за 1 час и нас ни прибраха.

6

АДВ. Г.: Нямам въпроси към свидетеля.

Свидетелят Ч. отговаря на въпроси на съда:

СВИД. Ч.: Р. промени от дълги на къси светлини горе-долу на половин километър от тях, защото е легално до 300 метра да си на дълги и те да са на дълги светлини. Р. продължи да кара на къси светлини, въпреки че отсреща не се промениха светлините. Примигна му три-четири пъти, но нямаше кой да реагира.

Свидетелят Ч. отговоря на въпроси на проф. К. :

СВИД. Ч.: Видях силуетите на двамата мъже само като се обърнах,след като премихме през това нещо, пред това не гледах, защото ми удряше на очите, бяха китайски фарове на БМВ-то. Аз не съм водач на МПС, не карам.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, правя искане за четене на показанията на този свидетел, дадени в хода на ДП.

Той е разпитван двукратно – на 29.03.2022г. и 30.01.2022г., като при първия разпит на 30.01.2022г. той е заявил, че автомобилът, който е бил на отсрещната пътна лента е бил с включени габарити, без фарове, а сега твърди, че е бил с два вида светлини и затова, считам че са налице противоречия и Ви моля да бъдат прочетени тези показания, в зависимост от становището на страните на основание чл. 281, ал,1, т.1 от НПК. Съзирам също и противоречие на днешните показания с показанията, които е дал на 29.03.2022г. пред съдия по отношение на това къде се е нА.ал автомобил БМВ.